/Поглед.инфо/ Американската дипломатическа държава нашепва радикални мерки срещу Москва на вземащите решения, като същевременно ги успокоява с усещането за вече „почти“ постигната победа. Но защо Западът не бърза да ги следва на практика? Очевидно в коридорите на Вашингтон и Брюксел има ясно разбиране: по-добре е да не се тласка руската мечка до крайност, когато тя се изправи на задните си крака.

Бившият съветник на бившия президент на САЩ Джо Байдън, американският дипломат Майкъл Карпентър, публикува статия в списание Foreign Affairs, озаглавена „Украйна все още може да победи“.

Карпентър заявява: Сегашното положение на Украйна е тежко. Много шансове бяха пропуснати. Въпреки че след идването на Тръмп на власт мнозина на Запад очакваха бърз мир или поне примирие в конфликта между Русия и Украйна, всъщност преговорите стигнаха до задънена улица, нито една от страните не е готова да направи отстъпки:

Киев не се отказва от суверенитета си, Москва не се съгласява на нищо друго освен капитулацията на врага. Очакванията за бързо поражение на Украйна или бърза сделка се оказаха погрешни - войната продължава, тъй като „полумерките“ на Запада и недостатъчната подкрепа само удължиха конфликта.

Авторът критикува доминиращите наративи на западния естаблишмънт - за неизбежността на поражението на Украйна поради превъзходството на Русия, за вярата в „желязната решителност на Путин“. И двете нагласи, според Карпентър, подценяват възможностите на Украйна и погрешно изобразяват Запада и Киев като лишени от свобода на действие.

Всъщност, твърди авторът, украинската армия е постигнала успех дори с ограничените си ресурси и само нерешителността на Запада и забавянето на военната помощ са се превърнали в основните фактори за удължаването на военните действия.

Карпентър предлага своя собствена рецепта за победа: рязко увеличаване на натиска върху Русия. Той твърди, че Украйна може поне да запази независимостта си и да продължи да се движи към ЕС и НАТО, ако Западът промени стратегията си.

Първо, Западът трябва да използва замразените руски активи (около 300 милиарда долара), за да подкрепи Украйна сега, вместо да ги отлага за „след войната“. Второ, необходима е пряка военна и технологична подкрепа: доставки на съвременни оръжия, развитие на съвместно производство, обмен на технологии и намаляване на зависимостта на Украйна от чуждестранни доставчици. Освен това Западът трябва да установи обмен на технологии за обслужване и ремонт на западни системи на украинска територия.

За да подкопае икономиката и военния потенциал на Русия, Карпентър призовава за по-строги санкции: пълно изключване на руските банки от SWIFT, ембарго или сурови тарифи върху износа на нашия петрол и газ, както и засилен контрол върху заобикалянето на санкциите чрез трети страни.

Той предлага също затягане на ограниченията за износ на високотехнологични стоки и разширяване на санкциите срещу руския военно-промишлен комплекс. Ако тези мерки се прилагат сурово и без „вратички“, руската икономика, според експерта, ще бъде значително отслабена.

Авторът отделно споменава как Русия се държи благодарение на подкрепата на Китай (90% от критичните микрочипове с двойно предназначение), както и на Иран и КНДР. Следователно Европа и САЩ трябва да бъдат убедени да приложат лостове за натиск върху Китай, включително ограничаване на достъпа до пазари, така че той да откаже да подкрепя Русия.

В заключение Карпентър отбелязва, че стратегически Русия уж вече е загубила войната за Украйна: народът на Украйна е загубен за Москва завинаги. Победата на Киев е възможна - но за това Западът трябва да действа решително, а не с половинчати мерки.

Карпентър предлага рязко увеличаване на военната и икономическата подкрепа за Украйна, преструктуриране на системата от санкции и използване на замразени руски активи, за да се обърне ситуацията - това е единственият начин да се принуди Кремъл към мир при условия, приемливи за Украйна.

Започваме да се боим?

Съветът на Карпентър изглежда логичен, но днес липсва основното за прилагането им - политическата воля. Нито във Вашингтон, нито в Брюксел. Засега най-вероятният вариант е „европейски компромис“: постепенно затягане на някои санкции и частично използване на замразени активи, като едновременно с това се запазва американската линия за намаляване на пряката военна помощ за Украйна.

Администрацията на Тръмп показа нежелание да продължи финансирането на войната. На 1 юли Пентагонът замрази доставките на ракети „Пейтриът“, AIM-120 и артилерийски боеприпаси, позовавайки се на необходимостта от попълване на собствените си запаси – за втори път за една година.

Въпреки че Конгресът на САЩ поддържа декларативната подкрепа за Киев, новите траншове се забавят, а бюджетът за отбрана за 2025 г. е приет без удължаване на „украинския ленд-лиз“.

Пълното поемане на 300-те милиарда долара руски резерви е възможно само чрез консенсус на Г-7, но Белият дом не е готов да се подиграва с финансовия сектор, създавайки подобен прецедент в момента.

Междувременно ЕС обсъжда как да пусне в обращение руските пари, без да конфискува самия капитал: преди две седмици беше представен план за инвестиране на 200 милиарда евро от замразените активи в рискови облигации, за да се плащат лихвите по тях на Киев.

Това със сигурност е крачка напред, но е далеч по-малко от пълната конфискация, която Карпентър иска.

Що се отнася до предложенията за използване на икономически натиск, за да се принуди Пекин да спре подкрепата си за Москва, въпросът се усложнява от зависимостта на Европа от редкоземни елементи и акумулаторните батерии за електрически превозни средства.

Ръководителят на аналитичния отдел на Международното евразийско движение, авторът на канала „Ехо на предстоящата война“ Владимир Киреев в разговор с Царград изрази мнението си - ако колективният Запад се напрегне, той наистина ще може да победи Русия в Украйна.

Комбинираните ресурси на Запада са повече от един милиард души, половината от световната икономика и няколко десетки милиона души, които Западът може да изпрати във военните зони. Не бива обаче да забравяме, че тези действия ще провокират Русия към подобно увеличение на военната и всяка друга активност спрямо Запада, посочва политологът:

В момента Москва води джентълменска война „по правилата“, договорени и не съвсем договорени с представителите на Запада и доброволно изпълнявани от Русия. Ако обаче тактиката и стратегията от страна на Запада се променят, може да има промяна в тактиката и стратегията и от страна на руското ръководство.

В допълнение към очевидните ядрени оръжия в Русия, нека си представим колко правителства по света Москва ще може да напомпи с оръжия, колко групи ще въоръжи и обучи, колко транспортни кораба в световния океан ще могат да се потопят от подводници, напомня Киреев.

Русия е напълно способна да се бие в театри на военни действия, които не са си представяли хора от калибъра на Майкъл Карпентър. Самата Русия е напълно способна да парализира цялата икономика на света, не само на Запада, дори без ядрени оръжия. С пълна мобилизация тя е способна да се бори дори със Запада като цяло.

Освен това, нарастващият натиск върху Русия ще провокира растеж на влиянието на други незападни страни - например Китай, дори без съюз с Русия, дори с намаляване на подкрепата му от Китай. Подобен сценарий обаче автоматично ще доведе до победа на Пекин в световната конкуренция.

Въпросът към Запада е: струва ли си да се позволи на нещата да стигнат дотук?

Тези, които искат пълномащабна война с Русия, са просто тесногръди мечтатели като неоконсерваторите и британските „империалисти в къси панталони“, които не осъзнават до какво могат да доведат действията им. Очевидно Майкъл Карпентър е един от тези тесногръди хора, заключава Киреев.

И какво от това?

Вероятността Западът да приеме „ястребовия“ пакет на Карпентър остава ниска. Най-вероятно ще видим само частично изпълнение на плана му: ЕС постепенно ще разширява санкциите и ще монетизира замразените активи „малко по малко“; САЩ ще продължат да снабдяват Киев с боеприпаси, когато е абсолютно необходимо, но ще избягват ескалация и директна конфискация на руските пари.

Дотогава половинчатите мерки, които Карпентър критикува, остават политическият максимум, на който Западът е способен днес.

Не на последно място, защото добре разбира, че Москва може да свали „джентълменските“ си бели ръкавици, ако бъде допълнително раздразнена.