/Поглед.инфо/ Римската империя е не само едромащабна геополитическа структура, но и високоразвита за времето си цивилизация със сложна и отлично работеща държавна машина. Тя включва добре разработена административна и стопанска организация, учудващо устойчива във времето пътна мрежа, отлична архитектура и строителство, писано право, останало като образец и до сега, масова светска грамотност, висококачествена литература и много други образци на човешките постижения, които са в основата на европейската и човешката цивилизация. Всичко това подготвя европейския Ренесанс и развитието на европейските народи и служи като образец на модерните държавности.

Съвременното подобие на старата Римска империя е Европейският съюз, който се създава формално като доброволно икономическо обединение на няколко западноевропейски държави, търсещи мирно съвместно съществувание с бившите си врагове и извличане на максимално възможните общи ползи от относителното обединяване на икономическите им системи. Първоначалният етап е благоприятен и носи стопански ползи и геополитически престиж. Впоследствие обаче настъпва период на прибързано разрастване и присъединяване на нови територии, без адаптация на структурата към новата реалност и без ясен дългосрочен план за целите и резултатите към които се стреми. Причина за това вероятно е алчността на задкулисието и нежеланието му да се даде гластност на същинските имперски цели.

Началните етапи на развитие и на двете многонационални образувания са възходящи и може да се каже, че приблизително съответстват на епохите на Римската република и донякъде на т. н. Принципат в държавното устройство на древен Рим, а по отношение на развитието на модерното европейско обединение, това е началото му и периода до силовото налагане на т.н. Лисабонски договор. Историческият период от историята на Римската империя на т. н. Доминат, съответства на следващия период от развитието на ЕС, когато формалните белези на демокрация постепенно изчезват и се заместват с имперски амбиции на централната върхушка, съчетани с управленска некомпетентност и безпомощност на основните институции.

В древен Рим следва периодът на невъзможност да се управлява от един център огромната по мащаб територия, която алчно и необмислено е завладяна, и последва закономерното разделяне на империята през 395 година на две части – ЗападнаРимска империя с център Рим и Източна Римска империя с център Константипол, действие, което за кратко стабилизира нещата. Какво следва да се случи с т.нар. Европейски съюз, който понастоящем се опитва да се разрастне още повече и да се утвърди като империя? Ще се разцепи ли и той, по подобие на Римската империя на две части или ще върви по друг път?

За зло или добро, в историята на човечеството има някаква цикличност, която позволява да се предвидят следващите исторически извивки на спиралата. Позиционирайки времевите параметни по вертикалата, можем да движим хоризонталата на събитията надолу към миналото или нагоре към бъдещето и да открием позициите на максимално съответсние или различие на двете геополитически формирования.

Ако проследим логичния ход на историческите цикли, бихме могли да установим онези закономерности, които предопределят развитието на историческите процеси и могат да послужат като основа на едно относително близко до бъдещата реалност прогнозиране. Ето защо сега ще разгледаме в паралелно съпоставяне причините, довели до крах старата Римска империя, и тези, които могат да доведат до крах сегашното й подобие - т.н. Европейски съюз. А след това трябва да се направят съответните обобщения и изводи.

На първо място това е прекомерното териториално разрастване и на Римската империя и на Европейския съюз. Алчността за нови и нови територии с коренно различно по култура и манталитет от основното население, води до това,че Римската империя присъединява части от Азия и Африка, с които практически не може да поддържа управленска комуникация. На тази лакомия за територии съответствува намерението на ЕС да присъедини към себе си Украйна, Грузия, Молдова, Западните Балкани и дори Турция. Такива свръхголеми разнородни държавности са практически неуправляеми и в един момент се пръсват като пренадут балон.

На второ място, това е влошаващото се управление, поради вътрешното разложение на управляващата аристократична класа, дължащо се на корупция, купуване на постове и морален упадък.

За да има авторитет и да може да осъществява успешно задачите си, императорът или лидерът на всяка демократична държавност трябва да има бърз задълбочен ум и внушителна харизматична външност. Това неписано правило се е спазвало по време на Римската република, върховните постове се били изборни и за тях са се изисквали множество лидерски качества, като наличие на ораторски умения, военна и административна подготовка и външност, носеща белезите на сила, авторитет и воля за водачество. В края на империята обаче, се е преминало към наследяване на императорския пост, дори и от малолетни, а също и до неговото купуване чрез преторианската гвардия – личните телохранители на императора, които на практика избирали новия император, в зависимост от това кой колко е платил, а след това убивали стария император, който формално умирал “при неизвестни обстоятелства“. Римският Сенат също не бил подминат от разложението. Той не успял да овладее крайностите, в които изпадали императорите, поради собствената си корупция и некомпетентност.

За щастие в Европейския съюз за сега няма смъртоносни инциденти. Но ЕС има изначално сбъркана, прекалено усложнена управленска конструкция, а на върховите постове се назначават чрез формален избор, сякаш нарочно некомпетентни персони без харизма и авторитет, с някаква невзрачна външност и непълноценен интелект, които не предизвикват уважение както всред европейските граждани, така и всред чуждите държавни ръководители, които контактуват с тях. Вероятно този отрицателен подбор за лидерските позиции води до по-лесно задкулисно и еврократско управление, но е една от водещите причини за евентуалния скорошен крах на ЕС.

На трето място следва да се посочи прекаленото разчитане на робския труд в Древен Рим и на мигрантския труд в съвременния Европейски съюз.

Икономиката на Рим е силно зависима от робския труд, който на практика е основен не само в селското стопанство по латифундиите на едрите земевладелци, но и в строежа на пътищата и сградите, и всяка по тежка и неприятна работа. Спирането на военната експанзия прекъсва притока на роби и голяма част от трудовите потребности на обществения живот трябва да се поемат от свободните граждани, несвикнали на такава работа. Дефицитът на работна ръка силно затруднява производствената и търговската дейност, води до общ упадък и е една от причините Древния Рим да загуби контрола върху имперските си територии.

Сходна е и ситуацията в съвременния Европейски съюз. Непривлекателният физически труд отдавна се извършва само от вносни работници от Източна Европа и Турция, и от имигранти. Дори някои анализатори, са убедени че имигрантската вълна от 2015 г. насам бе организирана, за да се снабди Западна Европа с липсващата й работна сила. На практика Западна Европа вече е толкова зависима от вноса на работна ръка, не само за тежка физическа работа, а и в здравеопазването и висшите технологии, че ако изведнъж той се прекъсне ще настъпи трудно оправим хаос, който може да премине в гражданска война.

На четвърто място е масовото нашествие в Европа на варварски азиатски племена и най-вече на хуните, които прогонват германските племена от местообитанията им и ги принуждават да мигрират в територията на Римската империя. Римляните дават първоначално съгласие те да преминат през р. Дунав и да се установят на римска територия, но впоследствие се отнасят с тях много унизително и жестоко. Освен това, римляните били останали без налични пари, с които да плащат на наемниците, които се разбунтували и превърнали работодателите си в свои заложници. Наемниците се съгласили вместо монети да получават плодородна италианска земя, вили и имения край Равена. Така Италия се сдобила с първия си варварски владетел – Ордоакър. Той побързал да се споразумее с императора на Източната Римска империя – Зенон и успял да се задъжи на власт почти две десетилетия, но бил погубен от краля на остготите Теодорих чрез измама. След дълга обсада на Равена, Теодорих поканил Ордоакър на преговори, по време на които извадил сабята си и го разсекъл на две. А после заел и неговото място. Това събитие е поредното доказателство, че най-жизнеопасната професията в Римската империя се е оказала тази на императора.

На азиатското нашествие в Европа в края на античността, съответства африканското нашествие в европейския континент, започнало странно изведнъж през 2015 г. Съмненията за дирижирано нахлуване не са малко, защото по централно европейско нареждане бе дадено разпореждане имигрантите, които нахлуват през забранените гранични зони да не се спират и да не се стреля по тях. Осигурени им бяха коридори за придвижване и въпреки, че бяха без документи, те не бяха арестувани и вкарани в затвори. Нещо повече, те бяха легализирани, като им бе даден статут на временно пребиваващи с лични данни, каквито те самите си посочат. Тази вълна от млади мъже във военноспособна възраст доведе до множество убийства и изнасилвания, но този път пострадалите бяха обикновенни граждани, а не императори.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ