/Поглед.инфо/ Общественият организъм е далеч по-сложен и труден за обяснения отколкото им се струва на нашите (а и на европейските) политици и политолози. Те затова и толкова урбулешката се впускат в държавните дела, за да ги объркат и профанират. Така е лесно, защото могат да не се занимават с тях, а да обикалят по телевизиите, да коментират тежко, като забърсват по някой и друг лев – колкото да не са празни джобовете им.

Общо взето, т. нар. “анализатори” са доволни, че вече има протести, защото според тях това говорело се повдигане на общественото съзнание, и за толкова дълго очакваното “събуждане” на народа и появилата се готовност народът сам да решава своя живот.

Спор няма: когато един народ се надигна и излязъл “от себе си” и открито говори какво му е необходимо, какво иска и какво ще получи, значи се е изострило общественото съзнание и обществото е придобило увереност в себе си и е готово само да решава какво да прави и как да го постига. Затова откликва остро на опитите на властта да го управлява и манипулира, да симулира пред него демокрация. Неговата пасивност е полезна за властта, защото е гаранция за дълговечността на установеното статукво в обществото.

Но дали една такава активност и склонност към несъгласия с властта, протести срещу нея, бунтове са винаги положителни и полезни?

Склонността на обществото или нацията да не бъде съгласна, да не се примирява с властта и винаги да й противоречи – дори да се бунтува, не бива “априори” да се признава за достойнство. Защото това би означавало да установим противоречието между власт и общество като противоречие, в което винаги ще се ражда нова власт, защото старата ще е винаги непригодна за управление. Такова съотношение би било доста неудобно и застрашаващо целостта на държавата и правото й да налага своите решения и ограничения върху всички нейни граждани. Само анархистите ще се радват на власт, която не е в състояние да се справя с несъгласията им.

Модерната епоха и нейната буржоазия в борбите им срещу аристокрацията и Средновековието прокламираха политическата свобода като висша ценност. Те позволиха на третото съсловие, от което се роди буржоазията, да оспорва властта и дори да я отрича, докато тя не премина в неговите ръце. От тогава за свободата се говори все по-условно и неопределено и то в посока, че тя се отнася до правото на човек да върши каквото си иска, но без да оспорва властта. Властта, постанови Модерната епоха, се взима с избори и изборите могат да я отнемат от този политически субект, който не умее да се справя с нея.

Така или иначе Модерната епоха позволи властта да бъде оспорвана и макар насилствените преврати да са преследвани от законите на всяка държава, те се извършват непрестанно – дори в някои райони на света са чести явления.

У нас те също забранени. Но оспорването може да става с протести, демонстрации, митинги, шествия, които не сменят, но подготвят смяната на властта. Колкото по-слаба е една държавна власт, толкова по-естествени и дори очаквани с нетърпение са подобни публични улични акции. Политическите анализатори и консултанти, но най-вече водачите на опозиционните партии са длъжни да познават това правило. Политическата неграмотност може да донесе много неприятности, дори страшни неприятности на изгубилите представи и непознаващите законите и правилата на политическата борба.

Но има още едно правило, което изобщо не се познава, защото нашите политици и техните политолози, които ги поддържат, са наистина неграмотни или в най-добрия случай слабо грамотни и повърхностни.

Много внимателно трябва да се анализира политическата ситуация и последиците от евентуални протести или бунтове. Най-лесно е да се прецени дали ще издържи правителството или ще се предаде. По-важното е да се отчетат непредвидимите беди, които ще се струпат върху цялото общество, ако тези протести са съвсем стихийни, понеже няма кой да ги оглави и поведе.

Протестите, манифестациите, демонстрациите и особено бунтовете непременно трябва да бъдат ръководени от реална политическа сила с авторитетен лидер, който да упражнява ефективна власт, за да не допуска своеволия и безчинства, да говори ясно и съдържателно, да увлича, за да му вярват. Без такава политическа сила е съвсем логично и оправдано протестите да се изродят. Когато по-буйни и безотговорни хора се видят свободни, а и никой не е в състояние да ограничава (поне за момента) свободата им, те са способни на какво ли не – само не на разум, въздържание, самопреценка и непременно ще направят глупост. Тези провокации стават не с предварителна организация или заплащане, а точно обратното – когато безотговорните хора са оставени на себе си и никой не ги контролира.

Лумпените нямат нужда от организация и дори от пари, за да се осъществят в изстъпления и с тях да докажат силата и властта си.

Още по-малко подобни създания ще намерят приятел в лицето на президента. Само глупост и неграмотност могат да вкарват в подобни комбинации държавния глава. Но виж, нашите политолози с охота съчиняват бездарни легенди.

Всичките тези некадърно изградени политически конструкции доказват, че не само властта е слаба, но и срещу нея няма партия с идеи, около които да се обединяват хората. Сега им предлагат елементарни идеи за разруха, но не и идеи за съзидание и изграждане на добър свят. Затова и всичко е не само бездарно, но и пошло. Ще изкараш хората, за да покажеш егото си, ще ги държиш няколко часа с илюзията, че са силни и променят живота, най-накрая се чудиш, че протестът се превърнал в нещо друго и лумпените започнали да чупят и рушат. Какво друго да направят, за да осмислят бунта си! Но твоето празнословие протестът не може да се осланя и да вдъхновява...

Днешното ни общество е бедно материално, но още повече мизерията му е откъм идеи. Залъгват го с простотии, измислици, клюки, лъжи. Но няма кой да му предложи смислени идеи, високи цели, нравствени идеали. Държавата без идеи и идеология нито може да се управлява, нито е в състояние да изгражда някаква икономиката, а най-малкото ще се развива така, че да осигури високо равнище на живота на своите граждани. Тя е обречена да се лута от една крайност в друга, да повтаря направеното и казаното от други, но крачките й ще бъдат винаги неуверени, малки, немощни, защото движението й е в невярна посока.

В такава държава и протестите срещу властта й са безидейни, хаотични, неосмислени, лишени от цел. Те са много опасни, защото очевидно се е натрупала доста социална енергия, недоволството е достигнало критичната си точка, а не е ясно от какво конкретно е породено и защото този начин на управление и живот е неприемлив за хората. Но напрежението трябва да се освободи. И тогава, както се вижда всеки път, става различно от желаното и планираното. Просто друго не може да се случи.

България се намира в такова състояние. От една страна то е удобно за властта, която няма срещу себе си реална градивна сила, но в същото време самата държава не знае накъде да върви, какво трябва да прави, как да преодолява трудностите. Тя само имитира и винаги безуспешно говоренето и поведението на големите си съюзници. А те я използват, съсипват я, лъжат я и я тласкат към пропастта над геополитическото небитие. Затова всичко, което се случва в нея – дори и в мирни времена и социално политическо спокойствие е гибелно. Дори и пасивното и апатично съгласие на обществото с властта е разрушение на устоите й. Днешните протести доказват всичко, за което тук става дума. Възможно е правителството да успее да се съхрани, но това само ще поласкае самолюбието на неговите членове и ще го амбицира да води държавата към гибел. И нищо повече!

Никакви избори не могат да променят обстановката и, най-важното, перспективата!

Затова народът ще се задоволи с падането на правителството и най-вече с отстраняването от политически живот на Борисов и Пеевски.

Недоволството и протестите поне тази сиромашка радост са длъжни да донесат на многострадалния и измъчен български народ. Но тя няма да е никак малка на фона на всеобщия упадък и отчаяние.