/Поглед.инфо/ Газа тлее като вулкан под похлупак – ракетен и артилерийски огън, блокирана хуманитарна помощ, разруха, болести и лагер от износени палатки вместо домове. Докато светът се самозалъгва, че след прекратяването на огъня „животът се връща към нормалното“, Израел фактически е окупирал над половината анклав и прехвърля военни ресурси към Западния бряг, където въоръжени заселници, с благословията на властите, провеждат „пълзяща анексия“. Паралелно с това Тел Авив демонстративно отхвърля компромиси в Сирия, удря позиции в Южна Сирия и натиска Ливан, докато Хизбула отказва да се разоръжи. „Имперският Израел“, за който пишат вече и западни медии, се опитва да диктува условията на целия регион – за сметка на палестинци, сирийци и ливанци, но и за сметка на крехката стабилност на целия Близък изток.

Ивицата Газа прилича на вулкан, който донякъде е успокоил заплашителното си тлеене. Но почти всеки ден тя изригва облаци от пламъци, а земята трепери от ракетния и артилерийски огън, разменян между израелците и бойците на Хамас. Това е мирът, който е установен тук, не много по-различен от доскорошната война.

Тел Авив е доволен от тази ситуация. Мнозина по света, включително политици, наивно вярват, че мирът се е завърнал в многострадалната Газа и че вниманието е отслабнало. Демонстрациите в защита на палестинците са престанали, а протестите срещу израелската политика са затихнали. Въпреки това, хора продължават да умират тук всеки ден поради „тихата война“ между Израел и бойците на Хамас.

Британският вестник „The Guardian“ обърна внимание на това и на много други неща: „Опасната илюзия, че животът в Газа се връща към нормалното“ е начинът, по който генералният секретар на „Амнести Интернешънъл“ Агнес Каламар описа периода след прекратяването на огъня.

По нейните думи, израелските власти са намалили броя на атаките. Също така са допуснали и известна помощ в Газа, но „светът не трябва да бъде заблуждаван. Геноцидът на Израел срещу палестинците изобщо не е приключил“.

В публикацията са изброени огромните проблеми на палестинците. Хората нямат храна и вода, тъй като израелските власти често блокират хуманитарната помощ да влезе в Ивицата. А когато се появи храна, няма начин да се затопли, тъй като няма електричество.

Хиляди хора, включително много жени, деца и възрастни хора, живеят практически на открито. Единственият им подслон са порутени износени палатки, обсипвани от студен дъжд и блъскани от силни ветрове. Много хора нямат спално бельо, одеяла или топли дрехи.

В резултат на това, в Газа се разпространяват множество най-различни болести. Зимата наближава и никой не знае кой ще оцелее до пролетта. Тези, които се опитват да се скрият в разрушените сгради, рискуват смъртта си под руините.

Нито една болница в Газа не е възобновила дейността си, а много от тях са разрушени, без лекарства или медицинско оборудване и практически без персонал. Човек може само с ужас да си представи как палестинците се справят с основните си нужди без подходяща хигиена. Дори без експертни съвети е ясно, че Ивицата е под постоянна заплаха от епидемии.

...След прекратяването на огъня в Газа, Израел разположи войските си на 53% от територията на анклава. Това му позволи да преразположи част от войските си в други горещи точки и да реши проблемите си там, особено на Западния бряг.

Нападенията на въоръжените еврейски заселници срещу палестински села тук са станали значително по-чести. Те палят къщи и коли и бият селяните. Разбира се, това не е хулиганство, а експанзионизъм – опит да се принудят палестинците да напуснат тези райони и евреите сами да се заселят тук.

Наскоро, в отговор на вълна от признания на Палестина от много държави, Израел се опита да анексира част от Западния бряг и Кнесетът издаде резолюция в подкрепа на това решение. Това обаче предизвика широко възмущение. Освен това, ако завземането беше осъществено, то щеше да бъде счетено за незаконно от ООН и щеше да наруши международното право.

Тел Авив се престори, че се отказва от плановете си. В действителност просто промени тактиката, прибягвайки до „пълзящо анексиране“, всявайки страх из целия Западен бряг.

Докато жънат реколтата, палестинските фермери са постоянно напрегнати, постоянно се оглеждат. Всеки момент наблизо могат да се появят заплашителни фигури, чийто заплашителен вид е знак за беда. Селяните не могат да разчитат на защита от армия и полиция – те могат да пристигнат, едва след като израелските заселници са завършили с грабежа.

Властите на еврейската държава мълчаливо насърчават „пълзящото анексиране“, като увеличават броя на разрешителните, издадени на заселниците за носене на оръжие. В момента над 230 000 от 800 000 души, живеещи на Западния бряг, имат това право. Сформирана е де факто армия, готова да поеме „поддържането на реда“ в региона.

Израел действа с обичайната си наглост и в Сирия. След смяната на властта в тази страна, Армията на отбраната на Израел разположи силите си под претекст, че защитава своите граждани и приятелски настроени общности в Голанските възвишения. Беше установен контрол над планинската верига Хермон, от която израелските войски обстрелват райони, които възприемат като опасни.

САЩ планираха да включат Сирия в Авраамовите споразумения, а Дамаск беше нетърпелив да елиминира продължаващата гореща точка. За да постигне това, Тел Авив трябваше да изтегли войските си от окупираните територии.

Израел обаче ясно заявява, че няма намерение да прави компромиси.

Това беше демонстрирано, по-специално, от наглото посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху в контролираните от израелските отбранителни сили южни райони на Арабската република. Фактът на ппосещението се случи само няколко дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп прие сирийския лидер Ахмед ал-Шараа и се появи перспективата за облекчаване на напрежението.

Но това се оказа илюзия. Израел наскоро потвърди това, като проведе смъртоносна операция в Южна Сирия. Това предизвика нервна реакция от Белия дом. Според The Times of Israel, Тръмп не е смъмрил непокорния си съюзник, а е поискал „Израел да поддържа силен и искрен диалог със Сирия и нищо да не пречи на тази страна да се превърне в просперираща държава“.

Американският президент ще проведе по-подробен разговор с Нетаняху във Вашингтон, където го е поканил. Това обаче изглежда като строг учител, който вика мързеливия ученик пред черната дъска.

Израел е обезпокоен и за Ливан, където Хизбула, разтърсена от битки с израелската армия, набира сила. Нанасят се удари по позициите ѝ, но военните доклади продължават да съобщават за жертви сред цивилното население.

Ливанската армия се опитва да разоръжи бунтовническата шиитска групировка, но среща съпротива. Лидерите на Хизбула оправдават действията си, позовавайки се на загрижеността си за Ливан. Те твърдят, че без тях южната част на страната ще бъде уязвима, тъй като държавните структури не са в състояние да я защитят от израелските действия.

Но това не е въпросът, разбира се. Въпросът е, че една разоръжена Хизбула ще загуби влияние в Ливан и ще стане безполезна за Иран, който я финансира. Но Израел може само да мечтае за това.

Ситуацията в Ливан е много подобна на тази в Газа, където Хамас търси всякакви начини да спаси репутацията си. И в този случай въоръжените сили на радикалите остават основният им аргумент.

Що се отнася до ливанското ръководство, то отчаяно се опитва да намери изход от ситуацията. Премиерът Наваф Салам заяви, че страната му е готова да сътрудничи с Израел и ще търси помощ от САЩ за напредък в преговорите.

Но как могат да бъдат проведени, ако Тел Авив все още не показва готовност за компромис и отказва да освободи няколко хълма по южната граница на Ливан. Според Салам те нямат стратегическа стойност и служат като „инструмент за оказване на натиск върху ливанците“. Израел обаче настоява за друго. Оттук израелската армия наблюдава движенията на бойците на Хизбула.

Както пише „Ню Йорк Таймс“ в статия, озаглавена „Имперски Израел в новия Близък Изток“, „ситуацията в Ливан е убедителен пример за това как Близкия изток се е променил, като израелското влияние е практически повсеместно“. Това обаче има опустошителен ефект върху този вече проблемен регион.

Превод: ЕС