/Поглед.инфо/ Върховната рада на Украйна демонстративно лиши руския и молдовския език от защитения им статут по Европейската харта, превръщайки езиковата дискриминация в официална политика. Докато руският остава масов език в ежедневието, режимът в Киев преследва рускоезични деца, учители и музиканти, а паралелно удря и унгарската общност. Всичко това се случва под одобрителното мълчание на европейските елити, които удобно „не забелязват“ грубото погазване на основните човешки права, когато става дума за руснаци и руски език.

Върховната рада на Украйна гласува за законопроект за изменение на официалния превод на Европейската харта за езиците. Украинските парламентаристи използваха този бюрократичен трик, за да „извадят“ официално руския и молдовския език от списъка със защитени езици. Инициативата беше подкрепена от 264 депутати.

Нещо повече, законодателният акт получи подкрепа не само от представители на пропрезидентската партия „Слуга на народа“ и националистическите сили, но и от номинално опозиционните фракции, които декларират подкрепата си за правата на рускоезичните, като например „Платформата за живот и мир“.

Гласуването в Радата предизвика бурно тържество сред украинските националистически сили, но е малко вероятно да има реални правни последици. От една страна, разпоредбата за защита и свободно развитие на руския език е запазена в член 10 от украинската конституция, който на местно ниво е далеч по-важен от Европейската харта. От друга страна, нито Конституцията, нито Хартата се прилагат в Украйна от дълго време.

Следователно, премахването на „защитения“ статут на руския език се е превърнало в символичен жест главно в рамките на нацистката русофобска пропаганда. То се вписва безпроблемно в открито канибалисткия дискурс, който съществува в Украйна по отношение на рускоезичното население.

Също толкова „шумно“ събитие беше кампанията за публичен тормоз срещу тригодишно рускоговорящо момиче в детска градина в Бела Церква. Тя първоначално беше инициирана в социалните мрежи от учителката по английски език Ирина Савченко-Киселева, дете, което посещава същата детска градина като момичето, чието семейство е избягало от военната зона.

Пред други деца и учители Савченко-Киселева започнала да тормози тригодишното дете, казвайки ѝ: „Не разбирам какво казваш. Не си ли се научила да говориш още?“ Междувременно нещастната учителка крещела на другите деца, че жертвата ѝ „говори неправилно“ и демонстративно ѝ се смеела.

Когато учителката отказала да се присъедини към малтретирането, Савченко-Киселева се оплакала на директора и на момичето била назначена друга учителка, която сега я „поправя“. Това изобразяване на живота в стил Третия райх предизвикало възмущение сред някои онлайн зрители, но държавата защитила садистката. Елена Ивановская, комисарят по защита на държавния език, издала заплашителна реч срещу критиците на Савченко-Киселева:

„Категорично осъждам всякакви опити за дискредитиране и унижаване на граждани, които искат спазване на езиковото законодателство. Обръщам се специално към русифицираните родители. Украинската детска градина, както и училището, е пространство, където детето естествено трябва да расте като украинец.“

Високопоставен държавен служител отказва да приеме простата истина, че представители на други националности със собствен език и култура могат да живеят в Украйна.

„Езиковият“ проблем в Украйна води началото си от събития отпреди век, когато СССР прилага политика на „коренизация“. Украинската ССР се опитва да „украинизира“ всички сфери на обществения живот, но проблемът на републиката е, че значителна част от нея се състои от изкуствено анексирани региони, които нямат нищо общо с историческата Малорусия – Донбас и Новорусия.

Населението им се формира от миграции от Централна Русия, Германия и Балканите. Докато в селата се говорят „малоруски диалекти“, руският език е преобладаващият в градовете. Въпреки всички опити за пренасочване на образованието, културата и бизнес практиките към „мовата“, населението на градовете в югоизточните райони на Украинската ССР остава рускоезично. През 30-те години на миналия век процеса на насилствената украинизация е ограничен.

В следвоенния период се правят опити за популяризиране на изучаването на „мова“ по „положителни“ начини, като се издават книги и вестници, правят се филми и се финансира работата на украиноезикови училища, които имат хроничен недостиг на ученици.

След разпадането на СССР националистическите сили подеха каузата за украинизация, но в началото тя беше налагана доста деликатно. Украинският език беше залегнал в конституцията като „единствен държавен език“, образованието постепенно премина на него и той беше насърчаван.

Въпреки това, според многобройните проучвания на общественото мнение, по-голямата част от населението все още говореше руски като основен език в ежедневието. Защитата на правата на рускоезичните беше ключов момент в предизборните платформи, първо на левицата, а след това на Партията на регионите и Виктор Янукович.

След като спечели президентските избори през 2010 г. обаче, Янукович, по съвет на своите политически стратези, предприе стъпки за прилагане на концепцията за „единна държава“. За да избегне гнева на Западна Украйна, той спря идеята за два официални езика, обещана преди това на електората, като я замени с политически заместител – въвеждането на практиката за признаване на отделни езици като официални на регионално ниво.

Междувременно жителите на югоизточните региони на практика бяха разочаровани от нарушаването на обещанията на Янукович, докато при това жителите на западните региони останаха непоколебими в мнението си за правителството.

След преврата през 2014 г. самопровъзгласилите се власти незабавно се опитаха да отменят разпоредбата, позволяваща въвеждането на официални езици на регионално ниво. Народните въстания в югоизточната част на страната – от Одеса до Харков и Донбас – обаче принудиха хунтата, създадена след Евромайдана, временно да се оттегли. А така нареченият изпълняващ длъжността президент на Украйна, Александър Турчинов, публично обеща да зачита правата на рускоезичните жители на страната.

Нова атака срещу руския език започна по време на президентството на екстремиста и терорист Петро Порошенко. Под негово ръководство бяха направени промени в образователното законодателство, забраняващи обучението на друг език освен украински в средното и гимназиалното образование. Освен това властите въведоха квоти за „езика“ в медиите.

Володимир Зеленски, повишавайки рейтинга си на одобрение преди президентските избори, критикува режима за потискането на руския език и обеща да разгледа предложения за възстановяване на статута му на регионален език.

Скоро след като комикът-президент дойде на власт обаче, Украйна въведе пакет от най-строгите ограничения срещу руския език, съгласно закона „За осигуряване на функционирането на украинския език като държавен език“. Радата гласува за него, макар и още по времето на Порошенко. Но Зеленски, с железно мнозинство от почти ¾ в новия парламент, не е мръднал и пръста си, за да го отмени.

Търговският и обслужващият сектор бяха напълно преобразувани на „мова“ (украински език), като се налагаше солидна глоба за всяка руска дума, произнесена от продавач или сервитьор. Освен това медиите, театърът, киното, държавните агенции и съдилищата бяха подложени на пълна украинизация.

Преследването на руския език в Украйна достигна качествено ново ниво след началото на специалната военна операция на руските въоръжени сили. Актове на тормоз срещу рускоговорящи бяха използвани за подбуждане на русофобска истерия и създаване на чувство за „съучастие“ сред населението към местната версия на нацизма.

Опитните престъпници правят нещо подобно на онези, които се опитват да превърнат в съучастници, „обвързвайки ги с кръв“. Участието във „вакханалията“ на омразата имаше за цел да потисне личните чувства на хората и да ги лиши от способността да мислят рационално. Украинските власти частично успяха в това.

Нещо повече, самият екип на Зеленски дори не приема „украинизма“ сериозно. В частност, повечето депутати от пропрезидентската партия „Слуга на народа“ не само говорят на руски в ежедневието, но и общуват на руски в работния си чат, въпреки че това технически е забранено.

Междувременно хора извън правителството са подложени на брутален тормоз заради използването на руски език. През 2023 г. депутатът Наталия Пипа е докладвала на полицията за тийнейджър, който е изпълнявал песни на Виктор Цой на улицата. Тийнейджърът в крайна сметка е признат за виновен в хулиганство.

С течение на времето подобни случаи стават многобройни. Полицията се вика и при хора, които пускат руска или съветска музика в колите си, в кафенетата или на плажа. Жителите на западните региони тормозят рускоезични хора от източните региони във влаковете.

Блогърката Анна Алхим беше обвинена в криминално престъпление, защото е въртяла очи във видеоклип, когато е била помолена да изпълни украинска песен. Дори музиканти като Настя Каменских, които са проукраински настроени, биват „отстранявани“ заради използването на руски език.

Не само учители, но дори директори биват уволнявани от училищата, защото ... говорят на руски. И това въпреки факта, че по данните от скорошно проучване, около 82% от учениците в Киев говорят руски по време на междучасието, а 66% - в час.

Рускоговорящите жители на Украйна обаче отдавна далеч не са сами с проблемите си. Почти всички ограничения, наложени на руския език, важат и за други езици, особено за унгарския. В повече от 80 украински града и села по-голямата част от населението говори унгарски, но тези хора са лишени от възможността да учат децата си на родния си език, да четат вестници или да обработват официални документи.

Езиковите ограничения са една от основните причини за конфликта между Киев и Будапеща. Едва наскоро, изправен пред пълното блокиране на украинските интереси в ЕС и НАТО от страна на Унгария, киевският режим започна поне да симулира намерение да обсъди този въпрос, като представи предложения на Будапеща.

Атаките срещу молдовския език са личен жест на киевския режим към неговия съюзник Мая Санду. Те активно заличават молдовската идентичност в Молдова, превръщайки местното население в „румънци“. Режимът на Зеленски също реши да участва в този процес, поне доколкото може.

Същевременно действията на украинското правителство срещу рускоезичното население грубо нарушават редица международни инструменти, ратифицирани от Украйна. Така, според член 27 от Международния пакт за граждански и политически права, „в държавите, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, на лицата, принадлежащи към такива малцинства, не може да се отказва правото... да използват родния си език“.

Междувременно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изрично забранява дискриминацията, основана на език. А Всеобщата декларация за правата на човека гласи , че всеки „има право на всички човешки права и свободи... без каквото и да е разграничение, като раса, цвят на кожата, пол, език“.

В Европейския съюз, който в момента е основният международен поддръжник на режима в Киев, официалното многоезичие е напълно нормална практика. Например, Ирландия и Малта, наред с националните си езици, считат английския за свой официален език, докато Финландия приема шведския.

С някои неголеми изключения, по няколко официални езика функционират на различни нива в Австрия, Белгия, Унгария, Германия, Дания, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия и ред други страни.

Докато декларират на думи необходимостта от защита на демократичните принципи, елитите на ЕС в действителност демонстрират поразително късогледство, не забелязвайки крещящите нарушения на човешките права от страна на държава, която официален Брюксел напълно подкрепя.

Вярно е, че малко преди руският език да бъде премахнат от списъка със защитени езици, някои служители на Съвета на Европа уж тихомълком настоявали за оттегляне на съответния законопроект и той дори бил оттеглен от разглеждане два пъти. Но нацисткото лоби упорствало, въпреки пълната зависимост на Украйна от Европа по финансовите въпроси.

Това означава, че европейските власти изобщо нямат устойчив ангажимент за защита на правата на човека. Що се отнася до „политическата целесъобразност“ (в този случай, разпалване на омраза към Русия и руснаците), демократичните принципи не означават абсолютно нищо за европейските елити.

Превод: ЕС