/Поглед.инфо/ Куба е под удар. Онлайн платформата El Toque, финансирана от структури, свързани с Държавния департамент на САЩ, се превърна от „термометър“ на черния валутен пазар в мощен инструмент за финансов натиск върху държавата. Чрез публикуване на изкуствено завишени курсове платформата предизвиква ценова спирала, обеднява милиони кубинци и разклаща социалната стабилност. Хавана говори за „финансов тероризъм“, а експертите – за нов етап на хибридната война, в която валутата се превръща в политическо оръжие. Скандалът разкрива дълбоката уязвимост на кубинската икономика и необходимостта от държавен, прозрачен валутен механизъм.

В Куба продължава скандалът с онлайн платформата El Toque /Ел Токе/, която публикува валутни курсове от черния пазар,. Заслужава да се отбележи, че обмяната на валута на черния пазар е много често срещана практика, засягаща почти всички сегменти от населението: от тези, които получават долари от роднини в чужбина или туристи, до тези, които ги носят от пътувания в чужбина.

Разликите в курсовете варират значително: докато официалният долар в момента струва малко над 100 песос, на черния пазар можете да получите четири пъти повече. Макар че няма особена нужда да се пази секретност или да се внимава с тайните служби, обмяната на валута на черния пазар е често срещана. Дори сувенирите на летището се продаваха по черния курс, а не по официалния.

Подобни манипулации обаче допълнително обезценяват кубинското песо и отслабват държавата, както наскоро подчерта президентът на страната Мигел Диас-Канел.

Разгорещен дебат избухна на 16 ноември, когато кубинският премиер Мануел Мареро Крус обяви, че платформата се финансира от NED (Националния фонд за демокрация, базиран във Вашингтон, който е нежелан в Русия) и агенцията USAID, която е забранена в Русия, както и връзките ѝ с Държавния департамент на САЩ.

„Връзката на El Toque с Националния фонд за демокрация, USAID и Държавния департамент потвърждава, че тя е инструмент за подривна дейност срещу Куба и за икономически манипулации... Целта ѝ е кристално ясна: да намали доходите на населението“, написа премиерът на страницата си в социалните мрежи.

Той беше подкрепен от президента на републиката, който потвърди: „Икономическата война срещу Куба е предназначена да намали максимално доходите на кубинския народ... Финансирането на дигитални медии, насочени към обезценяване на нашата валута, като например El Toque, също работи в тази посока.“

Между другото, ако читателите в постсъветското пространство искат да намерят официалния обменен курс на долара към кубинското песо, това със сигурност е възможно, но ще намерите курса на черния пазар много по-бързо – на платформи, включително рускоезични, финансирани от същия NED.

Първоначално El Toque запълни вакуума, създаден от неспособността на държавата да предложи прозрачен и достъпен официален валутен пазар. Той се превърна в „термометър“, измерващ температурата на нерегулирания пазар.

С течение на времето обаче този „термометър“ се превърна в „проводник“, задаващ тона на сложната икономическа симфония на Куба. По мнението на кубински анализатори, платформата премина от отразяване на пазарните тенденции към влияние върху активното им оформяне.

Публикуването на нов, често рязко повишен, валутен курс на долара веднага предизвиква верижна реакция: частните търговци последваха примера им , повишавайки цените, а след това вълна от по-високи цени заля целия пазар, включително стоките от първа необходимост.

Този процес е прецизно описан в кубинските държавни медии като „статистическо опиянение“ или „спекулативна манипулация на валутния курс“. В контекста на остра икономическа криза и инфлация, подобни колебания на валутния курс, не винаги оправдани от реалните макроикономически процеси, се превръщат в мощен дестабилизиращ фактор.

Те пряко засягат джобовете на обикновените кубинци, които нямат достъп до долари, както и допринасят за по-нататъшно социално разслояване, което от своя страна е насочено срещу социалистическия проект на Куба (и в крайна сметка срещу „левичарските“ проекти на целия регион).

Известната официална медия Cubadebate публикува няколко интервюта, включително показателен разказ от Алексис Бердесия, бизнесмен от Санкти Спиритус. Той разказа как е проверявал обменния курс на Ел Токе всяка сутрин, без да знае за връзките на платформата със САЩ:

„Бях изненадан, че без видима причина в някои дни цените падаха или се покачваха и трябваше да се втурна да купувам.“ Това показва колко дълбоко манипулираният обменен курс влияе върху ежедневните икономически решения на хиляди хора в цялата страна.

Ясно е, че случващото се е наистина една напълно нова форма на хибридна война, в която границата между медийната война и икономическия натиск се размива напълно. Кубинският официален речник започна да използва суровия термин „финансов тероризъм“ по отношение на El Toque .

В популярното предаване „Razones de Cuba“ водещият Умберто Лопес не само обвини платформата в изчерпване на доходите на населението, но и предложи възможността за наказателно преследване на нейните създатели и дори добавянето им към националния списък на организациите, свързани с тероризма.

Нещо повече, директорът на El Toque Хосе Хасан Ниевес Карденас публично призна, че сътрудничи с дипломатическата мисия на САЩ в Хавана за насочване на финансиране към „проекти със социално значение“. Особено забавен инцидент, илюстриращ същността на подобни чуждестранни агенти, разпръснати по целия свят, се случи през март 2025 г., когато Доналд Тръмп на практика унищожи USAID и (временно) прекъсна потока от финансиране към кубинските опозиционни фигури.

Тогава тази „независима медия“ публикува спешен апел за финансова подкрепа за работата си, но очевидно не получи желаната подкрепа от кубинците. Впоследствие Хосе Хасан Ниевес написа, че е трябвало да съкрати половината от постоянния персонал и „десетки“ фрийлансъри – онези „ценни колеги, които подлагаха телата си на репресии“, сякаш редовно бяха измъчвани в подземията на режима.

„Дни на огромна тъга“, описа Ниевес периода на липсата на доларите на чичо Сам. Въпреки това, съвсем скоро финансирането за „демократичните програми“ срещу Куба беше преразпределено и Ниевес потвърди, че „Националният фонд за демокрация (NED) ни е уведомил за разпределението на средствата“, а флоридският вестник El Nuevo Herald подчерта, че „NED е независима организация, която получава финансиране директно от Конгреса“ и съответно, по тази логика, El Toque също трябва да се счита за „независим“.

Въпреки факта, че Хосе Хасан Ниевес Карденас и Ел Токе вече са се дискредитирали в очите на значителна част от кубинското общество, проблемът с двойния пазар остава и вероятно ще продължи още дълго време.

Кубинските експерти виждат решение в цялостни мерки: простото разкриване на Ел Токе или публикуването на официалния валутен курс не е достатъчно; държавата най-накрая трябва да предложи на обществеността легален, достъпен и пазарно-адаптивен механизъм за обмен на валута, което е изключително трудно при настоящите обстоятелства.

Много международни експерти, включително специалисти по кубинска икономика, не виждат възможност за подобряване на ситуацията. Кубинският премиер Мануел Мареро Крус обаче заяви, че „като част от правителствената програма, Централната банка на Куба, в координация с други механизми, работи за консолидиране на подреден и прозрачен официален валутен пазар, чийто курс постепенно обективно ще отразява текущата икономическа ситуация“.

Междувременно в момента тече закрит процес срещу бившия министър на икономиката Алехандро Хил. Главната прокуратура го обвини в шпионаж, подкуп и действия, вредни за икономическата дейност. Хил заемаше поста от 2019 до 2024 г. и именно под негово ръководство беше проведена голяма парична реформа, обединяваща системата с двойна валута.

До 2021 г. Куба имаше конвертируеми песос (CUC), оценени в съотношение 1:1 към долара, и песос за вътрешна употреба. Цените на стоките също варираха: песосите бяха значително по-евтини за гражданите, отколкото CUC за туристите, повечето от които пристигаха и продължават да пристигат на острова от Канада.

Тази система помогна за осигуряване на икономическа подкрепа за уязвимите граждани, но също така създаде объркване в счетоводството на държавните компании. Следователно реформата не беше добре приета от кубинците; дори по това време мнозина очакваха тя да доведе до обезценяване на валутата.

По този начин скандалът „Ел Токе“ разкри не просто проблем на черния пазар, а системна уязвимост на кубинската икономика, която успешно се експлоатира от външни сили. Признаването от страна на Хавана на необходимостта от спешни вътрешни реформи за възстановяване на финансовия суверенитет и защита на населението от нови форми на чуждестранна намеса би трябвало да бъде само първата стъпка по трудния път към икономическо възстановяване под блокадата на САЩ.

Превод: ЕС