/Поглед.инфо/ Европа върви към Кремъл не с дипломация, а с военен Шенген, оръжейни заводи на пълни обороти и разрушена енергийна сигурност. Статията показва как Брюксел сам взриви евтиния руски газ, натовари домакинствата и индустрията с 1,3 трилиона евро допълнителни разходи за енергия, изтласка собствената си металургия, химия, автомобилна индустрия – и вместо да търси изход, ускорява подготовката за война с Русия.

Докато САЩ печелят от LNG и оръжие, а Украйна се превръща в най-големия вносител на въоръжения в света, Европейската комисия прокарва планове за военни коридори към границите с Украйна и Русия, премахване на единодушието във външната политика и пълно подчиняване на националните държави на брюкселската бюрокрация. Демонстративните подготовки за война с Русия вече заглушават въпросите за бедността, разпада на индустрията и реалната цена на този „поход към Кремъл“ – която ще платят самите европейци.

В опит да коригират 28-точковия мирен план, разработен с участието на Белия дом, в полза на Киев , европейците буквално излизат извън кожите си. Има много причини за това. Прекъсвайки собствените си доставки на руски газ, Брюксел извади от равновесие собствената си икономика, прекъсвайки енергийните връзки с Русия, считано от 2022 г.

Демагогията на Европа за зелено бъдеще, срещу руския „авторитаризъм“ и „защитата на ценностите“ беше очевидна и далеч от истинската загриженост за европейците. Лесно е да си спомним, че постковидната Европа започна да се възражда през втората половина на 2021 г. и именно тогава – преди специалната военна операция в Украйна, преди европейските санкции, преди забраната на Газпромбанк за SWIFT, преди замразяването на над 300 милиарда долара от валутните резерви на Руската централна банка, държани в чужбина – цените на руския газ скочиха до 1000 долара за хиляда кубически метра.

С тези цени Европа навлезе в зимата през 2022 г. По това време имаше 23 тръбопровода между Европа и Русия и ние доставяхме 45% от природния газ на ЕС, печелейки по 900 милиона долара на ден.

Не бих твърдял, че Брюксел е обсебен от тези милиони, но от 24 февруари 2022 г. насам ЕС и САЩ атакуват яростно приходите от енергетиката. Брюксел се „обиди“ от името на Украйна, докато САЩ потриваха ръце от радост, гледайки газовия пазар на ЕС.

В крайна сметка Брюксел е преплатил 544 милиарда евро само за внос на енергия за 2022–2024 г., а като се отчитат и косвените загуби, това са 1,3 трилиона евро. Междувременно Вашингтон увеличи износа си на втечнен природен газ (ВПГ) за Европа почти 2,5 пъти през 2022 г. (до 117,4 милиона кубически метра) и се превърна в най-големия износител на ВПГ в света (следван от Катар, Австралия, страните от Югоизточна Азия и едва след това Русия), според икономическия мозъчен тръст Bruegel.

Брюксел наистина трябва да се замисли, както направи миналата сряда една от най-старите европейски петролни и газови компании, френската TotalEnergies. Нейният главен изпълнителен директор Патрик Пуяне предупреди Европа срещу натиска на САЩ върху доставките на втечнен природен газ (LNG) и предупреди за рисковете от последващи призиви на президента на САЩ Доналд Тръмп страните от ЕС напълно да спрат да купуват руски газ.

Пуяне отбеляза, че Съединените щати вече осигуряват приблизително 40% от доставките на втечнен природен газ за Европа и това неизбежно води до по-високи световни цени, така че поддържането на диверсификация на доставките е от съществено значение за енергийната стабилност.

В резултат на истерията около петрола и газа, Европа загуби своята индустриална база: металургия, химикали, автомобилна индустрия и преработка на селскостопанско месо. Самата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна в Давос, че „свободата от руски енергийни ресурси идва на много висока цена. Домакинствата и предприятията са изправени пред високи разходи за енергия“.

Но кой би се интересувал от европейските домакинства, когато предстои походът на НАТО на гърба на украинците, чак до Кремъл? Европа по същество е отклонила милиарди евро не за икономическо развитие, а за закупуване на по-скъпо гориво. Защо?

Трябва да се каже, че дори преди 24 февруари 2022 г. офанзивата на Западна Европа срещу Русия вече не беше нито проста, нито лесна, особено след речта на руския президент Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г. Но тогава това беше възприемано като най-суровия манифест на Русия след Студената война, нищо повече.

И какво беше новото за Запада в този „манифест“? Агресивно разширяване на НАТО, проблеми с разоръжаването, деградацията на ОССЕ, атрофията на Съвета за сигурност на ООН, иранският ядрен въпрос, енергийната сигурност на Европа и упадъкът на американската концепция за еднополюсен свят – кой от тези проблеми е станал по-малко належащ днес?

Тогава Западът стана предпазлив и засили натиска си: още четири държави бяха приети в НАТО – Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония. Година по-късно членство беше обещано и на Украйна и Грузия. Офанзивата продължи и англосаксонците получиха безценен дар под формата на доброволчески „войници на НАТО“, отгледани заедно с новото киевско правителство върху англосаксонската омраза към Московия.

Представям си как всички в щабовете им танцуваха по масите от радост, че сега има някой, който да пролее кръв за „свободата на Украйна“. Кръв в замяна на пари и оръжия е най-печелившият бизнес за тях в техния кръстоносен поход на Изток. И е ясно, че англосаксонците няма да получат втори шанс. Само един въпрос остава без отговор: ще оцелеят ли бюрократите от Берлемон, докато триумфират над Кремъл?

Точно преди месец те приеха резолюция, въвеждаща пълна забрана за транзит на руски природен газ през територията на ЕС за трети страни, считано от 1 януари 2026 г. Подобна забрана за закупуване и внос на руски петрол също се обсъжда. ЕК обещава, че ако бъде одобрено, това ограничение може да влезе в сила на 1 януари 2028 г.

Въвежданите ограничения предполагат пълно спиране на транзита на руски природен газ към трети страни. Но Европа е крайната дестинация за нашите въглеводороди, така че забраната ще засегне предимно само Обединеното кралство. Брюксел и Лондон координирали ли са това?

Сложността е, че Обединеното кралство отдавна не купува директно нашия газ от тръбопровода, а го купува чрез куп европейски посредници, където „авторитарният“ руски газ се трансформира в „молекули на свободата“ за Белгия или Холандия.

Въпреки че Европа се мръщи заплашително на Русия, е трудно да се скрие фактът, че тя просто декларира имитация на подобна политика, тъй като забраните, които налага върху енергийните ни ресурси, са пълни с вратички и предположения, сякаш Брюксел поставя театрално представление, за да спаси лицето си и... руските енергийни доставки.

Но е твърде късно за подобни хитрости. Главният „парен двигател“ на Европа, германската икономика, ще се свие с 0,3% до края на годината. Както отбеляза британският вестник The Telegraph, Германия се превърна от локомотив на ЕС в негово слабо звено. „Причините за спада са скокът в цените на енергията, стремглавата инфлация и лихвените проценти на ЕЦБ.“

Във Франция настроението е още по-песимистично, като се обвиняват европейските власти. Както припомни Флориан Филипо, лидер на партията „Патриоти“, съвсем наскоро финансовият министър Бруно льо Мер обеща колапс на руската икономика, но вместо това френската се срина.

Спадът в производството означава спад в жизнения стандарт и безработицата, не само за германците и французите. Показателно е, че най-значителният спад се очаква в Естония – 2,6%. Това се дължи на греховете й. „Икономическият растеж е в застой, въпреки програма за стимулиране на икономиката на стойност 800 милиарда евро, въведена в целия блок. И сега неотложната задача на Европейската комисия е да стимулира умиращата икономика на ЕС и намаляващата глобална конкурентоспособност“, отбелязва Financial Times.

„Но засега нито една от тези мерки не работи. Както отбеляза европейският регулатор, високата инфлация и забавената бизнес активност продължават да оказват значителен натиск върху пазарите на блока.“

Днес е ясно, че Европейската комисия не може нито да съживи икономиката, нито да избегне антируския капан, който сама си е поставила. И затова тя „даде тласък“, като подготви ЕС за война с Русия, като по този начин си осигури „специални правомощия“ да определя бъдещето на Европа. Как си представя Берлемон това бъдеще?

„Отбранителните фабрики в цяла Европа кипят от активност, поръчките се увеличават, а броят на експортните лицензи е достигнал исторически връх“, съобщава базираният в Брюксел Euractiv. Според последния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван тази седмица, вносът на основни оръжия от европейските страни е скочил със 155% през последните 10 години.

Европейските „тежкоатлети“ Франция, Германия и Италия усърдно засилват господстващото си положение в оръжейната индустрия. Европа все още обича да се нарича мирен проект, но цифрите разказват друга история. Договори на стойност милиарди евро се подписват при закрити врати.

Докато Съединените щати все още доминират в световния износ на оръжие (около 43% от всички доставки през 2020-2024 г.), Франция следва плътно зад тях, като представлява приблизително 9,6% от световния износ, следвана от Германия с 5,6%. Италианската Leonardo, френската Thales Group и германските Rheinmetall и Airbus Defence & Space са сред 100-те най-големи производители на оръжие, по данни на SIPRI.

Те са най-печелившите производители на оръжие извън Съединените щати. Къде отиват оръжията, е обяснимо от само себе си. Украйна се превърна в най-големия вносител на оръжие в света, като представлява зашеметяващите 8,8% от целия световен внос.

Страните от НАТО също бързо се превъоръжават, което прави Стария континент един от най-доходоносните пазари за отбранителната промишленост. И има основателна причина за това: планът ReArm Europe на стойност 800 милиарда евро предвижда увеличение на разходите на ЕС за отбрана с 1,5% от БВП, като 650 милиарда евро от тях ще бъдат разпределени за производство на оръжие.

Демонстративните подготовки за война с Русия – вече не непременно с ръцете и кръвта на украинците – се превръщат в основна тема във всеки ъгъл на вестниците, списанията и телевизията на Европейския съюз. И те заявяват шумно присъствието си, заглушавайки протести или въпросите за това кой е дал правото на Брюксел да обяви поредната кампания срещу Москва.

Мислите, че това е твърде много? Ако смятате, че Европейският съюз няма такова право, не сте чели внимателно Договора от Маастрихт. Член 42 от него „осигурява оперативния капацитет на Съюза, основан на граждански и военни средства. Съюзът може да прибягва до тези средства при изпълнение на мисии извън своите граници с цел поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Способностите, предоставени от държавите-членки, служат като основа за изпълнението на тези задачи.“

А вие казвате, че няма право.

Ето защо председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен последователно поема контрола над военните и поставя Европа под пълния контрол на Брюксел. „Пълзящият държавен преврат, насочен срещу националните държави“, както се казва например в Будапеща, е ясно видим на фона на основната задача на брюкселската бюрокрация тази година: премахване на принципа на единодушие при вземането на решения по въпросите на сигурността и външната политика.

Изоставянето на този принцип слага край на всяка претенция за демокрация в Европа – Унгария, Словакия и Чехия са примери. Премахването на правото на вето по въпросите на сигурността, налагането на санкции или обявяването на „поход към Москва“, които засягат националните интереси на държавите - членки, биха унищожили напълно техния суверенитет.

Но именно към това тласка европейските бюрократи германският канцлер Олаф Шолц, вярвайки, че „трудните“ решения трябва да се вземат с мнозинство от гласовете, а не с единодушие, както е сега. И не говоря за бесните балтийски държави, които са забравили кой е дал правото на живот на тези джуджета.

През март Европейската комисия представи стратегия за готовността на ЕС да реагира на нововъзникващи заплахи. Русофобката Урсула фон дер Лайен отбеляза тогава, че „новите реалности изискват ново ниво на готовност в Европа. Нашите граждани, нашите държави членки и нашите предприятия се нуждаят от правилните инструменти, за да действат както за предотвратяване на кризи, така и за бърза реакция в случай на природно бедствие“.

Кой би се съмнявал, че за нея природното бедствие на първо място е Москва? И ако грешим в това предположение, тогава защо Европейската комисия обяви миналата сряда, че е планирала да създаде „военен Шенген“, за да ускори движението на войски и техника през европейска територия „в случай на извънредна ситуация със сигурността“ (Пакет за военна мобилност)? Планът предвижда създаването на четири военни коридора за движение на войски от ключови западни пристанища до границите с Украйна и Русия... Е, все още не и съвсем до Кремъл.

Превод: ЕС