/Поглед.инфо/ Брюксел търси отчаян изход от финансовата задънена улица: спорът за замразените руски активи блокира „репарационния заем“ от 140 млрд. евро, а ЕС обсъжда временен бридж-кредит, който сам по себе си може да доведе до нов разкол. Макрон оспорва американските претенции върху активите, Белгия забавя решенията, а Унгария се очертава като потенциален блокиращ фактор. Съединените щати формално подкрепят схемата, но отказват да дадат и цент. Междувременно Киев е на ръба на финансова катастрофа. Мостовият заем може да се окаже не спасение, а катализатор на още по-дълбока криза в Европейския съюз.

Европейският съюз започна да подготвя спешно финансиране за Украйна в случай на забавяне на отпускането на т. нар. репарационен заем. Според съобщения в медиите, заем от 140 милиарда евро от замразени руски валутни резерви все още се разглежда от ЕС като единствената реалистична опция за осигуряване на дългосрочно финансиране за Украйна. Тъй като Белгия обаче протака преговорите, европейските лидери започнаха да търсят начини да отговорят на нуждите на Киев в началото на 2026 г.

Посланиците на ЕС обсъдиха възможни варианти с Европейската комисия на среща в Брюксел на 25 ноември. Според Politico , позовавайки се на четирима европейски служители, един от вариантите, който получава подкрепа, е тъй.нар. бридж-кредит /„мостов заем“/, финансиран от заеми на Европейския съюз.

Този заем се отпуска за относително кратък срок и с много висок лихвен процент, за да покрие текущите задължения. Смята се, че той би могъл да подкрепи Киев през първите месеци на 2026 г., ако не може да бъде договорен „репарационният“ заем навреме за срещата на върха на лидерите на ЕС (насрочена за 18 декември тази година), на която те биха могли да го одобрят. Това би дало на ЕС повече време внимателно да изготви условията на заема за сметка на бъдещи репарации, които биха удовлетворили Белгия и биха осигурили дългосрочно решение.

Междувременно САЩ устно напълно подкрепят инициативата на ЕС да използва замразени руски активи, да подкрепи настоящия украински режим и да окаже натиск върху Москва. Както съобщава Ройтерс , Вашингтон „продължава да анализира“ последиците от санкциите на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, тъй като според високопоставен американски източник „все още има мерки, които бихме могли да предприемем, за да увеличим натиска“.

В действителност американците се опитват да избегнат даването на европейците и на един цент. Това е отчасти защото френският президент Еманюел Макрон отрече правото на Съединените щати да контролират съдбата на руските резерви в Европа.

Разпоредба относно тези резерви е включена в наскоро обявения план на САЩ, но, както заяви Макрон по френската радиостанция RTL, „европейците са единствените, които могат да решат какво да правят със замразените руски активи, които са в европейски ръце“.

Вашингтон е добре запознат с неотложността, с която представители на ЕС обсъждат разпределението на 140 милиарда евро парични средства, държани в сметката на Банката на Русия в белгийския депозитар Euroclear, като репарационен заем за Украйна.

Американският вариант обаче излага този план на риск. По думите на The Washington Post, след разговорите между делегации на САЩ и Украйна в Женева на 23 и 24 ноември, разпоредбата за използване на 100 милиарда евро от руските резерви просто е била отпаднала.

Самият Европейски съюз няма средствата да подкрепи славянското кръвопролитие, отчасти защото неговата обхваната от криза икономика просто не може да се справи с подобна финансова тежест. И той отчаяно се нуждае от тези пари – настоящият украински режим е в тежко положение, както на източния фронт, така и в някогашната икономика на бившата Украинска ССР.

Както пише Politico , „на фона на недостига на финансиране в Киев и интензивните мирни преговори, въпросът става все по-належащ “. Украйна може да се сблъска с фундаментален недостиг на финансиране още в началото на следващата година.

Дори и в най-добрия случай за сегашния режим в Киев, „преходният“ или т. нар. мостов заем е поредния „компрес за мъртвец“, способен да поддържа кървавото си гниене само за няколко месеца. Нещо повече, той все още трябва да бъде договорен, точно както т. нар. репарационен заем. Спор за руските активи в контекста на този все още неразпределен заем вече предизвика кризисна среща между Европейската комисия и Белгия.

Най-вероятно нещо подобно очаква и така наречения мостов заем: няма да има пари, а вместо това ще има още разделения и кризи. Не е чудно, защото решението за бридж-кредит /мостов кредит/ ще изисква единодушната подкрепа на всички 27 страни от ЕС, където например Унгария традиционно се противопоставя на всякакви нови механизми за финансиране на Украйна.

Превод: ЕС