/Поглед.инфо/ На 08.07.2025г. ЕВРОФИН прие Решение за приемане на България в Еврозаната от 01.01.2026г.
Без съмнение, Решението има стратегическо значение за нашата страна. Още с първите часове Първото му качество, което се прояви още в навечерието на приемането бе сериозния подривен ефект, който разделя българското общество. Търсен или не, резултатът е налице. Българите бяха поставени до останалите европейски нации, чиято съдба днес е острото политическо противопоставяне.
След тази дата нашето общество окончателно разбра, че е напуснало територията на диалога и обществения компромис. Върнаха ни към първата половина на миналото столетие, към историческата епоха, известна с „крилатата“ формула за решаване на социални конфликти „со кротце со благо и со малко кютек“. А уж бяхме в 21 век.
Този древен стил на „общуване“ между управляващи и управлявани доминира днес в политическия живот на ЕС. Той „намери приложение“ по време на масовите протести на „жълтите жилетки“ във Франция, масовите протести срещу локдауните и ваксинационния сертификат по време на Ковид-кризата в Германия, Франция, Италия, Испания, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, масовите синдикални протести срещу пенсонната реформа на Президента Макрон във Франция, масовите протести срещу повишаване на наемните цени за жилища в Испания. В този смисъл, масовите протести срещу присъединяването на България в Еврозоната без национален референдум не правят изключение. С пълно основание можем да приемем, че те се вписаха „пълноценно“ в тази общоевропейска реалност.
Почти повсеместните вълни на широко социално недоволство не са и не могат да бъдат случайни и изолирани явления. Комай става дума за системна криза на политическата система. Кризите се овладяват със съответни антикризисни стратегия и инструменти. За целите на овладяване на днешните кризи в бившите социалистически страни беше изработена нова, съвременна, адаптирана, хармонизирана идеологическа и политическа стратегия. По същество тя се свежда до предоставяне на управлението на националната държава от местните политически елити на международни транснационални образования. Прозрачната цел е подчиняване на държавата с нейните инструменти на управление на външни центрове на власт и сила. В политическия речник, явлението е познато като отказ от суверенитет.
Сигнали за прилагането на тази стратегия пристигат постоянно от различни европейски страни. А значи стратегията е хармонизирана в европейски мащаб.
Тези процеси породиха масова, силна съпротива в целия ЕС. Нейното овладяване изискваше специална тактика, с използване на осъвременен инструментариум за обществено принуждение. Инструментите са нови, но същността не е променена. Става дума за опитомената представителна демокрация, използвана като мимикрия на политическата репресия. Съвременният етап на развитие на социалните противоречия роди съвременен инструментариум за тяхното решаване. Той дава „богати възможности“ за подчиняване на обществото на целите на облечения във власт икономически интерес. Само малка част от новопокръстените средства са: дирижираните кампании за психологическа обработка на общественото мнение; международноправни регулации при изкуствено създадени кризи като пан-европейски и световни пандемии, миграционни вълни, остри климатични явления; въвеждането на дигитален валутен ред, политиката на равенство и инклузивност; трансхуманизмът като социална практика; концепцията на езика на омразата, хибридната война; риториката срещу политическия популизъм. Широко се ползват решенията на международните интеграционни образования и на техните съдебни органи, и др.
Процесите в България не се отличават от паневропейските политически процеси. Едно от най-ярките доказателства за това бе политическото насилие през 2025г. в процеса на присъединяване на България към валутния съюз на ЕС. Вече никой не може да гарантира, че няма да последват следващи атаки на „демократичното насилие“, например свързани с приемането на цифровото евро от есента на тази година.
ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЕВРОЗОНАТА (януари – май 2025г.)
Според резултатите от няколко национални социологически проучвания общественото мнение по въпроса за влизането в еврозоната е силно разделено.
Данните на социологическите агенции са следните: „Мяра“ (29-31 януари 2925г.) 39% от анкетираните изразяват подкрепа срещу 57,1% против, „Алфа рисърч“ (април-май 2025г.) 46.5% са за и 46.8% против. Картината става още по-ясна със следните допълнителни данни: 25.7% са за влизане в еврозоната от 01.01.2026г., 30.8% са влизане когато сме готови и 41.4% са против влизането. Почти 60% от анкетираните подкрепят идеята за национален референдум по въпроса. Обществото е най-меко казано разединено с лек превес, на анкетираните, които не желаят присъединяване, още по-малко от 01.01.2025г. Наблюдава се добре изразена социална поляризация. Подкрепящи са заможните граждани с по-големи спестявания в банките, бизнесът, външнотърговците, младото поколение, значителна част от което е получило или получава образованието си в чужбина. Скептично настроени са постоянно живущите в България, хората в зряла възраст, с повече личен, семеен и житейски опит, хората с малки спестявания, хората на заплата или пенсия.
КОНСТИТУЦИОНЕН ВЪПРОС: произхожда ли днес властта от народа, както е записано в чл.1, ал.2 от Конституцията?
Цялата държавна власт произтича от народа. В днешната българска политическа действителност това е овехтяла политическа догма, изпразнена от съвременно съдържание. Атавизъм, останал в Конституцията, който управляващите с усилие търпят, защото не могат да го отменят без опасни за тях политически последици. От конституционна гл.т., прякото действие на Конституцията в правната система на Републиката задължава всички държавни органи да прилагат тази разпоредба под заплаха от обявяване на техните актове за противоконституционни. Проблемът обаче е в това, че държавните органи „нямат особен проблем“ с неизпълнението на Конституцията, доказателство за което са поредица от Решения на Конститпуционния съд за отмяна на противоконституционни закони. Правото от години е заменено с целесъобразността. Това е добре известна световна тайна, за която са изписани десетки доклади на европейски и световни органи и институции за състоянието на правото и върховенството на закона. Същото бе потвърдено в Годишния доклад на ЕК върховенството на закона в България, публикуван на 8-ми юли 2025г., деня, в който бе прието Решението на ЕКОФИН за приемането на страната в еврозоната. Очевидно, неизпълнението на изискванията на общностното право от страна на управляващите не е системна пречка за ЕК и ЕЦБ за членството на България в еврозоната.
Формално погледнато Парламентът има право да вземе решение за влизане в еврозоната и това право бе упражнено на 27.10.2022г. Но правото на Парламента не може да бъде противопоставено на правото на суверена, българския народ, да приеме/респективно да откаже приемането на това решение. Държавата има позитивното задължение не да препятства, а да съдейства за реализиране правото на обществото. Защото според чл.1, ал.2 от Конституцията, цялата власт произтича от народа, а не от парламента. Правото на обществото да приложи народния суверенитет по този въпрос е релевирано с внесените в НС през периода 2023г.-2025г. три искания за национален референдум на ПП „Възраждане“, ИТН, МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ за провеждане на национален референдум. Безспорно, има разлика между цялата държавна власт, произтичаща от народа и представителната власт на Народното събрание, така както е уредена в Конституцията. Основният закон е предоставил дискрецията да се упражнява държавната власт на различни субекти. Народът има право да упражнява цялата държавна власт, а отделните държавни органи, каквото е НС, имат право в областта, в която са овластени от Конституцията. Това е принципна разлика между пряката власт на народа и представителната власт на Парламента.
Социологическите данни, когато не са поръчани и финансирани от държавни органи, опровергават твърденията, че влизането в еврозоната отразява преобладаващите обществени настроения. Това се потвърждава и от искането за референдум, подкрепено от над 604 000 български граждани на ПП „Възраждане“ от 2023г., подкрепено през 2025г. и от държавния глава Румен Радев и блокирано неправомерно от Председателя на Народното събрание Наталия Киселова. Ниската избирателна активност на последните избори, която бе под 40% допълнително подсилва съмненията, че решението на Парламента отразява желанието на мнозинството от българското общество. Надявам се, че не сме забравили че демокрацията е форма на управление на мнозинството над малцинството.
Вътрешното право действително не забранява Парламент, избран с гласовете на малцинството от избирателите и ползващ се с неприлично ниско 7% обществено доверие да упражнява законодателна дейност. Това е огромна слабост на конституционната уредба в България, с много тежки социални последици. Представителността на Парламента не е самоцелно изискване. Недопустимо е институцията на представителната демокрация да изпитва толкова осезаем дефицит на представителност. Абсурдно е от гледна точка на конституционната логика подобно явно несъответствие между представителността на Парламента и материално-обвръзващата сила на неговите актове. В условията на реална демокрация, недопустимо е да представляваш под 40% от гражданите на дна държава, а да обвърваш 100% от тези граждани. Това по-скоро прилича на законодателна диктатура на малцинството над мнозинството.
Решението на Народното събрание за присъединяване на България в еврозоната е крайно непопулярно решение, прието с подчертан дефицит на представителност. Това е не само криза на демократичност, но и криза на управленска идентичност на Парламент и Правителство. Чии интереси защищава едно тяхно решение, след като мнозинството от българите са против това решение. Българските? Съмнително. То започна да ражда фаталистични, терминални обществени настроения у обикновения български гражданин, като Мария Нордел, „Надгробно слово за България“, https://svobodnoslovo.eu/komentar/nadgrobno-slovo-za-balgariya/16729. Доказателства за тежко увредена национална психика.
По аргумент от конституционната клетва на депутати и министри при започване на упражняването на техните официални правомощия, тези лица поемат клетвена отговорност да се ръководят от интересите на народа. Това е отговорност да се ръководиш от интересите на народа, но не и правомощия да определяш сам тези интереси. Между интересите на народа и тези на народните представители няма знак на равенство. Няма позитивна правна норма във българското право, която да изравнява интересите на обществото с интересите на депутат или министър. Единственият субект на правото да определя интересите на народа е народът. Да определяш интересите на народа, а след това и да се ръководиш от определените от теб интереси е дълбок когнитивен дисонанс и правен абсурд.
Несъгласието на по-голямата част от българското общество с влизането в еврозоната на 01.01.2026г. бе категорично проявено, при това по няколко начина. Тези начини не само не си противоречат, но и се допълват взаимно. Резултатите от преобладаващата част на социологическите проучвания намериха най-обективното възможно потвърждение - масовите протести в София, Варна, Пловдив Стара Загора, Русе през май и юни 2025г. Без да влизам в безмислени спорове дали протестиращите са били хиляди, десетки хиляди или стотици хиляди, готов съм да свидетелствам под клетва, че протестите бяха масови. Може би най-масовите след 1989г. и 1990г.. Отричането на този факт е проява на политически далтонизъм. То означава на политическото бяло да се казва политическо черно, най-вероятно при прилична материална заинтересованост. Нищо друго не обуславя по-ясно кризата на демократичност и кризата на управленска идентичност от масовостта на протестните настрояния, доловени и в социологическите проучвания.
Политическото високомерие и липсата на диалогичност на управляващите доведе до ескалация на исканията на протестиращите. Часове наред, дни наред, по различно време на деня, в почивни и работни часове, при всякакви метеорологични условия, хиляди български граждани оспорваха правото на управляващите да управляват, лишавайки гражданите от конституционното им право. Исканията бяха за оставка, т.е. оттегляне на обществения договор. В същността си спорът е конституционен, законов.
За преобладаващия брой политици, дори бивши президенти, премиери, настоящи премиери, министри и депутати, спорът все още е политически. Това становище не изненадва с оригиналност. То е изява на грубия конфликт на интереси на тези лица да защитят пряко и непосредствено своите властови и имуществени права и интереси чрез необратимо обвързване с външен център на власт и влияние.
Обаче политици, чиято позиция нарушава грубо конституционните начала в държавата, в която си изкарват хляба не са завиждане. Тя ги делегитимира като субекти на държавна власт най-малко по два начина. Първо, като безспорно доказво за липсата на качества, необходими за пребиваване в политиката. И на второ място, защото пряко и непосредствено нарушават чл.1, ал.3 на Конституцията. Ако Конституционният съд беше сезиран по законовия ред той щеше да установи по безспорен начин, от фактическа и правна страна, присвояване на народния суверенитет при наличието на обективно изразената воля на впечатляващ брой български граждани. Това е присвояване, разбирано като отнемане правото на народа да участва във властта непосредствено, а не чрез институциите на представителната фасадна демокрация.
Всеки независим и справедлив съд щеше да установи нарушение на чл.1, ал.3 от Конституцията.
Остава въпросът СЪДЯТ ЛИ ПОБЕДИТЕЛИТЕ? Юридическият и политическият отговор ще бъдат кардинално противоположни, защото се проектират в коренно противоположни орбити. Причината е различното качество на интепретациите, обусловено от кардинални различия в юридическата подготовка на двете групи. Особено на политиците, „отличаващи“ се традиционно със завидна правна култура и чувство за недосегаемост.
Но времето се променя, нравите също. О TEMPORA, O MORES. SIC TRANSIT GLORIA MUNDI. Милиони властници по света са изпитали непосредствено и осезаемо на гърба си непреходността на втората от тези сентенции.
ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ
Основните аргументи на управляващите години наред се свеждат до три основни твърдения: влизането в еврозоната ще доведе до икономическо развитие, нови инвестиции и повишаване на благосъстоянието на българите. След новината за решението на ЕВРОФИН от Брюксел на 08.07.2025г. те бяха изложени отново по БНТ от политически лидер. Към тях почти винаги се добавят твърдения за стабилността на валутата при икономически и финансови кризи, по-ниските лихви за плащане по българския външен дълг и по-добра интеграция в икономиката на ЕС.
Съзнателно не възпроизвеждам нелепите твърдения, че с влизането си в еврозоната България щяла да придобие възможност да влияе върху паричната политика на ЕС, щяла да получи правото да участва в решаването въпросите от ЕЦБ, щяла да се изравни с развитите европейски страни. Отдавам това на фактори като невежество и „съвест“. Това ще стане точно толкова, колкото Лиляна Павлова, вице-президент на ЕЦБ, повлия върху политиката на ЕЦБ откакто зае поста през 2019. Някой у нас поне да е чул нещичко за влиянието на Лиляна Павлова върху паричната политика на ЕЦБ? ЦЯЛ ВИЦЕ-ПРЕЗИДЕНТ... Силно се съмнявам, до доказване на противното.
В правото твърденията не са правопораждащи факти. Те не притежават доказателствена сила. И те често изчезват или се забравят, точно толкова бързо колкото и се раждат, за да обслужат определени интереси.
Икономическата пропаганда, за разлика от сериозната икономвическа наука, може да бъде мощна, но не се отличава с някакво чувство за отговморност. За неосъществили се твърдения от миналото не се носи отговорност, политическа, а още по-малко юридическа.
Икономическата наука е овеществено човешко знание, категория от друг характер. Тя не може да си позволи безотговорни твърдения, защото ще престанат да я възприемат като наука.
По въпроса за еврозоната сериозната икономическа наука зае предпазлива, консервативна, обективна позиция. Много преди 08.07.2025г. тя излезе със становища, за разлика от Управителния съвет на Българскана народна банка, и предупреди: присъединяването на България към еврозоната трябва да бъде предшествано от внимателен, задълбочен и подробен доклад за оценка както на състоянието на самата еврозона към момента на присъединяване, така и на текущото състояние на българската икономика към днешна дата. Докладът трябваше да бъде изготвен от БНБ, държавния орган с изключителна компетентност в областта на паричната политика, и анализиран от Министерство на финансите, държавния орган с изключителна компетентност в областта на фискалната политика. Управителният съвет на БНБ отказа да представи подобен доклад, въпреки няколко правителствени решения. Министерство на финансите не представи свои коментари, защото нямаше какво да коментира. На електронната страница на Министерството са качени 9 изречения, под общото заглавие: „Пътят на Република България към еврозоната“. Министерство на финансите не е представяло официален доклад как ще се отрази на фиска влизането на България в Паричния съюз на ЕС.
Водещият икономист в НС, депутат на БСП от 2013г. – до 2024г., проф.Румен Гечев предупреди за следните рискове: Българската икономика не е конкурентоспособна на европейския пазар. Такава икономика не може да се развива пълноценно без собствена парична политика. Влизането в еврозоната означава предоставяне контрола над резервите на БНБ на ЕЦБ, което означава зависимост, т.е. загуба на паричен суверенитет. Страната ще загуби възможност да реагира гъвкаво на евентуални икономически и финансови кризи. Ще загубим своето предимство на страната в ЕС с най-ниска задлъжнялост спрямо БВП. По силата на споразуменията за доброволна помощ в ЕС България ще поемем задължението да плаща съвместно с останалите страни от еврозоната многократно по-големите дългове на „дебелите котки“ – Франция, Италия, Испани, Гърция, и др. Самата еврозона днес и водещите страни в нея са в критично състояние. Повечето страни са с висока задлъжнялост. ЕЦБ вече две години под ред отчита загуби и не разпределя печалба. Страни като Великобритания, Дания, Швеция, Чехия, по-развити в икономическо отношение от нас, отказаха да влязат в еврозоната поради голям системен риск.
Известният американски икономист от Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор проф.Стив Ханке, икономически консултант на 5 държавни глави в целия свят, в т.ч. и в България, предупреди: Българският валутен борд се справи много добре с предизвикателствата от световните фин ансови кризи досега. Не сменяйте това, което добре работи. Валутният борд ви дава необходимата финансова стабилност и неговото премахване няма да ви донесе допълнителни ползи, напротив може да ви лиши от инструмент да реагирате на кризи като в Гърция. Еврозоната ликвидира последните инструменти за парична защита, като валутния борд, девалвация на лева, възможността за промяна на валутата, към която е обвързан българския лев лева. В процеса на подготовка за реалното приемане на еврото като разплащателон средство, може да се стигне до повишаване на инфлацията, каквито примери е имало в почти всички страни, присъединили се към еврозоната, в т.ч. Харватия. Присъединяването към еврозоната е непопулярен в България ход и липсата на обществена подкрепа прави процесът нелегитимен, с произтичащите от това последици.
Лауреатът на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц счита, че при създаването на еврозоната е допусната сериозна грешка – без фискален съюз, банков надзор, механизми за преразпределение между държавие. Без тези инструменти, премахнатите валутни и лихвени механизми не са били заменени с друго. Това води до стагнация и разделение между държавите-членки. Еврозоната е конструктивно неуравновесена – без общ бюджет и стабилизационен мчеханизъм. Присъединяването на по-слаби икономики задълбочава несправедливостите в ЕС. Според проф.Стиглиц, ако ЕС не приеме фискална, институционална и политическа трансформация, разделението и бедността в южните страни ще се задълбочи, а валутната зона рискува да залезе. Според Стиглиц, без радикални реформи системата е обречена.
Директорът на Икономическия институт на БАН проф.Гарабед Минасян подчертава следните рескове: България не изпълнява 3 от 13 макроикономически дисбаланса, следени от ЕЦБ: разходи за труд, ценови растеж при жилищата, неконтролиран кредитен ръст и др.; Остроти проблеми в публичните финанси – разходи, растящи с 16%, а приходи с 8% подкопаван устойчивостта; конвергентният доклад на ЕК и ЕЦБ не отчита жизнения стандарт и конкурентоспособността. По тези показатели България изостава и се отдалечава от другите държави-членки. Еврозоната е „политически проект“ целящ да влее финанси в затъващата система, докато България заплашва да влезе с „гръцки сценарий“.
Доц.Григор Сарийски, от Икономическия институт на БАН, многократно е изтъквал следните рискове: България губи възможността за независима парична политика; липсва анализ на ценовата конвергенция; нужна е ясна стратегия за социална защта.
Изпълнителния директор на едно от най-големите валутни бюра ТАВЕКС България, МАКС Баклаян, счита, че съществуват инфлационни рискове (10-15 %) заради закръгляване на цените, както преди така и след официалното влизане в еврозоната; ръстът на цените на недвижимите имоти; рискове заради неизбежното влошаване на обезпецението на държавния дълг от първокласни към третокласни държавни ценни книжа (немски такива срещу италиански игръцки такива); предстоящо приемане на цифровото евро, което ще унищожи досегшаната свобода на лични и търговски транзакции и ще постави икономическите субекти под пълния контрол на ЕЦБ.
Икономическата целесъобразност на това решение към 01.01.2025г. е поставена под съмнение от едни от най-добрите експерти по икономика и финанси, както в България, така и в света. Това мнение се споделя от бившия премиер на България Стефан Софиянски, бившият вицепремиер Миглена Плугчиева, бившият премиер Ренета Инджова.
При тази оспореност на политическото решение, то повече прилича на политичеки произвол, отколкото на обоснована правна или икономическа позиция. Управляващите избраха пътя на конфронтацията със значителна част от обществото, което повиши социалното напрежение с дългосрочни последици за управляващите.
Въпросът за законосъобразността на приемането на еврото от 01.01.2025г. продължава да тежи в правното пространство. Решението само формално съответства на действащото право. Фактически, то е прието в нарушение на волята на преобладаващата част от българските граждани. Отказът на НС и Правителството да проведат национален рефендум по присъединяването към еврозоната прави това решение противоконституционно.