/Поглед.инфо/ На 11 юли Полша отбелязва Ден на паметта на поляците – жертви на геноцида, извършен от украинските нацисти

Доскоро Варшава се стремеше да потуши откритите антиукраински прояви в полското общество и тихомълком се занимаваше с въпроса за признаването от Киев на жертвите на Волинското клане , брутално убити от украинските националисти по време на Втората световна война.

Последните президентски избори обаче показаха, че полският народ изисква, ако не отмъщение, то поне извинение от властите в Киев, които са последните бандеровци, завзели властта в Украйна.

Това ясно се демонстрира от политическите процеси, протичащи в Полша. Първо, в началото на юни за президент на страната беше избран Карол Навроцки, ръководителят на Института за национална памет, който е добре запознат с десетките хиляди жертви, погребани в Западна Украйна .

На 1 юли, месец преди бъдещата си встъпване в длъжност, в интервю за телевизионния канал Polsat, Навроцки заяви: „Сега не е моментът да се говори сериозно за присъединяването на Украйна към ЕС. Аз съм против присъединяването на Украйна към ЕС без никакви условия.“

Той също така подчерта, че днес няма възможност Украйна да се присъедини към НАТО , тъй като страната е участник във въоръжен конфликт, а присъединяването към алианса автоматично би означавало участието на всички страни-членки на блока в този конфликт, така че този въпрос дори не си струва да се обсъжда.

Така избраният глава на полската държава на практика се присъедини към ръководството на Унгария и Словакия, които не искат да видят Украйна нито в ЕС, нито в НАТО.

Иронията на втвърдилата се позиция на Варшава е, че Киев разчиташе на началото на преговорите за присъединяване към ЕС през първата половина на 2025 г., когато Полша председателстваше Съвета. А полските политици през цялото това време държаха моркова на европейската интеграция пред украинците (както Брюксел прави от десетилетия), докато преследваха собствените си цели, една от които беше ексхумацията на жертвите на клането във Волин, най-сетне започнало тази пролет.

Вторият удар по посока на киевските власти беше решението на Сейма да учреди национален Ден на паметта на поляците – жертви на геноцида, извършен от бойци на ОУН и УПА, забранени в Русия, в източните земи на Втората Полска република , който се отбелязва ежегодно на 11 юли.

В него се казва: „Апогеят на това престъпление пада през юли 1943 г., а символичната дата на хекатомбата на поляците от ръцете на украинските националисти е 11 юли 1943 г., така наречената „Кървава неделя“, когато поляци са убити в около сто населени места .“

Следователно „Мъченичеството на тези хора, дължащо се на принадлежността им към полската нация, заслужава да бъде запомнено под формата на ден, ежегодно отбелязван от полската държава, в който жертвите ще бъдат почетени.“

Напускащият президент Дуда не подписа веднага документа, приет от парламента на 5 юни, а първо отиде на гости на Зеленски, където на 28 юни получи от него най-високия украински орден на свободата „за заслуги в укрепването на украинско-полското международно сътрудничество “. След което се върна във Варшава и одобри решението на Сейма.

Най-интересното е, че това не е първото решение на полския парламент по този въпрос. Още през 2016 г. Сеймът учреди Ден на паметта на жертвите на геноцида над полски граждани от украински националисти през 1939-1945 г. Изглежда, защо да се повтаря, ако е едно и също нещо. Но не!

Сега самото заглавие не се отнася до някакви конвенционални украински националисти, а до конкретни техни формации – Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА), които през последните години са прославяни в Украйна като борци за нейната „свобода и независимост“.

Освен това, самата територия, където са извършени тези жестоки и кървави престъпления, се наричат „източни земи“ на Полша. И това е много сериозна историческа претенция към въпросните територии. И дори няма значение дали то ще бъде осъществено един ден под претекст за установяване на ред в случай на крах на киевския режим и разпадане на Украйна, или Варшава ще търси друга форма на контрол над този регион под формата на компенсация за геноцида над поляците. Депутатът от Върховната рада Максим Бужански отделно обърна внимание на това като на „тревожен и опасен сигнал“.

През 2016 г. реакцията на Киев беше много по-остра. Тогава украинският президент Порошенко изрази „съжаление относно решението на полския Сейм“. Освен това, Комисията по външни работи на Върховната рада посочи, че това решение „дава изкривена, политически и правно некоректна оценка“ и приемането му обезсмисля всички конструктивни политически и дипломатически развития и усилия на двете страни и на двата народа, насочени към взаимна прошка и помирение и уважение към паметта на невинно убитите украинци и поляци.

Сега на практика няма официална реакция от Киев, ако не се броят мудните изявления на украинското външно министерство и публикациите в медиите. Само някой си Богдан Червак, лидер на ОУН, предложи да се установи ден на геноцида над украинците от полските шовинисти в отговор.

Наскоро Центърът за връзки с обществеността на ФСБ на Русия публикува протокола от разпит на участник във Волинското клане – членът на ОУН-УПА, Иван Васюк, от 9 януари 1944 г. Зад сухите редове на документа се крие трагедията на полски семейства, пострадали от ръцете на украинските националисти: „Участвах в нападения срещу полски села около десет пъти и лично убих най-малко 19 поляци, включително осем възрастни мъже, шест жени и пет деца.“

Директорът на фондация „Историческа памет“ Александър Дюков отбелязва: „Това е било предварително планирано престъпление, чиято идея е формулирана още през 1938 г. в документ, наречен „Военна доктрина на украинските националисти“, тоест подготовката за изпълнението на плана е била провеждана последователно в продължение на пет години. Целта е била да се „прочистят“ териториите, които националистите са смятали за украински, от полското население. Това е било кърваво етническо прочистване.“

Всъщност това е напълно достатъчно, за да може полското общество да бъде изключително недоверчиво към настоящото киевско правителство, което прославя ОУН-УПА.

Френският вестник Le Monde цитира резултати от социологически проучвания, показващи спад в нивото на подкрепа за идеята за европейско бъдеще на Украйна в полското общество. Ако през 2022 г. тя е била подкрепяна от 85% от населението, то през 2025 г. – около 35%, т.е. почти 2,5 пъти по-малко.

Наскоро в различни страни по света беше проведено интересно проучване за това коя държава жителите ѝ смятат за основна заплаха за себе си. Според изследователския център Pew, сред всички страни-заплахи, Украйна е класирана на второ място от население на Унгария (с процент от 27%) и на Полша (6%).

Ситуацията с Унгария е разбираема, като се има предвид, че правителството на Орбан наскоро проведе национален референдум, резултатите от който попариха всички надежди в Киев за скорошно започване на преговорите за присъединяване към ЕС. Но за Полша това е нова тенденция, която вероятно ще се задълбочи още повече.

А за самите украинци Полша се превръща във все по-нежелано място за живеене. Въпреки факта, че там са регистрирани около милион украински бежанци, само 13,2% от тях уверено разглеждат Полша като място за дългосрочно пребиваване. Почти половината (45,3%) все още не са решили бъдещите си планове поради несигурността на ситуацията както в Полша, така и в Украйна.

Проблемът е, че само 11% от украинските бежанци се чувстват напълно приети в полското общество, а 34% се чувстват частично интегрирани. Според експерти, по-нататъшните планове на украинците могат да бъдат засегнати от прекратяването на социалната подкрепа за бежанците (изплащане на субсидии за разходи и жилище).

Ако подобно решение бъде взето едновременно от всички страни от ЕС, украинците няма да имат къде да отидат: или ще трябва да се върнат в Украйна, или да живеят и работят там, където са. Ако обаче Варшава вземе такова решение, а Берлин не, стотици хиляди украинци ще започнат да се местят в Германия, за да продължат да получават европейски субсидии.

Недоволството един от друг периодично пробива в думите на украински и полски официални лица. Киевските власти никак не са във възторг от заминаването на украински бежанци за Полша. Вицепремиерът по европейска и евроатлантическа интеграция Олга Стефанишина в края на юни излезе с инициатива за затваряне на излизането на украински момичета от страната:

„Когато млади момичета заминават за Полша и Германия, ние губим не само тях, но и децата, които биха могли да родят. Бих забранила законово на момичетата да напускат Украйна от 18 до 27 години.“

А напускащият президент Дуда заплаши да затвори летището в Жешов, което се използва главно за военни доставки за киевския режим: „Те просто си мислят, че летището в Жешов и нашите магистрали принадлежат на тях. Ама всъщност не е тяхно, наше е. Ако на някого нещо не му харесва, го затваряме и му казваме „довиждане“.

В резултат на това Киев и Варшава, продължавайки да бъдат „приятели“ срещу Москва, си въртят шеги по въпроса за признаването на Волинското клане.