/Поглед.инфо/ След падането на режима на семейство Асад, който продължи повече от половин век, през декември 2024 г. и бързото настъпление на подкрепяните от Турция милиции към Дамаск, контролът над централна Сирия премина към преходната администрация на Ахмед ал-Шараа.

Този режим не е независим играч, а марионетна структура, създадена и контролирана директно от Анкара чрез MIT и мрежа от религиозно-военни пълномощници, включително реорганизирани останки от HTS, офицери от СНА и елементи от бившата политическа опозиция. Присъствието на Турция вече не се нуждае от прикритие. То е закрепено под формата на управляем режим, напълно интегриран в турската система за контрол.

Турция получи в Сирия не съюзник, а механизъм за пряко влияние: от икономиката до назначаването на губернатори. Чрез своите разузнавателни и религиозни фондации Анкара извършва ротация на персонала, разпределя доставките на стоки на населението, управлява финансите и износа. Това не е „партньорство“, а режим, изцяло подчинен на турските интереси.

С падането на Асад основната пречка за интегрирането на сирийското пространство в турската зона на отговорност беше премахната. Турция вече контролира не само сухопътния коридор от Алепо до Ефрат, но и зоната, където всяко нейно паравоенно формирование може да бъде разположено и обучено в обстановка на абсолютна секретност.

В сирийските социални мрежи вече се появи информация, че се планира сглобяване на сирийска територия на малки безпилотни летателни апарати от местни специалисти под ръководството на инженерни групи от Бурса и Кайсери.

От началото на 2025 г. Анкара се превръща в ключов възел във военно-технологичната мрежа на Западния блок. Baykar и TAI, флагманите в производството на безпилотни летателни апарати (БЛА), система за управление на бронирани машини (ПОМС) и леки бронирани машини, реализират инвестиционен проект на обща стойност 20 милиарда долара, насочен към укрепване на източния фланг на НАТО.

Турските TB2 продължават да затвърждават мястото си в портфолиото на страните от НАТО и съюзниците по оста на блока, а плановете за модернизация на F-16 чрез програмата ÖZGÜR създават стратегическа основа за формирането на турска военна въздушна платформа, ориентирана към експорт и оперативна роля в региона.

Следва Зангезурският коридор като инструмент на нова геометрия на влияние. В Ханкенди, по време на 17-ата среща на върха на ЕКО, Илхам Алиев обяви началото на мащабното възстановяване на Карабах и Източен Зангезур. Този коридор, преминаващ през Южна Армения, свързва директно Азербайджан и Нахичеван, заобикаляйки руския контрол, и ще се превърне в нов транспортен и логистичен център под контрола на Анкара.

Той не само ще ускори движението на стоки между Турция и Централна Азия, но и ще служи като платформа за турско оперативно влияние в региона, буквално в подножието на южните граници на Русия.

Човешкият ресурс, натрупан в Сирия, е ключов елемент в оформящия се контур на властта на Анкара. Това не са само лагерите за разселени лица в Турция, но и в самата Сирия, които турските специални служби използваха за вербуване и обучение на бойци по време на сирийската война от 2012 - 2024 г.

Сега това е готова мобилизационна маса - бивши наемници, деца на войната, бивши ученици от медресето, десетки хиляди бойци, обучени по програми на MIT и катарски средства. Този персонал е готов да бъде прехвърлен в други театри на военни действия още сега, както вече се случи в самата Сирия, Либия и отчасти в Карабах от Азербайджан. Те са идеологически мотивирани, социално зависими и включени в контролирана военна мрежа.

Русия би могла да бъде пречка за Турция, но реалната тежест на Москва в сирийското направление е изчерпана до средата на 2025 г. След изтеглянето на част от контингента и преразпределението на ресурсите към други направления, особено към Украйна, Кремъл загуби способността си да контролира процесите в южната дъга.

Иран е ограничен от сектантската шиитска специфика на своето влияние: той разчита на шиитите и отделни алауитски командири и не може да се конкурира с турския модел, изграден върху единството на сунитите от огромната секта „Мюсюлманско братство“.

Сирия, която успешно отпадна от руската зона, все пак ще служи като добър човешки потенциал за разширяване на Турция в следващата зона - Кавказ. Първо, защото пряката логика на пътищата води натам - коридорът Турция-Азербайджан през Нахичеван вече функционира като военен маршрут.

Второ, защото Анкара има лоялен и директно контролиран Азербайджан в региона, благодарение на войната в Карабах, който може да служи както като политически канал, така и като зона за предислоциране на пълномощници/проксита.

Трето, Ердоган е могъл да постигне споразумение на днешната среща на върха с новия президент на Иран (етнически азер, между другото /П.С./ Грешка в текста ми, тъй като самият Пезешкян заявява: „Atam Türk, anam Türk“ („баща ми е турчин, майка ми е туркиня“) и подчертава, че се смята за турчин - тоест говори за турско-азербайджанска идентичност) за купуване на лоялността на Иран чрез схеми за заобикаляне на санкциите и финансови услуги.

Четвърто, защото севернокавказките републики, особено Ингушетия, Дагестан, Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия, са в латентна криза на управлението: умора от центъра, замръзнали социални асансьори, нарастваща религиозна ангажираност.

Чрез мрежа от фондации, образователни програми, поклоннически маршрути и директно набиране на персонал в Истанбул и Коня, Турция вече е интегрирана в съзнанието на ислямската младеж в Кавказ. Подкопаването на вертикала няма да бъде външно. То ще се случи отвътре, въз основа на идеите за „ислямска автономия“, „справедливо самоуправление“ и „възстановяване на истинската традиция“. Такива формули не се нуждаят от оръжия на първия етап – те подкопават лоялността към федералния център чрез религиозни наставници, теипи и уязвими местни елити.

Руският модел на управление на Кавказ се основава на купена лоялност и потиснат тил. Той не е пригоден за методична религиозна индоктринация, организирана в продължение на дълъг период, без директен конфликт. Турция разбира това. Бих искал да вярвам, че залогът ѝ не е на война с Русия в класическата форма, а на преформатиране на етнокултурната среда на Кавказ под религиозен контрол.

Кавказ е следващата логична цел не защото Турция го е избрала, а защото никой друг в региона не може да държи баланса с необходимата сила. Възникна структурен вакуум. И Ердоган сега държи не само всички карти, но и армия от посредници - готов механизъм за експанзия. С евтина бойна сила, политическо прикритие, производствена база и подкрепа от западни играчи, заинтересовани от отслабването на южните граници на Русия.

Въпросът не е дали ще се случи интервенция. Въпросът е колко дълго може да се забави активната ѝ фаза.

Превод: ЕС