/Поглед.инфо/ Едно от най-големите езера в света, запечатано отгоре от четири километра лед, е изследвано за първи път от руски учени. Формацията, с размерите на Калининградска област, е била напълно изолирана от външния свят в продължение на милиони години. Тук, в Антарктида, се намира станцията Восток, където на 21 юли 1983 г. е регистрирана най-ниската температура в историята на метеорологичните наблюдения - минус 89,2 градуса. Чудесата обаче не свършват дотук.

Образци от лед на милиони години

Езерото Восток, открито от наши учени, се простира на почти 16 хиляди квадратни километра. Дълбочината му е около 1200 метра. Възможно е да се е появило в резултат на топенето на долната повърхност на ледника, а след това възрастта му се оценява на 2-3 милиона години. Ако е съществувало преди заледяването на Антарктида, тогава би трябвало да е на около 40 милиона години.

Изследването на обекта ще помогне да се разбере как е възникнал животът на Земята и други планети, смятат изследователите. А някои неща вече са разкрити. Това стана възможно, защото на 16 декември 1957 г. полярни изследователи основават станция на тези места - недалеч от Южния магнитен полюс на Земята на височина 3,4 километра над морското равнище.

С нейна помощ са направени така наречените „сеизмични профили“, за да се установи дали под ледника има слой вода. Сред откривателите е и братът на известния водещ на предаването „Очевидно - Невероятно“ Сергей Капица - Андрей Капица.

Между другото, съветските пилоти, които изследвали райони на Антарктида, напълно недостъпни за хората по това време, забелязали отгоре гладки вдлъбнатини по ледената повърхност. Те ги нарекли езера и ги използвали за навигация. Както се оказало по-късно, това всъщност били издатини на езерата върху повърхността на ледника.

Първоначално, когато им хрумнала идеята да пробият сондаж, те си поставили две цели: да вземат проби от лед на милиони години и да изучат геоложките процеси и биологията. Въпреки че условията са екстремни, микроорганизмите все пак живеят тук, казаха учените.

Неслучайно авторът на множество научнопопулярни публикации за Арктика и Антарктика, изследователят, доктор на географските науки Валери Лукин, говорейки за основните научни открития, отбеляза: „През 20-ти век не мога да назова нищо по-мащабно, сравнимо с откриването на езерото Восток, и като цяло в света, не само в Антарктида.“

Пробиването на сондажа започна през 1990 г. През 1998 г. дъното му беше на дълбочина 3623 м. Според изчисленията на нашите геофизици, до границата лед-вода оставаха около 150 метра. Плюс-минус 30 метра,- каза той.

Но тук има пречка - на Русия е било препоръчано да преустанови сондажните операции, докато не бъде разработена екологично чиста технология за отваряне на езерото.

Дъното на езерото е горещо?

Любопитно е, че сред най-активните противници бяха французите, които участваха в съвместен проект за дълбоко сондиране. Те не искаха да „влизаме“ в езерото. Имаха проект за създаване на международна станция на 100 км от станция „Восток“, където трябваше да се проникне в езерото. Но от тях.

Но тогава „за мнозина настъпи шок“ - в Русия за три години беше разработена уникална технология от нулата (въпреки че противниците твърдяха, че всички талантливи учени и инженери са напуснали страната).

Както обясни Валери Лукин, проектът е бил поръчан от руското Министерство на науката и технологиите още тогава, през 1998 г., и е бил готов през 2000 г. През март 2001 г. специалистите са получили положително заключение от Държавната екологична експертиза.

Съгласно съобщенията, инженерите са използвали уникална сонда с клапан. За да се предотврати проникването на микроби в екосистемата на езерото, кладенецът е бил напълнен с органосилициева течност на 100 метра преди езерото.

Когато сондажът е достигнал езерото, водата под налягане се е издигнала по тръбата и е замръзнала. Това е довело до получаването на стерилен лед, от който са взети проби. Но те са достигнали повърхността на скритото езеро едва през февруари 2012 г.

След почистване на пробите, учените са идентифицирали 49 ДНК от различни бактериални филотипове - и били изненадани. Геномът на някои местни организми съвпадал с известните форми на живот с по-малко от 86%. Тоест, това е нещо ново.

Някои от тези бактерии са термофили. Тоест, те се чувстват комфортно при положителни температури. Изглежда, къде ще се затоплят там, ако навън е минус 80. Но след това открили, че на дъното на езерото има мощни геотермални извори. Температурата на дъното достига плюс 10 градуса.

Учените стигнали до заключението, че най-вероятно дъното на езерото Восток е горещо и там има собствена геотермална активност. Налягането е около 400 атмосфери, кислородът е 50 пъти по-висок от нормата. А излишъкът на кислород убива не по-малко от липсата му. При такива условия повечето организми биха умрели в първата секунда, но тези оцеляват.

На мястото са открити и ледени „острови“: около десет образувания, най-голямото от които е било с размерите на град.

„Условия близки до космоса - полярните шапки на Марс“

Времето ще покаже колко тайни крие езерото Восток, но вече е очевидно какво огромно научно и социално значение има този уникален обект за целия свят.

Една от най-обещаващите области на научната дейност в Антарктика е използването на генетичните ресурси на антарктическите микроорганизми за разработване на нови поколения фармакологични лекарства,- казва Валери Лукин.

В момента в Антарктида са открити над 400 подледникови езера. Условно, тъй като много от тях са открити с помощта на радар, а технологията не може да измери дебелината на водния слой. Учените не се съмняват, че предстоят още много открития. По този начин езерото ще помогне да се научи много за климата в миналото, да се решат редица космически проблеми и да се обяснят промените, настъпили на Земята.

Езерото е много близо до космоса - например до полярните шапки на Марс, до спътника на Юпитер Европа. И именно там най-често се надяваме да открием извънземен живот,- отбеляза докторът на географските науки.

Опасни ли са откритите следи от неизвестен досега живот? Ще се появи ли някаква инфекция от мистериозния резервоар, която ще бъде по-страшна от, да речем, ебола? Учените изключват това. Според тях в езерото под четирикилометров слой лед са се развили уникални природни условия, каквито не съществуват никъде другаде на Земята.