/Поглед.инфо/ На 19–20 декември в Кайро руският външен министър и африкански дипломати очертават нова рамка на руско-африканското партньорство, в която фокусът се измества към образование, инженерни кадри и управление на недрата. Африка има колосални ресурси и млада демография, но остава бедна заради износ на суровини без преработка и постколониална експлоатация. Затова ключовата битка вече е за суверенитет по веригата на стойността – от добив до индустрия – и за кадри, които да го гарантират.

От 19 до 20 декември в Кайро ще се съберат министрите на външните работи на африканските страни и Сергей Лавров. На срещата е поканена и делегация от Санктпетербургския минен университет „Императрица Екатерина II“. Университетът играе водеща роля в образователното сътрудничество с Африка чрез консорциума „Недрата на Африка“ и Международния център за върхови постижения в минното образование под егидата на ЮНЕСКО.

Подобряването на качеството на образованието за специалисти в областта на използването на недрата е приоритет за континента, който е най-перспективен по отношение на минералните ресурси.

Африка е едновременно най-богатият и най-бедният регион в света. Колосалното ѝ богатство е концентрирано в недрата ѝ. Конго, например, държи приблизително 50% от световните запаси от кобалт и литий. Южна Африка държи над 80% от световните запаси от платина и паладий и приблизително 40% от запасите си от хром. Южна Африка, Габон и Гана заедно държат 70% от световните запаси от магнезий.

Тези оценки може дори да са значително подценени, тъй като геоложките проучвания в Африка са значително по-слаби. Във всеки случай, по отношение на природните ресурси, всеки африкански жител може да се счита за 15 пъти по-богат от европееца или американеца.

Условията на световния пазар на суровини също са в полза на Африка. През 2025 г. например цените на металите от платиновата група, особено златото, се повишиха значително, като златото придоби специален статут на сигурен актив на фона на висока геополитическа несигурност.

През следващите години би трябвало да очакваме значително увеличение на търсенето на други минерали от африканската „касичка“, особено литий, кобалт, графит, никел и мед, тъй като тези материали са незаменими в производството на електрически мрежи и електропроводи, батерии и във възобновяемата енергия, по-специално вятърните турбини.

Дори Международната агенция по енергетика (МЕА) радикално преразгледа прогнозите си за очаквания пик в търсенето на минерални ресурси, включително изкопаеми горива. Сега тя смята, че глобалното търсене в този пазарен сегмент само ще се увеличава, поне до 2050 г.

За разлика от, да речем, Европа, демографските данни на Африка също са в много добро състояние: високият дял на младите хора в трудоспособна възраст дава възможност за икономическо и социално развитие. Според последните данни на водещата аналитична агенция S&P Global, Субсахарска Африка е дом на приблизително 12% от населението в трудоспособна възраст в света (на възраст от 15 до 64 години). До 2030 г. тази цифра ще нарасне до 15%, а до 2050 г. - до 25%.

Природните и човешки ресурси на Африка са огромни, но те не могат да осигурят на африканците дори средния в световен мащаб стандарт на живот. Деветнадесет от 20-те най-бедни страни в света се намират тук. БВП на глава от населението дори на най-развитите икономики на континента – Южна Африка (6100 долара), Египет (3000 долара), Алжир (4000 долара) и Мароко (3300 долара) – е 10-20 пъти по-нисък от този на световните лидери: Швейцария (90 000 долара), Сингапур (68 000 долара) и Съединените щати (67 000 долара).

Въпреки огромния си потенциал, делът на Африка в световното производство е нищожните два процента, а търговията ѝ – три процента от световния пазар.

Енергийният сектор на Африка представлява особено предизвикателство. Заемайки четвърто място сред регионите в света след Близкия изток, ОНД и Северна Америка с доказани запаси от природен газ от 17,221 трилиона кубически метра, Африка остава скромен производител и още по-малък потребител.

Както беше подчертано в декларацията на лидерите от неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Йоханесбург, повече от 600 милиона африканци нямат достъп до електричество, а един милиард души нямат екологически чисто гориво за готвене на храната си.

Липсата на растеж в промишленото производство и жизнения стандарт произтича от липсата на обучение. Работната сила е изключително ниско квалифицирана, а недостигът на квалифицирани специалисти е изключително сериозен. Недостигът на специализиран инженерен персонал е критичен.

Ето защо повечето минерални и други природни ресурси се изнасят непреработени. Следователно, добивът, транспортирането и дори преработката на природни ресурси без обучена национална работна сила и местни технологии носят само малка част от истинската стойност на минералните богатства на Африка, не генерират значителна добавена стойност и не осигуряват адекватни доходи за икономиките на страните - доставчици.

Колониализмът отстъпи място на постколониалната, хищническа експлоатация на континента от глобалните корпорации. Въоръжени с неолиберална идеология, те използват технологичното си превъзходство, за да реализират проекти в сектора на суровините, които са неизгодни за Африка.

Известният бразилски религиозен деец Фрей Бето пише за неолиберализма, че за него е „важен не прогресът, а пазарът, не производството, а спекулацията, не качеството на продукта, а рекламният му успех“. Естествено, периферията на глобалната система понася най-големи разходи.

Както се изрази един релевантен африкански министър, Африка, в своята „надпревара към дъното“ чрез данъчни облекчения и отстъпки за транснационални компании, неизменно се озовава в „капана на добива с ниска печалба“. Междувременно приходите, извлечени от страните от Глобалния Север – фактическите собственици на технологиите и експертизата – надвишават всеки разумен марж.

Изводът е, че регионът трябва значително да напредне по веригата на създаване на стойност, от добива до преработката и производството, за да използва пълноценно националните си ресурси в полза на своята държава. Тази ключова цел изисква активно научно-технологично развитие и бързо разширяване на професионалните човешки ресурси в сектора на минералните ресурси на африканските страни.

Това е добре разбирано от мнозина в науката и образованието в самата Африка. Наскоро, на форум на високо ниво в Претория, участниците отбелязаха несправедливия и обиден (особено за Африка) парадокс на съвременния свят: човечеството се е научило да се възползва от забележителни технологични постижения като изкуствен интелект, роботика и биотехнологии, но въпреки това социалното неравенство нараства в световен мащаб.

Ако обществото иска да създаде по-справедлив, хуманен и стабилен свят, науката и образованието трябва преди всичко да гарантират суверенитета на държавите на континента.

Самата Африка вижда постигането на желания суверенитет чрез поемане на отговорност за решаването на такива важни проблеми като:

  • укрепване на научноизследователската инфраструктура;

  • запазване на африканските научни таланти;

  • гарантиране, че континентът получава справедлива полза от своите природни ресурси;

  • интегриране на науката, технологиите и иновациите в процеса на индустриализация;

  • увеличаване на дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност в БВП на африканските страни;

  • подобряване на качеството на математическото, научното и инженерното образование.

Въпреки че тези подходи са разумни, африканските страни (както всяка друга държава) се нуждаят от обща национална цел, която може да ръководи развитието на бъдещата работна сила за постигане на национален суверенитет. Без това всяка африканска страна рискува да се разпадне на сектори, институции и интереси, които действат в различни посоки, отслабвайки колективния капацитет на нациите да се обновяват.

Тази национална цел е пряко свързана с университетското образование, което освен традиционните си мисии (трансфер на знания и обучение, научни изследвания и иновации), е длъжно да обърне специално внимание на „ангажираността“, т.е. отговорността на университетите да взаимодействат с правителството, индустрията, местните общности, синдикатите и гражданското общество за решаване на належащи социални проблеми.

Всяка държава трябва самостоятелно да решава най-важните въпроси на собственото си развитие. Те не могат да бъдат делегирани на никого; Африка има богат и не особено приятен исторически опит в тази област. Но е напълно уместно да се потърси помощ от приятели, които не са опетнени от колониални стремежи и които се отнасят към африканците не снизходително, а като към равни.

Минният университет „Императрица Екатерина II“ в Санкт Петербург предлага такава помощ на африканските страни, особено на висшите учебни заведения. Съвсем наскоро тези въпроси бяха обсъдени подробно с африкански колеги по време на продължаващия руско-африкански диалог за стоките, в който участваха представители на 32 африкански страни.

Делегатите от континента проявиха изключителен интерес към практическите разработки на Минния институт, по-специално към Международния стандарт за обучение на минни инженери. Липсата на единна система за оценка на професионалните умения на минните инженери създава сериозни пречки пред развитието на МИК, ограничава мобилността на квалифицирания персонал и възпрепятства инвестициите.

Постигнато е споразумение за мащабно сътрудничество и обмен на най-добри практики за подобряване на качеството на образованието в управлението на минералните ресурси с Асоциацията на африканските университети (AAU), най-авторитетната междуафриканска организация във висшето образование и науката, основана през 1967 г. и обединяваща над 400 африкански университета. Опитът, натрупан от Минния университет по време на пилотния проект за подобряване на руското висше образование и разработване на оптимални подходи към инженерното образование на бъдещето, е от голямо значение за тях.

Презентациите на африкански специалисти, преминаващи присъствено обучение в Минния унивеситет по новата програма „Управление на недрата“, предизвикаха огромен интерес на форума. Тази програма е предназначена за лица с висше образование, които прекарват една година в Минния, усъвършенствайки уменията си както в инженерството, така и в управлението на минералните ресурси. Конкуренцията само за първия цикъл на програмата достигна няколкостотин кандидати на място. И сега, след форума, има увереност, че популярността ѝ сред африканските специалисти само ще се увеличава.

И накрая, не сме забравили и тези, в чиято полза всички работим – по-младото поколение, студентите в руски и африкански университети, специализирани в областта на суровините. Младите участници в Руско-африканския стоков диалог приеха Студентска декларация, в която отново заявяваха, че студентите са ключов двигател на прогреса и положителните промени.

Те осъзнават своята отговорност в контекста на глобалното развитие и изграждането на многополюсен свят и виждат своята мисия в установяването на ефективен диалог, обмена на знания и опит между образователните институции в Русия и африканските страни, разширяването на съвместните изследователски проекти и подкрепата за висококачествено професионално обучение, мира и устойчивото развитие.

Превод: ЕС