/Поглед.инфо/ Протестиращите срещу преминаването ни в еврозоната водят епичната си борба с предупреждението, че изгубим ли лева като национална валута, ще се изгубим и изчезнем като българи. Понеже нямало друга толкова важна характеристика на нашата национална принадлежност, какъвто е левът. Този аргумент възбужда националното съзнание на много хора и ги събира на улични протести из цялата страна.

Трогателно е да гледаш как българи изпълват улиците, за да заявят, че няма да позволят да бъде изтрита тази тяхна идентичност и да престанат да бъдат българи.

Но заедно с това заклинание силно и непримиримо звучат аргументите, че със смяната на лева с евро цените ще скочат бързо и неудържимо, а доходите рязко ще спаднат. Българите щели да обеднеят.

Не съм сигурен, че без тази уговорка хората щяха да излязат, само за да защитят своята национална идентичност. Това поражда въпроси и проблеми, които трябва да бъдат анализирани. Защото има нещо важно, което се е извършило в българския свят, и то говори твърде много за всичко, което преживяхме през тези вече повече от тридесет години и нахлуването на т. нар. пазарна икономика, европейски ценности, евроатлантическа интеграция, Европейски съюз.

Не съм сигурен, че двата аргумента са равностойни, че притежават еднаква сила и са от един и същ нравствен смисъл, за да бъдат употребявани едновременно. Т. е. редно ли е да изравняваме българската национална идентичност с материалното ни благосъстояние като общество и държава. Както и обратното: бедността и мизерията заплахи ли са за тази наша идентичност.

Питам, защото в края на краищита, когато приключи кампанията в полза на приемането или отхвърлянето на еврото, ще трябва да направим равносметка и да преценим какво и къде сме добавили към себе или отнели от себе си. Това може да изглежда маловажно, но маловажно изглеждаше преди време и как се разрушаваше националната ни култура, как биваше обругаван националният ни книжовен език, а националната държава бе отдадена на изполица на Европейския съюз и официално приехме националният ни суверенитет да бъде ограничен. С това се отказахме от войската и оставихме една малобройна дружинка, с която дори военни паради не се изпълват. Да не говорим , че вече е съвсем съмнително, че носим в себе си българско национално съзнание, понеже го заменихме с европейско и станахме граждани на Европа и света.

Протестиращите (или по-точно техните водачи) казват, че е останал единствено българският лев. Значи наистина са изчезнали културата, езика, държавата, войската и съзнанието. Ако обаче запазим лева и той все пак остана в оборот, ще възстановим ли всичко онова, което вече изгубихме? Според мене безвъзвратно!

За себе си аз нямам верен отговор на въпроса дали е добре да влезем в еврозоната и да си служим новата валута или да остане предишното положение.

Ала и в двата случая не смятам, че левът, който е българската парична единица е знак за национална идентичност.

Той е знак за възможност да се купува и продава на българския пазар, но не бива да се преувеличава неговото значение и функциите, които има. Левът това са пари, а не дух, не култура, не език или съзнание. Той е означение на държавата, но само в сферата на размяната, а не в останалите сфери. Това се доказва от съдбите на толкова много народи, които нямат своя национална валута, а използват чужда, но тя не ги лишава от идентичност и не ги превръща в друга нация и в друг народ. Може би ги сближава с народа, чиято валута използват, но нищо друго духовно няма в парите.

Буржоазното мислене е свързано с парите.

За модерния човек парите са най-важни и той обикновено свързва съдбата и живота си с тях. То е защото всичко се продава и купува, а тази процедура става с пари. Но това е механично действие, което се извършва навсякъде по света и не се влияе от националната принадлежност. То се извършва на битово равнище. Духовните дела са другаде и имат други измерения и проявления. Макар да са свързани с пари. Не случайно почти всички измерват “успехите” в културата, просветата и здравеопазването с пари. Вложени са толкова и толкова лева, отпуснати са допълнително още толкова и толкова. Но какво се е получило от това, няма как да знаят, защото не ги интересува. За тях грижата е до “отпускането на парите”.

По тази причина много подло и цинично бяха буквално поругани (и то с активното и пряко участие на либерално настроената продажна интелигенция) националното съзнание, езика, културата, националната сигурност и най-накрая и националната държава. Дори бе допуснато държавата ни да направи “нов цивилизационен избор” и да се отказва от кирилицата, за да се приобщим още по-тясно към “европейските ценности”.

Това се случи пред очите на цялото общество и на държавата. Извършено бе непростимо национално предателство заради уж “по-добрия живот”, “чуждите инвестиции”, “високите доходи”. Те бяха цената за новия път и отказа от българското за сметка на европейското. Блюстителите на българския лев обаче не се трогнаха, защото не забелязаха тази дяволска промяна. Те премълчаха и опитите на въпросните либерални интелектуалци да оспорят необходимостта на пишем и говорим на нашия език, за да сме се приобщили още по-тясно да големия свят и високите ценности.

Да кажем, че левът ще бъде “спасен” и в нашата платежна система няма да бъде въведено еврото. Ще останем ли тогава българи или ще продължим да бъдем европейци? Ще възпрем ли убийците на езика ни и ще се откажем ли перверзиите, с които Европа ни залива чрез книгите и филмите си, чрез лъжите, с които ни представя съвременния свят и себе си дори?

Кой обаче ще се възпротиви на гадостите, които се извършват с всичко българско и родно? Тези, които са се продали за тридесет сребърника (защото толкова заплащат на предателите във всички времена – нито стотинка повече) ще спрат ли разпада на националната култура и ще вразумят ли училището, за да започне то отново да възпитава и обучава българи, а не “клиенти на пазара на труда”?

Хайде да не си правим илюзии и да не разкрасяваме погрознелите си лица и очи, преди да ги измием обилно с вода, защото са мръсни и неприятни.

Не националната валута, а националният дух и националното съзнание ни правят българи!

Кажете тогава защо трябва да запазим лева като национална валута! Кажете го ясно, за да ви чуят и разберат. Не крийте причините си зад чистите помисли на тези, които излизат на улицата, за да ви подкрепят!

Нека не лицемерим и открито да се запитаме, но и честно да отговорим: за какво ни е национална валута, щом вече няма у нас национален дух и национално съзнание, щом не само не сме готови да умрем за националната си държава, която е наше отечество, а дори не желаем да живеем за нея!