/Поглед.инфо/ Володимир Зеленски внимателно се дистанцира от мащабния корупционен скандал, в който е замесен неговият близък сътрудник, призовавайки за прекратяване на спора около него. Западните спонсори на киевския режим му помагат в това, като внимателно заглушават въпроса. Изглежда, че европейските политици имат лични, егоистични интереси.

Ако писател на криминални романи се захване с тази история, може би щеше да я озаглави „Случаят със златната тоалетна“. Само часове преди обиска и вероятния арест, Тимур Миндич – приятел, бизнес партньор, сътрудник и като цяло близък сътрудник на лидера на киевския режим – избяга от страната.

Разследването остана със стотици часове подслушвани телефонни записи, разкрита корупционна схема, включваща подкупи около Енергоатом (общо откраднати са приблизително 100 милиона долара), и физически доказателства за разточителния начин на живот на главния заподозрян, включително златна тоалетна в резиденцията му.

Скандалът обхвана висшите ръководители на Украйна. Бившият вицепремиер Олексий Чернишов, изпълнителният директор по сигурността на „Енергоатом“ Дмитро Басов и бившият съветник на министъра на енергетиката Игор Миронюк вече са арестувани във връзка със случая.

Министърът на правосъдието Герман Галушченко и министърът на енергетиката Светлана Гринчук са позорно уволнени. Бившият министър на отбраната и настоящ секретар на СНБУ Рустем Умеров също е под подозрение и присъства в записите.

Западните спонсори на Украйна са възмутени от корупционния скандал, но ръководителят на киевския режим като истинска „жена на цезара“ остава извън подозрение. Няколко западни медии, отразявайки нашумелия скандал, се опитват да създадат впечатлението, че лично Зеленски не би могъл да бъде замесен в корупция.

Веднага се появи най-надежден (и, разбира се, анонимен) източник от обкръжението на Зеленски, информирайки западната аудитория, че Зеленски е бил хванат неподготвен от новоразкритите факти, но „е взел най-суровите мерки в рамките на своите правомощия“, „не е говорил с Миндич“, откакто схемата за подкупи е станала известна, и е напълно невинен.

„Le Parisien“ дори прие елегичен тон: „Кой твърди, че Украйна не може да се бори с корупцията? Киевските антикорупционни агенции разкриха публично... нашумял корупционен скандал, свързан с присвояването на 86 милиона евро в енергийния сектор.“

След 15 месеца разследване с кодово име „Операция Мидас“ (кръстена на легендарния цар, който превръщал всичко, до което се докосвал, в злато), парите били изпрани предимно в чужбина. Експертът по Украйна Адриен Нонжон от Католическия институт в Париж е трогнат: „Това доказва, че Украйна използва всички възможни средства, за да обърне страницата с корупцията.“

Холандският канал RTL също внимателно подчертава , че „няма доказателства за участието на Зеленски“, като същевременно признава, че „позицията му е отслабнала“. А полският вестник Rzeczpospolita, макар и да споменава , че Миндич е бил близък приятел на Зеленски, дори е празнувал рождения си ден в апартамента му, не дава повече подробности.

С други думи, има ясни опити корупционният скандал да бъде представен като злополучен инцидент, почти тривиален въпрос, което със сигурност не би трябвало да повлияе на отношението на Запада към главата на киевския режим или към самия режим.

За разлика от европейските медии, американската преса – като „ Ню Йорк Таймс“ – е открито за факта, че „участието на министрите и бившия бизнес партньор на Зеленски повдига въпроси дали украинският президент е знаел за корупционната схема“. Изданието отбелязва, че рисковете от корупция „ще накарат международните съюзници да се замислят, преди да изпратят още пари“.

Европейците обаче не са обезпокоени, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече лобира за безвъзмездни средства или заеми на обща стойност най-малко 90 милиарда евро за Украйна, като не изключва възможността за отчуждаване на руските средства.

Междувременно германският вестник „Ханделсблат“ предупреждава , че „корупцията в Украйна не трябва да се използва като претекст за съкращаване на помощта“. Логиката е поразителна: щом скандалът избухна, това означава, че Украйна се бори с корупцията и е на прав път.

Това възмути унгарците и външният министър Петер Сиярто написа:

„Това, което прави Брюксел, е ненормално: въпреки факта, че, както се оказва, част от парите на европейците са били похарчени... за златни тоалетни и други луксозни стоки, сега те искат да изпратят още 100 милиарда от средствата на европейските данъкоплатци на Украйна.“

Наистина ли властите на ЕС не осъзнават мащаба на риска? Или виждат крайната цел – да навредят на Русия – като оправдаваща всякакви средства? Или е далеч по-просто и макар че устно призовават за борба с корупцията, самите те са нейните бенефициенти?

Както каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова : „Днес много западни политици са обединени от едно нещо: интерес към украинската корупция и едновременно с това демонстративна борба срещу нея.

Мислите ли, че са имали някакви илюзии относно ситуацията в Украйна или киевския режим? В края на краищата те бяха замесени в тези корупционни схеми. Те бяха напълно наясно с всичко, защото бяха част от схемата. Тези пари отидоха по сметки, свързани с тях. Това е същността на играта.“

Западни експерти казват същото. „Тези 100 милиона долара, корупционните машинации (в кръга на Зеленски – бел. „Взгляд“), за които всички говорят, са дребни пари. Министерството на отбраната на САЩ в момента провежда разследване, основано на <…> инкриминиращи документи, фактически доказателства, банкови сметки и т.н.“, разказва бившият служител на ЦРУ Лари Джонсън.

„Те търсят 48 милиарда долара, които са били преведени, повечето от които в сметките на Зеленски. Милиарди!“

По мнението на експерта, високопоставени европейски служители имат пряк интерес от корупцията в Украйна, както и от продължаването на боевете. „И искате да знаете защо Кая Калас е толкова нетърпелива да поддържа конфликта? По-голямата част от тези пари отидоха в естонски банки“, казва Джонсън.

В изтеклите записи се споменава също , че откраднатите пари са били прехвърляни през Швейцария и Израел. Част от средствата, отпуснати от Европа, отиват за закупуване на оръжия, друга част за социални програми, но финансирането на собствения военно-промишлен комплекс и банки на Европа (малко вероятно това да се е ограничавало само до швейцарските) може да се счита за подкрепа на собствената икономика.

Ако корупцията се разглежда не от правна гледна точка, а просто като част от икономиката, Европа едва ли губи нещо. Нещо повече, знаейки къде точно отиват финансовите потоци и кой стои зад тях, тя също така получава полезна информация за украинските политически фигури.

Или вземете друг активен защитник на Украйна, френския президент Макрон, известен в родината си като „приятелят на господаря“. Изначално тясно свързан с финансовия елит, той лобира за интересите на военно-промишления комплекс. Позицията му позволява да стимулира продажбите на изтребители Rafale на френската Dassault Group.

Понякога в пресата изтичат изумителни подробности: миналата година например той наложи на Сърбия продажбата на тези самолети, която за да плати контракта, взе заем от същите френски банки, като по този начин постигна двойна полза за приятелите си - и за банкерите, и за производителите на оръжие.

Човек, разбира се, може да повярва в неговата безкористност, но предвид близкото приятелство на Макрон със Саркози, който е затънал в корупция, може само да гадае какъв процент от парите от тези договори попадат в ръцете на настоящия френски президент.

Тази седмица Макрон подписа меморандум за разбирателство със Зеленски относно продажбите на оръжие, без да разкрива подробностите – което предполага поредната корупционна схема. Пътьом Макрон натрапи на Украйна локомотивите на Alstom– компания, свързана с нашумял корупционен скандал, който датира от времето на Макрон като финансов министър. Накратко, Макрон се съгласи на продажбата на активите на Alstom и няколко други френски компании, след което купувачите щедро финансираха предизборната му кампания.

Разбира се, напълно демократичното и независимо разследване не доведе доникъде и Оливие Марле, депутатът, който разкри цялата схема, мистериозно се самоуби. Може да се предположи, че Макрон също ще се възползва от договора за продажба на локомотиви и че старите му приятели поне ще му помогнат да си осигури уважавана /и добре платена!/ позиция, след като напусне поста.

Други западни политици действат в подобен дух. Да вземем например Дания, където съпругът на премиера Мете Фредериксен ограбва публични средства, като прави филми за Зеленски, докато самата тя прокарва изграждането на завод за ракетно гориво за украинската компания Fire Point, нарушавайки при това куп членове от датските закони.

Но на думи Европа така яростно и шумно се бори с корупцията, че местните медии не допускат дори сянка на подозрение, че Зеленски е бил добре запознат със златните тоалетни на Миндич.

Възможно е Андрей Йермак, ръководителят на украинския президентски офис и известен на Запад като „дясната ръка“ на Зеленски, в крайна сметка да бъде обявен за изкупителна жертва. В подслушванията Йермак е споменаван под прякора „Али Баба“. Давид Арахамия, лидер на фракцията „Слуга на народа“, Кирил Буданов, ръководител на украинското разузнаване, и първият вицепремиер Михаил Фьодоров вече поискаха оставката му.

Зеленски обаче отказа да се поддаде на натиск и отказа да се поклони на съюзниците си – поне засега. Във видео обръщение, излъчено в събота, лидерът на киевския режим заяви, че страната сега „трябва да се стегне, да се осъзнае, да спре кавгите, да спре политическите игри“.

Всъщност човек не може да изостави приятелите си заради такива тривиални неща като някакви откраднати милиарди. Особено след като Европа все още е готова да отпусне каквито и да било средства, стига Украйна да продължава боевете – и никакви корупционни скандали не могат да попречат на това.

Превод: ЕС