Думата „олигархия“ произлиза от гръцките думи, означаващи управление (arche) от малцина (oligos). Тя се отнася до управление на, от и в полза на малцина изключително богати хора и/или техните „обръчи от фирми“, които контролират основните институции на обществото – и следователно имат най-голяма власт над живота на другите хора.
Фактите, моля, заповядайте.
1. Забраната на „децентрализираната“ демокрация
Знаете ли че първият и единственият валиден референдум бе осъществен на 27 януари 1990 г.? Тогава народът реши че България трябва да бъде „демократична, правова и социална република“. Резултатът бе валидиран при 90% гласували с „Да“ (при 84% избирателна активност).
Другите опити за референдуми бяха провалени поради ниска избирателна активност; по същата причина – ако се замислим – повечето Народния събрания са провалени и нелегитимни поради ниска избирателна активност.
Но през тези 35 години на формална и нелегитимна демокрация клептокрацията и олигархията в България се съюзиха, намирайки отлична почва за развитие и растеж при управленията на СДС, БСП, ГЕРБ, ДПС (1+2), НДСВ, ПП-ДБ (в по-малка степен) и т.н. Клептократи, мутри, едри приватизатори, големи далавераджии и т.н. – това бе новият „елит“ (елит в смисъл на управляващи в НС и МС, както и в сателитите им – съдебна система, прокуратура, национални медии, държавни институции, контролни органи и т.н.).
Затова и не бяха разрешени и организирани национални референдуми по най-важните въпроси на развитието:
-
да има ли чужди военни бази – безплатни – на суверенната българска територия;
-
да стане ли България член на НАТО;
-
да стане ли България член на Европейския съюз;
-
да стане ли България член на еврозоната (ако предходния референдум бе проведен и отговорът бе „да“, този въпрос автоматично отпада).
Сигурен съм че поне по два от тези възможни референдуми „народът“ би отговорил положително.
Днес клептократичната олигархия се е настанила удобно в новата „слепка“, която тържествуващо управлява огромни финансови потоци и се подготвя да разпределя остатъчната общонародна собственост. Срещу нея са както обикновените хора от левия спектър, така и обикновените български бизнесмени, които се опитват да правят малки, но полезни блага. Накратко: реална демокрация или клептократична олигархия – това противоречие бе решено в полза на клептократичната олигархия.
Клептократична олигархия и поддържаните от нея „приятелски капитализъм“ и рентиерска класа са по дефиниция едновременно антикапиталистически и антисоциалистически – парадокс, но факт.
И доколкото тази власт на клептократичния капитал създаде и поддържа най-голямото неравенство в Европейския съюз, то вътрешното скрито противоречие е между ляво и дясно; „центърът“ винаги е традиционно наклонен към печелившите („няма да дигаме данъците“ - на олигархията).
2. Въпросът за референдума за еврото
При „нормална“ ситуация този въпрос е излишен – всеки добре обмислен и правилно разяснен въпрос за плюсовете и минусите от членството в еврозоната може да бъде подложен на обществено допитване.
Какво не е „нормално“ в тази ситуация?
Първо, „елитът“ се отвращава и разграничава от своя базис – „народът“; „елитът“ се срамува от своя небрюкселски произход, от баба Пена и дядо Хасан.
Второ, когато „елитът“ не знае как да реагира, изважда пред публиката „заплахата Путин“, обилно намазана с кремче от европейски летища и лансирана от омръзнал деградирал псевдоелит. Не аргументи, а „заплахата“ е обосновката.
Трето, „народът“ мрази своя „елит“, не иска да ходи на избори, мечтае да види зад решетките някои от „вождовете“, както и криминалния контингент от прокуратурата, съда и т.н.; о, да, и няколко едри замогнали се „политици“ за гарнитура. Магнитски не е достатъчен, но народът вярва във „вината“ на посочените.
Затова и предложението на Румен Радев бе отклонено и подкиселено. „Долу демокрацията!“ – 35 години.
3. Бъдещето на президента и опозицията на статуквото
Засега – освен „опозицията“ в Народното събрание, две личности привличат вниманието и подхранват очакванията.
Корнелия Нинова и нейното творение „Непокорна България“ е едната заявка за оспорване на статуквото. Нинова вижда ясно „Моделът ГЕРБ“ и в това отношение печели овации, но вероятно не забелязва „Моделът ДПС (1+2)“, което намалява нейния потенциал за бъдещето. Освен това, позиционирането като „ляв център“ все още е обвито в мъгла – „лявото“ настоява за ограничаване и елиминиране на олигархията и неравенствата, а то каква е програмата? Чакаме изясняване.
Румен Радев остава все още най-голямата заплаха за клептократчната олигархия. Вярно е, че той олекоти нападките си, че в някои кадрови решения взе не най-добрите решения, че е заподозрян в бъдещо „партийно строителство“. След втория му мандат ще бъде трудно да оглави партия, която да стане № 1 в политиката, но и едва ли ще има нисък резултат - за разлика от партиите на други бивши президенти. Огромен шанс за преливане на нови гласове е участието в новата „слепка“ на апаратчиците от БСП-ОЛ, което редовите социалисти и социалдемократи масово не приемат. Въпросът е: ако предстои един хипотетичен политически проект на Радев, дали може да се позиционира крайно антиклептократично, антирентиерски, антиолигархически и плътно вляво?! Ето истинската загадка, но вероятно до дни ще предстои решение.
Баба Пена и дядо Хасан очакват лидер и държавници с чисти ръце, празни джобове и горещи сърца. Не всичко е загубено!
* Не е задължително мнението на редакцията като цяло или по отделни въпроси да съвпада с това на автора
