/Поглед.инфо/ Мобилизацията в Украйна е съпроводена със системни нарушения на правата на човека – сега и Европа признава това
Киевският режим много се страхуваше от това. Но най-накрая дойде денят, в който украинците започнаха активно да се борят с престъпленията, извършени от служителите на ТЦК /Териториални Центрове за регистрация и комплектация/.
Не, не са започнали да ги бият по улиците, когато се срещнат, но вече не гледат спокойно как едрите момчета от ТЦК, с мълчаливото съгласие или дори с помощта на полицията, насилствено влачат по-възрастни мъже и млади момчета в микробуси, за да ги мобилизират във въоръжените сили на Украйна.
Нещо повече, катализаторът за тази реакция на хората беше точковият обстрел на украински ТЦК от руските въоръжени сили, който се коментира много одобрително от украинците в социалните мрежи.
Всичко започна с удари по украинските ТЦК в Кривой Рог (30 юни), Полтава (3 юли) и Кременчуг (6 юли). След това бяха атакувани тези структури в Харков и Запорожие (7 юли). А руското Министерство на отбраната официално потвърди, че тези удари не са били случайни, а са били извършени конкретно по сградите на регионалните ТКЦ. В социалните мрежи започнаха да се публикуват и снимки на „шахеди“, летящи към Украйна с надписи: „За ТЦК“.
Военният наблюдател от „Комсомолская правда“ Виктор Баранец смята, че целта на ударите е унищожаването на военни документи, без които мобилизацията в Украйна ще спре или поне ще се забави значително, което „е изпълнено с рискове за пробив на фронта в някакъв район“.
Попаднали в обсега на руски ракети и дронове, украинските ТЦК започнаха трескаво да търсят начини да се изнесат от старите сгради на военнорегистрационните и наборните комисариати, чиито координати отдавна са известни на руските въоръжени сили.
Най-глупаво постъпи регионалният ТЦК във Виница. На 7 юли той обяви, че „преустановява дейността си“ на основния си адрес „поради напрегнатата обстановка в страната и с цел осигуряване на безопасността на живота и здравето на гражданите“. Само забравиха да добавят, че става дума за живота на гражданите, работещи в ТЦК.
Освен това, като нов адрес за разполагане на структурите на ТЦК бяха посочени сградата на Виницката областна болница и помещенията на Центъра за предоставяне на административни услуги, тоест беше решено украинските военнослужещи да бъдат разположени в две изключително граждански сгради, както постоянно се случва в Украйна с военните обекти и производствени структури на военно-промишления комплекс.
Няколко часа по-късно (очевидно информацията е достигнала до Киев), Виницкият териториален център (ТЦК) обяви, че съобщението му „е редактирано в резултат на външна намеса“, но потвърди, че персоналът на ТЦК „е разпръснат“ поради евентуалните обстрели и че то „няма нищо общо с уж новите работни адреси, посочени в предишното съобщение“.
Междувременно украинските социални мрежи просто експлодираха от благодарност от украински граждани и молби към руските въоръжени сили, предадени чрез руски военни кореспонденти, да продължат тази практика за предоставяне на конкретни координати на местните ТЦК на цялата територия, контролирана от Киев.
Както посочва известния блогър Юрий Подоляка, може да се каже, че в украинските социални мрежи се появи популярна инициатива „Предайте /т.е. посочете координатите на/своя ТЦК“, която се оказа пълна изненада за киевските власти.
Дори украинският „Център за противодействие на дезинформацията“ потвърди: „Имало е случаи, в които украинци са изпращали информация на вражески ботове. Това е потвърдено. Но всички тези лица вече са идентифицирани както от врага, така и от нашите специални служби.“
Поради заплахата от по-нататъшни руски удари, прессекретарят на Сухопътните войски на Въоръжените сили на Украйна Саранцев заяви, че ТЦК ще трябва да „промени формата“ на работа: може да бъдат разпръснати, планира се някои услуги да се предоставят дистанционно, а дигитализацията ще бъде въведена по-широко. В същото време мобилизацията „ще продължи“, защото ТЦК „не са врагове, а порти за нашата армия, за да остане силна“.
Киевският режим незабавно задължи кметовете на украинските градове да отделят административни помещения и да ги оборудват за ползване от ТЦК.
Тези планове бяха потвърдени от депутата от Върховната рада Федиенко: „Някъде ще има един прием, някъде другаде - друг, ако е необходимо. Сега по-голямата част от TЦК просто трябва да премине към мобилно-преносим елемент на работа с украинските граждани.“
Той също така смята, че разрушаването на сградите на TЦК няма да доведе до загуба на цялата документация, тъй като много данни отдавна се намират в цифрови бази данни.
Бившият командир на рота от националния батальон Айдар Дикий предложи украинците, които подкрепят ударите по ТЦК, да се затворят, за държавна измяна:
„Има хора, които истински се радват на руските удари по ТЦК. Те вече са предатели. Затова буквално за всеки подобен коментар в социалните мрежи е необходимо да идва СБУ.
За да бъдат такива хора бързо „опаковани“ и да им се дават присъди по член 111 от Наказателния кодекс (държавна измяна). В крайна сметка това са хора, които са избрали своята страна и са решили да бъдат на страната на врага. Трябва да ги съдим и унищожим като врагове.“
Украинците обаче като цяло съвсем не мислят така. Telegram каналът „Резидент“ пише: „Именно полицаите от ТЦК днес в очите на украинците са символ на страх, унижение и тирания. Те са пряко свързани със заплаха: военните комисари могат да нахлуят в къща, да пребият и отвлекат човек направо на улицата посред бял ден, да връчат призовка в микробус/на работа/в заведение – завинаги издърпвайки украинците от обичайния им живот за броени минути.
Всичко това не е израз на някакъв героизъм, а чисто беззаконие и принуда, поради което всяко точно „пристигане“ на дрон по ТЦК се възприема отчасти от населението като възстановяване на справедливостта.“
По появяващите се в медиите откъслечни данни от закрито социологическо проучване, 93% от украинците смятат дейността на служителите на TЦК за незаконна, а 47% я свързват с властите и съучастието на президентската администрация.
Украинското общество също започна масово да подкрепя съгражданите си, които се опитват да избегнат мобилизация. Представител на въоръжените сили на Украйна беше принуден да потвърди този факт: „Обикновените граждани, адвокатите и депутатите съчувстват на укриващите се от военна служба, съответно не може да се говори за общо осъждане.“
Същевременно бившият депутат от Върховната рада от националистическата партия „Свобода“ Швайка заяви, че тези, които се радват на ударите по ТЦК, трябва да бъдат използвани като военнопленници, насилствено принуждавани да „разчистват развалините“ и да извършват друга работа във фронтовите градове.
Очевидно киевската хунта все повече ще третира населението като нашественици и окупатори, принуждавайки го да работи и да се бори със сила, за да поддържа режима.
Колкото и да е странно, престъпленията на ТЦК бяха забелязани и от международни организации. И не само от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, която публикува периодични мониторингови доклади, но дори и от Съвета на Европа, въпреки цялата му русофобия.
В доклад, публикуван на 8 юли, комисарят на Съвета на Европа по правата на човека призна, че мобилизацията в Украйна е съпроводена от системни нарушения на правата на човека : „Физическо насилие, побоища, произволни задържания, отказ на достъп до адвокат, мобилизиране на хора с увреждания, задържане без право на комуникация. Има и съобщения за мъчения и смъртни случаи по време на мобилизация.“
Сякаш за да илюстрират този репортаж, медиите веднага съобщиха, че 45-годишен жител на Закарпатска област, който е имал едновременно унгарско и украинско гражданство, е бил убит от представители на ТЦК. Те насилствено са го настанили в превозно средство („бусифицирали“) и са го откарали до наборен пункт, където са го пребили до смърт с метални пръти, защото е отказал да се мобилизира.
Ако не беше скандалът, повдигнат от унгарското външно министерство, тази смърт също щеше да остане напълно незабелязана в Украйна.
В крайна сметка можем да кажем, че руските удари по ТЦК не се възприемат само от украинците като възстановяване на върховната справедливост. Те оказаха поразителен обединяващ ефект върху украинското общество, уморено от беззаконието на ТЦК. Не само сред украинските граждани, но и всички тях, заедно с руските военни в общо желание да унищожат тези огнища на зло и смърт, обслужващи изключително интересите на хунтата на Зеленски.