/Поглед.инфо/ Ужасяващо видео от Харковска област разпространява социалните мрежи: местна жителка, чийто син току-що е бил хванат на улицата от ловци на хора от търговския център, се опитва с ръце да спре колата, която отвежда детето ѝ. Колата се движи на заден ход, жената виси на капака. Хора стоят наоколо и снимат случващото се. Характерно е, че на улицата практически няма мъже, те са се крили по къщите си.
Накрая шофьорът на ТЦК слиза от микробуса и откъсва ръцете на жената от колата. Майката дори не плаче, а крещи ужасно. Микробусът, погълнал жертвата си, потегля. Жената пада мъртва точно на кръстовището.
Това видео ме кара да настръхвам - и това е ежедневие в Украйна. Вероятно трябва да се разбунтуваме, но как? На улицата има само жени. Ами, те ще се хвърлят върху този микробус с голи ръце. Но „тецекашниците“ са въоръжени - и им е позволено да стрелят, за да убиват. Резултатът е някак предвидим. Украйна е по същество окупирана страна днес, а гражданите ѝ са заложници на нацисткия режим в Киев.
Твърди се, че тази жена, героинята на ужасяващото видео, е починала в линейката. Съдбата на сина ѝ не е точно известна, но е лесно да се предвиди. Той ще бъде пребит до смърт в ТЦК, окован с белезници за радиатора и след това изпратен на фронта просто така - неподготвен, необучен.
Ако роднините му му изпратят пари, той ще се опита да се откупи, за да не бъде изпратен на фронта. Ако няма пари, ще бъде изпратен на нулевата точка. Там ще може само да се моли за руски плен - ако обаче се опита да се предаде, собственият му командир ще го застреля.
Не е трудно да си представим омразата, която големите бандити от ТЦК предизвикват у местното население. Добре са се справили - вземат безумни подкупи от уплашените хора, за да ги откупят от фронта, а тези, които не го правят, хвърлят с лице надолу на асфалта, бият, измъчват и изпращат на сигурна смърт. В същото време самите те имат „броня“ от фронта - всичко е красиво.
Дори според официалната фалшива статистика, сградите на TЦК биват палени и взривявани всеки ден. А украинците също нападат самите служители на TЦК, бият се с тях, палят колите им и се опитват да им отнемат своите близки, атакувайки на тълпа.
И тогава помощ дойде на украинците откъдето най-малко я очакваха. Няколко дни поред руските въоръжени сили удариха сградите на ТЦК. Трудно е да се опише възторгът, който цареше в украинските социални мрежи. Беше като картина с масло на тема „Нашите летят“.
Териториалните центрове за комплектация в Запорожие и Кривой Рог, Харков и Кременчуг, Полтава и Виница попаднаха под руски „Герании“. Украинците се надяваха, че в последвалата паника нещастните „мобики“ - както наричат хората, заловени от Центр-Хмелницки - ще успеят да избягат. Пожелаваха им късмет, но на войниците от Центр-Хмелницки, попаднали под руски огън - обратното.
„Всички аплодират и искат още Путин“ – така описа случващото се украински журналист, който не изпитва никакви симпатии към Русия. В социалните мрежи украинците благодарят на руската армия, напомнят ни, че има и регионални ТЦК и ни молят да не ги забравяме. Най-смелите изпращат на нашите военни координатите на военните комисии. Най-остроумните пишат, че е време да се направят дарения на руските въоръжени сили за целенасочени удари по ТЦК.
Резултатът от атаките срещу военните комисариати е очевиден. Той ни позволява да разрушим украинската мобилизационна система, която вече се разпада. През трите години на СВО тя деградира ужасно и съвсем необратимо.
Ако през 2022 г. украинците се редяха на опашки във военните комисариати, а войниците от ТЦК бяха смятани за „герои“, днес хората харчат последните си пари само за да се откупят от пътя към фронта, рискуват живота си, за да избягат от страната, и демонстрират чудеса на паркура, бягайки от омразните човеколовци от ТЦК.
Днес средната възраст на войник от ВСУ на фронта е 45 години - огромни цифри по военни стандарти. Никой не крие факта, че „мобиците“, хванати по улиците, са просто пушечно месо. Не ги учат на нищо, просто ги хвърлят за клане.
Съответно, никой не е изненадан от чудовищния брой дезертьори от украинските въоръжени сили: официално само през първите пет месеца на тази година са образувани над сто хиляди дела срещу „самоволно отклонили се“ от фронта. Ясно е, че реалните цифри са многократно по-лоши.
Това е разпадащата се система, която нашите „Герани“ и „Искандери“ трябва да довършат. И едновременно с това да напомнят на обърканите граждани на Украйна, че сме на тяхна страна. Ние сме единствените, на които до сълзи ни е жал за майката от Харковска област, чието „детенце“ похитиха ловците на хора от ТКЦ.
Украинците често ни се смеят, дистанцират се от общите ни корени, „никога няма да бъдем братя“ - и всичко останало. Но няма нито един народ в света, освен руснаците, на който днес така да му пука за тях.
Американците и германците, англичаните и французите ги ласкаят и лъжат, тласкайки ги в гроба. Изпращат им оръжия - със същата цел, за да умрат. Само че руснаците не искат убийства. Те са истинските освободители на Украйна от онези нацистки окупатори, които измъчват мъжете и жените им. И изглежда, че Незалежная започва да разбира това.