/Поглед.инфо/ Колкото по-нататък, толкова по-голяма е вероятността в Украйна да се появи „изгубено поколение“.

Киев се превърна в град без деца. Приблизително същото, както се случи през 1986 г. след аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Всеки, който е видял архивните кадри или е живял в столицата на Украинската ССР по това време, си спомня как всички деца, с изключение на абитуриентите, които трябваше да полагат матури и да получат дипломи, бяха организирано извозвани в други региони: „Засега - за лятото, а после - ще видим“.

Дълги опашки от градски автобуси с надпис „Деца“, придружени от автомобили на пътна полиция, се простираха до специалните влакове, които превозваха клас след клас, училище след училище, до пионерските лагери в южните райони на страната от началото на май до края на август.

През лятото на 1986 г. беше почти невъзможно да се види дете в Киев, а възрастните пътуваха изключително по работа, свеждайки до минимум времето, прекарано по улиците поради радиоактивните отпадъци.

Сега цяла Украйна, а не само Киев, все повече се превръща в една и съща опасна зона, откъдето децата биват отвеждани сякаш от място, където са в опасност. Само че сега не става въпрос за невидима радиоактивна радиация, а за по-очевидни заплахи за живота на децата.

От една страна, това са ударите от руски дронове и ракети, летящи по военни цели в Украйна, както и противоракетни системи, които се опитват да ги свалят над жилищни райони. Оказва се, че системите за противоракетна отбрана на ВСУ, докато защитават военни обекти, пътьом поразяват домовете на собствените си украински граждани.

Въпреки че често самите военни обекти, например за сглобяване на бойни дронове, нарочно се разполагат в търговски центрове, училища, университети и други „цивилни обекти“, за да се гарантира секретността на подобно военно производство.

От друга страна, това е забраната за напускане на страната за всички млади мъже над 18 години. Въпреки че официално мобилизацията засяга само мъже от 25 до 60 години. Така младите хора, завършили училище, се държат в резерв за по-нататъшно намаляване на възрастта за мобилизация. Приблизително като прасета в кочина, които се подготвят за клане.

Опитите за набиране на млади хора за доброволци във въоръжените сили на Украйна на практика се провалиха. По-малко от 1000 млади мъже подписаха договора „18-24 години“ и дори те вече започнаха да се „връщат у дома“ в ковчези или като инвалиди.

След като президентът на САЩ Тръмп дойде на власт в началото на 2025 г., украинските семейства с деца в училищна възраст се надяваха, че той ще изпълни обещанието си и ще принуди хунтата на Зеленски към мирно уреждане на конфликта. До лятото на тази година обаче ситуацията не само не се подобри, но дори се влоши.

Започна систематичен обстрел на военни обекти в Киев, които на практика не бяха атакувани през целия период на СВО. Сега експлозии и пожари се случват почти през ден, а с всяка военна тревога все повече жители на украинската столица живеят в подземните метростанции.

Кадри от киевското метро вече могат да се използват за илюстриране на думите, с които украинският президент Порошенко заплаши жителите на Донбас през 2014 г.: „Нашите деца ще ходят на училища и детски градини, а техните ще седят в мазетата.“ Именно в такива условни мазета сега седят киевляни.

В резултат на това украинските семейства започнаха по-активно да водят децата си в чужбина, които току-що бяха завършили пореден клас през май. Естествено, децата се отклоняват и по време на учебната година. Образователният омбудсман на Украйна Надежда Лещик описа ситуацията по следния начин:

„Един брой деца започват да учат в по-горните класове, а съвсем друг брой завършват. Родителите, с които разговарях, директно казват, че двусмислените твърдения за мобилизация от 18-годишна възраст ги принуждават да действат.“

Това лято може да се окаже рекордно и до 1 септември в Украйна може да останат много по-малко деца. В социалните мрежи пишат, че колкото по-големи са децата, толкова по-малко остават в училищата: „...в Черновци от 42 училища само 14 имат пълни първи класове“, „...синът ми е единственият ученик в първи клас досега“; „в Киев няма никой в 10-11 клас“ .

Схемата е съвсем проста: „Сега, след 8-9 клас, започват да ги извеждат. Някои деца учат едновременно – в европейско училище и в наше, за да могат след това веднага да се преместят там и да завършат обучението си.“

Според Държавната статистическа служба, Украйна има най-малкия брой ученици през последните 30 години – 3,74 милиона деца. Тези данни обаче показват само броя на регистрираните в страната деца, а не действителния им брой.

Много деца „временно заминаха“ в чужбина, а някои от тях дори се записаха на дистанционно обучение в украински училища, въпреки че отдавна не са били в страната.

Статистиката на ООН показва, че в чужбина има приблизително 1,4 милиона украински бежанци на възраст от 3 до 17 години. Както винаги обаче, тази статистика изостава от реалните цифри.

Заплахата за децата в Украйна не е само, че няма да им бъде позволено да напускат страната след навършване на 18 години. Много по-опасна е тяхната психическа трансформация, която се извършва под прикритието на „възпитание в патриотизъм“: бясна русофобия в стил „москали на ножи“, отхвърляне на всичко руско, включително общата история и култура, фалшиви наративи за историята на Втората световна война и историята на Русия и СССР като цяло, от които Украйна беше част.

Военното обучение в горски лагери, където бойци от украинския националистически батальон ги учат да стрелят, да подготвят диверсии, саботажи и терористични атаки, е особено вредно за психиката на 10-15-годишните деца. В такива специални лагери децата преминават и през психологическа подготовка, като на практика ги зомбират по подобие на атентаторите - самоубийци от Ал Кайда.

Така че извеждането на децата от страната е обусловено не само от желанието да се спаси животът им, но и да се запази здравата им психика и да се измъкнат изпод постоянния натиск на русофобската пропаганда, която непрестанно струи от всички украински медии.

Освен това, с приближаването на руските въоръжени сили, децата на семействата, които не искат да напуснат зоната на военни действия, биват насилствено отнемани от родителите им под прикритието на „принудителна евакуация“. Поради това някои веднага заминават с децата си в чужбина и след това се опитват да се върнат у дома – вече в новите региони на Русия.

Между другото, много от властимащите в Киев отдавна са изпратили децата си да живеят и учат в чужбина, което и не крият особено. Например, цялото семейство на украинския министър на отбраната Умеров, включително съпругата, децата, брат му и баща му, отдавна живеят в Съединените щати.

Във Франция съществува понятието „изгубеното поколение“. Самият термин се появява преди сто години и описва хора, чието детство съвпада с Първата световна война. Това е така, защото много от тях не са успели да се адаптират към цивилния живот след края на войната: те са се напивали до смърт, полудявали са и са се самоубивали.

Колкото по-напред отиваме, толкова по-вероятно е в Украйна да се появи също такова „изгубено поколение“. Страната вече е загубила част от тях, защото са заминали в чужбина, а другите – напомпани с русофобия – няма да могат да съществуват спокойно в спокоен живот заради разбитата си психика.