/Поглед.инфо/ На 24 юни т.г. бе публикувано проучването „Global Public Investor 2025“. За него са били анкетирани 90 официални институции, включващи 75 централни банки и 15 публични пенсионни и суверенни фонда, с общо активи над 7 трилиона долара.

Основните изводи в проучването са:

  • 31% от мениджърите на резерви, в сравнение с едва 4% миналата

година, сега посочват геополитиката като основен фактор, формиращ инвестиционните решения, като 96% от централните банки посочват тарифите и търговската защита като основна грижа.

  • Докато 70% от централните банки са все по-загрижени за

политическата среда в САЩ, над 80% все още виждат долара като предлагащ сигурност и ликвидност, което сочи към постепенна диверсификация, а не към бърза дедоларизация.

  • Нетно 16% от централните банки (или само 12 банки) планират да

увеличат запасите си от евро – повече отколкото за която и да е друга валута, докато Германия се нарежда като най-атрактивния развит пазар сред публичните фондове.

  • 32% от централните банки очакват да увеличат запасите си от злато

през следващите 12–24 месеца, като над 20% прогнозират цената да надхвърли 3500 долара за унция.

  • Нетно 28% от мениджърите на резерви се стремят да увеличат

средствата си за държавни облигации, докато публичните фондове се задържат стабилно във всички класове активи на фона на продължаващата пазарна несигурност.(https://www.omfif.org/global-public-investor-2025)

Други важни констатации:

  • 80% от управляващите активи смятат, че геополитиката ще бъде сред

трите най-важни фактора за вземане на решения в продължение на много години. Тя се е оказала по-важна от инфлацията, лихвите по рефинансиране и технологичните промени.

  • Що се отнася до развиващите се пазари, централните банкери от тези

страни са много по-ентусиазирани относно юана, който те очевидно предпочитат пред европейската валута. Като цяло 32% планират да увеличат инвестициите си в юани, докато 25% предпочитат еврото. Само 2% намаляват инвестициите си в юани, докато около 10% възнамеряват да намалят инвестициите си в евро. Интересното е, че една от най-твърдите валути в света, швейцарският франк, не е особено популярен: само 8% са заявили, че биха искали да увеличат инвестициите в него.

  • През последните 12 месеца цената на златото скочи с 40%, което е едно

от най-бързите увеличения през последните десетилетия. Според проучването, 70% от централните банки съхраняват физически златни кюлчета, а не ETF-(борсово търгувани фондове) и или фючърси, а някои репатрират резерви от чуждестранни хранилища (Германия и Италия).

  • 60% от анкетираните са заявили, че очакването за по-ниска

относителна доходност ги обезкуражава да инвестират в еврото. Освен това като диверсификация във валутните резерви и икономически перспективи юанът (RMB) изпреварва долара и еврото, а като доходност/възвръщаемост юанът почти се изравнява с еврото. Златото измества еврото от втора позиция като ликвиден резерв, в противоречие с желанието и твърдението на председателя на ЕЦБ г-жа Лагард. Същевременно Европа все повече охлажда отношенията си с Китай.

  • Абсолютно сигурно е, че централните банки не искат да инвестират

на фондовия пазар. Алтернатива на златото са краткосрочните държавни облигации на най-надеждните държави. И въпреки всички очаквания от Bitcoin, държавните инвеститори остават скептични към него. Само 10% от централните банки сериозно обмислят закупуването на каквито и да е цифрови активи поради волатилност(неопределим риск при цената на финансовите активи) и регулаторни проблеми.

В това проучване има участие и гуверньора на БНБ-г-н Димитър Радев с доклад на тема „Реагиране на нестабилността на политиката – перспективите за публичните инвеститори“. Той потвърждава, че „Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Но тази нестабилност не е просто пазарен шум. Тя сигнализира за по-дълбоки, системни промени. Вече не се справяме с временни дислокации; работим в един фундаментално по-несигурен свят–свят, в който самата политика се е превърнала в източник на нестабилност.“

Към характеристиките на ситуацията той включва:

- Геополитическото напрежение се засилва. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни смущения – те прекрояват световната финансова система при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност.

- При такава среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна.

- Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подкрепят, а не да усложняват, по-широки политически цели–особено по време на периоди на стрес. Външно координацията с фискалните власти и международните институции е от решаващо значение.

- Едва тук, пред чуждите си колеги г-н Радев признава: Забавянето на тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, представлява реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци. Същевременно преструктурирането на глобалните вериги за доставки въвежда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Макар че пълното въздействие е трудно да се определи количествено, рисковете очевидно са наклонени надолу, с потенциални последици за средносрочния растеж. Застаряването на населението, климатичният преход и технологичните смущения не са далечни заплахи–те са настоящи инвестиционни реалности.

Той заявява, че „за България тези развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална–и по-неотложна– от всякога.“ Интересно е, че не си позволява да назове датата 1 януари 2026 г.

Неразбираемо е как неговата позиция, че с приемането на еврото ще се закрепи паричната политика на България в рамките на ЕЦБ, като същевременно утвърждава, че „трябва да преразгледаме понятието за стратегическа автономност – не само на европейско ниво, но и на национално ниво.“ За каква автономност на национално ниво, след като БНБ става филиал на ЕЦБ. Представителят на България няма право на вето на неизгодни за нашата страна решения. България трябва да спазва политиката на ЕЦБ, защото няма подписан между Правителството и ЕЦБ документ за правата за провеждане на автономна политика в името на благоденствието на българския народ.

- Безотговорно звучи и позицията, че „с приемането на еврото като наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути“, без да уточнява, че това ще бъде под контрола на ЕЦБ като вид и обем. Как ще обясни г-н Радев недалновидната политика на БНБ досега по отношение на диверсификацията на надеждите резерви, които са според него 90% в евро и 10 % в злато. А тенденцията е била видна още от 2023 г. и особено при защита от геополитически риск, инфлация и несигурност на международната парична система. Умишлено или случайно?

- Неразбираемо е и позицията му, при „при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност“ БНБ ще коригира рамката за управление на риска като намали кредитния праг от AA– на A–, както е записано и в Закона за БНБ. Това той потвърждава и в публикацията си (на английски) за 2-годишното академично списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics“ от 2.07.2025 г. под заглавие „Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за България“. (https://novini.bg/article/2025070214310925045) Едва ли не провъзгласява „Юруш на кредитите“. А кой ще ги връща? Докато за фирмите е ясно, но тези на Правителството ще ги плащат децата, внуците и правнуците ни. Защото при колониална икономика, икономика на ишлеме, без икономика, гарантираща националната сигурност и автономност България ще трябва да се раздели може би с територия, с отказ на суверенитет и подчинение на чужди интереси.

Демагогично звучи и другото негово заявление, че „чрез реформи ще се разшири инвестиционната вселена–потенциално и включително инструменти като ETF. Естествено, всички подобни инструменти ще бъдат подложени на строга оценка, за да се гарантира съответствие с нашите основни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност.“ И това в момент, когато другите му колеги заявяват, че ще избягват инструментите като ETF. С това заявление г-н Радев признава, че знае, че по указание на ЕЦБ ще трябва да купува чрез тези фондове облигации на задлъжнялите към ЕЦБ държави от Еврозоната и при това без право на отказ и при ниска ликвидност. Строгата оценка може да се разглежда като опит за оправдание на скритите ангажименти към ЕЦБ.

Всичко гореизложено се крие от населението, за да се спази навярно жертвоприношението на България на ламята ЕЦБ. БНБ досега не изпълни решение на МС да публикува доклад за ползите и рисковете от приемане на еврото. Но фактите и истината не може да се удавят, те винаги изплуват и идва времето на възмездието. А народното възмездие е безалтернативно и безмилостно. Според Николай Бердяев „ Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван и принудително въведен в рая“. А ако еврозоната не се окаже рая, да не би адът да дойде в България?