/Поглед.инфо/ Милиардерът Илон Мъск направи значителна стъпка, която означава рязко увеличение на интереса му към политиката – той регистрира нова партия. Тази партия може да се превърне само в една от десетките партии, които съществуват в САЩ, но на практика не участват в политическия живот. Или пък може да съсипе живота не само на Тръмп, но и на много други. От какво зависи всичко това?
Обещанието на Илон Мъск да създаде нова американска партия, ако бъде приет „ Големият красив законопроект “, е изпълнено. В неделя милиардерът подаде документи за регистрация на Американската партия (AMEP). Според Мъск двупартийната система в Съединените щати е просто илюзия, а страната се управлява от Партията на дебелите прасета. Както каза милиардерът, време е „за нова политическа партия, която действително се грижи за хората“.
Най-малкото, Мъск ще има достатъчно финансови ресурси, за да изгради нова партия. Освен това, той може да получи подкрепа от онези технологични предприемачи (т. нар. „дигиталисти“), които се присъединиха към екипа на Тръмп заедно с него и които бяха отстранени от участие във вземането на сериозни решения (и скандали, свързани с това се случват в момента ).
Как и защо бяха създадени партиите в САЩ
Американската конституция не съдържа никакво споменаване на политически партии. Нещо повече, първият американски президент, Джордж Вашингтон, е бил против появата на партии, вярвайки, че те ще внесат разделение в политическия живот на САЩ.
Но дори по време на неговото президентство се сформира Федералистката партия (1789 г.). Тя се застъпва за силно федерално правителство, икономическо развитие, основано на производството и международната търговия, и подобряване на отношенията с Великобритания. Нейният опонент, Демократично-републиканската партия, се застъпва за по-голяма независимост на щатите, развитие на аграрна икономика и подкрепа за Френската революция.
Тази двупартийна система не просъществува дълго. Федералистката партия не успя да се възстанови след поражението си на изборите през 1816 г. След това в американската история съществуват Националната републиканска партия, Партията на вигите, Партията на конституционния съюз, Прогресивната партия – тяхното съществуване е кратко. А сегашната двупартийна система – републиканска и демократическа – се формира след Американската гражданска война.
Но въпреки цялото разнообразие от обстоятелства, свързани с възникването и изчезването на политическите партии в Съединените щати, съществуват няколко противоречия, които се възпроизвеждат отново и отново при новите условия.
Първо, съществува противоречие между поддръжниците на либерализацията на търговията и поддръжниците на защитата на вътрешния пазар чрез въвеждане на по-високи вносни тарифи. Второто противоречие се отнася до отношението към националния дълг.
Поддръжниците на високите вносни тарифи са по-снизходителни към нарастването на националния дълг, докато поддръжниците на свободната търговия изискват по-строга финансова дисциплина.
Например, по време на ерата на господството на Републиканската партия през втората половина на 19 век, протекционизмът се превръща в официална политика на Съединените щати в продължение на половин век. Републиканската партия представлява интересите на Севера, индустриалците и железопътните компании, подкрепя високите тарифи и финансирането на индустриалната революция чрез растеж на дълга.
Така тарифите върху вноса, въведени през 1890-те години, са средно 50%. Демократите (предимно южняци и фермери в Средния Запад) подкрепят по-ниски тарифи, считайки ги за „данък върху бедните“, и се противопоставят на укрепването на федералния център и натрупването на дълг.
Резултатите от Първата световна война допринесоха за увеличаване на икономическата роля на Америка в света и либерализацията на външната търговия. Голямата депресия принуди демократичното правителство на Рузвелт да премине към умерен протекционизъм.
Републиканците, подкрепяйки големите корпорации, започнаха все по-активно да се застъпват за свободна търговия. Резултатите от Втората световна война, в резултат на които Америка се превърна в икономическа свръхсила, само затвърдиха тези подходи.
Към началото на 21-ви век се появи ново противоречие – между компаниите от индустриалния сектор и глобалните финансови конгломерати. Доларите се инжектират в световната икономика чрез финансови институции, които получават лъвския пай от ползите от неограничената емисия.
В същото време компаниите от индустриалния сектор, получаващи ползи от глобализацията (поради намалените разходи), са изключително негативно настроени към нарастването на инфлацията (до което в крайна сметка води неограничената емисия).
Освен това, големите дигитални компании, опериращи онлайн по целия свят, са изключително негативно настроени към опитите на някои държави да въведат данъци върху печалбите, които получават от онлайн потребители от тези държави.
И накрая, компаниите, опериращи в глобалния свят, включени в трансконтинентални вериги за доставки, не са безразлични към въпросите за надеждността на платежната система и за това се нуждаят от стабилна международна валута.
Тръмп действа в духа на републиканците от индустриалната епоха. Но докато тарифите защитаваха местните производители през 19-ти век, сега те вредят на веригите им за доставки. Това затруднява определянето на компромисите между печалбите и загубите за местната индустрия като цяло.
В духа на същите републиканци от 19-ти век, растежът на националния дълг е допустим, ако се отпускат пари за инфраструктурни проекти. Но досега Тръмп не е предложил никакви инфраструктурни проекти, които да обещават ползи за реалния сектор или поне за важни сектори на американската индустрия. Тоест, растежът на националния дълг от тази гледна точка е „напразен“. Освен това Тръмп и Мъск се оказват на различни позиции по редица други въпроси.
Криптовалутното бъдеще и тарифите
В началото на настоящия мандат на Тръмп имаше хипотеза, че той се готви да се откаже от долара и да премине към криптовалути. Това би позволило на американската администрация да се освободи от зависимостта си от Федералния резерв (който е частна структура, почти безотговорна пред финансовите власти на САЩ).
Но постепенно Тръмп стигна до разбирането, че е невъзможно напълно да се откаже от долара. Това означава, че няма нужда да се бърза с криптовалутите. Това обяснява постепенната загуба на тежест в администрацията на Тръмп на редицата „дигиталисти“, дошли с Мъск.
Оказа се, че Мъск е инвестирал в победата на Тръмп, понесъл е репутационни загуби по време на работата си в отдела за ефективност в администрацията на Тръмп и в резултат на това не му е било позволено да постигне публично заявената си цел.
Нещо повече, президентът е направил компромис с опонентите си по въпроса, който се е превърнал в основен в дейността на Мъск в администрацията - въпросът за радикално намаляване на бюджетния дефицит. А без балансиран бюджет преходът към криптовалута е невъзможен - неизбежно ще се наложи да се продължи емитирането на долари, тоест да се поддържа Федералният резерв и господството на финансистите.
Що се отнася до тарифните войни, бизнесът на Мъск не само не печели от тях, а напротив, понася доста значителни загуби.
За кого ще работи „Партията на Америка“?
Колко опасна е появата на нова партия за старите американски партии? Както показва историята, ако нито една от съществуващите партии не се разпадне, третата партия може да покаже еднократен резултат, но няма да може да се утвърди в политическата система.
Ако Демократическата партия преодолее вътрешните си разделения, партийният проект на Мъск изглежда съмнителен в дългосрочен план. Но си струва да се вземе предвид краткосрочното въздействие от появата му.
На президентските избори през 1992 г. независимият кандидат Рос Перо получава 18,9% от гласовете. Републиканският президент Джордж Х. У. Буш, който се кандидатира за втори мандат, получава 37,4%, а кандидатът на демократите Бил Клинтън - 43%. Победата на Клинтън се дължи до голяма степен на факта, че консерваторът Рос Перо отнема част от електората на Буш-старши, без да повлияе на гласовете на поддръжниците на Клинтън.
Подобна история се случи и на изборите през 1912 г. Теодор Рузвелт (със своята Прогресивна партия) дори победи републиканския президент Уилям Тафт, който се кандидатираше за втори мандат, но и двамата в крайна сметка загубиха от демократа Удроу Уилсън.
Тъй като Мъск, като имигрант, няма право да се кандидатира за президент на САЩ, няма смисъл да се разглежда директно подобен сценарий. Но ако вземем предвид участието на Американската партия в междинните избори през 2026 г., тогава се откриват интересни възможности.
Ако Мъск, както обеща, се кандидатира срещу републиканците, които подкрепиха „Големия красив законопроект“, това би могло да повлияе на състава на долната и горната камара на Законодателния орган въз основа на резултатите от изборите, дори ако кандидатите от „Американската партия“ не влезнат в Конгреса.
А това означава, че Тръмп ще получи враждебен Конгрес и перспективата за пореден импийчмънт (дори и да нямат шанс да стигнат до финала).
Но е възможно и кавгата да е нагласена и в действителност партията на Мъск да трябва да отнеме недоволните гласове на поддръжниците на Демократическата партия. Тогава Тръмп ще има спокойна втора половина от мандата си и добър шанс за победата на Джей Ди Ванс на изборите през 2028 г. За да се случи това обаче, демократите трябва сериозно да вярват в кавгата между Мъск и Тръмп.