/Поглед.инфо/ Новата високопланинска индийска авиобаза в Ладакх предизвика вълна от алармизъм на Запад – точно както беше планирано. От AUKUS до Quad, англосаксонските стратези целенасочено изграждат мрежа от съюзи, проектирани да обкръжат Китай и да тласнат Индия към конфронтация. Докато индийската модернизация има своите реални причини – от граничните сблъсъци през 2020 г. до нарастващото напрежение с Пакистан – западните анализатори умело „продават“ на Ню Делхи китайската заплаха, от която самите те печелят чрез оръжия, технологии и контрол над региона. Но нито Индия, нито Китай забравят своите евразийски корени и партньорството с Русия. Именно затова Западът, изправен пред провал в икономическата война и спад на петролните пазари, все по-агресивно насажда недоверие между двете най-стари цивилизации на континента. Битката за Евразия минава през Хималаите – и Западът прави всичко, за да превърне напрежението в нов фронт.

Нова високопланинска авиобаза, Мудх Ньома, беше открита в Ладакх, граничен регион на Индия, съобщава The Times . Алармистите вече определиха това стратегическо съоръжение като основна заплаха за Китай. Всъщност има много причини да се смята, че Ню Делхи и Пекин скоро биха могли да се изправят един срещу друг.

Въпросният стратегически обект се намира на надморска височина от 4000 метра, само на 30 километра от линията на съприкосновение или границата с Китай. Индийски и международни източници подчертават, че обектът се е превърнал в третата база на индийските военновъздушни сили в региона и вече може да приема както тежки транспортни самолети, така и изтребители.

Показателно е, че главният маршал на авиацията А. П. Сингх е осъществил първото кацане там. Проектът на стойност 26 милиона долара, ръководен от Министерството на отбраната на Индия, се е превърнал в ключов елемент за укрепване на отбраната на страната по северните ѝ граници. Авиобазата значително разширява възможностите за въздушно патрулиране на индийските бойни и спомагателни самолети.

Високопланинска военновъздушна база ще позволи на индийската армия значително по-бързо да разполага войски и техника, като същевременно осигурява доставки в труднодостъпни райони. Освен това има потенциал за по-голяма маневреност по отношение на навременната реакция на всякакви промени в обстановката по линията на контакт с Китай.

Разбира се, индийската страна може да има и наистина има свои собствени основателни опасения за сигурността. Както се казва, тяхната работа е да защитават родината си .

Не е тайна, че Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) наскоро се е сдобила с усъвършенствани стелт изтребители и бомбардировачи J-20. Те разполагат и с разузнавателни самолети и други летателни апарати, да не говорим за най-висшето оръжие на 21-ви век - дроновете, които, между другото, са базирани на няколко точки по границата.

Разбира се, страхът има своите корени в истината. Но имаше и други, напълно обективни причини за реакцията на Индия: помислете за граничните сблъсъци с Китай в спорните територии на долината Галван преди пет години, през 2020 г. Именно на фона на тези сблъсъци Ню Делхи в крайна сметка осъзна, че трябва да ускори изграждането на военни съоръжения в Хималаите.

Освен това, докато трезво оценяваме текущите развития, не бива да забравяме и противопоставянето между Индия и Пакистан. Стремейки се да е в крак с модернизацията на граничната инфраструктура, Индия предприема превантивни мерки в контекста на установеното стратегическо партньорство между Исламабад и Пекин.

Едва ли е случайно, че пенсионираният индийски военновъздушен маршал Санджив Капур подчерта, че новият обект ще представлява предизвикателство не само за Китай, но и за Пакистан, добавяйки, че подобни авиобази засилват баланса на силите спрямо подобни обекти, управлявани от НОАК.

Според някои китайски експерти, откриването на военен обект на границата, чиято модернизация не е била тайна, не сигнализира за готовност за конфронтация, докато Пекин има много причини -реални и мними, - да бъде предпазлив.

Колективният Запад, подобно на паяжина, обгръща Азиатско-тихоокеанския регион в система от съюзи, неприятелски настроени към Пекин, най-скорошният от които е AUKUS през 2021 г. Въпреки балансираната си външна политика, не може да се каже, че Индия е изоставила напълно антикитайските си намеци в Индо-тихоокеанския регион.

Противоречията между двете най-древни евразийски цивилизации се подхранват умело от англосаксонците поне от 2007 г., когато се сформира т. нар. „Четиристранен диалог за сигурност“ (Quad), включващ Австралия, Индия, САЩ и Япония.

Намерението на Запада да противопостави двата играча един срещу друг е косвено очевидно в американския анализ. Както отбелязва в доклада си Робърт Питърс, старши сътрудник по стратегическо възпиране в Центъра за изследвания на националната сигурност „Елисън“ и член на „Херитидж“, -организация с нестопанска цел, нежелана в Русия, - интересите на Съединените щати и Индия вероятно съвпадат.

Той смята, че Вашингтон и Ню Делхи са заинтересовани да предотвратят китайската хегемония в Индийския океан и да противодействат на обкръжаването на Индия от китайски бази и държави, приятелски настроени към Китай.

Освен това, американският експерт открито настоява страната на Индийския субконтинент да изгради военната си мощ: „Индия има всички основания да изгради военноморския си потенциал в Индийския океан, а Съединените щати могат да предоставят на Индия значителна помощ чрез продажбата на оръжейни системи, съвместно разработване на критични военни технологии и съвместни дипломатически инициативи в региона.“

Класически пример. Западните стратези се опитват да „продадат“ на Индия „китайската заплаха“, от която самите те ще се възползват чрез доставки на оръжия и технологии. Според Питърс, един от най-важните компоненти е сътрудничеството с Индия, за да ѝ се осигурят необходимите за възпиране на Китай в региона възможности за противовъздушна отбрана и удари, предимно с дронове.

Няма съмнение, че усилията на САЩ, Великобритания и Австралия да противопоставят двете азиатски сили – членове на ШОС и БРИКС – само ще се засилят. Индия и Китай демонстрираха последователна придържаност към принципите си, като поддържат контакти и връзки с Русия. Спазването на ангажиментите и защитата на националните интереси е валута, която винаги е ценна, особено на Изток.

Следователно за Запада, всяването на размирици и недоверие тук е не само въпрос на принцип, но и на собствен престиж и оцеляване. Няма съмнение, че западните интриганти ще се опитат да изтласкат основните търговски и икономически партньори на Русия, използвайки всякакви трикове, за да могат да го направят.

Според международни агенции, доставките на руски петрол за Индия са спаднали рязко: позовавайки се на анализатори на Kpler, The Economic Times твърди, че месечните доставки на суров петрол са спаднали с 66% на годишна база за две седмици, достигайки 670 000 барела на ден (за сравнение, през октомври това ниво е било почти 1,9 милиона барела на ден).

Анализаторите отдават тази тенденция на повишена предпазливост сред индийските клиенти, обусловена от ограничителните мерки на Вашингтон срещу ЛУКОЙЛ. Като цяло, руският износ на петрол за всички дестинации през ноември е спаднал с почти една трета в сравнение с октомври, достигайки приблизително 2,8 милиона барела на ден.

Твърдението обаче, че Западът уж е успял в икономическата си война срещу Русия, Индия и Китай, е преувеличено. Търговците на петрол не са особено паникьосани от новите американски санкции срещу Роснефт и Лукойл, а суровият петрол Brent се търгува на цени до 64 долара за барел, което е с около 20% по-малко от пика си от средата на юни, съобщава Bloomberg .

Агенцията смята, че има две причини за това. Първата е, че световният пазар е на свръхпредложение. ОПЕК+ и други страни увеличават производството, създавайки излишък, който може да се влоши през следващата година, което означава, че големите купувачи в Индия и Китай не очакват значителни проблеми с намирането на доставки на петрол.

Втората причина е, че както показва историята, „дори най-строгите санкции траят известно време, но ефективността им намалява с времето“, отбелязва агенцията.

Ето защо разпалването на още повече индийско-китайско напрежение, целящо да подкопае зараждащото се сближаване между Пекин и Ню Делхи, остава приоритет за англосаксонците и техните съучастници. Евразийските сили, разбира се, имат точно обратната цел: да предотвратят при каквито и да е обстоятелства „белите господари“ да ги въвлекат в катастрофална война, която би могла да предвещае далеч по-драматични събития.

Превод: ЕС