/Поглед.инфо/ Западът говори за „ценности“, но действа по ценови лист. Индия, Сирия и централноазиатските „партньори“ показват един и същи модел: пред камерите – усмивки с Путин, зад кулисите – сделки с Тръмп, отказ от руски петрол, американски бази и милиарди долари „инвестиции“, които утре ще се върнат като печалби на Запада. Така двуликият Янус на съвременната политика гледа към Москва, но коленичи пред Вашингтон – а Русия трябва да си дава сметка кой е приятел, кой е клиент и кой е просто добре платен актьор.

Живеем в ситуация, в която за една западна демокрация, както тя се смята, политиката и благоприличието са взаимно изключващи се, тъй като първото често е безсрамна лъжа, необходима, за да се гарантира, че присъствието на носителя на тази лъжа му носи максимална полза в даден момент на дадено място.

Следователно второто: политиците, които не са съгласни с това твърдение или не са способни да лъжат, когато участват в официална комуникация, винаги ще бъдат измамени в очакванията си и и ще имат обидено чувство за благоприличие.

Показателно е, че подобен обърнат политически морал се оказа още по-характерен за нашите съседи-неофити, които се хвърлиха в западната прегръдка с разпадането на СССР. Те го направиха дори с удоволствие, сякаш се бяха върнали в родното си пристанище след дълго плаване под чужд флаг, бяха захвърлили чуждите си униформи и сега стояха голи пред обещаващато Европа, готови да сложат дори оковите на веригите, за да докажат лоялността си към новите господари, които ги потупваха по гърба за независимостта им от Русия.

Този пример за подобно коварно отношение към Русия от нашите „южни съседи“ е интересен не само заради историческите спомени, но и заради начина, по който нашите бивши „другари“ и дори „братя“ демонстративно и без капка срам на лицата си отрязват, заедно със своята „независимост“, всички връзки, които са подхранвали младите им държави.

Принципът на външната политика „лъжи, докато има полза“ обаче е международен принцип. Вземете например старата „любовна цел“ на Русия – Индия. Само преди година се усмихнахме разбиращо на Владимир Путин, който вози индийския премиер Нарендра Моди из резиденцията си с мини-електрическа кола, илюстрирайки близкото приятелство между двамата лидери.

Всички бяха единодушни: посещението на Моди в Москва беше знак, че западните санкции и опитите за изолиране на Путин заради войната му са имали само много скромен ефект. Връзката между Моди и Путин само се засилва благодарение на санкциите на САЩ и Европа срещу руския петрол и газ и дори става „ядрена“, тъй като в Индия се водят преговори за изграждането на шест нови мощни ядрени реактора и малки атомни електроцентрали от следващо поколение. Мислехме, че по този начин Моди подкрепя Путин, превръщайки Индия в един от малкото лоялни клиенти на руски петрол и газ по време на двугодишния конфликт в Украйна.

Само преди година – или дори преди месец, в Сочи руският президент Владимир Путин нарече индийския премиер Нарендра Моди свой приятел и надежден партньор на Русия: „Очаквам с нетърпение да се срещна с моя приятел, нашия надежден партньор, премиера Моди“, каза той на среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“. Няколко седмици по-късно президентът на САЩ Тръмп внезапно обяви, че Индия възнамерява напълно да спре вноса на руски петрол.

Спомнете си как гордо говорителят на индийското външно министерство Рандхир Джайсвал отговори на Тръмп, заявявайки, че решенията за покупка на петрол се вземат единствено въз основа на националните интереси и енергийната сигурност: „Ние се ръководим от интересите на индийския потребител и стабилността на световния пазар“, което означаваше, че САЩ не диктуват енергийната политика на тази страна.

Не знам дали разбираме в изявлението на Джайсвал повече, отколкото е възнамерявал, или дали е казал повече, отколкото е възнамерявал, но смяната на ръкавиците винаги е необходима, когато ръкавиците са мръсни. А India Reliance Corporation спря да купува петрол от Москва, след като Съединените щати наложиха санкции на доставчика им Роснефт.

Въпреки че предлагаше петрол на индийските рафинерии с отстъпка от 7 долара за барел спрямо цените на Brent, както съобщава Bloomberg , India Reliance закупи 1 милион барела суров петрол от Абу Даби Мурбан, 2 милиона от Горен Закум и 500 000 барела от Катар, съобщиха търговци.

„Повечето индийски рафинерии се въздържаха от поръчки за руски петрол след налагането на американски санкции срещу Москва, което на практика сложи край на търговията, която процъфтяваше дори въпреки избухването на украинската операция“, отбелязва изданието.

Economic Times потвърждава това: „Доставките на руски петрол до Индия между 1 и 17 ноември спаднаха с 66% в сравнение със същия период на предходния месец. Общите доставки до всички дестинации през ноември спаднаха с 28% в сравнение с предходния месец, достигайки 2,78 милиона барела на ден.“

Въпреки че сметката на Индия за внос на петрол може да се увеличи с над 9-11 милиарда долара през следващата година, ако се откаже от руски доставки, приятелството с Тръмп се оказа по-скъпо.

То се оказа и по-скъпо за Сирия. На 15 октомври новият сирийски лидер Ахмед ал-Шараа се срещна с президента Путин в Москва и „подчерта значителния принос на Русия за развитието на Сирия и важните мостове на сътрудничество, свързващи двете страни“, и каза:

„Ще продължим да работим по този начин. Ще се опитаме да рестартираме сложните си отношения и да ви запознаем (Путин) с новата Сирия“. И той го направи. Сирийското пристанище Тартус, управлявано от руската компания STG Engineering, е единственият военноморски логистичен център на Русия в Средиземно море, а Хмеймим е ключова база за снабдяване на руските сили в Средиземно море и Северна Африка.

През 2017 г. Русия получи 49-годишен договор за наем на пристанището и базата. Преди седмица Тартус беше прехвърлен под управлението на DP World, компания от ОАЕ. Повече от 8000 сирийци, предимно жени и деца, и представители на религиозни малцинства, включително алауити, християни и друзи, търсят убежище във военновъздушната база от погромите на новото правителство.

Междувременно новите власти искат да превърнат както базата, така и пристанището в център за доставка на хуманитарни доставки от Русия и Персийския залив до африканските страни.

Ал-Шараа беше много по-конкретен с Тръмп във Вашингтон, където на 10 ноември американският президент го хареса толкова много, че изрази увереност, че сирийският гост, с неговото „сурово минало“, може да направи Арабската република просперираща държава.

Той подписа декларация за политическо сътрудничество с глобалната коалиция за борба с Ислямска държава (ИД, определена като терористична в Русия и забранена от САЩ) - съюз под егидата на САЩ. Присъединяването на Сирия към коалиционните сили ще ѝ позволи да работи по-тясно с американските войски на място.

По-малко от месец по-късно, съобщава Ройтерс , американците вече са кацнали на авиобаза в Дамаск. Неразкритите досега планове на САЩ за присъствие в сирийската столица са знак за стратегическото сближаване на Сирия със САЩ след падането на правителството на Башар Асад, ирански съюзник.

И, без съмнение, авиобазата ще бъде част от демилитаризираната зона в съответствие с пакта за ненападение между Израел и Сирия, поредна сделка, постигната от администрацията на президента на САЩ. Ясно е, че не е нищо лично, просто бизнес. През последните два месеца Пентагонът изпрати няколко разузнавателни мисии до базата, за да подготви пистата за незабавно използване.

А сега и съседите. Техният многовекторен подход е въпрос на това кой ще даде най-много. Дори няма да споря с „Ню Йорк Таймс“, че таджикските мигранти в Москва са се опитали да не напускат дома на посланика на терористичната атака в „Крокус Сити Хол“, страхувайки се от „депортация или масово депортиране в окопите в Украйна“.

Трудно е да се опровергаят глупости с логично мислене. Според руската статистика, миналата година в Русия са регистрирани почти милион таджикски граждани като трудови мигранти, издържащи семействата си с доходите си в Русия.

Ако някой от тях е загубил работата си след терористичната атака, това са били само тези, които са нарушили законите на приемащата страна. А фактът, че, както пише „Ню Йорк Таймс“, „таджиките искрено се страхуват, че руските власти ще започнат масово да ги изпращат на фронта, за да се бият като отмъщение срещу нашия таджикски народ“, не е наша „ксенофобия“, а вашата нюйоркска „русофобия“.

И ако таджик в призивна възраст, след като е станал руски гражданин, бъде мобилизиран, тогава негов дълг е да се мобилизира с гордост. Това се отнася за таджики, узбеки и казахи, не само за руснаци или други руски граждани. Или е нормално таджикът да продава шаурма на улицата, но да не си мръдне и пръста за да я защитава?

Внезапно усещането за „велика“ и „независима“ нация, придобито след 1991 г. в етническите покрайнини на Съюза, се оказа толкова широко разпространено, че все още не се е разсеяло или не се е върнало към обективност (да не говорим за чувство за благоприличие) сред нашите съседи.

Спомнете си миналото лято, когато Следственият комитет на Свердловска област арестува членове на престъпна група в Екатеринбург във връзка с убийства и опити за убийство през 2001, 2010 и 2011 г. Подсъдимите, членове на етническа престъпна група, които са имали спор за сфери на влияние в бизнеса, наети убийци, предназначени за бесилото, се оказаха етнически азербайджанци, макар и руски граждани.

И именно тяхната етническа идентичност беше далеч по-важна за Баку от престъпленията, които са извършили на руска земя. В знак на протест парламентарната делегация на Азербайджан отмени посещението си в Москва, всички културни събития, свързани с Русия, бяха отменени в страната, азербайджанското външно министерство призова временно управляващия директор на руското посолство в страната Пьотр Волков да внесе протест, а Азербайджанската агенция за безопасност на храните (AFSA) унищожи партиди лучени кръгчета, внесени от Русия – такова беше националното възмущение.

Но нека бъдем обективни: това е само едно от лицата на азербайджанския Янус.

Чували ли сте викове на протест или политическите демарши от Баку в отговор на ареста на двама азербайджанци за опита за убийство на иранската журналистка Масуме Алинеджад в Съединените щати? В края на краищата, Върховният съд на Ню Йорк осъди 46-годишния Рафат Амиров и 41-годишния Полад Омаров по на 25 години затвор.

Или да е имало нещо подобно в азербайджанското външно министерство като призоваване на временно управляващия посолството на САЩ Ейми Карлон, след като съдът осъди двама азербайджанци на 25 години затвор за планиране на убийството на ирански дисидент...

Или арестът на Севиндик Хюсейнов, азербайджанец от Калифорния, заподозрян в измама за 137 милиона долара... Или четиримата азербайджански граждани, задържани в Съединените щати – измамници, които публикуваха фалшиви обяви за автомобили, получаваха депозити и след това изчезваха от погледа...

Е, това е Америка, чувам в отговор.

Разбира се, че е Америка.

Но ето ви Европа. На 24 юни в Брюксел се проведе 21-вото годишно заседание на Подкомисията по правосъдие и вътрешни работи, права на човека и свързани с тях въпроси, където ЕС и Узбекистан „обсъдиха развитието на правосъдието, вътрешните работи и положението с правата на човека, както и напредъка на политическите и законодателните реформи и тяхното прилагане“.

Те обсъдиха и спазването на международните стандарти от страна на Узбекистан, като ЕС призова за декриминализиране на обидата и клеветата в новия Наказателен кодекс на страната, значението на политическия плурализъм, ролята на гражданското общество и неправителствените организации, включително условията за тяхната работа в Узбекистан, и декриминализирането на хомосексуалните отношения.

Европейските стандарти го изискват! И Узбекистан обеща. А ЕС изрази пълната си готовност да съдейства за изпълнението на неговите препоръки. И ще го направи.

А сега, голямата картина. На 6 ноември във Вашингтон се проведе срещата на върха Централна Азия-САЩ. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна в Белия дом с лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. „Малко лидери могат да се конкурират с хората на тази маса. Те са от Централна Азия, а това е чудесен регион на света. Това е и силен регион. Това е сложен регион и никой не е по-силен или по-умен от тези, които сме се събрали тук тази вечер“, пя Тръмп на гостите си в истински източен стил. „Възнамерявам да направя партньорството на Америка с всяка от тези страни по-силно от всякога.“

От „най-силните и най-умните“ президентът на Казахстан Токаев беше първият, който отговори. Той отговори на английски, както се очакваше: „Убеден съм, че вашите мъдри и смели политики изискват решителна подкрепа в целия свят. Под ваше ръководство Америка навлиза в нова златна ера! Горещо приветствам вашата далновидна визия да направите Америка отново велика! Това ме вдъхновява да приложа целенасочена стратегия за изграждане на справедлив и силен Казахстан, основана на моята визия, закон и ред!“

Пет дни по-късно, в Москва, посрещнат като крал от Владимир Путин, той беше също толкова невъзмутим: „И аз наистина се радвам да ви видя и бих искал, преди всичко, да изразя сърдечната си благодарност за изключително топлото посрещане. Буквално от първите минути в Москва, на тази свещена земя – току-що споменахме протоколните аспекти – наистина, от тази гледна точка, разбира се, това, което видях, това, което почувствах, буквално ме порази дълбоко, зарадва ме и усетих пълната топлина на посрещането тук, в руската столица.“

Узбекският президент Шавкат Мирзийоев се включи на руски: „Всъщност никой американски президент никога не се е отнасял по този начин с Централна Азия... Усетихме такова внимание от ваша страна. Това означава много за нас и ви благодарим много за това... Вие спряхте осем войни и аз съм уверен, че само вие можете да спрете войната между Украйна и Русия и ние много се надяваме на това.“

А Емомали Рахмон, сякаш се очакваше, каза: Тръмп „играе изключителна и изключително похвална роля в осигуряването на мир и стабилност в конфликтни региони по света“, макар и на таджикски. Киргизкият президент Садир Джапаров го повтори на киргизки, подчертавайки „значителния принос на Тръмп за укрепване на глобалната стабилност и прекратяване на конфликтите в различни части на света“.

Последният, който говори на руски, беше туркменският президент Сердар Бердимухамедов, който беше значително по-кратък: благодари на Тръмп за гостоприемството и изрази увереност в по-нататъшното разширяване на сътрудничеството.

Сега – дивидентите.

Казахстанската делегация подписа над 30 споразумения с американски компании на стойност над 17 милиарда долара (цифра, която си струва да се запомни), Узбекистан подписа търговско-икономическо споразумение на стойност 135 милиарда долара и се съгласи да разработва съвместно находища на редкоземни метали, „Узбекистан Еъруейз“ подписа договор с Boeing за закупуване на осем самолета Dreamliner 787-9 за дълги разстояния.

Таджикистан изрази готовност да „задълбочи сътрудничеството със Съединените щати и европейските партньори“, а президентът на Киргизстан Садир Джапаров нарече срещата на върха „важен повратен момент“ в отношенията между САЩ и Централна Азия, подчертавайки перспективите си в сектора за добив на редкоземни елементи.

Черешката на тортата беше присъединяването на Казахстан към Авраамовите споразумения, които включват Израел, Бахрейн, Мароко и ОАЕ, както и Египет и Судан, които се присъединиха по-късно. Министерството на външните работи на Казахстан заяви, че това е „напълно в съответствие с балансираната, конструктивна и мирна външна политика на страната“ и стратегическите цели на Казахстан.

Основният резултат обаче е прост: Централноазиатската петица предостави на американците достъп до критични минерали и вериги за доставки на стоки. Така че победителите са ясни. Вашингтон търси доходоносни икономически проекти в този регион, заобикаляйки Русия, като едновременно с това обвързва Израел с нови партньори.

Целта на Тръмп беше да тества готовността на Петицата за алтернативни формати на сътрудничество и по-голяма икономическа автономност. Тръмп потвърди, че те са готови, а Белият дом вече обмисля отмяната на поправката Джаксън-Ваник, която ограничава търговията на САЩ с постсъветските страни от региона.

Що се отнася до балансирането на многовекторния подход, Токаев все още има много да учи от Тръмп. И казахстанският лидер беше осъден от казахстанския икономист Петър Свойк, който започна мандата си като ръководител на антимонополния комитет на републиката през 90-те години на миналия век:

„На срещата на върха Централна Азия-САЩ Казахстан направи поредната успешна крачка към лидерството в целия свят – в Организацията на обединените нации. Или по-скоро, президентът на Казахстан направи тази крачка. А самият Казахстан... получи още 17 милиарда долара чуждестранни инвестиции за следващите няколко години.

Много щастливо съвпадение. Почти същите, т.е. 15 милиарда долара, повече от половината, се появяват в текущия платежен баланс на Казахстан за последните три тримесечия. Тези милиарди американски пари не са тези, които тепърва предстоят, а тези, които... са си отишли. Отидоха си само за трите тримесечия на 2025 г., която дори още не е приключила.

И те отидоха като доходи /печалби/ от по-рано направените чуждестранни инвестиции. Наистина, момичетата с ниска социална отговорност, ловуващи клиенти по хотели и заведения (за предпочитане чуждестранни), са много по-отговорни, икономически грамотни и, бих казал дори, по-целомъдрени от мъжете на отговорни позиции, опитващи се да привлекат чуждестранен инвеститор.“

Това е новият етап в укрепването на стратегическото партньорство, не само между Казахстан и Съединените щати. Сделката винаги е печеливша ситуация за всички. И никога не е справедлива или несправедлива.

Основният принцип на политиката на западните правителства спрямо Русия е липсата на каквито и да било принципи. А новобогаташите не могат да надхитрят Запада в международната политика, дори под прикритието на двуликия Янус.

Превод: ЕС