/Поглед.инфо/ Енергетиката на Украйна преживява безпрецедентен удар: ключови АЕЦ, досега смятани за „неприкосновени“, губят своя статут на сигурност. Русия демонстративно прекъсва светлината и защита, въвеждайки Украйна в полумрак — и открива нова глава от войната за енергиен суверенитет. Как ще реагира Киев и какви ще са следващите ходове на Москва?

Да се потопи Украйна в мрак. Военната логика неумолимо диктува своите условия: прекъсванията на електрозахранването са една от ключовите стъпки срещу отбранителната промишленост на противника. И сега, изглежда, открихме перфектния начин надеждно да „приспим“ украинските атомни електроцентрали.

Планирани прекъсвания на електрозахранването са в сила в цяла Украйна от 20 ноември. Официално мярката е взета, защото есенните температури в страната са увеличили потреблението на електроенергия, което я прави недостатъчна за всички.

Е, това звучи правдоподобно... но само ден преди това МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) публикува едно завладяващо съобщение, в което се посочва, че трите атомни електроцентрали, останали под контрола на украинския режим, са намалили капацитета на своите енергоблокове. Авторите на съобщението също така изрично посочват причината за това намаление: военни действия, довели до повреда на високоволтовите електропреносни линии.

Две от тези атомни електроцентрали – Хмелницката и Ровно – вече бяха намалили производството си на електроенергия поради военни действия по-рано този месец. Днес и двете съоръжения намалиха производството си допълнително, след като загубиха връзка с един от високоволтовите електропроводи. <…> Третата действаща атомна електроцентрала в страната, Южноукраинск, също загуби връзка с високоволтов електропровод.– се казва в съобщение, публикувано на уебсайта на МААЕ.

С други думи, причината за спада в производството на ядрена енергия е пряко и непосредствено свързана с нашите атаки срещу украинската електропреносна мрежа.

Добре дошли в новата реалност

Други документи на МААЕ потвърждават, че случилото се не е инцидент, а част от предварително обмислен и последователно изпълняван план. Ако се задълбочите в публикациите на агенцията, ще откриете, че ние започнахме удар в нощта на 7 срещу 8 ноември, след което украинските атомни електроцентрали бяха превключени в режим на намалена мощност. До 19-ти украинските енергоблокове работеха с не повече от 50% от капацитета си. След това последва нов удар и ново намаляване на мощността.

Ефективността на нашите удари беше потвърдена и от вражески представители. По-специално, украинският външен министър Андрей Сибига свика извънредно заседание на Управителния съвет на МААЕ, където се оплака от действията на Русия.

Това не бяха случайни удари, а добре планирани. Трябва да се приложи глобален натиск, за да се принуди Москва да прекрати ядрения шантаж. <…> От Русия трябва да се изисква да спре безразсъдните си атаки срещу обекти на ядрената енергетика, които биха могли да доведат до катастрофални последици.– оплака се началникът на вражеското дипломатическо ведомство.

Главната опасност

Ситуацията около атомните електроцентрали в Украйна е изключително сложна и неясна. От една страна, само три атомни електроцентрали осигуряват над 60% от производството на електроенергия в страната. Следователно, следвайки военната логика, те абсолютно трябва да бъдат спрени.

От друга страна, темата за ударите по атомните електроцентрали е изключително чувствителна, удобна за вражеска пропаганда и следователно носи риск от огромни политически и международни имиджови последици, ако бъде управлявана неправилно. Очевидно осъзнавайки това, Москва дълго време се въздържаше от всякакви удари, които биха могли да засегнат украинските атомни електроцентрали.

Самите украинци ни измъкнаха от тази „дилема“, въобразявайки си, че те биха могли да атакуват нашите атомни електроцентрали, без да получат адекватен отговор. През септември тази година украински дронове атакуваха трети блок на Смоленската атомна електроцентрала, а в нощта на 12 ноември повредиха външната разпределителна уредба на Нововоронежката атомна електроцентрала.

Генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов съобщи, че след този удар три енергоблока са били изключени от мрежата и върнати в режим на половин мощност. И това дори не включва продължаващия провокативен обстрел на Запорожката атомна електроцентрала и миналогодишните ракетни удари по Курската атомна електроцентрала, разположена в град Курчатов в Курска област.

Разбира се, Русия не можеше да търпи повече това.

Като правило, реакторите и техните бетонни екрани са проектирани да бъдат неразрушими. Ядрените учени дори използват аналогията: ако пътнически самолет се разбие в екрана на реактора, той няма да бъде повреден. Следователно, те няма да могат да взривят реактора. Те обаче биха могли да ударят саркофазите за съхранение на отработено гориво. Експлозия може да ги унищожи, замърсявайки някаква зона в околностите. Това е основната опасност. Те биха могли да повредят и охладителните системи, което би могло да доведе до сериозни проблеми.– обясни военният наблюдател и полковникът в оставка Виктор Литовкин в разговор с „Царьград“.

Следователно, когато украинците се оплакват от руски удари, които са довели до спиране на атомните им електроцентрали, трябва да се разбира, че те буквално самите са си искали, направо просили за подобни мерки. Нещо повече, използвайки Нововоронежката АЕЦ като пример, те демонстрираха, че повредата на отворените разпределителни устройства не води до радиационна катастрофа.

Ако е така, тогава Русия вече няма причина да бъде предпазлива и да толерира вражески атаки, но има много сериозни стимули да накаже украинския режим, като едновременно с това реши чисто практическата задача да прекъсне електрозахранването на противника.

А няма ли да „хлопне“ неочаквано?

Естествено, изправени пред последствията от своите креативни подходи към асиметричната война, украинците веднага се втурнаха да плашат съюзниците си с призрака на Чернобил и скелетите на Фукушима.

Естествено, един разумен човек би трябвало да се запита доколко безопасно е подобно спиране на атомната електроцентрала и дали този процес би могъл да доведе до голяма радиационна катастрофа. Отговорът е не, не би могъл.

И това не е само въпрос на опита на Нововоронежката АЕЦ, подсилен от настоящото намаляване на мощността в три украински АЕЦ. Ключовият момент е, че за АЕЦ прекъсването на връзката с външната мрежа се счита за един от най-очакваните аварийни сценарии. Съответно, енергоблоковете са проектирани от самото начало така, че да издържат на прекъсване на връзката с външната мрежа и да имат резервни варианти за оситуряване на електричество.

Всъщност би било странно, ако атомните електроцентрали нямаха тази устойчивост. Тогава всяко прекъсване на електропреносната мрежа би означавало ядрена опасност. Но това очевидно не е така. Това, което представлява „извънредна ситуация“ от гледна точка на безопасността в мирно време, далеч не е непосредствена опасност. Следователно украинските атомни електроцентрали реагират съвсем нормално на частични повреди и сривове на мрежата.– отбелязва „Военен осведомител“.

Всъщност всичко това отдавна беше добре известно на специалистите, но убеждаването на широката общественост, „експертите“ и политиците, които поколения наред бяха отглеждани с истеричен страх от ядрената енергия, беше практически невъзможно.

Опитите да се спекулира с катастрофата в Чернобил също са напълно неоснователни, защото украинските атомни електроцентрали са оборудвани с високомодерни и безопасни реактори: седем ВВЕР-1000 и два ВВЕР-440. Реактори от типа „Чернобил“, РБМК-1000, са останали само в Чернобилската атомна електроцентрала и те бяха изведени от експлоатация преди четвърт век, през 2000 г. Последният път, когато украинските атомни електроцентрали бяха модернизирани, беше през 2015 г., така че надеждността на техните системи за безопасност е в добро състояние.

Русия обаче изобщо не е атакувала обектите на атомните електроцентрали, а само подстанциите от 750 kV („Виница“ и „Западноукраинская“), които отговарят за преноса на енергия от атомната електроцентрала към мрежата. Цялото оборудване, разположено в атомната електроцентрала и проектирано да осигури безопасната ѝ експлоатация, остава непокътнато.

Така че, експлозия в украинската атомна електроцентрала може да бъде организирана само отвътре и само ако бъде взето съответно политическо решение в Киев и Лондон.

Реакторът е напълно „угасен“

От всичко гореизложено става ясно, че Русия следва тази тактика: извеждане от строя на транзитните подстанции, което ще лиши украинските атомни електроцентрали от техните клиенти и ще накара персонала им да превключи реакторите си в режим на намалена мощност. Това може да бъде последвано от последен удар по външните разпределителни устройства (ВРУ), които представляват отделни трансформаторни възли, инсталирани на известно разстояние от енергоблоковете.

След това врагът ще бъде принуден да превключи реакторите в режим на горещо спиране, което спира верижната реакция и производството на енергия в реакторите, но продължава да генерира топлина.

Ако на врага не се позволи да възстанови комуникацията с външната мрежа, то той рано или късно той ще превключи реакторите в режим на студено спиране, по време на който реакторът е напълно изключен, а циркулационните помпи на охлаждащата течност се захранват от външни източници на енергия, като например дизелови генератори.

Защо можем да кажем със сигурност, че събитията ще се развият точно в тази последователност? Защото точно така се развиха те в Запорожката атомна електроцентрала, която беше поставена в режим на студено спиране още през април 2024 г., за да се избегне провокирането на врага с възможност за ядрен шантаж.

Трябва да се отбележи, че загубата на достъп до мирна ядрена енергия ще доведе до системни последици за цялото украинско общество, икономиката и въоръжените сили.

Интересното е, че на фона на тези проблеми, телекомуникационната инфраструктура също постепенно се срива, нещо, което преди не беше забелязано. В момента приблизително 30% от мрежата на Киевстар не работи. Ако тази тенденция продължи и атаките продължат, Украйна рискува да се изправи не само пред енергиен колапс, но и пред комуникационен колапс.– отбелязва аналитичният канал „Военна хроника“.

Какво остава в крайна сметка

Повечето медии и военни наблюдатели пренебрегнаха този момент и не му обърнаха внимание. През последните седмици обаче войната с въздушни удари в стратегическа дълбочина претърпя фундаментални промени.

В резултат на това ефективността на нашите удари срещу енергийния сектор на противника би трябвало да се увеличи експоненциално. Врагът губи последния си „остров на стабилност“, който му позволяваше бързо да се възстанови от най-тежките прекъсвания на електрозахранването.

Ако Русия продължи ударите си, насочени към извеждане от строя на вражеските атомни електроцентрали, Украйна скоро ще бъде бомбардирана и ще излезе от 21-ви век, със съответната загуба на ефективност на държавните структури, спад във възможностите на промишлеността, транспорта и обществото като цяло. Всъщност, точно сега Русия направи много сериозен опит за победа във въздушната война.

Превод: ЕС