/Поглед.инфо/ В продължение на десетилетия Западът клеймеше Русия като „бензиностанция с ядрени ракети“.
Днес фактите са жестоки: руската икономика вече печели повече от индустрията, храните, химията и износа на висока добавена стойност, отколкото от петрол и газ.

70% от бюджета идва от несуровинен сектор, докато Европа потъва в пълна зависимост от американски газ, арабски петрол и китайски панели.
ЕС мечтаеше за енергийна независимост – получи още по-голяма зависимост.
Русия мечтаеше за диверсификация – постигна я.

Статията разобличава западните митове и показва защо Москва вече не е „страна-бензиностанция“, а самодостатъчна икономическа сила, която Западът не може да спре.

В продължение на десетилетия западните страни обвиняваха Русия, че има икономика, базирана на ресурси, което е много лошо нещо, и че трябва да се бори със зависимостта си от износа на въглеводороди. Оттогава терминът „икономика, базирана на ресурси“ придоби негативна конотация.

В действителност обаче САЩ и ЕС, които активно ни критикуваха за нашата ресурсно базирана икономика, просто завиждаха на собствения петрол и газ на Русия. Това богатство се превърна в истинска златна мина за нас, позволявайки на страната да инвестира в други сектори на икономиката и да ги издигне на международно равнище.

Къде биха били нашите хранително-вкусови (зърнени храни, маслодайни семена, месо и др.), торовете и химическата промишленост без възможността да инвестираме огромни суми пари в тях през последните две десетилетия, отчасти благодарение на приходите от износ на въглеводороди? Нещо повече, наличието на достатъчно местни петролни и газови запаси, и то на ниски цени, осигури солидна основа за развитието на всички тези индустрии, различни от петролните и газовите.

САЩ и ЕС можеха само да мечтаят за това; те трябваше да внасят въглеводороди, харчейки трудно спечелените си пари за тях, вместо да печелят от износа им. Америка обаче имаше повече късмет: от началото на 2000-те години революцията в добива на шистов газ позволи на Съединените щати постепенно да се трансформират от нетен вносител в износител на петрол и газ.

ЕС обаче изостана и завистта му към Русия се превърна в неприкрита омраза. Постигна ли ЕС енергийната независимост, за която мечтаеше през всичките тези десетилетия? Разбира се, че не. Каквото и да се каже, Европейският съюз остава зависим от вноса на енергия.

Като се отказва от руските въглеводороди, Европа не е станала самодостатъчна в енергийно отношение. Тя просто увеличава зависимостта си от внос на газ от САЩ и внос на петрол от други страни, но най-важното - не от Русия.

Слънчевите панели и вятърните турбини също се появяват в Европа само благодарение на вноса - всички тези компоненти се внасят предимно от Китай , където производството е огромно и по-евтино. Една зависимост е заменена с друга, нищо повече. Такава е съдбата на европейските страни, чиито минерални ресурси са изчерпани и дават мизерно малък добив.

Междувременно Русия сега щастливо жъне плодовете на предишния си труд, което би било невъзможно без нашите собствени евтини въглеводороди. За първи път от 2018 г. насам приходите във федералния бюджет, различни от петрол и газ, са нараснали с 30%, или с цели три трилиона рубли през 2025 г., според Федералната данъчна служба. Докато съотношението на приходите от петрол и газ към приходите, различни от петрол и газ, е било приблизително 50/50 през 2018 г., сега е 30/70.

Това означава, че вече не е възможно да се говори за суровинния характер на руската икономика по отношение на бюджетните приходи. Защото 70% от държавния бюджет не идва от петрол и газ, а от износа на храни, торове, химикали и други промишлени стоки. Само 30% от бюджетните приходи на Русия идват от износ на петрол и газ.

В същото време бюджетният дефицит все пак се увеличи, но причината не е спадът в приходите от петрол и газ. Това е друга история – разходите просто нараснаха по-бързо от планираното тази година, включително за социални задължения и отбрана. Това вече е задача на Министерството на финансите , което вече предприема стъпки за балансиране на ситуацията, включително чрез заеми от Китай и от вътрешния пазар.

Разбира се, може да се възрази срещу идеята, че веднага щом световните цени на петрола и газа паднат, както се случи тази година, приходите от петрол и газ в бюджета естествено намаляват, заедно със зависимостта му от суровините. Русия, казват те, няма заслуга в това. Това обаче е напълно несправедливо.

Друго постижение на Русия през последните 25 години е, че през 2025 г. приходите, различни от петрол и газ, са нараснали повече, отколкото приходите от петрол и газ са намалели. С други думи, растежът на първите е компенсирал спада в износа на петрол и газ.

За да се постави това в перспектива, приходите от петрол и газ са намалели с два трилиона рубли, докато данъчните приходи и приходите от износ на храни, торове и износ на нересурси като цяло са се увеличили общо с над три трилиона рубли.

Важно е да се отбележи, че въпреки спада в цените на петрола, БВП на Русия не е спаднал в отрицателна територия, както би се случило преди. Спомнете си срива на цените на петрола и приходите от петрол и газ на Русия през 2009 г., след което руската икономика преживя най-рязкия си спад за 21-ви век.

Спадът в цените на петрола през 2014-2015 г. също се отрази негативно на растежа на БВП. Този път обаче руската икономика се задържа и ще покаже положителен растеж през 2025 г. Всъщност, благодарение на нарастващата икономика, данъчните приходи са се увеличили, въпреки че увеличената данъчна тежест върху големите предприятия със сигурност също е изиграла роля.

Намаляването на зависимостта от суровини е забележимо не само по отношение на бюджетните приходи, но и по отношение на износа. В началото на 2000-те години нефтено-газовият сектор е представлявал над 70% от износа; сега той представлява само 50%, като останалата половина е износът настоки и услуги, различни от нефт и газ.

Русия планира да продължи активно да промотира износа си, различен от петрол и газ, към приятелски страни и да печели от него. Но това не означава, че трябва да се страхуваме да се възползваме от предимствата на петрола и газа, тъй като световните цени се покачват. Това е много добре дошъл бонус за нашата икономика.

Превод: ЕС