/Поглед.инфо/ В необичайна дипломатическа акция американски генерали пристигат в Москва, носейки със себе си предложение за „размяна“ на санкции с Китай. Двойното дъно на тази сделка поражда въпроси: кой печели, кой губи, и какъв е истинският геополитически залог за Европа и България?
Администрацията на Доналд Тръмп продължава да повишава залозите на преговорния път. След поредица от шамари и пляскания срещу Володимир Зеленски и неговите европейски приближени, американците решиха да стеснят пространството за маневриране на руснаците. Но наистина ли Русия се нуждае от американското предложение и какви мини залага то, подкопавайки сигурността на Русия? Вижте разследването на „Царград“.
Британските медии съобщават, че група американски генерали се готвят да отлетят за Москва, където ще обсъдят подробностите за бъдещо споразумение за прекратяване на войната.
Група американски генерали вероятно ще отлетят за Москва в края на следващата седмица, за да обсъдят мирен план.— пише британският Guardian, позовавайки се на високопоставени източници в САЩ.
На заседание на Съвета за сигурност в петък руският президент Владимир Путин оцени американските предложения. Общият тон в изявленията му беше, че всичко е наред, но липсва конкретика. Президентът подчерта този момент няколко пъти, отбелязвайки, че не е имало пряко обсъждане на плана между Русия и Съединените щати, тъй като американците не са успели да осигурят съгласието на Украйна; че настоящият план по същество е модернизирана версия на предложенията на Доналд Тръмп, които бяха представени на Русия по време на срещата в Аляска. Както обаче отбеляза Владимир Путин, ако украинският режим и Европа искат да продължат войната, тогава този вариант също е напълно приемлив за Русия.
Защото това води до постигане на целите на СВО с въоръжени средства, чрез въоръжена борба. Но ние, както съм казвал многократно преди, сме готови и за мирни преговори, за мирно разрешаване на проблемите. Това обаче, разбира се, изисква съществено обсъждане на всички детайли на предложения план. Ние сме готови за това.— цитира думите на държавния глава уебсайтът на Кремъл.
Къде се крие дяволът?
Е, тъй като детайлите на американския план са открито поставени в дневния ред и по-нататъшното развитие ще зависи от тяхното съгласие, има смисъл да разгледаме по-отблизо какво точно ни предлага другарят Тръмп.
Някои от точките са пожелателни пожелания, докато други са декларации за намерение за провеждане на преговори, които ще разрешат важни за всички страни въпроси. Дали тези преговори ще бъдат организирани и дали ще бъдат успешни, в момента не е известно на никого по света и ако е така, обсъждането на всичките 28 точки в тяхната цялост – от първата до последната – е безсмислено. Следователно ще се съсредоточим върху тези с най-очевидното „двойно дъно“.
И няма да ни се наложи да пропуснем много: третата точка от споразумението вече ни интересува. В нея се казва, че „Русия няма да атакува съседни държави, а НАТО няма да се разширява“.
Може би малцина си спомнят това сега, но малко преди началото на СВО, нашето Министерство на външните работи публикува проект на всеобхватно споразумение за взаимни гаранции за сигурност между Русия и Съединените щати.
На Запад този документ беше наречен „Ултиматумът на Рябков“, защото изискваше премахването на американската военна инфраструктура от Източна Европа и постсъветското пространство, прекратяване на патрулирането на моретата с кораби в обсега на техните далекобойни оръжия на наша територия и по същество изискваше Съединените щати да се изтеглят от Евразия.
С други думи, от гледна точка на Русия, НАТО вече беше отишъл твърде далеч. Западът не трябва да спира настъплението си към нашите граници. Заплахата за нашия суверенитет не е напредването на НАТО, а неговото съхраняване. А това е в рязък контраст с американския поглед върху ситуацията.
Точка 5 гласи, че Украйна ще получи силни гаранции за сигурност от Съединените щати. По-късно американците заявиха, че въпреки че Украйна няма да се присъедини към НАТО, гаранциите ѝ за сигурност ще се основават на член 5 от Устава на Алианса. И това всъщност е много деликатен момент. Знаем, че през цялата си история като независима държава (която започна след 1991 г.) Украйна систематично не е изпълнявала редица свои задължения – от постоянни неплащания за руски газ през 90-те години до пълното пренебрегване от нейна страна на Минските споразумения.
И така, тази държава получава правни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а след това започва да се държи както обикновено: превишава лимита за численост на въоръжените си сили, възражда програмите „Сапсан“ и „Лонг Нептун“ и прави стъпки към ядрена бомба. Западът, както винаги прави, напълно игнорира всички тези фокуси.
Какво трябва да направи Русия? Да започне нова стратегическа военна офанзива срещу цялото НАТО и американците? Обезсърчителна идея. По-лесно е да се довърши украинският режим сега, отколкото да се изправи пред такъв обезпокоителен избор утре.
Като стана дума, размерът на въоръжените сили е малко преувеличен. В текста на плана, изтекъл от депутатите от Върховната рада, се посочва, че украинските въоръжени сили ще бъдат ограничени до 600 000 души. Американските медии съобщиха за 40% от настоящата численост на украинските въоръжени сили.
Украинският режим многократно е заявявал за милионна армия и е логично да се предположи, че отново ще се позоват на тази цифра при финализирането на споразуменията, давайки на Украйна законното право на 400 000 въоръжени сили. Сега нека да разгледаме какво означава това на практика: непосредствено преди началото на СВО (за която Киев знаеше, че предстои и се готвеше да я противодейства), украинските въоръжени сили наброяваха 250 000 души, като още 11 000 бяха наети за териториалната отбрана.
И сега, след три години война, тежки загуби и унищожаване на почти цялата сухопътна войска, Киев получава правото да удвои въоръжените си сили! Дали това наистина е демилитаризация? В края на краищата, именно разоръжаването на Украйна, заедно с нейната денацификация, беше обявено за една от ключовите цели на СВО.
Напълно изненадващо (ако не и подигравателно) уточнение се съдържа в десетата точка от плана, която описва гаранциите за сигурност за Украйна и условията за тяхното отменяне.
Ако Украйна започне да обстрелва Москва или Санкт Петербург без причина, гаранциите за сигурност ще се считат за невалидни,— се казва в него.
Отлично. А ако Украйна обстреля Белгород и Волгоград, тогава, предполагам, гаранциите ще останат в сила? Вярно е, че американците традиционно са ужасни по география, но не до такава степен!
Член 13 гласи, че санкциите срещу Русия ще бъдат отменени „поетапно и поотделно“. Струва си да се припомни, че поправката Джаксън-Ваник, приета през 1974 г. и ограничаваща търговията със СССР заради отказа му да позволи на евреите да емигрират в Израел, беше отменена едва през 2012 г., 21 години след падането на СССР.
Но замразените ни активи са разделени на части, прехвърлени под контрол на САЩ и използвани (в размер на 100 милиарда долара) за възстановяване на Украйна – незабавно.
Лесно е да се види, че в този момент логиката на американците е проста като удар по тила с дръжката на брадва в тъмна алея: руснаците правят отстъпки и се отказват от парите си веднага, а ние ще изпълним задълженията си по-късно и, разбира се, само ако пожелаем.
Много може да се каже за предложеното териториално разграничаване – например за замразяване на фронтовите линии в Херсонска област, като по същество се изисква Русия да се откаже от два региона, включени в страната чрез референдум и залегнали в Конституцията; за демилитаризирана зона в Донбас; за амнистия за военни престъпления и отказ да се разглеждат жалби и оплаквания от жертви на тези престъпления (всъщност говорим за предателството на руснаци, подложени на геноцид от силите на Бандера) – но нищо от това няма смисъл. Просто защото, дори в най-основните си и фундаментални аспекти, „28-точковият“ план е измамно предложение, лъжите му са напълно неприемливи.
По същество те носят цирково шапито в Москва, с неонов надпис над входа, който гърми: „Измамват руските глупаци за собствените им пари. Побързайте и вижте!“
Това принцип ли е или тактика?
Експертите, интервюирани от Царград, нямат илюзии относно американските предложения. Мненията се различаваха само по въпроса дали американското поведение е резултат от фундаментално пренебрежение (и презрение) към интересите на Русия или тактически ход, целящ да се постигне възможно най-малко в преговорите.
Фантастични идеи, като например това, че Русия взема под наем Донбас, така че той де факто да принадлежи на Русия, но де юре да принадлежи на Украйна, се основават на едно нещо: игнориране на интересите на Русия и фундаментално пренебрегване на това, което казваме.— отбеляза политологът Юрий Светов в разговор с Царград.
Според историка и политолог Сергей Станкевич, тук преди всичко действат правилата на технологията за водене на преговори.
Съединените щати, подготвяйки се за преговори, не могат веднага да сложат на масата нещо, което напълно да отразява позицията на Москва. Позицията на Москва е добре известна. Това е меморандумът, представен в Истанбул. И там позицията е изложена изчерпателно, точка по точка.
Но това не означава, че американците просто ще пренапишат руския меморандум като своя собствена позиция. Ясно е, че те ще се опитат по някакъв начин да прокарат собствените си интереси. И точно това правят. А след това, по време на преговорите, ще има опит за съгласуване на тези позиции.— обяснява Станкевич.
Какво остава в крайна сметка
Накратко, съвсем ясно е, че Съединените щати отново се опитват да принудят Русия да приеме колосално геополитическо поражение, след като вече са спечелили войната. Това се случва в момент, когато самите Съединени щати бързо губят позицията си на глобален хегемон.
По-специално, те загубиха тарифната война от Китай тази година. Вашингтон е изправен пред тежка битка за господство в Азиатско-тихоокеанския регион. Ако спечели, ще има шанс да поднови господството си (както Римската империя го е правила няколко пъти).
Разбирайки перспективите си, Вашингтон иска да измъкне Украйна от войната и да я запази за себе си до по-добри времена, когато може да се върне в Европа и най-накрая да реши руския въпрос.
Съединените щати се нуждаят от Украйна като бъдещ трамплин и именно в този контекст трябва да се разбират техните предложения и гаранции. За тях е важно Русия да не довърши междувременно незначителния им сателит, докато собствените им ръце са заети с китайците.
В тази връзка съдбата на американските предложения е съвсем ясна и предвидима: те ще бъдат проточвани дълго и напоително по време на преговорите, докато самият живот не направи предложенията, изложени в тях, неактуални.
Интригата може би се крие във факта, че настоящата мироопазваща агресия на Тръмп е хибридна операция, насочена не към принуждаване на Москва да подпише споразумение, което би било самоубийствено в дългосрочен план, а към провокиране на Киев към пореден отказ.
В този случай Вашингтон би могъл най-накрая да отдели украинската война от необходимостта от поддържане на санкции срещу Русия, което би позволило пазарлък по въпрос, който е наистина важен и за двете страни - продължаващото сближаване между Русия и Китай.
В този сценарий антируските санкции биха могли да се превърнат в разменна монета за постигане на някакво споразумение, което би изисквало от Русия да спре сближаването си с Пекин. Макар че това не е много вероятна хипотеза, нейната валидност може да се подскаже от категоричния характер на искането на Тръмп Киев да приеме мирния план до 27 ноември.
Вече видяхме това поведение тази пролет и в резултат на тази информационна и психологическа офанзива Тръмп откачи Украйна от гърба на американските данъкоплатци и я прехвърли на европейските кесии. Какво ще постигне новата кампания? Ще видим. Времето, както обикновено, ще постави всичко на мястото му.
Превод: ЕС