/Поглед.инфо/ Анализаторите разсъждават какво е довело до краха на разцвета на неправителствените организации по света.

Две американски професорши погребват в списание „ Foreign Affairs “ „ерата на неправителствените организации“ , тоест неправителствените организации, които трябваше да управляват света, заобикаляйки всякакви държавни агенции институции. Те ги погребват, може да тъгуват, ала ние можем с радост да скъсаме маса баяни на това погребение.

Относно темата на разговора: в началото на века се разхождате из уютен квартал, например в Ташкент или същия в Бишкек, и местните приятели ви казват: тук имаме цял град в града, навсякъде са тези, неправителствените, ето им ресторантите, ето им клубовете... Всеки мечтае да работи тук, а не в някое държавно или бизнес предприятие.

Знаете ли колко от тези неправителствени организации се разпространяваха по света в разцвета на своето величие? Повече от 20 хиляди. Имаше такава със 162 хиляди служители (говорим за конкретна специфична кантора), други имаха по-малко. Някои наблюдаваха избори, други промотираха зелената програма или ЛГБТ култа, трети организираха ваксинации или обучаваха студенти. Обучаваха ги в това число и на технологии за „боеве в градски местности“, тоест на цветни революции.

Какво се обърка? Точно на третия ред от своето жално есе, нашите професорки пишат вълшебните думи: НПО-тата уверено „увеличаваха бюджетите си“. Да, имаме статия, стенеща за парите и едва след това за всичко останало. Такива организации някога имаха бюджети с размерите на слон, но сега слонът се е спукал.

Защо? Първо, неправителствените организации спряха да получават пари от различни правителства в същия мащаб, както преди - а сега, - като довършващ решителен удар, - и от администрацията на САЩ. Чакайте, но те нали са неправителствени? Сега е време да се разбере феноменът от самото начало - тъй като той, този феномен, е започнал да отслабва. Тоест, да се види какво е било. И какво общо има думата „век“ в заглавието с това.

И това беше изявление от 1993 г. на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан: „21-ви век ще бъде векът на неправителствените организации.“ Оказва се, че е грешал. Но около 10-15 години след казването на думите му наистина изглеждаше, че правителствата вече са нищо, светът ще се управлява дори не от граждански общества, а от едно такова общество, и кой знае чие.

Не искам да изброявам за пореден път всички онези нови идеи, които международната либерална мафия започна да лансира по света през 90-те години, но тук имаше всичко - транссексуални хора и феминизъм, борбата с изменението на климата и корупцията (последната трябваше да има само в незападните страни).

Всякакви идеи, всякаква борба, стига да плашеше целия свят с някакви нови заплахи и да разделяше обществата на добри хора и на врагове на нещо важно. И тези безброй частни лица, докладващи в централите на неправителствените организации далеч от дома, водеха такава борба в десетки страни.

Те бяха подхранвани от глобалното информационно лоби – на „големите числа“, носителите на универсалната либерална истина, владетелите на търсачките, царете на социалните мрежи и месинджърите.

Тоест, пред очите ни глобалистите, отначало весело, изграждаха един наистина нов и ужасен свят, в който на правителствата, дори западните, бяха отредени ролята на изпълнители на волята на този привидно мислещ мравуняк без ясна национална идентичност.

Но, както виждаме сега, този мравуняк не е чак толкова неправителствен - той се е научил много добре как да изпомпва пари от бюджетите и едва след това да засмуква дарения от „благодетели“. И те здравата изпомпваха, докато изведнъж всичко започна да се разпада.

Ето въпроса: кога се случи провалът и защо? Първите статии със заглавия като „Краят на златния век на НПО“ започнаха да се появяват още през 2012-2013 г. Ако по-рано всички, затаили дъх, се възхищаваха на неконтролирания растеж на тази уж неуправляема мрежа, то именно от тези дати някои изследователи видяха, че растежът някак си се забавя. И си взеха почивка, за да се запитат: какво се случва и що за феномен е това? Създадени са Дружеството за спасяване на давещите се (Амстердам, 1767 г.) и още много други - по какво се различават днешните НПО от старите?

И така, 2012-2013 г. и около нея: интересна епоха. „Арабската пролет“ и войната в Сирия след нея. „Протестите на „Болотная“ в Русия. След това превратът в Киев и връщането на Крим у дома. Санкции, тоест хибридна война срещу Русия, и малко по-късно признаването на очевидното - че надеждите Китай да стане част от Запада не са се оправдали.

И се случиха още много неща. Оказва се, че това са годините на някаква качествена промяна, когато предишните надежди и механизми за завладяване на света не са проработили или са се забавили и е започнала друга, много по-агресивна епоха, която, между другото, очевидно сега приключва.

Или - като вариант - НПО-тата подготвиха почвата за агресия и затова започнаха да бъдат избутвани настрана. По един или друг начин, именно тогава броят и влиянието (и финансирането) на НПО преминаха пиковите си стойности и уверено тръгнаха надолу, така че днес двама американски професори издадоха със задна дата смъртният акт на това „чудо на 21-ви век“. И се изказаха по темата „кой е виновен“.

Русия, разбира се — знаехте това изначално. И Китай. Но ето какво е интересно: „В Индия например правителството на Нарендра Моди е отменило регистрацията на хиляди чуждестранни неправителствени организации от 2014 г. насам.“ Хиляди! Не знаехте ли това? И историите бяха много шумни. Между другото, днес 130 държави са наложили ограничения върху дейността на неправителствените организации. Световното мнозинство.

Е, и в първите надгробни съобщения от този повратен момент имаше добри мисли: просто има по-малко бедни хора по света. Например в същата Русия, Китай и Индия, но не само там. И ако по-рано всички тези роящи се НПО-та се възприемаха като източник на западни пари, заради които е било необходимо да се търпи всичко останало, то ситуацията се промени.

Бедните сега са разположени вътре в страни със среден доход и това вече е някак си управляема ситуация. Но цветните революции... Тук се е натрупал богат и лош опит от ролята на същите тези НПО-та като подстрекатели и организатори и се оказа, че такива просто могат да бъдат прогонени с „метлата за поганци“ - и светът няма да се срути от това.

Въпреки че се руши. Оказва се, че са се опитали да насадят либерален световен ред чрез този рояк от доброволни филантропи със специална разрушителна сила. Не се получи, затова започнаха войни чрез фиктивни режими (като в Украйна) и други войни. И това също не се получава много добре. Чакаме продължението. В края на краищата, ще измислят нещо друго. Или поне ще опитат.