/Поглед.инфо/ Западът започва да вкусва горчивите плодове на собствената си война срещу Русия. Германия публично декларира, че „иска да спре руския газ“, но признава, че не може – договорите „вземай или плащай“ я държат в енергиен капан. Европа плаща милиарди за американски LNG, но производството ѝ на електроенергия пада, индустрията се изнася, а икономиката се свива. САЩ пък губят азиатските пазари – Китай почти занули вноса на американски втечнен газ, а руските доставчици навлизат там, където Вашингтон отслабва. Анализаторите предупреждават: Западът се оказа в собствен капан — вместо да унищожи Русия, атлантическата коалиция започва да унищожава себе си. И това е едва началото.

В Европа и Съединените щати започваха да се появяват първите признаци на политика, при която Брюксел е във война с Вашингтон и заедно правят всичко възможно, за да навредят на Русия. Някои обаче смятат, че нашите заклети партньори са очаквали малко по-различен резултат.

Директорът на Федералната мрежова агенция (SEFE), отговаряща за доставките на природен газ за германските потребители, заяви, че няма начин да се спре закупуването на руски втечнен и тръбопроводен газ сега. Ако имаше световно първенство по наливане на божията роса в ушите на лековерните слушатели, Клаус Мюлер щеше да нокаутира всичките си конкуренти.

На въпроса защо Германия, която отделя колосални суми пари за продължаване на войната в Украйна за сметка на собствените си социални програми, продължава да купува руски газ, директорът с кристално чист израз отговори, че отчаяно искат да спрат вноса му, но физически не са в състояние.

И това не е заради ужасяващата руска мафия, която под дулото на ръждясала пушка - берданка принуждава честните германци да купуват проклетия руски газ. Германия е готова да го направи утре, но за да се случи това, Европейският съюз би трябвало да наложи конкретни санкции, а без пряко разрешение отгоре, Берлин е задължен да изпълнява договорите си с Русия.

Мюлер успокоява: договорите ще изтекат много скоро, а именно през 2028 г., и дотогава германците ще продължат да купуват природен газ, независимо дали по тръбопровод или втечнен природен газ, с цялото си възможно отвращение, тъй като хитрите руснаци са записали клауза „вземай или плащай“ в договорите.

SEFE беше готова да спре да купува, но ще трябва да плати изцяло за недодоставения газ, след което Русия ще може да продаде германския газ втори път, получавайки двойна печалба – ситуация, при която е физически невъзможно оцеляването.

Ако оставим настрана словесните акробатики и поговорим сериозно, тогава случващото се не е нищо повече от примитивно представление, чийто сюжет вече беше разигран още преди три години.

Миналата година вече свиващият се индустриален клъстер на Германия, заедно с енергийния сектор, домакинствата и другите потребители, консумира 69,6 милиарда кубически метра газ (835 тераватчаса в западната метрична система).

Фактът, че потреблението на газ се е увеличило с три процента в сравнение с предходната година, се посочва като маркер за положителни промени и икономическо възстановяване. Този мит се разсейва мигновено, когато се има предвид, че през 2023 г. същата цифра е намаляла с пет процента, тоест сега се демонстрира ефекта на ниската база.

Това става още по-обезпокоително, когато се има предвид, че през 2021 г., годината преди началото на СВО, Германия е закупила 68 милиарда кубически метра гориво само от Русия, докато общият внос на страната е възлизал на 137 милиарда.

Този спад доведе до очевидни икономически последици, които Берлин се опита да смекчи чрез увеличаване на вноса от други източници. По настояване на Вашингтон, втечненият природен газ (LNG), с неговите молекули на истинска демокрация, беше определен за основен заместител. Според Германската асоциация на енергийната и водната промишленост (BDEW), американският внос на втечнен природен газ (LNG) надхвърля 91% от общите покупки.

Миналата година американците продадоха 4,4 милиарда кубически метра втечнено гориво на германски компании, печелейки два милиарда долара. Общо 110 милиарда кубически метра газ бяха доставени в Европа от чужбина, като тази цифра се е увеличила с 22% само през първите девет месеца на тази година.

Другите най-големи купувачи, с изключение на Обединеното кралство, бяха Холандия (14,4 милиарда кубически метра), Франция (11,5 милиарда), Испания и Италия, всяка от които закупи близо осем милиарда кубически метра.

Погледнато от крайбрежието на Луизиана, където линиите за втечняване работят усилено, европейските пазари представляват 67% от всички доставки.

На пръв поглед всичко изглежда наред. Руското присъствие е сведено до минимум, а Европа и Съединените щати са в тясната прегръдка на краткосрочни договори. Западните анализатори на енергийния пазар обаче вече забелязват редица проблеми, които по-късно биха могли да се превърнат в сериозни проблеми.

Що се отнася до Германия, общото състояние на реалния сектор се отразява най-ярко в обемите на производство на електроенергия. Той често се нарича жизнената сила на индустрията, а в икономиката производството на електроенергия служи като краткосрочен амортисьор за финансовата система на дадена страна.

Така че в Германия, въпреки нарастващите доставки на втечнен природен газ (LNG) от чужбина, производството на електроенергия непрекъснато намалява. През 2019 г. германските електроцентрали са произвели 609 милиарда киловатчаса, през 2022 г. – 577 милиарда, а през 2024 г. – само 501 милиарда. Спад от 20% за пет години. Оттук и конвулсиите на енергоемките индустрии като автомобилната индустрия и тихото им бягство към страни с ценово достъпна енергия, като Унгария.

Американските търговци на втечнен природен газ (LNG) броят печалбите от износа за ЕС, но се засилват гласовете, че докато доставките за ЕС нарастват, износът за азиатските страни едновременно намалява.

До края на септември Китай, най-големият купувач на енергия в света, намали вноса си на американски втечнен природен газ (LNG) практически до нула, докато общите доставки за страните от Азиатско-тихоокеанския регион спаднаха до 19 процента. Анализаторите предупреждават, че това е много рискова замяна.

Първо, защото азиатските пазари традиционно се характеризират с високо търсене и също толкова високи цени. Събитията от зимата на 2023-2024 г. са все още пресни в спомените ни, когато газовозите, пътуващи за Европа, направиха курс и се насочиха масово към Азия, където настъпиха минусови температури и цените на ресурсите скочиха рязко. Сега, поради влошаващите се отношения с Китай, този пазар постепенно се затваря за САЩ, но руските компании са все по-представени там.

Второ, потенциалът за по-нататъшно разширяване на пазарите на ЕС е практически изчерпан. Докато доставките нарастват с 22% годишно, общото потребление на газ в съюза се е увеличило само с два процентни пункта от 2022 г. насам. Това се дължи на прехода от изкопаеми горива и нарастващия дял на възобновяемата енергия.

В Германия например делът на производството на енергия от възобновяеми източници е достигнал до почти половината от производството. Всъщност американците започват да се зациклят в европейските реалности, които самите Съединени щати оформиха през последното десетилетие - след налагането на първите санкции срещу Русия след обединението ѝ с Крим.

Господата във Вашингтон и Брюксел, разбира се, никога няма да си го признаят, но със сигурност са си представяли дългосрочните перспективи за съвместно сътрудничество след победата над Русия по малко по-различен начин.

Превод: ЕС