/Поглед.инфо/ Звездата на бележития френски академичен учен Еманюел Тод изгря през 1976 г., когато публикува La Chute finale („Окончателният разпад“). Този труд предизвика тогава геополитическа бомба и скепсис с предсказанието за разпада на Съветския съюз през следващите 15 години. Аргументите си, авторът черпи от официални източници и статистиката за демографското и икономическото състояние на Съветския съюз, увеличаването на детската смъртност, структурата на външната търговия, икономическия застой на СССР и т.н.

Прогнозата му за разпада на съветската сфера обаче се сбъдна така, както аргументирано бе предсказана. Оттогава неговата популярност на Запад непрекъснато нараства. Политическите му есета и книги се радват на големи тиражи във Франция и по света и на вниманието на медиите.

Еманюел Тод е роден е през 1951 г. Научните му интереси обхващат широк кръг от проблеми в областта на историята, антропологията, демографията, социологията; трансформацията на семейството и съдбата на децата; имиграцията и асимилацията; икономическата стагнация и колапсът на политическите системи в постмодерната епоха. Като политически активист той се противопостави на Договора от Маастрихт, но се застъпи за европейска конституция, проекто-договора на която решително бе отхвърлен на референдумите в Нидерландия и Франция.

Преди година, цитиран от Berliner Zeitung, Еманюел Тод отново предсказа – този път краха на Америка: „Ако руснаците постигнат целите си в Украйна, Америка ще бъде победена от една равностойна сила в очите на света. А това най-вероятно би довело до краха на цялата американска световна система“.

И посъветва управляващите в Германия да кандидатстват за членство в БРИКС.

Що се отнася до евентуален конфликт между САЩ и Китай, според Тод американците „просто нямат ресурсите да направят това. Войната между Китай и САЩ в Южнокитайско море ще да приключи след няколко часа; китайците лесно биха могли да потопят американските самолетоносачи с хиперзвукови ракети… Бъдещият свят ще бъде многополюсен свят, който вече не може да си позволи войни.“

Еманюел Тод

Еманюел Тод е един от малцината обществоведи на Запад, които остро се противопоставят на войната на НАТО срещу народите на Украйна и на Руската федерация. През 2024 г. той издаде забележителния си геополитически труд La défaite de l’Occident („Поражението на Запада“), българският превод на който бе реализиран от изд. „Изток-Запад“; където авторът още в предговора си декларира:

 „Като парадокс трябва да приемем, че войната с нейното насилие и страдания, царство на глупостта и на грешката, все пак е тест за реалност. Войната ни прекарва от другата страна на огледалото, отвежда ни в свят, където идеологията, статистическите грешки, пропуските на медиите и лъжите на държавите, без да забравяме делириумите на космополитизма, постепенно губят своето въздействие. Стигаме до простата истина, че западната криза е двигател на нашата история. Някои го знаеха. След войната вече никой не може да го отрече…“

Миналата седмица телевизионен канал излъчи видео с обширен коментар на поредната публицистична бомба на Еманюел Тод под надслов „Много страни скоро ще изчезнат от картата на света, вливайки се в състава на новия СССР“.

Предлагаме на активните български читатели превод на това видео. Заглавието е на редакцията. Желаещите да изгледат видеото, насочваме към (https://www.youtube.com/watch?v=M9KfI8s0Q7s)

Преводът е на автора на тези бележки.

* * *

Светът е на прага на най-грандиозната промяна през последния половин век. Може да не вярвате в конспиративни теории, но не може да спорите с математиката и историята. Как бихте реагирали ако ви кажат, че възраждането на Съветския съюз не е носталгична мечта, а неизбежно геополитическо бъдеще, което вече е в ход? Ако империята на злото, както я наричаха на Запад, всъщност се окаже империя на спасението на онези народи, които днес губят суверенитета си?

Прогнозата е на Еманюел Тод. Той предсказа края на СССР, когато никой не му вярваше. Сега той предсказва възраждането му в нов формат и времето показва, че прогнозите му се сбъдват с плашеща точност.

Четете внимателно. Страната, в която живеете в момента, може би е в списъка на изчезващите държави. За да разберете защо си струва да осмислите това предсказание, трябва да се върнете назад във времето.

Календарът показва 1976 г. Съветският съюз е в разцвета на мощта си. Ядреният щит е силен, влиянието на Москва се простира от Куба до Виетнам, а западните анализатори рисуват графики на вечната конфронтация между двете системи. И тогава, младият френски историк и антрополог Еманюел Тод публикува книга с шокиращо заглавие „Окончателният колапс“. В нея той не гледа на кафе. А привежда голата статистика: детска смъртност, нарастващо ниво на самоубийства, забавяне на производството. И прави математически извод: на СССР му остават не повече от 15 години, преди да се разпадне.

Присмиваха му се. Наричаха го луд. Но през 1991 г. глобалният хегемон се срина точно както го беше предсказал. Днес Тод е на 73 години. Той не просто е учен; той е живата легенда на геополитиката. И сега гледа върху картата на света със същия студен, безстрастен поглед на хирург. Това, което вижда, кара някои да треперят – не в Москва, а във Вашингтон, Брюксел и Париж. Еманюел Тод твърди: „Колелото на историята напълно се е завъртяло. Русия не просто преживя своя крах; тя се е преродила. И сега самата логика на историческия процес я тласка към разширяване. Не защото Русия иска да завладее света, а защото светът около нея е започнал да се разпада. Тод въвежда концепцията за нов СССР и виждаме в това не копие на миналото, а единствената възможна форма за оцеляване на необятното евразийско пространство.

Френският мислител заявява без заобикалки: „Свидетели сме на поражението на Запада.“

„Поражението на Запада“ е заглавието на последната му сензационна книга. Докато Западът храни илюзии за изолация на Москва, той вижда истината. Русия се е превърнала в център на тежестта. Тези, които искат да запазят своята култура, своята икономика и в крайна сметка – живота си, ще бъдат привлечени към Русия. Това ще бъде съюз, изграден върху здравия разум и твърдата сила, а не върху марксистката идеология. И първите кандидати за влизане в този нов кръг вече са известни. Може да го отричат публично, но данните, на които Тод се обосновава, не лъжат. Какво точно вижда в дълбините на статистиката днес? Какво го води до такова смело заключение? Защо е убеден, че НАТО и ЕС са изтощени, докато Русия едва започва да се издига?

Отговорът се крие в един фундаментален индикатор, за който политиците предпочитат да мълчат. За да разберем защо границите ще се изместят в полза на Русия, трябва да разберем какво става с главния ѝ противник. Диагнозата за Запада на Еманюел Тод е смъртоносна. Той счита, че Западът е в състояние на нулева вяра. Не става въпрос за посещение на църква, а за моралното ядро на цивилизацията. Като внимателен антрополог и наблюдател Тод счита, че западният свят (включително Съединените щати и Европа), е навлязъл в етап на пълно отричане на собствените си корени. Протестантската етика, която някога е направила Америка велика, е изчезнала. На нейно място няма нищо. Празно е. В този вакуум хората вече не се чувстват част от нещо по-голямо. Обществото се разпада на атоми.

И на сцената се появява Русия.

В очите на Еманюел Тод съвременна Русия не е диктатура, както западните медии обичат да провъзгласяват. Той я нарича авторитарна демокрация (т.е., управлявана от авторитетни водачи, бел.пр.), която е принудена да се защитава. Но най-важното е, че Русия е запазила своята структура. Тя е запазила своите традиции. Докато Западът е зает с безкрайно търсене на нови полове и разрушаване на институцията на семейството, Москва предлага на света един прост и разбираем модел: баща, майка, деца, родина. Тод твърди, че за останалия свят, за така наречения глобален юг и дори за много европейци, именно тази консервативна стабилност се превръща в маяк. 

Въпреки всички санкции, руската икономика не само оцелява, но и се възражда. Тод сочи поразителни факти: Русия произвежда повече инженери от САЩ и е способна да произвежда оръжия и стоки самостоятелно, разчитайки на собствените си колосални ресурси. Междувременно, Западът е преместил индустрията си в Азия и сега – изправен пред реален конфликт, открива, че парите не могат да се харчат, а виртуалните акции не могат да отопляват домовете. Физическата икономика на Русия е по-силна от виртуалната икономика на Запада. Този контраст създава мощно гравитационно поле. Съседните страни започват да разбират, че наблизо имат огромен, стабилен ковчежник, способен да гарантира сигурност и топло бъдеще. Докато настоящите им покровители се давят в хаос и морален упадък. Тод е сигурен, че изолацията на Русия е мит. В действителност самият Запад е изолиран, откъснат от реалността. И когато това осъзнаване достигне своя връх, границите ще започнат да се размиват с невероятна скорост.

Но как точно това ще се отрази на картата?

Кой ще бъде първият, който ще се поддаде на тази неустоима сила на гравитацията, когато стане ясно, че западните обещания са безполезни? Тод сочи икономиката като основен двигател на предстоящите промени. Нека забравим за момент политиката и да погледнем портфейла. Еманюел Тод – прагматик до мозъка и костите си твърди, че новият съюз ще се появи не защото някой иска да преначертае картата, а защото съседите на Русия просто няма да имат друг избор.

Предишните управници говореха за войни и пожари, а Тод говори за газ, петрол, зърно и ядрена енергия. Вижда как страни – някога част от съветския блок, започват да виждат светлината. В продължение на 30 години те се стремяха към Запада с надеждата да станат част от златния милиард. Но какво получиха?

Тод анализира ситуацията без съжаление. Европа, лишена от евтини руски ресурси, губи индустриалната си мощ. Бившият локомотив на ЕС Германия затваря фабриките си. Сега си представете положението на малките страни от Източна Европа и бившите съветски републики. Техните пазари са или затворени за Европа, или са необходими само като източник на евтина работна ръка. Тод прогнозира: „Новият съюз ще бъде изграден върху суверенитета и защитата от глобализма. Това ще бъде съюз, в който Москва ще предложи на своите партньори енергийна рамка, която никой друг не може да осигури.“ Казано по-просто, зимата ще бъде дълга и когато домовете са на студено, а цените на храните скочат до небето, политическите лозунги ще престанат да работят, хората ще искат решения, а решението сочи на Изток.

Тод вижда бъдещето като завръщане у дома, под надежден ядрен и икономически чадър, а не като подчинение. Това ще бъде пространство, където всяка страна ще има свой собствен глас, но общата цел е оцеляване и просперитет в свят, където правилата се диктуват от този, който разполага с ресурсите. А Русия е безспорният лидер, щедро споделяйки ресурсите си с тези, които са готови за честно приятелство. Икономическият магнит вече е включен с пълна мощност. Скритите интеграционни процеси протичат дори там, където официалната реторика изглежда враждебна. Бизнесът търси нови възможности, търговските вериги се възстановяват.

Кои страни ще бъдат първите, които ще се втурнат под крилото на Москва, когато на Запад настъпи истински глад и студ?

Списъкът с първите кандидати за завръщане вече е подготвен и някои имена ще ви изненадат. Това е най-болезнената и най-важна част на прогнозата. Тод не се страхува да засегне темата за Украйна. Според неговия задълбочен анализ, настоящият конфликт не е война за територия в традиционния смисъл. Това е война за бъдещия световен ред. И Украйна е основният катализатор тук.

Историкът твърди, че Русия не може да си позволи да загуби. Става въпрос за нейното съществуване. Но най-важният момент в неговите заключения е друг. Той вярва, че Русия вече печели моралната война. Тод разглежда руснаците и украинците като части от едно историческо цяло, което изкуствено е било разделено. Отбелязва, че държава, изградена единствено върху отричането на Русия, е нежизнеспособна. Веднага щом финансовата и военната подкрепа на Запада пресъхне – а това ще стане, защото Западът изчерпва ресурсите си, цялата структура ще започне да се разпада. Тези територии, които исторически са били част от Руския свят, неизбежно ще се върнат у дома. Хората там – уморени от безкрайни сътресения, ще изберат реда и стабилността, които носи Руската федерация.

Еманюел Тод предвижда изчезването на сегашните граници

Според него това ще бъде обединение, подобно на германското, а не окупация. Само че в много по-голям мащаб. Този процес ще се превърне в обединяваща точка за целия нов съюз. Светът ще види, че Русия е способна не само да защити своите, но и да възстанови разрушеното, донасяйки мир на места, където от години е царял хаос.

Само въпрос на време е формалностите за нова, голяма държава да бъдат финализирани. Тод е убеден, че след като подкрепяният отвън киевски режим падне, ще започне бърз процес на интеграция, който ще изненада всички със своята скорост. Украйна обаче е само началото. Тя е първото домино в дълга верига. Има и друга държава, която вече де факто е част от новия организъм, но скоро това ще бъде официално и трайно установено. Тя се намира на самите граници на НАТО и съдбата ѝ вече е запечатана от самата история. За коя точно говорим?

Познавате много добре тази държава, но не осъзнавате колко тясно е преплетена съдбата ѝ с тази на Русия. Тук прогнозата на Еманюел Тод е 100% точна. Ако искате да видите как ще изглежда новият СССР, погледнете отношенията между Москва и Минск. Беларус не е просто съюзник; тя е модел на интеграция. Тод твърди: това, което виждаме сега, е първата, най-солидната тухла в основата на бъдеща суперсила. Заличаването на границите вече е в разгара си и този процес е необратим. Обща отбрана, обща икономика, общи цели. Това е мощен сигнал към останалия свят. Обединението е възможно без загуба на културна идентичност, но с придобиване на колосална сила.

Историкът отбелязва, че Беларус е играла ключова роля в сдържането на западния натиск. Като част от новия СССР, Минск ще заеме почетно място като основен западен аванпост. Това вече не са две отделни държави. Те са единна геополитическа сила. Разполагането на тактически ядрени оръжия на територията на републиката е само върхът на айсберга. Тод вижда по-дълбоко. Икономиките на двете страни са толкова преплетени, че разделянето им е невъзможно, дори хирургически. Беларуската индустрия, запазена от съветско време, се вписва идеално в руските технологични вериги. За Еманюел Тод това е пример за това как авторитарна демокрация – по неговата терминология (тоест демокрация, управлявана от авторитетни водачи, бел. пр.), осигурява стабилност и социална защита, недостъпни за много страни от ЕС. Минск се е превърнал в център на ново събрание, а не покрайнина на Европа. Докато Западът се опитваше да дестабилизира ситуацията с цветни революции, руснаците и беларусите мълчаливо градяха единен дом. Сега, след като маските са свалени, стана ясно: Беларус е неразделна част от руския цивилизационен код.

Но докато с Беларус всичко е ясно и логично, следващата група държави ще дойде като пълна изненада. Години наред те се опитваха да избягат от Москва, изграждайки независимостта си отдалеч, но сега самата география и суровата икономическа реалност ги дърпат назад. И този път няма да имат избор. Погледнете на изток. Казахстан, Узбекистан, Киргизстан. Еманюел Тод, като антрополог, вижда тук дълбоки връзки, които са по-силни от всякакви политически декларации. Тези страни са притиснати между два гиганта: Китай от едната страна, Русия от другата.

Тод обаче залага на новия СССР. Защо?

Защото американското влияние в региона отслабва с всеки изминал ден. Вашингтон е твърде далеч, а демократичните му ценности са чужди на централноазиатския манталитет. Анализаторът сочи един прост факт. За да избегнат поглъщането им от хаоса, произтичащ от Афганистан, и пълното им разтваряне в китайската икономика, тези републики ще бъдат принудени да влязат в тесен, почти конфедеративен съюз с Русия. Въпросът е за оцеляването на елитите и народите. Кой ще им осигури енергия? Кой ще им даде вода? Кой ще ги защити от радикалния ислямизъм?

Само Москва. Новият СССР ще им осигури сигурност и пазари, които Западът не може и никога не е искал да им осигури. Тод предсказва създаването на единно енергийно и логистично пространство. Това ще бъде възраждане на великия Път на коприната, но под контрола на Евразийския блок. Културните кодове, установени по време на съветската епоха, не са изчезнали; руският език остава лингва франка там. Веднага щом глобалните турбуленции се засилят, самите лидери на тези страни ще поискат по-тясна интеграция. Прогнозите на Тод включват този регион – мекото подбедрие на Русия, да се превърне в надежден тил и богат склад на ресурси за общото благо. Изглежда истина, че Изтокът е деликатен въпрос и винаги има свои собствени правила.

Но истинската сензация ни очаква на Запад. Няма да повярвате кои страни от НАТО, според желязната логика на Тод, биха могли да искат да се присъединят към сферата на влияние на Русия след 10 години? Изглежда невъзможно, но числата вече са крещящи. Еманюел Тод никога не е бил романтик. Той е циник, който вярва в икономическия детерминизъм. И когато гледа балтийските страни, вижда не витрина на европейска демокрация, а територия на икономическа катастрофа: Литва, Латвия, Естония. Обезлюдяването на тези страни е катастрофално. Младите хора отиват да чистят тоалетни в Лондон. Възрастните доживяват дните си. Транзитът на руски товари, захранвал тези републики в продължение на десетилетия, е спрял. Индустрията е мъртва. Европа намалява субсидиите, защото самият Брюксел остава без пари. Какво остава?

Тод намеква: Русофобията е стока, която се продава добре само в мирно време. Когато Европа спре да плаща, омразата към Русия ще стане твърде скъпа. Прогнозата на историка е сурова, но справедлива. Връщането в икономическата орбита на Москва е единственият шанс тези територии да избегнат превръщането им в пустош. Не с военни средства, не с танкови клинове, а чрез пълния фалит на западния модел. Тод вярва, че населението на балтийските страни рано или късно ще осъзнае, че е било използвано като пешки в по-голяма игра и сега е изоставено на произвола на съдбата. Новият съюз няма да ги окупира; той просто ще отвори врати. Когато цените на електроенергията в Рига и Талин станат непосилни, прагматизмът ще надделее над идеологията. Тези страни – като блудните синове, ще се върнат там, където има работа, топлина и храна. Тод вижда бъдещето им като икономически сателити на Русия. Независимо дали ни харесва или не, балтийските страни биха могли да се завърнат тихо чрез продължителни преговори и смяна на елитите.

Но има регион, където напрежението пламва в момента. Именно там Русия ще възстанови историческите си граници най-бързо. Където планините си спомнят кои са истинските им защитници. Виждаме как реториката се променя в Грузия пред очите ни. Еманюел Тод с удоволствие посочва това в своите речи. Хората усещат къде се крие силата. Тридесет години опити да стане част от Запада доведоха само до загуба на територии и войни. Традиционните ценности на Кавказ – уважение към възрастните, вярата и семейството, се оказват много по-близки до съвременна Русия, отколкото до либералния Запад с неговите родители номер едно и две, и гей паради. Грузинците са горд народ и отказват да бъдат учени да живеят по диктата на чуждестранни посолства. Армения и Грузия – все по-уморени от външни манипулации, неизбежно ще се насочат към Москва. Тод вярва, че преживяла трагедия и предателство на западните си приятели, Армения започва да разбира, че единственият гарант за нейното съществуване е руският войник.

Без Русия тези страни рискуват да бъдат смазани от по-силни съседи. За тях новият СССР ще е крепост, а не затвор на народите. Тод предвижда, че през следващите години картата на Закавказието ще бъде пребоядисана в цветовете на новия Евразийски съюз. Това ще стане чрез правителствени промени, отказ от русофобски закони и възстановяване на дипломатическите и търговските връзки. Кавказкият възел не може да бъде развързан; може да се разсече само заедно с Русия. И този процес вече е започнал. Грузия отказва да отвори втори фронт. Армения търси спасение. Всички пътища отново водят към Москва. Но това са бивши съветски републики. В това има историческа логика.

А какво да кажем за сърцето на Европа?

Еманюел Тод прави шокиращо изявление за водещата страна в ЕС, която може да обърне курса си на 180°. Ако това се случи, НАТО ще се разпадне мигновено. За каква сила говори пророкът? В известната си книга „Поражението на Запада“ той сочи изненадващ и парадоксален факт. Прекъсването на връзките с Русия убива германската индустрия, а не Русия. Германците са прагматична нация; те знаят как да броят пари и киловати. Историкът предсказва момент, в който Берлин най-накрая ще осъзнае, че съюзът му с Вашингтон го води към национален колапс и деиндустриализация. Без евтин руски газ германското икономическо чудо ще се превърне в тиква.

Тод не изключва създаването на нова стратегическа северна граница между Берлин и Москва. Това се е случвало и преди в историята и винаги е водило до просперитет и за двете сили. Разбира се, Германия няма да стане част от Русия като субект, но може да се превърне в основен партньор на новия СССР, като на практика се освободи от контрола на САЩ. Това ще бъде тиха революция. Германските елити, спасявайки столицата си, ще започнат сближаване с Изтока, игнорирайки истерията на Брюксел.

Представете си сцената. Руски ресурси плюс немски технологии. Този съюз би могъл да направи новия съюз най-мощната икономическа сила на планетата. Тод смята, че Германия, която е запазила паметта си за традиционните ценности, психически е много по-близо до Русия, отколкото до либерална Франция или Великобритания. Завръщането на „Северен поток“ ще бъде символ на този нов световен ред.

Но ако Германия обърне гръб на САЩ, какво ще остане от НАТО? Тод прогнозира, че Северноатлантическият алианс ще се превърне във фикция, в празна черупка. И това ще се случи много по-рано, отколкото си мислим.

Барутният погреб Молдова

Докато гигантите са заети с решаването на глобални проблеми, има една малка страна, която се разкъсва в момента. Нейната съдба е лакмусов тест за целия процес. Молдова днес е барутен погреб. От едната страна са сладките обещания на ЕС, а от другата – суровата реалност на Приднестровието и Гагаузия. Гледайки тази карта, Еманюел Тод прави ясен извод: изкуственото привличане на Кишинев към Румъния и НАТО ще предизвика мощна реакция. Хората не искат да се бият, те искат да живеят. Историческите връзки с Русия са твърде силни тук. Прогнозата е следната: опитът за насилствена европейска интеграция ще доведе до окончателно разделяне. По-голямата част от страната, бягайки от бедността и загубата на държавност, ще избере пътя на интеграцията с източния си съсед. Приднестровието ще се превърне в котвата, която държи цяла Молдова в орбитата на руския свят. Картата на Молдова ще се промени до неузнаваемост.

Тод вярва, че новият СССР няма да превзема държави със сила. Той ще приема онези, които идват – пълзящи за спасение. Молдовските фермери, лишени от руския пазар, вече стенат. Енергийният сектор на страната е изцяло зависим от Газпром. На фона на прогнозираната от Тод глобална криза, изборът между европейските ценности и топлите радиатори ще бъде направен мигновено. Молдова ще се присъедини към новия блок като земеделска житница и важен логистичен център.

Картите се променят, но кой ще плати за този банкет? Мислите ли, че Русия няма да има достатъчно пари, за да поддържа новите територии? Тод твърди, че Москва има тайно оръжие, по-мощно от ядрена бомба. То се намира точно под краката ни. Новият СССР не е просто територии и хора. Това е преди всичко периодичната таблица на Менделеев. Тот подчертава ключовия момент:

Русия е повела останалия свят на бунт срещу златния милиард

Западът може да печата долари и евро, но те не могат да се ядат и използват за захранване на ракети. Новият съюз ще включва не само съседи, но и държави от глобалния юг, желаещи справедливо да търгуват с ресурси. Това ще бъде икономическа империя, контролираща храната, водата и енергията на планетата. Обхватът на това влияние ще бъде по-широк от този на стария Съветски съюз. Тод вижда Русия като лидер на антиколониалисткото движение. Африка, Латинска Америка, Азия – всички гледат с надежда към Москва. Докато Западът се опитва да наложи зелена програма, която убива индустрията, Русия предлага реално развитие. Ресурсите ще се превърнат в основна валута на новия свят. Тези, които притежават петрол, газ, уран и зърно, ще диктуват условията.

Тод е убеден, че събирането на земи около Русия е естествен процес на консолидация на ресурсите в условията на глобален недостиг. А тези, които не успеят да се присъединят към този клуб от богати на ресурси сили, ще бъдат оставени в кулоарите на историята с купчина безполезна хартия.

Всичко звучи гладко, но има фактор, който би могъл драстично да ускори този процес. Какво би трябвало да се случи в цитаделата на капитализма – Съединените щати, за да забрави целият свят американския долар за една нощ? Това събитие вече е на хоризонта. Най-мрачното предсказание на Еманюел Тод се отнася до парите, а не до войните. Той предсказва пълния крах на доларовата система. След като това се случи, светът, който познавахме, ще престане да съществува. Сателитните държави на САЩ, свикнали да живеят в дългове, няма да имат пари да плащат на своите служители, полиция и лекари.

В този момент на хаос Русия ще направи своя ход с коня. Тод вярва, че Москва вече подготвя нова финансова система за своя блок – валута, подкрепена от злато, петрол и зърно; и недоверие към печатната машина на Федералния резерв. След като доларът се срине, страните на ръба на глада ще съборят границите си, за да се присъединят към този нов икономически Ноев ковчег. Това няма да е въпрос на политика, а въпрос на оцеляване. Краят на доларовата хегемония ще означава край на способността на САЩ да поддържат военни бази по целия свят. Американските войници ще се приберат у дома, защото няма да могат да им плащат; а вакуумът във властта след това ще бъде мигновено запълнен от Русия и нейните съюзници. Историкът нарича това

Завръщане към реалността

Ерата на виртуалните пари е приключила. Настъпва ерата на същността. Приближаваме се до най-интересната част: как ще се нарича тази нова държава и кой ще я ръководи? Еманюел Тод представя много точно описание на бъдещата структура на властта, която изобщо не е като това, с което ни плашат холивудските филми. Тя няма да бъде копие на Съветския съюз с портрети на Ленин и комунистическа идеология. Като историк, Еманюел Тод знае, че не можеш два пъти да влезеш в една река. Той нарича това, което се изгражда в момента, консервативна суперсила.

За разлика от Запада, където държавата е отслабнала и обслужва интересите на транснационалните корпорации, Русия предлага на света модел на силна централна власт. Тод използва термина „суверенна демокрация“, където правата на народите и традициите са защитени от унищожение. Историкът вижда това като съюз на равни, но с ясна йерархия на сигурността. Русия действа като главен архитект и гарант на мира, докато асоциираните републики се превръщат в процъфтяващи икономически клъстери. Някои ще бъдат житници, други – фабрики, а трети – транспортни центрове. Тази система ще функционира като единен, добре координиран организъм, независим от капризите на долара или брюкселските санкции.

Тод подчертава важен детайл. Този модел ще бъде невероятно привлекателен за всеки, уморен от диктатурата на западните малцинства. В новия съюз няма да има родител номер едно и номер две. Ще има майка и баща. Тази държава ще се превърне в Ноевия ковчег на нормалността. И виждайки това, много държави ще искат да станат част от тази система, дори ако в момента се намират от другата страна на барикадата.

Кои територии неочаквано ще се превърнат в нови руски земи?

Ще се изненадате, но дори в самия център на Европейския съюз има сили, които вече подготвят почвата за смяна на знамената. Сърбия, Унгария, Словакия. За Еманюел Тод няма теми табу. Той не изключва възможността границите на руското влияние да се разпрострат далеч на Запад, където най-малко се очаква. Той нарича това феномен на обратния санитарен кордон. Ако Западът преди това е изграждал буферна зона, за да изолира Русия, сега самите тези страни ще търсят приятелство с Москва, за да се изолират от лудостта на останалата част от Европа.

Вижте Унгария и Словакия. Техните водачи вече казват това, което останалата част от ЕС мълчи. Духовната и културна близост, съчетана с евтиния руски газ, прави чудеса. Тод вярва, че тези държави може и да не се присъединят директно към Русия като съставни единици, но на практика ще станат част от евразийското пространство. Те ще бъдат вратата, през която Русия ще взаимодейства с онези на Запад, които са запазили здравия си разум.

Сърбия е различна история

Историческата памет и братството с руския народ никога не са умирали там. В новото преразпределение на света Белград, обграден от НАТО, може да оцелее само в тесен съюз с Москва. И Тод е уверен, че Русия ще намери начин да протегне ръка за помощ на своите братя на Балканите, както винаги е правила.

И така стигаме до края. Кога ще се случи всичко това? Трябва ли да чакаме половин век? Не. Еманюел Тод има конкретен срок за завършване на трансформацията на света. И този срок е много кратък. Еманюел Тод вярва, че развръзката е по-близо, отколкото си мислим. Прозорецът на възможностите е следващите пет години. До 2027-2030 г. светът ще види окончателните контури на нова, велика Русия. Тектоничните плочи на геополитиката вече са се изместили и земетресението е неизбежно.

Историкът предупреждава: страните, които успеят да се качат на този заминаващ влак, ще намерят просперитет и сигурност. Тези, които останат на перона на разпадащия се Запад, ще се изправят пред забрава и бедност. Историята е циклична. Русия събира земи за мир, не за война. Това е основното послание на френския интелектуалец.

Процесът, на който сме свидетели, е възстановяване на естествения баланс, нарушен от разпадането на СССР. И съдейки по математическите модели и историческите паралели на Тод, този процес вече не може да бъде спрян от никакви външни сили. Западът загуби в момента, в който реши, че може да премахне Русия. Картата на света се променя точно сега, докато гледате това видео. В коя държава ще се събудите утре? В такава, която ще стане част от Великия съюз, или в такава, която ще изчезне от лицето на Земята? Историята се пише пред очите ни.

Коя държава според вас ще бъде следващата, която ще се присъедини към новия съюз? Ще видим…