/Поглед.инфо/ Международният военен трибунал преди 80 години приковава вниманието на целия свят за почти една година. От 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година Трибуналът провежда 403 съдебни заседания, стенографирани в 20 228 страници в руския вариант.

Да изправиш на съд, макар и само част от ръководителите на фашистка Германия, които допреди няколко години са били всесилни, е наистина нещо, което малцина са предполагали, че може да се случи. С изключение може би на тримата големи - Чърчил, Рузвелт и Сталин, които броени месеци след започването на войната срещу Съветския съюз започват дискусиите помежду си, понякога доста горещи и на ръба на скъсването на отношенията, за бъдещия процес над фашистките главатари. Каква увереност в предстоящата победа са имали съветските ръководители, които все още не са започнали разгрома на немските армии, а вече обсъждат възмездието за всичко, сторено от тях в завладените европейски страни, но най-вече в Съветския съюз. Още преди края на войната те настояват пред съюзниците си да се състои международен съд. Ще прочетете по-долу какво е било отношението на “синеоките рицари” към обикновените хора на Съветския съюз; на такива издевателства и мъчения са били подлагани, че понякога на човек му се иска това да е лъжа и пропаганда. Но не е.

И една друга страница се отваря днес - трагичната съдба на стотиците хиляди отвлечени на работа в Германия предимно млади хора. Това, което не е за вярване също, е, че близките - бащи, майки и любими на немските бойци от източния фронт, са се превърнали в робовладелци от американски тип. Върхът на всичко е, че са били създавани пазари на роби, предимно на руснаци, където желаещите са могли да ги закупят за по 10-15 марки; оглеждали са ги от главата до петите почти като на робските пазари в далечното минало и са ги подлагали на скотски унижения и непосилен глад. Дори когато са били домашни прислужници. Вижте повече по-долу.

Пред Нюрнбергския трибунал не са изправени всички нацистки фюрери, които заслужават сурово възмездие. Но все пак няколко от тях получават “възнаграждение” за всеотдайната си работа и преданост към Фюрера и нацистката идея. Да не забравяме, че още хиляди от тях са изправени пред съдилища в следващите няколко години.

Мнозина си задават въпроса как е възможно само за няколко месеца подготвителна работа Нюрнбергският съд да започне своята работа под ръководството на няколко знаменити юристи от онова време - Робърт Джаксън, Роман Руденко, сър Хъртли Шоукрос и десетки още видни прависти, които макар и много трудно разбиват защитата на обвиняемите 24 висши нацисти. Особено тази на Херман Гьоринг, който се защитава “блестящо”.

Днес ще ви предложим в две части как мъчително се стига да идеята за Трибунала още от началото на 1942 г. Причината е съдбата на нацисткия главатар Рудолф Хес, който любезните му английски домакини всячески се опитват да отърват от въжето. И в крайна сметка успяват - той почива в дълбока старост в английски затвор през 1987 г.

Ще ви предложим в близко време и откъси от съдебните протоколи на процеса.

Защо ли? Защото, и по на запад, а и у нас, 80-годишнината от това велико събитие в историята на човечеството беше тотално премълчана от официалните власти. И дори цензурирана. Ще им припомним какво се е случило.

Наистина ли няма срок за давност за фашистките престъпления?

“Съдът на народите”: какво показаха в изложбата за Нюрнбергския процес в Москва?

НюрнбергNews DOC Document (2).doc

18/11/2025

Пред годишнината от началото на Нюрнбергския процес в Министерството на отбраната на Русия разсекретиха пакет с документи. В списъка са представени 18 позиции, включително донесения за зверствата на фашистите в окупираните територии.

 ”Отначало обречените хора подреждаха дървета, след това лягаха плътно върху тях. Немско-фашистките завоеватели ги разстрелваха. Следващата порция хора също подреждаше дървата, лягаше - разстрелваха ги, а след това подпалиха всичко веднага” - – разказа главният документалист по работата със СМИ и обществеността Юлия Венгер.

Тези документи се пазеха в архива на Министерството на отбраната над 80 години с гриф “секретно”. Политическите донесения доказват вината на подсъдимите в Нюрнберг и факта за геноцида над съветския народ. В отчета за личните записки на Борман например, се казва, че Хитлер заповядал напълно да бъдат разрушени Москва и Ленинград.

Злодействата на нацистите нямат срок на давност, оценката им е дадена от Нюрнбергския трибунал, неговите норми помагат да се противопоставим на опитите за изкривяване на фактите. За това заяви президентът на Русия Владимир Путин в приветствието си към участниците в Международния научно-практически форум “Без срок на давност. Нюрнберг. 80 години”.

За 80-годишнината от началото на Нюрнбергския процес Министерството на отбраната на Русия представи мултимедиен проект “Съдебното решение на Нюрнберг не подлежи на преразглеждане” с подборка на архивни материали от Централния архив на МО на РФ. Сред тях има донесения, актове, сводки и снимки, отразяващи действията на нацистите на окупираните територии.Много важно е, че такива документи стават достъпни за широката общественост. Тези материали са важно свидетелство за събитията, чието значение с времето само нараства.

20 ноември е особена дата в историята на ХХ век, изменила представите за международната справедливост. В този ден през 1945 година в Нюрнберг започва първият международен съдебен процес над висшите ръководители на нацистка Германия. Предявени са им обвинения за престъпления срещу мира, човечността и законите на войната. Процесът, който продължава почти година, става първи пример за това как престъпления от подобен мащаб получават правна оценка на международно ниво.

Не е възможно да се преоцени значението на Нюрнбергския процес. Той става прецедент, върху който се гради съвременното международно право: именно там са формулирани понятията геноцид, престъпления против човечността, отговорност за започване на агресивна война. Нюрнберг създава основата за правовата квалификация на нацизма като престъпна идеология и документирано свидетелство на победата на човечеството над обсолютното зло, което фашизмът олицетворява.

Нюрнбергският трибунал оказва влияние не само върху развитието на международното право, но и върху формирането на историческата памет за трагедията на Втората световна война. Това е памет за онова, до което водят безнаказната жестокост и човеконенавистта.

За еврейския народ това е особено остра и болна тема. Шест милиона евреи са били унищожени само защото са били евреи. В света май не е останало нито едно еврейско семейство, което да не е засегнато от Холокоста. В окупираната от нацистите Европа за няколко години са били фактически унищожени цели поколения.

Запазването на историческата правда и увековечаването на паметта за жертвите са не само морален дълг, но и важна част от възпитанието в отговорност. Не заради миналото, а заради бъдещето - за да не се повтарят такива зверства, за да не стане злото отново приемливо в общественото съзнание.

Именно с тази цел през 2014 година се роди инициатива за учредяване на международен Ден на Спасението и Освобождението - 26 яра. По еврейския календар тази дата съответства на деня на капитулацията на нацистка Германия - 9 май 1945 г. Денят на Спасението и Освобождението всяка година се отбелязва с паметни мероприятия в десетки страни. Той служи за напомняне за цената на Победата и за решаващия принос в нея на Червената армия.

Изминаха 80 години от началото на Нюрнбергския процесн, но неговите решения не отидоха в историята, те остават актуални и днес, както нямат срок на давност и престъпленията против човещината. Днес Нюрнберг бе и си остава важен повратен пункт - не само с юридическо, но и с нравствено измерение. Историята учи тогава, когато ние сме готови да я чуем. И всяка стъпка за съхраняване на паметта - дали документ, паметник или дата в календара - е крачка във вярната посока.

Из Русия ХХ век

Документи

СССР и Нюрнбергският процес

Неизвестни и малко известни страници от историята

Съставител Н.С Лебедева

Обществен фонд “Международен фонд Демокрация” (Фонд Александър Яковлев”), Москва, 2012 г.

Част първа

[...]

Из

НОТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАТИЯ В “ПРАВДА” ОТ 19 ОКТОМВРИ, ВРЪЧЕНА ОТ A.K. KEP НА Й.В. СТАЛИН

3 ноября 1942 г.

Превод от английски

Предадена надр. Сталин

5.XI.1942 г.

  1. Правителството на Негово Величество в Обединеното кралство, придавайки голямо значение на съюза между Великобритания и Съветския съюз, счита за необходимо:

1.Въпросите, по които има разногласия между двете правителства, да се обсъждат с абсолютна откровеност.Затова то смята за правилно да доведе до сведение на Съветското правителство, че споменаването в статията, публикувана в “Правда” на 19 октомври, която бе широко разпространена от официалната агенция ТАСС и бе предадена по радиото от Москва, за общуване с нацисткия лидер Хес във Великобритания предизвика “удивление и съжаление” у пра­вителството на Негово Величество и у британския народ.

2. Статията намеква за това, че присъствието на Хес във Великобритания ще му помогне да избегне съда. Тя казва, че Британия се превръща в убежище и приют за гангстери. Тя ясно намеква, че ако не бъде прието мнението на съветската страна за това Хес незабавно да бъде даден на съд, то това трябва да означава, че Хес се приема от Правителството на Негово Величество като емисар на Хитлер, ползващ се с неприкосновеност. По мнението на Правителството на Негово Величество тази статия може само да възбуди общественото мнение в Съветския съюз и в другите съюзни страни против Правителството на Негово Величество.

3. Освен това, то не може да намери никакво обяснение за това необичайно действие от страна на съюзното Съветско Правителство, изразяващо се в поощряване на това публично нападение над Правителството на Негово Величество по въпроса за действията с Хес и в предаването на това на всемирна публичност, без дори да се обсъди предварително този въпрос с Правителството на Негово Величество чрез дипломатическите канали. Правителството на Негово Величество от 1 януари се намираше в контакт със Съветското Правителство и с другите заинтересовани съюзни правителства по въпроса за военните престъпници и изпрати съобщения по този въпрос до Съветския Посланик на 6 август и на3 октомври. […]

БРИТАНСКО ПОСОЛСТВО

Москва,

3 ноември 1942 г.

Превел [подпис] (В. Павлов)

АВП РФ. Ф. 06. Оп. 4. П. 14. Д. 137. Л. 19—20. Оригинал на превода.

Съвършено секретно

Запис на беседа на др. И.В. Сталин с английския посланик Кер

5ноември1942года

Присъствадр. Молотов В.М.

Кер благодари на др. Сталин за това, че той при цялата си заетост е смогнал да го приеме. Кер заявява, че неговото посещение преследва три цели. Първата цел се състои в това да изрази дълбоко съжаление по повод на нещо, случило се в СССР. Втората цел - това е молба към И.В. Сталин да се изкаже по този повод.

Сталин пита — по какъв повод?

Кер отговаря, че по повод на това, което е предизвикало съжалението на английското правителство.

По-нататък Кер казва, че третата цел е да направи две съобщения до И.В. Сталин, които, както той - Кер, се надява, имат двояко значение. Първо, те са интересни за И.В. Сталин и, второ, те ще успокоят И.В. Сталин. В първото става дума за статията в “Правда”, публикувана през октомври т.г., която е удивила и предизвикала у британското правителство чувство на съжаление. Своите мисли по този повод британското правителство е изложило в паметната записка, която той - Кер, ако няма възражения, би искал да прочете сега на И.В. Сталин. Получавайки утвърдителен отговор от др. Сталин, Кер предава паметната записка на преводача, който прочита нейното съдържание. След прочитането на паметната записка Кер казва, че би искал да направи малка забележка, а именно - да обърне внимание върху това, че паметната записка е била написана преди получаването на нотата на В.М. Молотов от 3 ноември с.г.

Др. Сталин казва, че между другото той иска да отбележи, че британското правителство на 6 октомври е изпратило на нашия посланик нота и е помолило да й се отговори, а на 7 октомври вече е излязло със своето изявление, без да дочака Съветското правителство да изкаже мнението си. Др. Сталин казва, че на паметната записка, която бе прочетена, Наркомът по външните работи, разбира се, ще даде отговор. […]

Кер повтаря, че е станало нещо, достойно за съжаление.

Сталин отбелязва - защо тогава нас ни обвиняват?

Др. Молотов казва, че на 7 октомври Саймън е заявил, че гледната точка на британското правителство е съгласувана с всички правителства, освен със Съветското правителство. А ние бяхме поставени пред свършен факт.

Др. Сталин отбелязва: “Нима това се нарича сътрудничество? А тук в записката на нас още ни поднасят уроци за това какво е сътрудничество”[…]

Др. Сталин казва, че ние никого не обвиняваме.

Във всеки случай, - казва Кер, - този въпрос има второстепенно значение в сравнение с въпроса за Хес. Той, Кер, би искал да помоли И.В. Сталин да каже откровено за работата с Хес. Английското правителство счита, че зад статията във вестник “Правда” се крие някаква обида на Съветското правителство, за която английското правителство не знае. Английското правителство би искало да изясни за какво става дума. Той, Кер, би искал, ако др. Сталин изпитва някакво недоверие по делото Хес, да каже своето мнение. Тогава той, Кер, ще се постарае да разсее това недоверие. В настоящия момент положението с тази статия е такова, че английското правителство е принудено да гадае за причините на нейната поява. Английското правителство смята, че е неправилно, ако в отношенията между съюзниците се налага да се правят догадки, тъй като в догадките винаги може да се сбърка. Той, Кер, би бил благодарен, ако И.В. Сталин откро­вено каже какви обиди изпитва Съветското Правителство във връзка с Хес.

Др. Сталин отговаря, че “обиди” според неговото мнение е неправилна дума. Той не чувства никаква обида. Цялата тази работа с Хес възникна във връзка с това, че както в Америка, така и в Англия в последно време усилено се заговори за това, че трябва да се привлекат към отговорност, да се арестуват, изловят и да се дадат на съд хитлеровите престъпници. По мнението на Съветското Правителство, трябва още сега да започне съд над тези престъпници, които вече са се оказали в ръцете на Обединените Нации. Тогава хората ще видят, че ние не водим празни разговори, а действаме. Вестник “Правда” изказа мнение, което той, др. Сталин, напълно споделя. По мое мнение- казва др. Сталин, би било правилно да бъде привлечен Хес в съда, без да отлагаме тази работа за след края на войната. Причината защо ние не съгласувахме нашето мнение с британското правителство, се състои в това, че дотогава британското правителство не се съобрази с нашето мнение и ни постави пред свършен факт по въпроса за наказанието на хитлеровите престъпници. Ако Съветското Правителство има мнение, разбира се, то може да го изрази, макар че то не направи това публично. За това написа само един наш вестник. Ние искаме, - казва др. Сталин, разговорите за привличането на престъпниците към съд да не остават само празни разговори.

Кер пита др. Сталин правилно ли е разбрал, че др. Сталин споделя мнението, изразено във вестник “Правда”. В тази статия, - казва Кер, - има резки нападки против британското правителство.

Др. Сталин отговаря, че Кер правилно го е разбрал. Той, др. Сталин, напълно споделя мнението на вестник “Правда”. Той, др. Сталин, е длъжен да каже, че там няма нито дума за британското правителство. В статията се говори само за някои детайли в Англия.

Кер заявява, че в статията има две места, които привличат неговото внимание. На едното място е казано, че Англия се превръща в убежище и приют за гангстери.

Др. Сталин отговаря, че това го няма в статията. Там е казано, че Хес може да си помисли, че Англия може да се превърне за него в убежище. Кер казва, че втората забележка, която той би искал да направи по повод на тази статия, се състои в следното. В статията се казва, че ако Хес не бъде привлечен към отговорност той ще бъде разглеждан като посланик на Хитлер, ползващ се с неприкосновеност в Англия. Той, Кер, счита, че това е рязкост по отношение на английското правителство.

Др. Сталин отговаря, че там това не е казано, и повтаря, че английското правителство в статията не се споменава. Др. Сталин отбелязва, че нас никой няма да ни уплаши с подобни заяждания.

Кер отговаря, чe той не мисли, че др. Сталин е могъл да сметне, че той, Кер, иска да заплашва. .

Др. Сталин казва, че той не мисли това. Та Кер няма отношение към този меморандум.

Кер отбелязва, че той обаче е рупор на своето правителство.

Др. Сталин отговаря, че той също е рупор на своето правителство. Др. Сталин казва, че той би искал да знае защо не пипат Хес, защо не го разглеждат като престъпник.

Кер отговаря, че той е получил от Лондон съобщение с изложение на цялата история с делото на Хес и, ако И.В. Сталин пожелае, то той, Кер, може да прочете това изложение.

Др. Сталин предоставя на Кер сам да реши този въпрос.

Кер казва, че ще прочете този меморандум и ще го предаде на др. Сталин.

Др. Сталин не възразява.

След прочитането на меморандума др. Сталин казва, че всичко изложено в него е известно от печата. […]

Др. Сталин повтаря, че в това изложение за него няма нищо ново.

Керзаявява, четова може би се обяснява с това, че, както на него, на Кер, е известно, за Хес, лорд Бивърбрук е информирал др. Сталин.

Др. Сталин отговаря, че лорд Бивърбрук много малко е говорил за Хес. Бивърбрук е казал, че преди отпътуването си е бил у Хес и че Хес е военнопленник. Него, др. Сталин, го интересува един въпрос. След войната военнопленниците ги връщат. Когато войната свърши, немците ще бъдат длъжни да върнат в Англия английските военнопленници. Нима Хес ще бъде върнат в Германия след войната? Друг въпрос, който ме интересува, - казва др. Сталин, - се състои в следното. Ще бъде ли върнат в Германия след войната някой Гьобелс, ако той утре се спусне в Англия във военен мундир и бъде обявен за военнопленник? Как трябва да се разбира това, имайки предвид, че военнопленниците се връщат след войната?

Кер заявява, че смята, че може да отговори на въпроса на И.В. Сталин без ни най-малко забавяне. Той може да заяви, че тези хора няма да бъдат върнати в Германия след края на войната. У него, у Кер, има телеграма, получена от Идън, от който той би искал да прочете едно място. Тази извадка представлява идеята на английското правителство относно хитлеровите главатари, макар и не в окончателна форма. След това Кер прочита следното:

“Ние не мислим, че ще бъде сметнато за целесъобразно да привлечем към формален съд главните престъпници, такива като Хитлер и Мусолини, доколкото техните престъпления и отговорност са толкова големи, че те не подхождат за разглеждане по пътя на юридическа процедура. Обаче Комисията на Обединените нации, която е само орган, събиращ факти, може да получава и проверява свидетелски показания по отношение на всички престъпници от войната, включително и на тези главни фигури”.

Като прочита тази извадка от телеграмата, Кер заявява, че тези възгледи на английското правителство все още не са съобщени на нито едно от заинтересованите правителства и те се свеждат конфиденциално за сведение само на Й.В. Сталин. Кер казва, че ако В.М. Молотов пожелае да има това в писмен вид, то той ще му изпрати днес писмо с приложена тази извадка от телеграмата на Идън.

Др. Молотов отговаря със съгласие.

След това Кер моли разрешение да изложи още един раздел от телеграмата, която представлява допълнение към предадената от него записка за Хес.

Получавайки съгласие, Кер казва, че когато Хес долетял в Англия, германското правителство го е обявило за душевноболен. Душевното разстройство на Хес в началото е било незабележимо. Английското правителство се е надявало, че Хес е добър материал за пропаганда, но тези очаквания не са се оправдали. Тогава английското правителство решило да пази мълчание. В днешно време то не вижда основания да отстъпи от тази политика. Както е известно, английското правителство отначало опровергало факта за душевното разстройство на Хес. В днешно време, ако то заяви за душевното разстройство на Хес, Германия би могла да поиска неговото репатриране въз основа на Конвенцията за военнопленниците и в това би било трудно да се откаже на Германия без риск от репресии по отношение на военнопленниците на съюзниците. Накрая, - продължава Кер, - в последния абзац на телеграмата от Лондон се съдържа отговорът на въпроса на И.В. Сталин. В телеграмата е казано, че английското правителство, естествено, няма намерение да позволи на Хес да се върне и да избегне отговорността за престъпленията си. След това Кер моли за разрешение да се върне към първия пункт, засягащ решаването на съдбата на хитлеровите главатари от Обединените Нации.

Др. Сталин казва, че, следователно, той счита за установено, че по мнението на британското правителство, хитлеровите главатари не могат да се измъкнат от отговорност, ако попаднат в ръцете на Обединените Нации.

Кер отговаря, че той не се колебае да увери др. Сталин, че хитлеровите главатари няма да се измъкнат от отговорност, и той, Кер, смята, че в това зад него стои цялото правителство.

Др. Сталин заявява, че, следователно, той констатира - първо, че хитлеровите главатари няма да се измъкнат от отговорност; второ - че съдбата на хитлеровите главатари трябва да бъде решена не от някоя отделна нация, а от всички съюзници, както е била решена в своето време съдбата на Наполеон. Той, др. Сталин, би искал по тези въпроси между нас да бъде постигната договореност. Той, др. Сталин, не би искал Хитлер и другите гангстери да избягат в някоя страна, както това се е случило с Вилхелм. Именно от това се опасява той, др. Сталин.

Кер заявява, че както на първия, така и на втория въпрос, отговорите се съдържат в цитираните от него извадки от телеграмата В частност, за хитлеровите главатари е казано, че те трябва да бъдат осъдени с политическо решение на Обединените Нации.

Др. Сталин отбелязва, че той също смята това за съд. Работата не е в названието.

Кер казва, че той си представя съда над главатарите във вид на решения, които трябва да приемат Сталин, Рузвелт и Чърчил, за това да речем, че Хитлер трябва да бъде обесен.

Др. Сталин отговаря, че, разбира се, Сталин, Рузвелт и Чърчил могат да изкажат своето мнение. Но ако няма съд над хитлеровите главатари, хората може да кажат, че Сталин, Рузвелт и Чърчил са осъдили хитлеровите главатари като свои противници.

Кер заявява, че той счита, че това политическо решение за съдбата на хитлеровите престъпници ще се придружава с всички формалности. Той мисли, че това решение действително ще представлява решение на Обединените нации. Работата е там, че английското правителство счита, че престъпленията на хитлеровите главатари са твърде тежки, за да може да бъдат съдени по обикновените закони.

Др. Сталин предлага Кер и В.М. Молотов да зафиксират писмено това, за което са се договорили в днешната беседа.

Кер заявява, че той се затруднява да си представи, какво той би могъл да изложи в писмен вид. Той, Кер, би бил готов да изложи в свое писмо предложенията на английското правителство по този въпрос, за да могат И.В. Сталин и В.М. Молотов да ги обмислят. А след връщането от Куйбишев той, Кер, би могъл да обсъди този въпрос с В.М. Мо­лотов.

Др. Сталин отговаря, че Кер може да постъпи така, както му е угодно. След това др. Сталин чете на Кер съобщението на ТАСС за беседата на кмета на гр. Глазгоу Патрик Долан с кореспондента на вестник “Дейли Мейл” за Хес.

Изслушвайки това съобщение, Кер казва, че версията на историята за пристигането на Хес в Англия, изложена от Патрик Долан, съвпада със съобщението на английското правителство по този повод.

Др. Сталин заявява, че версията на Патрик Долан се отличава от съобщението на английското правителство. Патрик Долан говори за това, че Хес е пристигнал в Англия с разрешението на Хитлер. В заключение др. Сталин казва, че той мисли, че Хес не струва толкова много да се говори за него.

Кер се съгласява с това и казва, че разговорът за Хес може да се смята за завършен. […]

Беседата продължава 1 ч. 45 м.

Записал [подпис] (В. Павлов)

РГАСПИ. Ф. 558. Оп. 11. Д. 284. Л. 11-21. Оригинал

ПИСМО НА А.К. КЕР ДО НАРКОМА ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ В.М. МОЛОТОВ С ИЗВАДКА ОТ ТЕЛЕГРАМАТА НА А. ИДЪН, ОТНАСЯЩА СЕ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ВОЙНАТА

5 ноември1942 г.

Получено на5 ноември 1942 г.

Перевод от английски

БРИТАНСКО ПОСОЛСТВО

Москва, 5 ноември 1942 г.

До негово превъзходителство господин В.М. МОЛОТОВ,

Народен комисар по външните работи

Москва

Драги г. Молотов,

Извадката от телеграмата на г. Идън, отнасяща се за престъпниците от войната, която прочетох на Вас и на г. Сталин днес вечерта в Кремъл, гласи следното:

“Ние не мислим, че ще бъде счетено за целесъобразно да се привлекат към формален съд главните престъпници, такива като Хитлер и Мусолини, доколкото техните престъпления и отговорност са толкова големи, че те не подхождат за разглеждане чрез юридическа процедура. По наше мнение, въпросът за тези главни фигури, към които несъмнено трябва да бъде причислен и Хес, трябва да бъде решен чрез политическо решение на Обединените Нации. При тази процедура те могат да бъдат наказани също тъй сурово и доста по-бързо, отколкото при която и да било юридическа процедура. Обаче Комисията на Обединените нации, която е само орган, събиращ факти, може да получава и проверява свидетелски показания по отношение на всички престъпници от войната, включително и на главни фигури”.

Вие вероятно помните, че аз казах, че мнението на моето Правителство по този въпрос не е официално съобщено на другите заинтересовани правителства.

Искрено Ваш

Арчибалд Кларк Кер

Превел [подпис] (В. Павлов)

АВП РФ. Ф. 06. Оп. 4. П. 14. Д. 137. Л. 18. Оригинал.

№16

ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА ВКП(Б) ПО ПОВОД ОТГОВОРА НА НОТАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ОТ 5 НОЕМВРИ

9 ноември 1942 г.

  1. Съветското Правителство напълно споделя мнението на правителството на Великобритания затова, че е желателно откровено обсъждане на въпросите, по които има разногласия между двете правителства. Съветското Правителство е готово, в частност, да обсъди с Британското правителство въпроса за наказанието на военните престъпници и особено на главатарите на хитлерова Германия и на нейните съюзници, по които, както се изясни, има разногласия между нашите правителства. Заедно с това Съветското Правителство не може да не констатира, че по дадения въпрос Британското Правителство не се придържаше към този желателен метод на откровен обмен на мнения и не стъпи на пътя на своевременното обсъждане със Съветското Правителство по въпроса за наказанието на военните престъпници.

2. По повод на статията, публикувана в “Правда” на 19 октомври, е необходимо да се установи следното:

Тази статия отрази правилно съветското обществено мнение, отстоявайки изискването за незабавен съд над главатарите на хитлерова Германия, в това число над Хес, и изразявайки недоволство от някои изказвания в английския печат, изобразяващи Хес като военнопленник, което може да означава, че Хес като военнопленник ще бъде върнат на Германия и ще избегне съда и наказанието. Изразявайки по този начин възгледите на съветските кръгове, споменатата статия, както е очевидно, не е изявление на Съветското правителство, което по посочения въпрос направи своето официално изявление вече на 14 октомври с.г. От друга страна, въпреки твърдението на Британския меморандум от 3 октомври с.г., статията на “Правда” не съдържа никакви нападки към Британското правителство, а срещу някои английски дейци, изразили неприемливи за съветските кръгове възгледи по повод на изявлението на Съветското правителдтво от 14 октомври.

По този начин не може и дума да става за това, че от страна на Съветското правителство е имало някакво нарушение по духа на сътрудничеството, въплатен в англо-съветския Договор за съюз.

3. Що се отнася до реда на обсъждане между двете правителства на въпроса за наказанието на военните престъпници, Съветското правителство счита за необходимо да констатира следното:

В съветската нота от 3 ноември т.г. бе посочено, че Съветското правителство, чието лондонско посолство получи британските предложения за наказанието на военните престъпници чак на 6 октомври, е било лишено от възможността да изложи пред Британското правителство своята гледна точка по този въпрос до онзи момент, когато Британското правителство вече излезе на 7 октомври в палатата на лордовете с изложение на своята позиция по този въпрос. От изявлението на Британското правителство на 7 октомври се изясни също, че към този момент то е завършило вече съответната консултация с Правителството на САЩ и с другите съюзни правителства. Понеже Британското правителство сметна за възможно да изложи публично своята позиция по дадения въпрос, без да дочака изясняване на съветската гледна точка, Съветското Правителство излезе с изложение на своята позиция в изявлението си от 14 октомври.

По този начин по дадения въпрос не Съветското Правителство, а Правителството на Великобритания не счете за нужно да се възползва своевременно от дипломатическите канали за предварително обсъждане на предложенията, засягащи съществени интереси на двете държави.

4. Позицията на съветското правителство по въпроса за наказанието на хитлеровите престъпници и за предаването в съда на Международния Трибунал на хитлеровите главатари, вече оказали се в ръцете на едно от съюзните правителства, изчерпателно е изложена в изявлението на Съветското Правителство от 14 октомври и в съветската нота от 3 ноември. При съвместно обсъждане на тези въпроси от двете правителства Съветското Правителство би сметнало за правилно да стъпи на желаното постигане на пълна договореност между съюзниците преди всичко по следните пунктове:

а) главатарите на хитлерова Германия и нейните съюзници в Европа, вече оказали се в хода на войната в ръцете на едно от съюзните правителства, подлежат на наказание като принадлежащи към числото на главните виновници и престъпници във войната;

б) наказанието на тези престъпници във войната не трябва да се отлага, а трябва да бъде осъществено веднага сега, още преди свършването на войната;

в) наказанието на тези престъпници във войната трябва да бъде дело не на една държава, а общо дело на съюзните държави, заинтересовани от осъществяването на това наказание.

Бележка на В.М. Молотов с молив: “Утвърдено от др. Сталин 10/XI. В. Молотов”. В горния десен ъгъл на 1-ви лист е вписано “9/ХI” и е поставено кръстче, оградено в кръгче.

АВП РФ. Ф. 06. Оп. 4. П. 14. Д. 137. Л. 34-36. Оригинал.

* Черно на бяло