/Поглед.инфо/ Две загадки се крият в това заглавие: (1) що е ляво и (2) какво ляво е възможно в политиката през 2025-2030 г. в България и в Европейския съюз.

Въпросите не са без значение, още повече че видни фигури от левицата обясняваха че вече „няма ляво, няма дясно, има простичко и ясно“, политиката имала само експертен характер. Подозренията че няма ляво се засилват от новата „слепка“ на четири уж диаметрално противоположни политически субекти, обединени, както се твърди, „в името на България“. Още едно явление създава впечатление че дилемата „ляво-дясно“ изчезва и остават на власт идеите „консервативно“ и „национално“ – Тръмп II. Още повече че Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изложи плана на ЕС за отбраната, енергетиката, търговията и технологиите в това, което тя нарече „нова ера на сурова геостратегическа конкуренция“.

1/ Що е „ляво“, все пак?

„Лявото“ има дългогодишна история.

Да припомним, терминът „лява политика“ се свързва с Френската революция (1789–1799 г.) и за първи път се използва, за да обозначи хората, които подкрепят радикални промени в политическата и социалната система.: По време на заседанията на Френското национално събрание (1789 г.) делегатите седели според политическите си възгледи: отляво на председателя седели революционерите, които подкрепяли промяна, социално равенство и премахването на монархията (републиканци, демократи и привърженици на народното управление); отдясно на председателя седели монархистите и консерваторите, които защитавали традиционния ред, монархията и йерархичната структура на обществото.

Затова „лява политика“ като част от идеологическата медиана – от тогава и досега, се свързва с идеи като повече свобода, повече равенство, по-висока степен на социална справедливост, ограничаване на привилегиите от всякакъв род и защита на правата на обикновените хора. Т.е. „лявото“ подкрепя ценности, които днес се наричат общочовешки, за разлика от по-ниския клас „евроатлантически“.

Но ако ценностите са общочовешки, има ли интереси и сили, които са против тези ценности, които са „десни“? Разбира се! Десницата не говори за свободни хора, а за непорочни „свободни пазари“ („Пазарите не могат да бъдат свободни. Свободни могат да бъдат само хората. Свободата е човешка ценност. В момента, в който делегираме свободата на пазара или на нещо друго, тя се превръща в подчинение. Либертарианството е несъвместимо с каквато и да било форма на свобода.“ (Снайдър, 2024, p. 290)); за „видимата ръка“ на обществото, а за „невидимата ръка“ на пазара – навсякъде и във всичко; не мисли за икономически ползи и социални блага, а за повече печалби; за демократични промени, а за стабилност и ред; за равенство на достъпа, а за по-голямо неравенство и достъп според доходите и богатствата; за по-плоска социална структура, а за „плоски данъци“; за по-демократични решения чрез референдуми и допитвания, а за високо разположени центрове на решения, вземани от „елити“. И най-важното, десницата е категорично против обща (обществена, кооперативна и друга собственост), а за абсолютен примат на частната собственост, при която по-голямата част от хората се търгуват и продават на „пазари на труда“. Т.е. човек не е свободен човек, встъпващ в обществени отношения, а обикновена пазарна стока, чиято цена се мени според търсенето и предлагането. Казано на икономически език, цената на работната сила е разход за капиталистическата система, който трябва абсолютно и относително да се намалява. Когато властта се заеме от десницата, финансовите потоци се насочват не към обикновените хора, към унижените и оскърбените от системата, а за „подпомагане на бизнеса“ под формата на субсидии, фондове, програми, подкрепа на десни НПО-та, публично-частно партньорство (печалбите – за капитала, разходите – за обществото) и т.н. Когато властта се поеме от крайната десница, тя разрешава корупцията да се издигне до най-висок връх: „Това, което отличава днешната корупция в американски стил от предишните форми, е нейният мащаб и наглост. Идеята за натъпкване на банкноти от 100 долара в кафяви хартиени пликове звучи странно в сравнение с това, което имаме сега. Американските олигарси могат открито да „внасят“ стотици милиони долари в предизборната кампания на политик в замяна на услуги“ (Stiglitz, 22nd January 2025).

На много хора увеличеният брой на богатите не изглежда много лошо нещо. Та нали забогатяването е част от американската (а и българската) мечта? „Тази хубава вест обаче има два негативни аспекта. На първо място, балонирането на свръхбогатата класа не става изолирано от състоянието на останалата част от населението. Вторият проблем много по-трудно се забелязва и не е толкова широко разбран. Когато социалната пирамида натежи в горната си част, това има бедствени последици за стабилността на нашите общества“ (Турчин, 2024, pp. 18-19). 1% от хората притежават повече от 40% от общото богатство на света, докато долните 50% контролират по-малко от 2% (Hayen, Jan 18, 2025). „Колкото по-концентрирано става богатството, толкова по-ограничена е дискусията - докато на практика думата „свобода“ в американския английски език започна да означава малко повече от привилегията на малцина богати американци да не плащат данъци, властта на няколко олигарси да определят дискусията и неравностойното прилагане на наказателното право“ (Снайдър, 2024, p. 184).

Така че по дефиниция управление с превес на десницата е винаги в полза на олигархията, т.е. плутократично („на олигарсите, от олигарсите, за олигарсите“). „Олигарсите не просто имат най-голямото парче от тортата. Те често държат и ножа за нарязването ѝ“ (Снайдър, 2024, p. 212). Мнението, че САЩ са плутокрация, се споделя от голям брой влиятелни мислители, включително Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц, Кевин Филипс („Лоши пари: безразсъдни финанси, провалени политики и глобалната криза на американския капитализъм“ от 2008 г. и „Богатство и демокрация: Политическа история на американските богаташи“ от 2003 г.) и Кристия Фрийланд („Плутократи: Възходът на новите глобални супербогати и падането на всички останали“ от 2012 г.) Две съществени добавки към тази теза. Първо, в съвременността олигархията е глобалистка, олигарсите нямат род и родина, а се ползват от „свободното движение на хора“ с много пари – днес са тук, утре – другаде. Второ, центристките партии аксиоматично се придържат към властта на управляващите, те се накланят към предложенията и решенията на „силните на деня“.

От горните изводи следва, че левицата е много богата като понятие и като проява. Най-вляво са разположени социалистите, които са против капиталистическата експлоататорска система; до тях се нареждат социалдемократите, които приемат капитализма, но от тип „капитализъм с човешко лице“, общество и икономика с хронични заболявания. И едните, и другите, са категорично против имперското мислене, войните, неравенствата, олигархията и плутокрацията. Към левицата може да се причислят и част от „зелените“, защитаващи правата на природата като общочовешко благо (а не като частно владение), борещи се против глобалното затопляне, обоклучаването и опустиняването на обкръжаващата среда.

Мнозина обаче ще кажат: „едно е теорията, съвсем друго – практиката“. „Нямало какво да се прави…“

2/  „Възможната“ лява политика

Да започнем с един предварителен въпрос: колко са потенциално левите хора в България (и в Европейския съюз)?

Десницата в България и в други страни се състои от известния 1% свръхбогати капиталисти и блаженстващи рентиери, плюс още около 5% свръхобразовани с високи доходи, плюс около 4-5% държавни служители – кметове, военни, полицаи, прокурори, съдии и други, ползващи се апетитно от държавната баница. Да подчертаем, че днес сред най-богатите преобладават не предприемачите, а рентиерите – 60% от богатството на милиардерите в световен мащаб сега идва от наследство, монополна власт или връзки с близки – между най-богатите и правителствата. Много от свръхбогатите, особено в Европа, дължат част от богатството си на историческия колониализъм и експлоатацията на по-бедните страни. Тази динамика на извличане на богатство продължава и днес; огромни суми пари все още текат от глобалния юг към страните в глобалния север и техните най-богати граждани, в това, което Oxfam описва като съвременен колониализъм (Oxfam, 20 Jan 2025). Сумарно „десните хора“ са около 10%. Има една друга група хора, които статистическите проучвания (грешно наричани „социологически“) не могат да разшифроват – това е групата на „достатъчно доволните“ от състоянието на доходи и собственост, тя е към 30%. Остават почти 1/3 от гражданите, които и в България, и в ЕС, са потенциално „леви“ хора.

Диагностиката на заболяването „защо потенциално левите хора нямат реално политическо представителство“ е трудна задача. Без да абсолютизираме, все пак няколко симптоми на болестта са видими. Първо, предателството на елитите – както на левите, така и на „народните“, „демократичните“ и други подобни политически партии; обещаваната в началото „демокрация“ не се институционализира чрез национални и местни референдуми; леви партии прокараха „плоски данъци“ и назначиха олигарси в управлението; европейската левица залитна към идеите на „ESG клуба“ за „многообразие, равнопоставеност и включване“, обещавайки многополовост и трансджендъризъм. Второ, някои леви партии инсталираха на върховете си нетърпими за левите хора лидери, водачи и представители в НС и ЕП: преоблекли се бивши десни (напр. от СДС, лесно преориентиращи се „безпартийни“), свръхбогати интересчии и панаирджии, агресивни деца и внуци на „червената аристокрация“, сделкаджии с десни далавераджии, обикновени апаратчици с мерак за забогатяване. Както камъните имат тенденция да падат поради гравитацията, така и симпатизантите на левите партии в България и в ЕС намаляват трагично.

В момента БСП-ОЛ (ОЛ – „Остатъчна Левица“, понеже ярки фигури я напускат) има едва 20 от 240 представители в НС, или 8% (от потенциални 60%, да припомним). На практика, представителството е на БСП, но поради влизането във властта, като гарнитури за зам. министри и други държавни постове ще бъде дадено и на апаратчици от Остатъчната Левица.

„Възможната лява политика“ не означава само заемане на постове в държавата, за да се провеждат „леви политики“. Портфейлът на държавата (бюджетът) се държи твърдо от десницата – Министерство на финансите; не отделните секторни и функционални министри ще решават колко да инвестират и харчат, а ГЕРБ-СДС чрез МФ. Съвсем скоро БСП-ОЛ ще проумеят, че за техните ресори ще останат трохите от трапезата.

Но левицата има друг основен проблем за решаване – какъв да е алтернативният път напред. Не е толкова важно кой от тези 101 кандидати за оглавяване на БСП ще спечели вътрешната битка, а каква Програма ще бъде приета за хоризонта 1925-2050 г. Програмата не се изказва на Конгрес, а се обсъжда най-широко и за дълго време, при това с научните и академичните среди, а също и с потенциалните леви хора. Без кон – няма ездач; без Програма – лидер няма;. Засега: кандидат-ездачи много, кон – никакъв. Накратко, но ясно казано: в момента БСП няма „лидер“ за избори, понеже кандидатите нямат Програми. Програмите не са онези 100 точки, случайно подбрани за предните избори. Акцентирам върху Програмата, понеже тя е „пътеводната карта“ на всяка партия. Затова да се избере водач на БСП без Програма е като да се състави правителство с имена и модни костюми, но без програма за управление.

Не коментирам ОЛ, понеже тя подкрепи влизането във властта с основния противник ГЕРБ-СДС, с мутиращите ИТН и с известните „насочващи финансовите потоци“. Позволявам си обаче да предрека че напусналите ОЛ ще потърсят да реализират много по-ляв проект, различен от „консервативно-центристкия-вождисткия“ на г-жа Нинова.

Но какви са реалните възможности на БСП-ОЛ във властта, в която са се вписали? Те са, на първо място, свързани с няколко 100% твърди позиции при писането на Програмата за коалиционно управление: борба не за „победа“ на нечия страна и вечна подкрепа във вечна война, а за дипломация и световен мир; тотална война с корупцията; конкурсно начало навсякъде и във всичко и прекратяване на партийната шуробаджанащина; „вода и ток“ за всички, по всяко време и навсякъде – чрез държавни инвестиции в обществена, а не в частна, собственост; максимум до 3% от БВП за отбрана; преразпределение на БВП чрез държавата до 50%; работа за всички; справедлива и равна пенсионна възраст и пенсии с таван, но в съотношение 1:3 минимум-максимум; въвеждане на прогресивно данъчно облагане, при което МРЗ се облага с 8%, а максималните доходи – до 25%; прогресивно данъчно облагане на корпорациите; прогресивно облагане на наследствата; високо данъчно облагане на рентите; трудово възнаграждение на „народните представители“ в размер на 3 МРЗ и без ползване на привилегии и служебни автомобили (освен за Председател на НС); преместване на столицата в Монтана.

Ако сте се замислили само върху преместването на столицата в Монтана, значи сте приели предходните предложения! Но тук няма уловка, ако столицата се премести наистина в Монтана или в друг град, със сигурност и градът, и областта ще се развият доста по-бързо; народните представители ще бъдат по-наясно с реалните проблеми на „народа“, отколкото на жълтите павета; накрая, не е бе значение, че в тези градове журналистите и протестиращите ще са малко, така че НС ще работи на спокойствие.

Ще подчертая, че „битката за победата на лявото“ не се води само в България. Даже в страната на Тръмп II тя се задълбочава, понеже „Нито една държава не може наистина да просперира, ако голяма част от населението страда от недостатъци в образованието, здравето и питателната храна. В Америка около 16% от децата растат в бедност, общото представяне в международните образователни оценки е посредствено, недохранването и бездомността са широко разпространени, а очакваната продължителност на живота е най-ниската от всяка голяма развита икономика. Единственото лекарство е повече и по-добри публични разходи“, твърди Джоузеф Стиглиц (Stiglitz, 22nd January 2025). И затова ако САЩ и Китай остават на своя курс в Бъдеще, Европа може да поеме знамето на социалната демокрация, поне.

Библиография

Hayen, T., Jan 18, 2025. Who are the “Elite”?. [Online]
Available at: https://off-guardian.org/2025/01/18/who-are-the-elite/

Oxfam, 20 Jan 2025. Billionaire wealth surges three times faster in 2024 - world now on track for at least five trillionaires within a decade. [Online]
Available at: https://www.oxfam.org.uk/media/press-releases/billionaire-wealth-surges-three-times-faster-in-2024-world-now-on-track-for-at-least-five-trillionaires-within-a-decade/

Stiglitz, J., 22nd January 2025. The End of Progess? The Dire Consequences of Trump’s Return. [Online]
Available at: https://www.socialeurope.eu/the-end-of-progess-the-dire-consequences-of-trumps-return

Снайдър, Т., 2024. За свободата. София: Обсидиан.

Турчин, П., 2024. Последни времена. Елити, контраелити и политическата дезинтеграция. Издателство „Изток-Запад“ С.. София: Изток-Запад.