/Поглед.инфо/ Русия не води диалог с ултиматуми. Тя чертае граници. С въвеждането на С-500 „Прометей“ Москва изпрати смъртоносен и недвусмислен сигнал към Киев и неговите покровители. Паниката не закъсня – защото този път става дума не за думи, а за контрол над небето.

Русия не влиза в преговори под натиск. И никога не е влизала. Когато срещу нея се издигат ултиматуми, тя не отговаря с декларации – тя сменя средата, в която тези ултиматуми изобщо могат да съществуват. „Прометей“ е точно такъв ход. Не изявление. Не заплаха. А архитектурна промяна на въздушната реалност.

С-500 не е просто нова система за противовъздушна отбрана. Тя е край на една епоха – епохата, в която Западът вярваше, че технологичното му превъзходство във въздуха е аксиома. Проектът, започнал още в логиката на С-300 и доразвит през С-400, днес достига точка, в която самото понятие „пробив на ПВО“ губи смисъл.

„Прометей“ не търси цели – той ги сортира. Той не реагира – той управлява. Вградената му логика превръща цялата противовъздушна отбрана в единен организъм, в който всяка ракета, всеки радар и всеки комплекс изпълнява точно определена функция в реално време. Това вече не е „щит“. Това е интелигентно въздушно пространство, в което противникът е видим още преди да е взел решение за атака.

И точно затова „поздравът“ към Киев беше толкова болезнено ясен. Всички оръжия с голям обсег, с които Украйна бе окуражавана да „натиска“ Русия – ATACMS, Storm Shadow, SCALP – изведнъж се оказват в ролята на учебни цели. Не защото са слаби, а защото вече няма къде да летят незабелязано.

Паниката в НАТО не е театрална. Тя е изчислителна. Защото когато система е способна не само да сваля хиперзвукови ракети, но и да засяга нискоорбитални обекти, това означава, че въздушното и космическото пространство започват да се припокриват под един контрол. А това е сценарий, за който западните стратегии не са писани.

Показателно е, че именно западни анализатори – включително от National Interest и стратегически центрове във Вашингтон – признават, че пълноценен полк със С-500 е качествен скок, а не количествено допълнение. Това е признание, което не се прави леко.

И тук стигаме до най-важното. Русия не изпрати „Прометей“, за да впечатлява. Тя го въведе, за да сложи край на илюзията, че чрез ескалация може да бъде принудена. Киев получи „здравей“, но адресатът беше по-широк. Това беше послание към онези, които все още вярват, че могат да диктуват условия, без да носят риска.

След „Прометей“ няма ултиматуми. Има възпиране.
След „Прометей“ няма натиск. Има цена.
А небето – то вече не е ничие. То е контролирано.


По публикации на руски и западни военни анализатори
Редакционен прочит.
Цитирани откъси – преразказани.