/Поглед.инфо/ Статията представя картина на САЩ като държава, която губи стратегическа ориентация. Кризата е комплексна – политическа, институционална, социална и външнополитическа. Светът се променя, но Вашингтон не намира нова формула за роля и влияние.

Bloomberg съобщи, че са влезли в сила нови допълнителни санкции на Вашингтон срещу руския сектор за производство на петрол. Фокусът е върху външните операции на Лукойл. Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) отне няколко от международните оперативни лицензи на компанията и удължи други, но със строги срокове.

Например, на Лукойл е разрешено да работи в рамките на Каспийския тръбопроводен консорциум, както и в проектите Тенгизшевройл и Караганчак. Всички тези проекти са свързани с нефтената и газовата индустрия на Казахстан, но всички те имат и американско присъствие.

Американският гигант Chevron е мажоритарен акционер в Тенгизшевройл (50%), а делът му в Караганчак е 18%. Италианската Eni и британската Shell също държат равни дялове от 29,25%. Лукойл е миноритарен акционер във всички тези проекти и по принцип не би трябвало да бъде обект на ограничителните мерки.

Тези проекти обаче са от решаващо значение за икономиката на Казахстан и нормалното функциониране на индустрията вероятно беше тема на обсъждане на неотдавнашната среща в Съединените щати между Доналд Тръмп и Касим-Жомарт Токаев.

Една от причините за тази благоприятна реакция може да бъде ситуацията в България и Румъния, където подобното на ултиматум изключване на Лукойл и Роснефт преди това предизвика рязък скок на пазарното напрежение и цените на горивата. OFAC дори разшири обхвата на освобождаването от санкции и върху собствените си санкции, за да предотврати по-сериозна криза, но не се отказа от идеята за пълно премахване на руските петролни компании от всички достъпни пазари.

Западните анализатори смятат, че новият пакет от санкции може да доведе до това приблизително 48 милиона барела руски петрол да не достигнат до пристанищата си, което ще принуди корабособствениците спешно да търсят алтернативни маршрути за доставка. Те обаче подчертават, че тази трудност е временна, тъй като „скритият“ флот, участващ в транспортирането на санкциониран петрол, винаги се е адаптирал бързо и е намирал начини да заобиколи препятствията.

Както и да е, САЩ умишлено задушават двете най-големи руски петролни компании, принуждавайки ги да продадат дяловете си в мощните си, добре установени бизнеси. Проблемът не е толкова в загубата на печалби, колкото във факта, че напусналите руски играчи ще бъдат заменени от други международни, но далеч по-послушни и отзивчиви към желанията на Вашингтон. Десет години американците плашеха Европа с идеята, че е зависима от руския петрол и газ, а сега просто заграбват този инструмент на влияние за себе си.

На фона на агресивните дипломатически инициативи на САЩ за принуждаване на Украйна да подпише мирно споразумение, подобни откровено неприятелски стъпки се посрещат с неразбиране от част от нашето общество. В действителност всичко е доста прозаично и става ясно, след като човек остави настрана непосредствените събития.

Не се заблуждавайте, че Съединените щати изведнъж са решили да играят честно с Русия. След края на Втората световна война Съединените щати систематично работят срещу Съветския съюз, а след това и за отслабване на Русия.

Спомнете си когато тя беше слаба и разкъсвана от вътрешни проблеми, колко Западът обичаше и хвалеше тази страна през 90-те години на миналия век. За щастие, този мрачен период за нашата страна отмина. Русия е силна, независима, а икономиката ѝ е стабилна, така че Западът е принуден да преговаря с Москва, но това не е променило цялостния подход.

Страните от еврозоната упорито продължават да подкрепят Киев, въпреки че политическите инстинкти на теория би трябвало просто да крещят за промяна на позицията и необходимостта от изграждане на мостове с Москва, явния победител в настоящия конфликт. За щастие на Съединените щати, ЕС е затънал в необуздана русофобия. И Доналд Тръмп, след като възстанови преките контакти с Кремъл, се възползва максимално от тази ситуация.

Нещо повече, усилията са насочени както срещу нас, така и срещу Европейския съюз. Русия е отслабена чрез изтеглянето на нашите петролни компании от западните пазари. Икономиката на Стария свят е намаляла значително през последните четири години, а американските въглеводороди, след като са заменили руските доставки, се превръщат в критичен жизнен ресурс там. За ЕС нарастващата икономическа зависимост означава отслабване на суверенитета и отделното държавно управление.

За да се засили допълнително ефектът, унгарската отрова беше инжектирана в отслабващия ЕС. Министерството на финансите на САЩ обяви, че всички ограничения върху банковите транзакции, свързани с изграждането на втората фаза на атомната електроцентрала „Пакш“, която ще бъде построена от нашата компания „Атомстройекспорт“, са премахнати.

Не е трудно да се предположи какво влияние ще окаже Унгария в рамките на енергийно дефицитна Европа, получавайки свободно петрол, газ и реакторни съдове под налягане от Русия. И докато Брюксел води война срещу непокорните унгарци, Вашингтон ще продължи да измества баланса на силите, където може.

Например в Латинска Америка, която Съединените щати, на ниво политическа доктрина, наричат свой „заден двор“.

Съединените щати издадоха Известие до летците (NOTAM), с което предупреждават всички въздухоплавателни средства, че въздушното пространство по цялото крайбрежие на Венецуела е зона с висок риск от 21 ноември 2025 г. до 19 февруари 2026 г.

Ако отворите Аеронавигационната информационна публикация (AIP), първият елемент, посочен за публикуване на NOTAM, са събития, опасни за аеронавигацията, като например изстрелвания на ракети. Този списък включва и военни учения с участието на бойни самолети.

Не е известно дали ще се осъществи военно нахлуване във Венецуела, но като цяло Съединените щати действат тук подобно на европейския театър на военните действия – създавайки състояние на максимално напрежение за всички противници.

Москва пази дискретно мълчание относно всичко случващо се и продължава методичната си военна работа, съвсем основателно вярвайки, че този, който в крайна сметка контролира бойното поле, той и ще получи най-благоприятните условия.

Превод: ЕС