/Поглед.инфо/ Силната държава е силна преди всичко с икономиката, войската, полицията, равнището на живота, културата. Това са все материални фактори, които малко или много могат да се измерят физически и със сравнително голяма точност. Затова и великите държави се хвалят с тях и на тях разчитат, за да ги почитат и се съобразяват с волята им.
Такава държава съществува спокойно, с авторитет сред другите държави в света или най-малкото в региона, в който се намира. На нея й е по-лесно да определя сама поведението си и участва в световната политика с тежестта, която има, и която сама си определя заради всичко, което притежава и с което разполага. Много важно за стабилността на държавата и активната й роля е състоянието на националния капитал, на неговата мобилност и практицизъм, на способността му да намира пазари, суровини и работна ръка. Както и от умението бързо и навреме да се възпроизвежда и набъбва.
Държавата е човешки организъм и най-общо може да бъде определена като териториално организиране на нацията, за да бъде обединена, защитена, пазена от външни и вътрешни нападения. Държавата установява ред, формира институции, органи и служби, които да управляват нацията и обществото. Разбира се, определението може да е и по-точно и по-обширно, но в общи линии е допустимо да бъде сведено и до тези няколко думи. Важното е да се подчертае, че държавата се управлява от хора, излъчвани от други хора съобразно установени общовалидни за всички правила, норми, закони.
Държавата разпростира властта си над всички, които живеят в нея – независимо дали са нейни граждани (поданици) или пребивават временно в нея. И едните, и другите са длъжни да се подчиняват на нейните закони. И да изпълняват повелите й и решенията на тези, които я ръководят – били те отделни човеци, групи хора, законодателни и изпълнителни органи на властта.
Държавният организъм има свой живот, съзнание, начин на мислене, поведение. Всичко това се постига с човешки усилия, но и по Божия воля и промисъл.
Държавата е преди всичко власт! Ако властта е умна, търпелива, строга, ако управлява умело различните сфери на живота и осигурява и гарантира ред и мир, както и успешно участие в международните дела, държавата е спокойна, но и силна, уважавана и справедлива.
Властта се произвежда от държавата, като всяка държава има своите специфични традиции и начина да стори това. В модерната епоха, доминирана от буржоазията и капитала, по принцип всички държави преминават по един и същ път и постъпват по един и същ начин. Различията идват от силата и могъществото на държавата и нейната икономика, но те не са съществени. Във всички случаи начинът на формиране на една власт в пряка зависимост както от традициите й, така и от способността й да ражда, подготвя и утвърждава хора, които да мислят държавнически, да се образовани, отговорни, хора с мнение, произлязло от познание за държавните дела, възможностите на нацията и обществото, състоянието на капитала, проблемите в международните дела, настройките на държавите и тенденциите в развитието на Европа и света.
Държавата винаги произвежда някаква власт. Но сега аз говоря за такава власт, която познава своята държава и е готова да й гарантира процъфтяване и спокоен живот на гражданите й. Власт, която да има съзнание за важността на управлението и необходимостта да се взимат адекватни решения, чрез които да се преодоляват пречките и ограниченията.
Властта е еманацията на общата способност и проявления на държавата, обществото, нацията, икономиката, политиката, културата, образованието, историята и възгледите за бъдещето. Когато всичко това се съчетае по най-добрия начин, държавата може да бъде напълно сигурна, че е произвела своята власт!
Каквато е властта, такава е и държавата! Тази максима има абсолютно значение и точно определя състоянието на делата, отчитайки възможностите и способностите на властта.
Свободната и суверенна държава произвежда властта “по свой образ и подобие”. Специално законодателство определя как това да става. Но въпреки че обществото е по естествен начин разслоено и класите са в постоянен конфликт, истинската власт все пак се формира с общо съгласие и със съзнание, че е необходима и полезна за всички – дори и за антагонистично настроените класи и съсловия. Политическата борба е фактор във властта, при това определящ фактор, но по-важно е съгласието да се формира силната власт – все едно коя класа или партия ще стори това.
Тази власт, за която говоря, е политическа, но тя има общонационален характер и управлява цялата същност, минало, настояще и бъдеще на нацията. А не само публичните дела. Тя олицетворява общото съгласие, историческия път, съзнанието за значението на държавата за цялата нация, както и за света и човечеството, за нейното отговорност пред миналото и бъдещето. Такива са истински великите държави – все едно дали са големи или малки. Ако тя не е или престане да бъде такава, не може да произведе власт. Защото е изпаднала в криза, страда неимоверно и не подлежи на лечение.
Властта в една държава е с постоянни функции, посочени в Конституцията, и никой няма право нито да я ограничава, нито да й дава допълнително правомощия. Тези волности се наказват строго, защото се третират като опит за насилствена смяна и държавен преврат. Тя се обновява постоянно след парламентарни избори, след които се възлага на партията с мнозинство да формира правителство. Но това не е нова власт, а само нов неин субект, който от нейно име функционира и управлява държавата в рамките на мандата, даден му от Конституцията и законите.
Обикновено в силно социално-класово разделеното общество не е лесно да се съставя правителство, тъй като парламентарните мнозинства се формират трудно. Но това не винаги означава, че властта ще е слаба и държавата ще изпитва трудности в управлението си. Всичко зависи от държавата и способността й да произвежда власт. Важно е още обществото да е единно и могъщо в съзнанието си държавата му да е силна и велика. Политическите противоречия не винаги пречат тя да е велика.
Критериите за определяне на една държава дали е велика и дали умее да произвежда власт са извън конюнктурата и елементарните критерии, с които повърхностните политолози и социолози правят своите заключения, с които искат да се харесат на подхвърлящите им трохи от трапезата си техни господари. Велика държава е категория, означаваща материално, политическо и духовно величие и право на господство над останалите народи и държави, които да вървят след нея, да се учат от опита й и да установяват заедно с нея справедливост, ред, свобода, справедливост и нравствен възход.
Всяка държава и всеки народ са велики в онази степен, до която ги е въздигнал Бог, и до нея те са длъжни да произвеждат такава власт, която да ги поддържа и води заедно с останалите към целите и мисията, възложени да изпълнят и осъществят. Но за да са способни на тази мисия, е необходимо да се формира съзнанието за значимост и дълг.
Онези държави, които сме свикнали да определяме като велики, и които владеят свои зони на влияние, днес са силно затруднени да произведат своята власт, с която да съхранят статута си и да продължат да водят света. Така немощ започва да излъчват и САЩ. Макар че те, за разлика от Западна Европа, все още са достатъчно силни и икономически, военно и политически, та дори и в духовната сфера като производители и разпространители на култура и образование. Това разколебаване на най-важната способност, която трябва да притежава великата държава, разколебава целия свят и го поставя пред сериозни рискове и затруднява досегашния начин и темповете на развитие му.
Ако изходим от този принципен критерий, за който се говори тук, ще си дадем сметка и ще ни стане ясно защото въпреки желанието и на една, и на другата страна диалогът между двете власти не може да продължи нормално и на един и същ език след първоначалната радост от разбирателството. САЩ и Русия - Китай са два типа власти, произведени от различен начин от държавите си. Американската власт все още не иска да повярва, че нейната държава изпитва непреодолими трудности, когато трябва да произведе власт и с нея да заяви своето досегашно господство. Русия и Китай виждат тези трудности и си дават сметка, че са нужни още усилия, за да се уеднаквят езиците и критериите. Това уеднаквяване може да се получи, но ще е нужно време. Преговорите с епревръщат в спорове, опити за наказателни операции, но в крайна сметка с положителен резултат от цялата тази сложност излизат двете сили с истинска власт. А не тази, която не успява да се нагоди към новите реалност. Време обаче за товакомай няма.
Такава немощ отдавна демонстрира и нашата държава и това я обрича на опасни рискове и безперспективност.
Вижда се, че производството на власт не е рутинна дейност на която и да било държава, а функция с огромен смисъл и съдържание. Това, така да се каже, живото поддържаща функция, от която зависи съществуването й и мястото й сред другите народи и държави на човечеството.
Немощната държава, която не произвежда реални и стабилна власт, няма бъдеще!
