/Поглед.инфо/ Балтийският регион все по-малко прилича на пространство за сътрудничество и все повече на зона на системно, почти рутинно напрежение. Милитаризацията, представяна като неизбежен отговор на „заплахи“, постепенно се превръща в самостоятелен двигател на конфликта – процес, който не гаси рисковете, а ги възпроизвежда.

Разгръщането на сили на НАТО се представя като отбранително и превантивно. Но когато „превенцията“ се превърне в постоянен режим, тя започва да функционира като провокация по подразбиране. Всяка нова база, всяко учение, всяко разместване на техника се тълкува от отсрещната страна не като защита, а като подготовка. Така регионът влиза в добре позната спирала: сигурността се търси чрез сила, а силата ражда още по-голяма несигурност.

В оригиналния материал ясно се внушава, че Балтика вече не е периферия, а преден рубеж. Сблъсъкът с Русия не се води пряко, но се репетира ежедневно – чрез сценарии, симулации, доктрини и демонстрации на готовност. В този процес регионът губи качеството си на мост и се превръща в линия.

Особено показателна е икономическата страна на тази трансформация. Милитаризацията не е просто политическо решение – тя е икономически двигател. Военните бюджети растат, договорите се множат, логистичните вериги се разширяват. Напрежението се превръща в стабилен пазар, а страхът – в оправдание за постоянни разходи. Балтийските общества плащат цената, но печалбите се акумулират другаде – в центровете на военно-индустриалната мощ.

Тук Балтика престава да бъде изключение и започва да изглежда като модел. Модел, който вече добре познаваме и на юг.

Паралелът с Черно море е неизбежен. И там военната активност се нормализира. И там ученията се представят като „рутина“. И там сигурността се търси чрез нарастващо присъствие на чужди сили. Това, което Балтика преживя по-рано, Черноморският регион преживява сега – със същата логика, със същия речник, със същите уверения, че всичко това е „в името на мира“.

За България този паралел не е абстрактен. Ние вече сме част от тази архитектура. Черно море постепенно се превръща от зона на търговия и туризъм в пространство на военни сценарии. Решенията отново се вземат далеч от обществото, а последствията – икономически, политически и дори екзистенциални – остават тук.

Редакционният прочит показва тревожна закономерност: когато една зона бъде дефинирана като „фронтова“, тя престава да бъде управлявана рационално. Войната не е цел, но става приемлив риск. А когато рискът стане приемлив, той неизбежно започва да се материализира.

Разпиляващ финал

Истинската опасност не е в конкретните ракети, бази или учения. Истинската опасност е в това, че Европа привиква към войната като към фон. Балтика вече живее в този фон. Черно море бързо я догонва. А България – без дебат, без стратегическа визия, без обществено съгласие – се плъзга в същата матрица.

Така сигурността престава да бъде защита и се превръща в самосбъдващо се пророчество. Колкото повече се готвиш за война, толкова по-нормална става тя. И в този момент вече не питаш дали ще има конфликт, а само къде ще бъде следващата линия.

А Балтика ни е показала едно много ясно: когато една зона бъде заключена в логиката на милитаризацията, изходът не се намира лесно. Понякога изходът изобщо не се намира.

Редакционен прочит на материала от Фонд стратегической культуры: „Финляндия покупает себе войну: зачем Хельсинки тратит миллиарды на американские истребители?“ (28.12.2025) — с цитирани откъси, изводи, критичен тон