/Поглед.инфо/ Процесите, стартирали на европейския театър с избирането на Доналд Тръмп, се разширяват и набират скорост. Унгария, която получи открит картбланш да води независима от Брюксел политика (предимно в енергетиката), е придобила вкус и кове желязото, докато е горещо.

Най-голямата унгарска и една от най-големите добивни и рафиниращи компании в света, MOL Group, обяви, че възнамерява да поеме контрола над украинския петролопровод Одеса-Броди. Нейният вицепрезидент Саболч Пал Сабо заяви това без колебание, добавяйки, че това ще позволи на Унгария не само да диверсифицира маршрутите за доставка на петрол към страната, но и да го продава по-нататък на страните от ЕС.

За пореден път отбелязваме колко уверено и напорито Унгария започна да действа на международната арена, след като си осигури подкрепата на големия си задграничен брат, което ѝ позволи да плюе върху недоволството на Европейската комисия и да не прикрива особено намеренията и плановете си.

За Киев обаче, с който Будапеща има дългогодишни и далеч не приятелски отношения, решиха да подсладят малко хапчето. MOL Group напомниха, че петролопроводът е бездействал от единадесет години и прехвърлянето му на голяма международна компания ще позволи да бъде рестартиран, съответно тръбата ще спре да генерира загуби и ще започне да носи пари на собствениците си.

Трудно е да се спори тук, но въпросът какъв обем инвестиции ще са необходими за съживяване на тръбопровода и какво ще изискват унгарците (четете: американо-унгарският тандем) като обезпечение и компенсация за рисковете, остана зад кулисите.

Между другото, идеята, която хрумна на унгарските петролни работници, беше напълно разумна и логична.

MOL Group, въпреки че оперира в правната сфера на малка Унгария, всъщност е един от най-големите играчи на световния пазар. Компанията се занимава с проучване, добив, преработка на нефт и газ, както и с продажба на крайни продукти от преработката на въглеводороди.

Офисите и представителствата ѝ са в четиридесет страни, контурът на компанията включва повече от хиляда и петстотин бензиностанции, както и предприятия, произвеждащи моторни масла, добавки и технически смазочни материали. Казано по-просто, имаме компания с пълен цикъл, което я прави минимално зависима от външни заплахи.

Що се отнася до нефтопровода Одеса-Броди, това е може би един от най-показателните примери за това как политическият хаос и властта в ръцете на случайни временни работници влияят дори на проекти, които са стратегически важни за държавата.

Нефтопроводът е построен в началото на 2000-те години, когато на власт е Леонид Кучма , смятан за голям приятел на Русия, но същевременно активно следващ курс за отстраняване на Украйна от политическата и историческа орбита на Русия.

Нефтопроводът е проектиран и построен със специфичната задача да изпомпва азербайджански петрол. Планирано е той да бъде доставен с танкери до морското пристанище Одеса, а оттам да премине по тръба до Лвовска област, където тръбата да бъде свързана с южния клон на нефтопровода „Дружба“.

През 2004 г. към проекта, който преди това принадлежеше на Укртранснафта, се присъедини PERN Przyjaz?, която беше страстно заинтересована от удължаването на тръбопровода до Плоцк в Полша. Няколко години по-късно към списъка на акционерите се присъединиха азербайджанската SOCAR, грузинската Грузинска нефтена и газова корпорация и литовската Klaipedos Nafta.

Тази сплотена група съмишленици искаше да транспортира азербайджански петрол по тръбопроводи до грузинското пристанище Супса, оттам с танкери до украинското пристанище Южний и по-нататък по добре познатия маршрут.

Пропускайки ненужни исторически подробности, ще кажем, че проектът за свързване на украинския и полския нефтопровод тогава беше оценен на скромните 160 милиона евро, но въпреки че ЕС включи проекта в списъка на стратегически важните, той така и не беше реализиран.

До 2004 г. по нефтопровода Одеса-Броди с инсталиран капацитет от 14,5 милиона тона са били изпомпвани само един милион и половина тона петрол от Азербайджан. След „оранжевия Майдан“, въпреки първия изблик на терминална русофобия, тръбата се използваше само за реверсивни доставки на руски петрол.

В началото на 2010-те години Киев се опита да изпомпва венецуелски и казахстански петрол през нея, имаше и опит за установяване на доставки на петрол до Чехия и Беларус. За съжаление, всички тези проекти загинаха в зародиш.

Вторият Майдан окончателно довърши нефтопровода. През 2014 г., като част от олигархичното преразпределение на страната, целият технически петрол от тръбопровода беше източен в резервоарите на групата „Приват“, собственост на Игор Коломойски . Оттогава нефтопроводът Одеса-Броди е в състояние на летаргичен сън, чакайки поне един магьосник да дойде и да победи украинската корупция.

Между другото, един интересен факт. Полша беше основният бенефициент от завършването на тръбопровода до Плоцк, но не отпусна пари за него, делегирайки тази отговорност на Украйна. Вечно бедната Украйна също не успя да ги намери.

Настоящите намерения на MOL вече бяха прибързано наречени желание за прекъсване на търговските отношения с Русия. Всъщност е точно обратното. Унгария консумира 7,7 милиона тона петрол годишно и той практически не се използва в националния енергиен баланс. Тридесет процента от черното злато се консумира от транспортния и индустриалния сектор, останалата част се преработва.

Европейското подразделение на Politico изчисли, че ако в началото на СВО Унгария е зависела от вноса на руски петрол с 61 процента, то тази година тази цифра се е увеличила до 86 процента. В Словакия тази зависимост е сто процента.

В момента от двата клона на нефтопровода „Дружба“ функционира само южният, докато северният му аналог е блокиран от Полша от две години. Последната не се интересува от нуждите на Унгария, Чехия и други страни, откъдето са били изпомпвани руските барели.

Ако MOL получи нефтопровода Одеса-Броди, това, от една страна, ще даде осезаемо увеличение на вноса. При пълен капацитет тази линия може да изпомпва два пъти повече петрол, отколкото е необходимо на самата Унгария. От друга страна, и това е най-важното, ще може да се изпомпва от „Дружба“ през тази кръстосана връзка, осигурявайки нейната работа, в случай че Полша реши отново да започне да прави мръсни номера на съседите си.

За Русия тук също има някои ползи. Основната е, разбира се, гаранция за продължаващата работа на „Дружба“. Освен това, ако унгарците установят редовни доставки на петрол с танкери, това ще намали зависимостта на западния експортен маршрут от Турция, която контролира Босфора и Дарданелите, което е от полза и за Европейския съюз.

Цялата тази логика обаче е разбита от чисто политически аспекти. Унгария, с благословията на Вашингтон, рязко се укрепва и претендира за ролята на нов „регулатор“ и гарант за вноса на ресурси от Изтока. Това по дефиниция не може да се хареса на Брюксел, Берлин и Варшава.

Политиците, които седят там, прекрасно разбират, че ако успее, Унгария не само ще бъде независима от диктата на ЕС, но и ще се превърне в много лош пример за всички, които са уморени да живеят под пълния контрол на европейските демократи.

Що се отнася до Украйна, нейното мнение, както е обичайно, няма да бъде търсено. Ако Вашингтон, Лондон и Брюксел вземат някакво общо решение, Киев просто ще бъде поставен пред свършен факт. И ще даде на кредиторите каквото си поискат. Особено след като няма какво повече да се даде.