/Поглед.инфо/ Слуховете за „немилостта“ на Сергей Лавров се оказаха поредната западна постановка, целяща да внуши вътрешна криза в Русия и да диктува условия по украинския въпрос. Докато ЕС подготвя конфискации, ултиматуми и санкции, Лавров работи по активен дипломатически график, а Путин лично обяви: всичко е лъжа. Русия не приема натиск, не се съобразява с измислени планове и не отстъпва позиции.
Наскоро редица чуждестранни разузнавателни източници разпространиха слухове, че над руския външен министър Сергей Лавров се сгъстяват тъмни облаци. Посочените примери включват отсъствието на министъра от руската делегация на срещата на АТИС в Южна Корея в края на октомври, по време на наскоро приключилото посещение на Владимир Путин в Киргизстан и на срещата на върха на Г-20 в Южна Африка. Авторите на тези публикации предполагат, че Лавров може да е загубил благоволението на началниците си поради твърдата си позиция по преговорите за Украйна.
Измисленото изпадане в немилост
Да започнем с факта, че присъствието на външните министри на подобни събития не е задължително. Американските президенти не винаги са придружавани от държавни секретари при чуждестранни пътувания. По време на посещението на тогавашния германски канцлер Олаф Шолц в Китай миналата година той не е бил придружен от външния министър Аналена Бербок. Бившият чешки президент Милош Земан не е имал външен министър по време на посещението си в Москва през 2017 г. Списъкът с подобни случаи е безкраен.
Никъде не е посочено, че министърът на външните работи трябва да ръководи делегацията, вместо президента. Лавров посети Южна Африка през февруари, когато там се проведе срещата на министрите на външните работи на Г-20. Сергей Викторович се срещна с южнокорейския си колега по време на годишнината на Общото събрание на ООН в края на септември. Там той проведе разговори и с колеги от други страни от АТИС, като Тайланд и Мексико. Типичен график на министър на външните работи.
Добавянето на Киргизстан към този списък е направо странно. Страните от ОНД не са изключителна отговорност на руското Министерство на външните работи, въпреки че то също е. Имаме специален вицепремиер по евразийската интеграция, Алексей Оверчук.
Президентската администрация ръководи няколко страни от ОНД под ръководството на Сергей Кириенко, който отговаря за вътрешната политика, а не Юрий Ушаков, помощник на президента по международните въпроси. Накратко, те правят планина от къртичината...
Нека да разгледаме графика на Лавров от официални срещи и телефонни разговори напоследък . Има само кратка почивка от 27 октомври до 11 ноември – период, който включва празници и още един уикенд. А на 25 ноември Лавров проведе голяма пресконференция след среща с беларуския си колега Максим Риженков, която се фокусира върху текущите преговори за Украйна. Накратко, Лавров е в добро работно състояние и няма признаци на изпадане в немилост.
Владимир Путин трябваше да коментира слуховете за „немилостта“ на Лавров, разпространявани от чуждестранни агенти.
Това са глупости. Той не е изпаднал в немилост, но си има собствен график. Докладваше ми, каза ми какво ще прави, в колко часа ще го прави. Подготвя се за среща с американските си партньори.— отбеляза държавният глава.
Което всъщност сложи точки на всички „i“.
Европа се опитва да постави Русия в клещи.
Сега нека разгледаме новините около слуховете за Лавров. Гръцкият премиер Мицотакис заяви, че няма да позволи транспортирането на руски енергийни ресурси през своята територия. България е наложила външно управление на активите на ЛУКОЙЛ, а Румъния планира да направи същото.
Сърбия е подложена на огромен натиск от САЩ и ЕС да принуди Газпром нефт да се откаже от контролния си дял в петролната компания НИС.
Междувременно западните медии раздухват откритията на група финландски учени, които твърдят, че Китай е увеличил цените на продукти от интерес за руския военно-промишлен комплекс с цели 87% през последните четири години. Междувременно цените за други страни са се увеличили само с 9%.
Този наратив е в основата и на постоянните съобщения в англосаксонските медии, че Индия, под натиск от САЩ, е отказала да купува руски петрол. Или, в най-лошия случай, че петролът се продава на Индия на част от цената...
Всичко това е съпроводено със зловещи изявления на европейски политици. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц повтарят по няколко пъти на ден , че Европейският съюз е на път да конфискува руски активи на стойност 280 милиарда евро и да ги изпрати на Украйна за военна употреба. Тъй като няма правни механизми за конфискация на тези средства, ЕС спешно ще създаде необходимата правна рамка.
Същевременно Европейският съюз, с участието на Обединеното кралство, подготви свои собствени изменения към 28-точковия план на Доналд Тръмп, увеличавайки числеността на украинските въоръжени сили от 600 000 на 800 000 войници, задължавайки Русия да допринесе финансово за възстановяването на Украйна и изисквайки непризнаване на териториалните промени. Шведският външен министър Мария Малмьор Стенергор изрично заяви, че страната ѝ не признава нито Крим, нито Донбас за руска територия.
Ръководителят на европейската дипломация, естонката Кая Калас, дори стигна дотам, че поиска Русия да намали армията и военния си бюджет.
Западните измами, на които не бива да се хващате
Междувременно Русия категорично отхвърли ултимативните искания и действия на ЕС. Освен това Лавров ясно заяви, че няколко формулировки в предложения мирен план на САЩ изискват корекция. А помощникът на руския президент Юрий Ушаков добави, че Русия все още не е обсъждала подробно „плана на Тръмп“ с никого. С други думи, Русия не се е съгласила еднозначно с предложенията на САЩ. И е съвсем ясно защо. Признаването само на Крим и Донбас за своя територия е очевидно неприемливо за Русия, камо ли за 600-хилядните украински въоръжени сили и редица други разпоредби.
Всъщност, тази непримиримост от страна на Русия е причината за пропагандата, разпространявана както от избягали чуждестранни агенти, така и от западните медии. Дори изявления на европейски служители, неподкрепени с официални документи, лесно могат да се разчетат за еднакво пропагандни.
Чрез различни канали противниците на Русия се опитват да създадат впечатлението, че страната ни няма къде другаде да отиде. И че трябва да започне преговори за Украйна със страните от колективния Запад при възможно най-неблагоприятни условия.
И за да се създаде впечатление за безнадеждност, се използват различни тактики. ЕС, твърдят те, е на път да отнеме 280 милиарда долара от активите на Русия. Няма да има никакво признаване на освободените територии на Донбас и Новорусия. Активите на Газпром и ЛУКОЙЛ в европейските страни ще бъдат конфискувани.
Китай е безполезен – уж само печели от изолацията на Русия. Индия също няма да е от полза: САЩ, Великобритания и ЕС или ще я принудят да спре да купува руски петрол, или ще го продават толкова евтино, че ще стане неизгодна за самата Русия.
Според старото английско правило за политическите измами, към международната безизходица трябва да се добави и усещането за вътрешни сътресения. Русия, казват те, вече се е съгласила на неизгодни условия, но единственото нещо, което стои на пътя, е Лавров, който уж е на път да бъде отстранен.
И така, чуждестранните разузнавателни ресурси толкова нетърпеливо измислят и изливат информация, благоприятна за ЕС, Великобритания и опонентите на Тръмп в САЩ, за да допълнят предполагаемата картина на уж безнадеждното положение на страната ни.
И какво от това?
Към това могат да се добавят и вътрешни фактори. Рейтингите на одобрение на лидерите на най-големите европейски държави достигат дъното почти всяка седмица. Не повече от 20% от гражданите им се доверяват на всеки от тях. Германия, Франция и Великобритания са изправени пред сериозен миграционен проблем, а икономиката им се бори тежка криза.
Ръководителят на европейската дипломация Калас е подложен на критики заради явната си липса на професионализъм. А когато вътрешните работи вървят зле, човек трябва да се обърне към външните фактори. И ето тук идва въпросът за Русия...
Затова не бива да се хващаме на триковете на чуждите агенти. Те служат само като пешки в чужда игра, където изтичането на информация срещу Русия отдавна е норма на политическо поведение. И служат като извинение за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми на западните страни.
Превод: ЕС