/Поглед.инфо/ САЩ и Русия не само водят две различни войни помежду си, но и говорят на различни езици. И все не могат да се разберат какво искат, как го искат и кога ще го получат.

Езиците им са различни, защото живеят в две различни епохи.

Чудно ли е тогава, че все още се гледат като непознати и се мъчат да си преведат думите на опонента, а не смисъла. В САЩ все пак се догаждат, че проблемът не а толкова в превода, а в различните времена, в които са се разположили двете велики държави.

Това е политическа и дипломатическа драма, която поддържа напрежението в целия свят. Но светът не е в състояние да им помогне, тъй като и той е разделен във времената, в които отделните му части живеят. И няма къде и кога да се срещнат, за да се разберат, когато слеят собствените си времена.

В преломните епохи великите сили, когато изведнъж се окажат с различни интереси и са дълбоко разделени една от друга, подобни състояния са нормални. И понеже са нормални, трудно се преодоляват. Защото държавниците говорят на различни езици.

Големият проблем, който САЩ (заедно със Западна Европа) трябва да преодолеят в разговорите за мир и разбирателство, е за характера на войната. Те постоянно говорят за териториални отстъпки от Украйна и Русия, но войната не е за територии. Макар че във военните действия руската войска напредва все по-уверено и по-бързо и завзема все повече територии. Но за Русия целта е да се ликвидират причините, поради които бе започната СВО и заради които вече трета година се пролива кръв и умират хора.

С други думи, тази война е разделена на две войни, породени от различни причини и стремящи се към различни цели. Русия няма как спре войната за територии, защото това не е нейната война. САЩ не искат да разберат, че когато причините са идеологически и цивилизационни, компромисите са невъзможни и половинчати резултати не могат да се постигат. САЩ се примириха с факта, че в тяхната война Русия ще е победител, защото не техните територии са на прицел. Но не приемат идеологическата и цивилизационната война да приключи в техен ущърб. Защото това означава да бъде победен неофашизмът, бандеровщината, антихристът, русофобията. Претърпят ли те поражение, ще е стратегическо и ще постави под съмнение почти всичко, за което Западна Европа претендира да брани и налага в днешния свят. Как тогава ще се разберат?

Най-важното е, че все пак ще се формира ново съотношение между държавите и по-специално между великите сили. И ще се види, че ценностите които Западът налага чрез Европейския съюз и НАТО, нямат бъдеще!

Както нямат бъдеще и самите ЕС и НАТО!

Очевидно е, че тогава не само войната ще приключи, но и ще настъпи окончателно краят на цялата епоха. И ще се отвори новата!

Това е ясно и за САЩ, и за Западна Европа и донякъде на Украйна. Русия не просто го знае, а се стреми заедно с Китай към този край. Обективно погледнато, целият свят се движи към подобен изход, защото времето не може дълго да бъде задържано, за да се приготвят за него всички и то в еднаква степен. Макар че държавниците на Европейския съюз се мъчат да забавят движението и да отложат собствения си крах. Но именно крахът не може да бъде избягнат, а забавянето ще бъде съвсем с малко и дори няма да им помогне.

Всичко това произлиза от неправилното разбиране характера и целите на тази война. Ако бъде приключена като война за територии, Украйна ще получи незаслужено предимство и макар да претърпи доста загуби, няма да са толкова, колкото й отрежда поражението в реалната война на Русия.

Освен това ще се запазят макар и още малко време ЕС и НАТО, а и ООН няма да може да се преустрои по начина, по който ще й се отвори нова перспектива и ефективност на нейната функционалност и организираност.

Може да се каже, че всички участващи по един или друг начин държави в конфликта инстинктивно усещат, че е по-добре да вложат силите си новото устройство на света, отколкото да воюват и все повече да усложняват позициите си в геополитиката. Логично е обаче да очакваме, че вече Русия ще диктува условията на мира и няма да се съгласи заради добрия тон само и желанието да поддържа добри отношения със САЩ да подмине правото си на новия хегемон в световните дела.

САЩ също започват да осъзнават проблемите в техния реален смисъл и затова не говорят за “сделка” и подписване на мирно споразумение, а по-скоро за изготвяне на някакъв план, съобразно който да се подготвят за подписване документите за истинския и окончателен мир. Мисля, че те вече се убедиха, че Русия няма да отстъпи от решението си повече да не “прекратява военните действия”, а да си довърши докрай работата и да накаже виновните за конфликта. И, разбира се, да освободи руснаците в Украйна, за да им създаде нормални условия за живот. Това означава, че ще бъде премахната с цената на всичко бандеровщината и русофобията!

Този край ще е край на европейската хегемония и илюзиите за европейска цивилизация и ценности. Това също е в обсега на най-близките и най-важните цели на Специалната военна операция.

Когато Русия и САЩ уточнят значението на думите и понятията (надявам се то да стане в най-близко време), войната, в която и двете страни участват, а не както я възприема т. нар. “колективен Запад”, ще приключи и ще видим със собствените си очи един нов свят.

И нова Европа също!