/Поглед.инфо/ Ѝзрод – човек или животно, родено с физически недостатък или безобразност; в преносен смисъл – човек с извратен морал. Синоними: урод, изчадие, изверг, дегенерат, идиот.

Речник на българския език

Точно преди година прогнозирахме, че след шестте успешни парламентарни аборта, шансовете да оцелее поредното недоносче – 51-то Народно събрание, клонят към нула. Дори да успее да състави „правителство“, то ще се сгромоляса след месеци. Иначе казано, да се готвим за евентуален осми парламентарен аборт (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/shte-ima-li-sedmi-parlamentaren-abort.175352).

Прогнозата се сбъдна защото се основаваше не на „гледане на кафе“, а на обстоен анализ на разпадните процеси в българската държавност през 35-те години на т.нар. преход, споделян и от авторитетни академични автори (Васил Проданов, Уроците на 10 ноември и моралът на прехода, https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/urotsite-na-10-noemvri-i-moralat-na-prehoda.188061).

Институциите не функционират; стопанските дейности фалират; от десетилетия България се намира в дълбока криза – парламентарна, правителствена, на местното самоуправление, на съдебната власт, на икономиката (Соня Младенова, Съдебната власт в България не е легитимна. Всичките ни закони са приети извън срока, определен от Конституцията, и затова са нищожни, https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=949).

А също и в криза на морала и духовността.

Многобройни са факторите, довели до разпадните процеси в държавата ни. Тук ще се спрем на един от тези фактори – Изборният кодекс (ИК) и пръкналата се от него Централна избирателна комисия (ЦИК).

Масовите протести, обхванали цялата страна през последните месеци свидетелстват за натрупване на критична маса и енергия в обществото, което безусловно иска промени. И не просто промени, а смяна на системата. Възраждане на държавността. Днес и сега!

Но как ще се осъществи тази смяна, ако бъде назначено служебно правителство, което да организира парламентарни избори при наличието на сегашния дискредитиран Изборен кодекс? Безразборно изменян 27 пъти откакто е приет през 2014 г., всеки път произвежда нелегитимни избори за парламент, местни органи на властта и Европейски парламент. Изборен кодекс, стъкмен да узаконява статуквото. При това с многобройни взаимно противоречащи си вътрешни разпоредби, които пораждат обосновани съмнения за здравия разум на ония, които през 2014 г. са го сглобили. Оттук и

Аналогията с явлението ѝзрод

Трябва ли да се чудим защо (почти) всичките ни „закони“ могат да бъдат категоризирани като закони-ѝзроди, след като в парламента се допускат неграмотни лица с извратен морал? Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова нееднократно подлага на съмнение професионалната годност и психическия статус на повечето от т. нар. народни избраници. Според констатациите ѝ, българското общество е в процес на „психопатизация“ – термин, който отразява широко разпространената липса на съчувствие, морална отговорност и социална съобразителност – най-вече в т. нар. елити и публичното пространство.

„Тази е от най-тежките ни диагнози. Тежки като прогноза и като възможности за лечение. Ако разглеждаме обществото ни като една личност, то тази личност страда от личностно разстройство. Това не е заболяване в тесния медицински смисъл на думата, а е един лошо структуриран характер. Психопатите са хора, които не се съобразяват с писаните и неписаните норми на обществото и желаят да постигнат своите цели независимо от цената, която другите ще платят“, изповядва д-р Гълъбова (https://petel.bg/D-r-TSveteslava-Galabova--Psihopatite-sa-tvarde-mnogo__591455).

Иначе казано, предполагаемите им психопатични състояния обективно водят до създаваните от тях закони-недоносчета, закони-ѝзроди, какъвто е и сегашният Изборен кодекс. При наличието на такъв кодекс, вероятността от осми, а след него и девети парламентарен аборт, става все по-очевидна. А е очевидна, защото т. нар. кодекс не отразява обективното право, не е изведен от реалната действителност и социалните отношения към момента на създаването му, с визия за обществена полезност и приложимост поне за следващите 20-30 години. Стъкмен е набързо – без разум, но с цел да потъпква истинската воля на избирателите, да овластява една и съща шепа некомпетентни, корумпирани, антинационални властници.

Но…, да караме подред.

Независима ли е ЦИК от властта?

Независима ли е ЦИК от властта, зад която стоят олигарсите и организираната престъпност?

Декларираната в чл. 46, ал.1 на ИК независимост на ЦИК от властта се ОБЕЗСМИСЛЯ, след като:

- съгл. ал.3 членовете на Комисията, включително председателят, НЕ СА ИЗБОРНИ, а се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, зад които стърчат ушите на финансови олигарси и организираната престъпност (за което ще стане реч по-долу);

- съгл. чл.6, ал.3 ЦИК задължително съгласува всичките си дейности с Министерския съвет и други министерства (също зависими от олигарси и организираната престъпност), както сочи още през 2005 г. Джеймс Пардю – посланик на САЩ в София: „Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху парламента, правителството и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано” (Българската организирана престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks, първоначално публикувана в редактирана версия на сайта на английския в. „The Gardian”; в: „Биволъ” - https://bivol.bg/05sofia1207 02.05.2011 [10.10.2016]; Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства, „24 часа”, 21.03.2011, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803).

- членовете на ЦИК по същество са зависими от партиите, които ги предлагат (зад които стоят олигарсите и престъпността), което обезсмисля всички уверения за прозрачност в дейността на ЦИК (чл. 54);

Иначе казано, всичко опира до пари. Достъп до изборите имат само партии и коалиции, които внасят паричен депозит (чл. 129). Така, изборният процес се изражда в състезание с предизвестен край: печели този, зад който стоят големите пари. Може да е неграмотен, зависим, аморален, дори психически неадекватен, но е „избран“ именно заради тези му качества.

Полага клетва по чл. 76, ал 2 на Конституцията, че във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа и на следващия ден „забравя“ за дълга си, превръща се в клетвопрестъпник и гласува „закони“ против интересите на гражданите и обществото, закони-ѝзроди, които още повече да загробват държавността.

Изборен или Ѝзроден кодекс?

В глава ХІІ – Правила за провеждане на предизборната кампания пък, са разписани условията, редът и цените за заплащане на предизборни послания в медиите, вкл. в националните.

Не е нужно да си интелект, за да съобразиш, че който плаща много (а това са пари на олигарсите и организираната престъпност) може с часове да глаголи „ала-бала“, да омайва избирателите „с молитви, с клетви, с думи лъжливи“; докато за партии и коалиции, които не се кланят на статуквото и парите, ИК щедро предоставя 40 безплатни секунди по БНТ и БНР (чл. 193, ал.1). Няма грешка, драги читателю: ЦЕЛИ 40 БЕЗПЛАТНИ СЕКУНДИ!

Разпоредбите на глава ХІІ на ИК обаче, фрапиращо нарушават правото на информация, императивно разписано в неотменимите разпоредби на чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал.1 на Конституцията. Недопустимо е правото на информация да се търгува. Особено по националните медии БНТ и БНР, издържани от парите на българските данъкоплатци. И най-вече когато иде реч за лансиране на програми за възраждане на Отечеството така, че гражданите свободно да формират вътрешното си убеждение преди да упражнят вота си.

Ала психопатите, сглобили този кодекс, хич не ги е еня, че нарушават Конституцията; те не се съобразяват с писаните и неписаните норми на обществото и желаят да постигнат своите цели независимо от цената, която другите ще платят, както сочи д-р Цветеслава Гълъбова.

Главното противоречие

Освен нарушение на Конституцията, нарушен е и основополагащият принцип, прогласен в чл. 3, ал. 1 на ИК, именно, осигуряване на свободното изразяване волята на избирателите да става въз основа на ВСЕОБЩО, РАВНО И ПРЯКО избирателно право с тайно гласуване.

В това се състои и главното противоречие в самия Изборен кодекс, което го превръща в „ЍЗРОДЕН“: едно декларира като основен принцип; друго разписва в последващите разпоредби, широко отварящи врати за манипулации, произвол, корупция, мерзки практики. И позволява в парламента да нахълтат психопати, с липса на грамотност, морална отговорност и социална съобразителност, които не са в състояние да създадат нещо разумно. Защо да се чудим тогава, че сглобяват закони-ѝзроди? Какъвто е и т. нар. Изборен кодекс, ограничаващ на практика всеобщия равен и пряк избор с тайно гласуване.

Други пороци на т. нар. Изборен кодекс

Измежду многото пороци посочихме най-вече зависимостта на ЦИК от тези, които са във властта. Ето и конкретни примери:

- избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се подписват от кмета (чл. 23, ал.1), а не от ЦИК по данни от Националната автоматизирана информационна система (ЕСГРАОН), съдържаща официални данни за всеки български гражданин;

- кметът на общината (който е орган на местната изпълнителна власт) образува със заповед избирателни секции на територията на общината, а не ЦИК; след което изпраща копие от заповедта на Министерството на регионалното развитие (чл. 8, ал. 2);

- от глава ІІІ разбираме, че организационно-техническата подготовка на изборите „се осъществява от избирателните комисии, органите на изпълнителната власт и другите институции (чл. 18, ал. 1). Т.е., отново се допуска решаващо вмешателство на властта в изборния процес, като МС координира тази дейност.

Да се чудим ли тогава защо в списъците на ЦИК има 1 380 041 фиктивни имена за последните парламентарни избори? С 200 хиляди повече в сравнение с предишната серия от изборни аборти! Или, броят на избирателите според ЦИК е по-голям от цялото население на Република България по данни на НСИ, включително българите зад граница? 

Ограничава се правото на глас на милиони българи в чужбина

ИК ограничава упражняване на конституционно разписаното право на милиони българи в чужбина да избират, а това ограничение засяга между два и три милиона българските граждани, временно или трайно установили се в страни на ЕС, САЩ, Канада и другаде, като:

- въвежда дискриминационен уведомителен режим българските граждани в чужбина да подават заявления за гласуване (!!!), за разлика от сънародниците им в България (чл. 16);

- не допуска образуване на избирателни секции, освен в дипломатическите и консулските представителства на България, където могат да се извършват манипулации (чл.11, ал.2);

- образуването на секции се възлага на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, т.е. на представители на властта, които могат да извършват манипулации (чл.13, ал.1);

- там където няма представителства, въвежда уведомително-ограничителен режим от не по-малко от 40 избиратели, подали заявление, но само в страни-членки на ЕС (чл.14);

- ръководителите на дипломатическите и консулските представителства незабавно трябва да изпратят на ЦИК по електронен път заявленията (чл. 17, ал.1), но не носят никаква отговорност ако „пропуснат“ да ги изпратят; или ако „пропуснат“ да изпратят отделни заявления на лица, известни с критиката си към корупциите на властта…

Не на последно място, ЦИК може да извършва поправки в изборните книжа, под предлог на „установена непълнота или техническа грешка“ (чл.6, ал. 4 на ИК). Допуска се и заличаване в избирателните списъци (чл.44). Което си е очевадна манипулация!

Изброените са само малка част от пороците на т.нар. Изборен кодекс. Нека повторим: организирането на парламентарни избори за следващото 52-ро НС при наличието на сегашния дискредитиран ИК ще допринесе само до ОЩЕ ОТ СЪЩОТО. Народният суверенитет отново ще бъде обсебен от едни и същи политици, а икономиката – от олигархични структури с криминален характер. Което мнозинството на българския народ решително отхвърля.

Пътят за изход от кризата, който преди шест месеца предложи Национално движение за Народен суверенитет, е свикване на ОБЩОНАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА (или СБОР), по подобие на Кръглата маса от 1990 г., която не доведе до реално осъществяване ценностите на правовата държава (https://pogled.info/bulgarski/p-r-i-z-i-v-za-svikvane-na-natsionalna-kragla-masa-za-vazstanovyavane-na-narodniya-suverenitet.188082).

Днес т. нар. държавни органи нито са в състояние, нито са място за истински дебат за съдбата на народа ни. Камо ли за съобразяване на Изборния кодекс с основните начала на Конституцията на Република България така, че да се гарантира свободно изразяване волята на избирателите посредством честни избори, вкл. на милионите българи зад граница.

Приемането на отговорни решения как технически да се организира провеждането им, може да се реши само на действително широка обществена платформа като предложената общонационална КРЪГЛА МАСА.