/Поглед.инфо/ По повод 92-годишнината от рождението на поета Велин Георгиев
Има поети, които не се нуждаят от гръм, за да бъдат чути.
Има хора, които с тиха доброта оставят след себе си по-дълбока следа от всички шумни „велики“ личности.
Такъв беше Велин Георгиев.
Велин Георгиев
За нас — за моето семейство — той беше повече от поет.
Повече от литературен приятел.
Повече от събеседник.
Той беше кръстник на нашия син, а ние с жена ми бяхме негови кумове.
Това не е жест на удобство.
Не е формалност.
Това е духовно сродяване — рядък дар, който се случва само с истински хора.
Велин носеше една особена благост: кротка, но силна; тиха, но непреклонна; човешка, но никога дребна.
Той беше земен, мъдър, справедлив, добър.
Живееше честно.
Пишеше честно.
Мълчеше честно.
„Чужда кръв“ — стихотворението, което каза истината, когато никой не смееше
Няма друг текст в българската литература, който така ясно и болезнено да покаже социалната неправда на онова време.
„Чужда кръв“ е не просто стихотворение — то е изповед, диагноза и присъда.
И заради него Велин Георгиев беше недолюбван от властта.
Той не беше „удобен“ поет.
Той не се подреждаше.
Не се превиваше.
И затова го притискаха.
Но той не отстъпи.
Ето и самото стихотворение — в цялата му сила, болка и човечност:
"Чужда кръв"
Мамо, казват слънчев удар си получила
и по спешност тук са те донесли.
Казват, че си малокръвна, мамо,
затова са ти преляли кръв,
чужда кръв и ти си оживяла,
за да се завърнеш пак на блока,
дето си оставила мотиката –
нейде по средата на реда.
Ти ме питаш, кой е тоя, който
от смъртта със кръв те е откупил.
Скъпа моя, тая кръв е чужда.
Тая кръв е дадена от нужда
от един заслужил и охранен,
умен, отговорен наш другар...
Благодарността ти е голяма!
Цял живот на него си робувала,
цял живот ти би му се отплащала,
би му дала триста тона ябълки,
би му дала триста тона ягоди,
би му дала триста тона масло,
за да си навакса с тях, разбира се,
дадената триста грама кръв...
Моя мъдра, селска мъченице,
не намирам думи да ти кажа,
че човекът, който те откупи
от смъртта със 300 грама кръв,
на когото ти си благодарна,
всъщност тая кръв от теб я има!
Ти му я преливаш мълчаливо
всеки ден по три пъти без мярка, –
на закуска, обед и вечеря...
Всъщност той ти върна капка само...
Мамо, мамо...
Още колко много ти дължи!
.........
Тези редове не се забравят.
Те звучат като кротък гняв, който не крещи, а ранява.
Те звучат като болката на цяло поколение.
И като съвест, която не може да бъде упоена.
След 10 ноември — голямата му човешка победа
След политическите промени, когато мнозина побързаха да превърнат опозиционността си в капитал, в привилегии, в позиции и лични облаги, Велин Георгиев направи нещо различно.
Той не поиска нищо.
Не излезе да съди.
Не посочи виновни.
Не раздаваше морал.
Не търсеше реванш.
Напротив — той остана човек на равновесието, на добрата дума, на мъдростта.
И въпреки че не беше „признаван“ преди 1989-а, след промените той стана член на БСП — не от интерес, не от страх, а от вътрешна честност, от убеждение, от онази своя човешка логика, за която никога не се извиняваше.
Това е акт на характер, който се среща рядко.
И който казва много повече за Велин, отколкото цял том биография.
Поет на хляба, земята, болката и обичта
В стиховете му винаги има хляб — като мирис, като благодарност, като живот.
Винаги има земя — българска, бедна, но свята.
Винаги има майка — тиха, пресечена от мъка, но непобедена.
Винаги има човек — малък, но истински.
Той не беше поет на позата.
Беше поет на съвестта.
Неговата поезия ти ляга в ръката като топъл хляб — честна, проста, добра.
Не крещи, а прониква.
Не блести, а свети.
Време за заедно
Книгата „Време за заедно. С Велин Георгиев и Снежана Пейчева“ неслучайно носи това заглавие.
Тя е не само разговор, не само покой, не само спомен.
Тя е послание — за заедност, за човещина, за простите, но истински неща, в които вярваше Велин.
Светлината, която остава
Години минават.
Чествания идват и си отиват.
Но паметта за Велин Георгиев остава жива.
Не защото е „трябва“.
А защото е достойно.
И защото той беше човек от тези, които светят отвътре.
**Нека го помним така:
чист, кротък, мъдър, честен —
и винаги истински.**
