/Поглед.инфо/ Скандалът около операцията на руските сили за сигурност в Екатеринбург, в резултат на която беше разкрита престъпна етническа група, състояща се от хора от Азербайджан, продължава да набира скорост.

Протест срещу недружелюбните действия на Баку на площад Смоленская беше подаден до посланика на Азербайджан в Русия Рахман Мустафаев; на него беше връчена вербална нота с искане за незабавно освобождаване на задържаните руски журналисти.

По-рано стана известно, че азербайджанската полиция е нахлула в офиса на агенцията „Спутник Азербайджан“ и е задържала седем служители на агенцията, включително ръководителя на азербайджанския клон Игор Картавих и главния редактор Евгений Белоусов. По-късно съдът ги е изпратил в предварителния арест за 4 месеца по обвинения в „измама“ и „незаконно предприемачество“.

Според азербайджанските медии причината е била, че акредитацията на „Спутник“ е била спряна през февруари 2025 г., а Министерството на вътрешните работи е започнало разследване на факта, че клонът уж „продължава дейността си въз основа на незаконно финансиране“.

И това може би не е най-сериозното обвинение срещу журналистите на „Спутник“, повечето от които са граждани на Азербайджан. По-рано местни медии съобщиха, че двама от задържаните служители са били уж служители на ФСБ „под прикритие“.

Азербайджанската страна очевидно нажежава страстите, очевидно решавайки да действа „огледално“. Буквално на следващия ден Баку съобщи за ликвидирането на две организирани престъпни групи с участието на руснаци, чиито членове са заподозрени в транзит на наркотици от Иран, онлайн търговия със забранени вещества и киберизмама. Това звучи, може би, дори по-фантастично, като се има предвид, че в Иран за наркотиците наказанието е смърт или абсолютно астрономически присъди.

Сред арестуваните има хора от различни професии, има дори и турист. Арестът е бил демонстративно брутален и руснаците преди да са изправени пред съда, са били жестоко бити.

На свой ред руският посланик в Азербайджан Михаил Евдокимов беше извикан в Министерството на външните работи на републиката. На среща със заместник-министъра на външните работи Араз Азимов, на посланика беше връчен протест във връзка с „неприятелските действия и стъпки на руската страна, които увреждат отношенията между двете страни“.

Баку заяви, че е обезпокоен от задържанията на група етнически азербайджанци в Екатеринбург на 27 юни, смъртта на двама от тях и тежките телесни наранявания на други. Азимов също така посочи недоволството на азербайджанските власти от използването на изрази като „етническа престъпна група“ по отношение на техните сънародници.

Баку поиска разследване на инцидента, като на практика каза на руските правоохранителни органи, че не знаят как да се справят с руските граждани (всички обвиняеми, макар и родом или с произход от Азербайджан, имат руско гражданство).

Като цяло цялата тази ситуация вече прилича на банално вземане на заложници от азербайджанска страна и формиране на „фонд за обмен“. Официалните причини за задържанията не издържат на никаква критика.

Заслужава да се отбележи тук, че това не е първият път, в който Баку отправя абсурдни обвинения и откровено груб тон към Москва. Достатъчно е да си припомним как президентът Илхам Алиев безцеремонно обвини Русия, че е отговорна за катастрофата на азербайджанския самолет в небето над Грозни в края на миналата година, като поиска извинение и обезщетение, въпреки факта, че ден преди това руският президент му се обади и му се извини за инцидента.

От този момент нататък може да се проследи цяла верига от събития, които създадоха почвата за сегашната ескалация.

През февруари Руският дом в Баку беше затворен, а дейността на „Спутник“ беше ограничена (допускаше се само един акредитиран кореспондент в републиката). А през май Илхам Алиев, под надуман претекст, внезапно отказа да дойде на парада на победата в Москва, въпреки факта, че посещението му беше предварително уговорено и се очакваше.

Това изглеждаше като откровен демарш и наистина беше. Същия месец в Баку азербайджанските евразийци Ибрахим Гумбатов и Ибрахим Гасанов, обвинени в държавна измяна и шпионаж в полза на Русия, получиха баснословни присъди (13 и 14 години).

А те просто активно се застъпваха за сближаването на нашите страни, често пътуваха до Русия и участваха в събития, насърчаващи евразийската интеграция на Азербайджан вместо тази с Турция.

Няма нужда да се говори много и за факта, че президентът И. Алиев, а след него и целият управляващ елит на страната, са категорично солидарни с Киев, предоставяйки му икономическа, а мълчаливо и военна помощ.

И сега има напълно неадекватна реакция от страна на азербайджанските власти на една чисто криминална история на руска територия. Азербайджанските медии пишат за Русия, че е избрала шовинизма като инструмент на политиката си спрямо страните от постсъветското пространство, и те, заедно с лично руския президент, са обвинявани в ислямофобия, ксенофобия и „имперски рефлекси“.

При това, ако по-рано това се наблюдаваше главно в маргинални Telegram и YouTube канали, днес се случва на страниците на държавните вестници и по националната телевизия.

Демонизирането на Русия отдавна е тенденция за азербайджанските медии. Достатъчно е да вземем темата за СВО, която от самото начало се отразява в страната изключително от украинска позиция, Русия е изобразена като „агресор“, а Украйна – като „жертва“.

Външен наблюдател, гледащ репортажите на азербайджанската телевизия, се съмнява: наистина ли това е Азербайджан, стратегическия партньор на Русия, чийто лидер дойде в Москва веднага след признаването от Русия на ДНР и ЛНР, за да подпише декларация за съюзническо сътрудничество? Или е една от страните от НАТО?

Между другото, в целия Азербайджан имаше само една журналистка, която дойде в зоната на СВО, за да отразява събитията от руска страна и даваше обективна информация за случващото се - Назакет Мамедова. А по-миналата година тя получи 13 години за „държавна измяна и шпионаж“. Съвпадение?

Уви, ако преди няколко месеца може би е изглеждало, че всичко, което се случва, е някакво недоразумение, днес курсът на Баку за скъсване на отношенията между нашите страни и вкореняване на русофобия в съзнанието на азербайджанците е видим, както се казва, с просто око. Нараства потокът от факти, които не дават основание да се съмняваме в умишлено антируския курс на Баку.

Изглеждаше, че Азербайджан остава многонационална и приятелски настроена към Русия страна през всички постсъветски години, въпреки „травмата“ от „Черния януари 1990 г.“, който, ако трябва да вярваме на много азербайджанци, раздели народите ни, тласна Баку към вземане на решение за независимост.

Изглеждаше, че след отстраняването на националиста Елчибей от власт и идването на бившия ръководител на републиканското КГБ и член на Политбюро на Централния комитет на КПСС Гейдар Алиев, ситуацията се променя към по-добро.

Въпреки това, дори тогава в Азербайджан продължаваше устойчивата тенденция за пренаписване на историята, според която Москва окупира „демократичната република“ през 1921 г., дава „исторически азербайджанския“ Зангезур на арменците и подхранва конфликта в Карабах. Латентно се развиваше и тенденция към интеграция с Турция като противовес на Русия. Но Москва предпочиташе да не забелязва всичко това в продължение на много години.

Каква е причината за рязкото изостряне на междудържавните отношения, наблюдавано през последните месеци, и стъпките, предприети от Баку, умишлено насочени към ескалация на конфликта? Днес често може да се срещне версията, че сме свидетели на някаква операция на британски, турски и евентуално израелски разузнавателни служби, насочена към отслабване на влиянието на Русия и Иран в региона.

Тази версия се подкрепя от факта, че изострянето с Азербайджан съвпадна по време с поредното изостряне на отношенията между Руската федерация и Армения. Довеждането на двете конфликтни ситуации до точката на кипене може да доведе не само до оттеглянето на Русия от региона, но и до появата на втори фронт там, което е изключително изгодно както за Запада, така и за Турция, за която Русия е последната пречка по пътя към господство в Закавказието и проникването ѝ през Каспийско море в Централна Азия.

Възможно е обаче Баку да действа по собствена инициатива, решил да се възползва от заетостта на Русия в Украйна и произтичащото от това отслабване на влиянието ѝ в постсъветското пространство. Напълно е възможно Баку да иска да изнудва Москва, да изтръгне някои отстъпки за себе си или просто да наблюдава реакцията, за да оцени перспективите за ново настъпление срещу Армения и установяване на пълната си военна и политическа хегемония в региона.

В този контекст е разбираема острата реакция на Азербайджан на унищожаването на етническата организирана престъпна групировка в Екатеринбург. В крайна сметка диаспората е инструмент за влияние, сериозен инструмент, който често се използва от чуждестранните разузнавателни служби.

Съществува версия, че тези хора, чието задържане е дало началото на спиралата на напрежението, може да са замесени в отвличането на талъшкия активист (и, между другото, гражданин на Руската федерация) Захередин Ибрагимов в Свердловска област, който по-късно е „открит“ в затвор в Баку. Тоест, унищожавайки тази „банда“, Русия е ударила шамар на азербайджанските специални служби, а най-вероятно и на техните турски и британски колеги.

Днес руските сили за сигурност продължиха да потискат дейността на подобни групи под „покрива“ на диаспорите и в други региони. Очевидно е, че Баку е бил засегнат до дупка. Единственият въпрос е дали ще разбере сигнала, който му се изпраща, че времето за безнаказано използване на Русия за собствени интереси е отминало? Или, напротив, ще продължи да ескалира ситуацията, уверен, че Анкара и Лондон ще го подкрепят във всичко?

Разбира се, трябва да признаем, че проблемът е пренебрегнат и е трябвало да бъде решен много по-рано. Впрочем, това се признава и от много депутати от Държавната дума на Руската федерация, където се обсъжда инициативата за ограничаване или дори пълна забрана на дейността на етническите диаспори в Русия.

Най-твърда позиция по този въпрос заема „Справедлива Русия – за истината“, която, както съобщи нейният лидер Сергей Миронов, се стреми да забрани „обществените сдружения и диаспорите, независимо от респектиращите прикрития, които си прикриват“.

„Бих искал да попитам нашите политици и чиновници, които по всякакъв начин покровителстват диаспорите, общностите и така наречените национално-културни автономии. От кого са „автономни“ те – от държавата, от руското общество, от нашите закони?“, зададе риторичен въпрос политикът.

Тези въпроси вълнуват хора не само от Азербайджан, но и от цялото постсъветско пространство, включително страни, които се наричат съюзници на Русия. Може би сега е моментът на истината, след който Русия ще трябва решително да преосмисли самата основа на отношенията си с бившите съветски републики.