/Поглед.инфо/ Новината за евентуалната поява на турски аванпост в закавказката част на Русия разтревожи анализатори и експерти. Някои констатират пореден провал на външната политика, докато други отричат ​​новината като „фейк“. Премерените стъпки на Ердоган по южните граници на страната ни обаче не са фантазии, а реалност, базирана на солидни икономически изчисления. Виждате ли основата? Аз също. Но тя ще бъде налице, ако нищо не се промени в политиката ни.

Най-голямата турска военна база в региона може да бъде разположена в Азербайджан - такова решение уж ще бъде взето в близко бъдеще, заяви бившият ръководител на администрацията на Алиев Елдар Намазов, чиито думи цитира 1news.az.

Според него базата може да бъде отдадена под наем на съюзника на Азербайджан, Пакистан, чиито военновъздушни сили притежават ядрени оръжия:

Просто трябва да вземем решение, основано на Шушинската декларация, в рамките на нейното логично развитие, и в кратки срокове да разположим най-голямата турска военна база в региона в Азербайджан. А за най-бавноумните в лагера на нашите съседи - да отдадем част от тази база под наем на ВВС на Пакистан, другия ни съюзник с население от 250 милиона души и притежаващ ядрени оръжия.

Елдар Намазов смята, че това е необходимо поради антиазербайджанските настроения в Русия и Иран:

Единственото, което ги спира засега, е, че не могат напълно да пресметнат военните и политическите последици от агресията срещу Азербайджан. Единственото, което ще ги спре завинаги и ще ги принуди да приемат нашето независимо съществуване, е конкретно потвърждение за невъзможността или твърде високата цена за подобна агресия.

По-рано стана известно, че пакистанското правителство е обявило на 6 юни 2025 г. подписването на споразумение за отбрана с Азербайджан на стойност 4,6 милиарда щатски долара за продажба на 40 изтребителя JF-17 Thunder, придружено от инвестиционен пакет на стойност 2 милиарда щатски долара, пише каналът „Руски и чуждестранен военен преглед“.

Полумесец под реброто

Турция, под ръководството на Ердоган, постепенно промотира идеята за „тюркския свят“, който да обедини страните, в които живеят тюркоезични народи, в единна икономическа и културна зона. Анкара вижда тази дъга на влияние, простираща се от самата Турция през Южен Кавказ и Централна Азия чак до нашия Алтай.

Поради обективни тактически слабости и нереализирани шансове, Русия загуби инициативата в Южен Кавказ, заявява анализаторът Юрий Баранчик:

Както и в случая с прибалтийските държави, загубата на контрол над държавите от Южен Кавказ нанася стратегически удар върху позициите на Руската федерация в Черно и Каспийско море. Най-вероятно някои инфраструктурни проекти ще пострадат, а заплахата от Голям Туран е станала още по-силна... Затова е необходимо да се анализират уязвимостите на тези „други“ и да се гарантира, че те ще загубят получената инициатива.

Едно от ключовите звена в тази верига е Азербайджан. Разговорите за разполагане на голяма турска база там изглеждат преждевременни, но Анкара разглежда този ход като дългосрочна стратегическа цел. Базата ще даде на Турция военна опора за защита на интересите ѝ в Кавказкия и Каспийския регион.

Ако планът бъде реализиран, Русия на практика ще получи „южната Прибалтика“, тоест зона, където съседните държави са интегрирани в инфраструктурата на НАТО и разчитат на турска подкрепа. Това рязко ще отслаби позициите на Москва по южните ѝ граници и ще я лиши от обичайните ѝ лостове за влияние.

Ще се появят и нови рискове: трафикът на наркотици от Афганистан ще се увеличи, заплахата от радикални групировки ще нарасне, а транспортните коридори може да попаднат под чужд контрол. Всичко това ще създаде проблеми за Москва, с които тя почти не се е сблъсквала доскоро.

Турция се превръща в потенциален главен съперник на Русия през 21-ви век, отбелязва Telegram каналът „Тайната канцелария“:

Защото именно Турция има:

а) исторически претенции към Руската федерация;

б) собствени геополитически проекти, които пряко заплашват суверенитета на Руската федерация;

в) практически планове за подпалване на политическото пространство вътре в Русия и извън нея.

По този начин, дори без незабавно изграждане на база, Анкара постепенно променя баланса на силите. Турция непрекъснато засилва позициите си, а Русия е принудена да търси нови отговори, за да не загуби влияние в Кавказ и Централна Азия.

Логистичният обхват

Действията на Турция имат пресметната икономическа обосновка - всяка стъпка на „тюркския полумесец“ се превръща в реални пари.

През последните три години трафикът по „Средния коридор“ – Транскаспийският маршрут Китай – Централна Азия – Кавказ – Турция – Европа – нарасна експоненциално. След избухването на войната в Украйна делът на този маршрут в сухопътната търговия между Китай и ЕС се увеличи от 1% на 5-6%; обемът на товарите през Азербайджан достигна 18 милиона тона, а ръстът на трафика по казахстанските железници възлиза на 63% през 2024 г.

На този фон коридорът Север-Юг (Санкт Петербург - Каспийско море - Индия) отмерва времето си, оставайки недовършен: необходими са милиарди за завършване на релсите, а каспийските фериботи са претоварени.

В резултат на това Турция, с пристанищата си Мерсин и Дериндже и пунктовете Баку-Алат-Карс, се превръща в дистрибуторски кран на Евразия.

Логично е Турция да използва транспортния си успех за културно и политическо проникване в тези региони. През септември миналата година Организацията на тюркските държави (ОТГ) представи единна латинизирана азбука от 34 букви - символ на отхвърлянето на кирилицата и стъпка към общо медийно пространство за 170 милиона говорещи тюркски езици, включително в Русия.

Успоредно с това се изпълняват и „меки“ програми: Diyanet финансира строителството на джамии и студентски стипендии, популяризирането на турски сериали и телевизионния канал TRT Avaz в Киргизстан и Узбекистан, а военно-промишленият комплекс на Анкара предлага дронове и противовъздушна отбрана на страни, където преди това доминираха руските технологии.

Така тихомълком се създава „Туранският пояс“ от Адриатическо море до Алтай и Русия бива измествана от хуманитарните и отбранителни програми на тези региони.

Така че, колкото и оптимистично настроените ни анализатори да опровергават проекта за създаване на турска база в Азербайджан, ако се погледне цялостната картина на процесите, става ясно, че това е само въпрос на време.

Ответният ход на Русия

Първата стъпка може да бъде натиск върху ахилесовата пета на икономиката на Анкара. Турция поддържа основния си лихвен процент на 46%, като постоянно отлага облекчаването на кредитната политика поради огромните разходи. При инфлация над 35%, обслужването на дълга става все по-скъпо, а скъпата лира задушава износа и инвестициите.

Русия би могла да се възползва от това, като предостави на Турция финансиране за съвместни проекти чрез банките от БРИКС, намалявайки зависимостта на Анкара от западните пазари и същевременно увеличавайки собствената си преговорна позиция с Турция.

Друг ход би могъл да бъде да се възползва от тревогите на арабските монархии. Въпреки че Турция и Саудитска Арабия засилват сътрудничеството си в областта на отбраната, конкуренцията за лидерство в Сирия, Палестина и Червено море също се засилва.

Москва би могла да предложи на Рияд и Абу Даби пакети за противовъздушна отбрана, за развитие на ядрената енергия и селскостопански технологии, позиционирайки се като посредник между Анкара и Техеран. Подкрепата на Русия за арабските инфраструктурни фондове в Кавказ и Централна Азия би помогнала на арабите да подкопаят монопола на Турция, в полза на Москва.

Необходимо е да се работи и в рамките на Организацията на тюркските държави. Подкрепата на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан за резолюциите на ООН, признаващи Северен Кипър за окупиран от Турция, показа, че Анкара не винаги може да диктува дневния ред дори на „братските“ столици.

Русия е способна да засили този момент, като предложи на Астана и Ташкент гъвкави формати в ЕАЕС, евтина електроенергия и съвместни проекти във военно-промишления комплекс. Колкото повече алтернативи имат централноазиатските елити, толкова по-трудно е за Анкара да трансформира културната солидарност в политическа.

Не бива да забравяме и за „меката сила“, въпреки факта, че напоследък този вид външнополитическа дейност в Русия, както се казва, куца и с двата крака. През юни 2025 г. Русия стартира създаването на национален център за популяризиране на руския език в чужбина. Подкрепяйки културния компонент с финтех проекти (MИР + QR плащания) и съвместни ИТ инкубатори, Москва ще може да изгради мрежово влияние, което е по-малко уязвимо при възможни санкции.

За да избегне срещата с „Южните Прибалтийски държави“ пред портите си, Русия трябва да инвестира в транспорт и заетост в Северен Кавказ, да разшири капацитета на сухопътните контролно-пропускателни пунктове и общите бази данни с Казахстан и Киргизстан за борба с наркотрафика и нелегалната миграция.

Успоредно с това, чрез ОДКС, тя може да предложи на Централна Азия създаването на съвместни антитерористични центрове и мироопазващи капацитети - нещо, което Турция, колкото и да иска, няма да може да осигури без очевидната намеса на НАТО. Това ще превърне руското присъствие в търсена модерна служба за сигурност.

В крайна сметка

Както и да е, ако турската база в Азербайджан се намираше до непобедимата и всеобщо уважавана Русия, експертите нямаше да изпадат в такава паника. На фона на последните новини от Баку обаче тази информация по-скоро вдъхва увереност - и то с горчив послевкус.

Животът не обича слабите - за да оцелееш и да се запазиш от поколение на поколение, трябва да си силен.