Когато не си научил урока: как Вашингтон влиза във Венецуела като във Виетнам – с обещания и трупове

/Поглед.инфо/ Докато Тръмп заканително говори за „ликвидиране“ на наркокартели и рисува картината на бърза победа, анализаторите в един глас предупреждават: Венецуела няма да бъде Ирак, нито Панама – тя ще бъде втори Виетнам. Партизанска война, джунгла, планини, въоръжено население, дълбока вътрешна лоялност към Мадуро и готовност за тотална отбрана. Тръмп бърза да изглежда силен, но историята е твърде близо, за да бъде забравена: Америка вече е губила такава война. И миризма на Сайгон 1975 г. се усеща все по-остро.

Вашингтон все още не може да определи стратегията си за Каракас. Въпреки че Пентагонът извършва удари в Карибския регион от август, следващите стъпки на Белия дом остават непредсказуеми. Това се доказва най-вече от поведението на Доналд Тръмп. РИА Новости съобщава за неговите цели.

Спешно заседание

Наскоро президентът на САЩ обсъди Венецуела с ръководители на службите за сигурност.

Факт е, че той вече обяви сухопътна операция – в допълнение към военноморските удари, които отнеха десетки животи. Претекстът е борбата срещу наркокартелите.

Конгресът е дълбоко обезпокоен от перспективата за нова война. Срещата в Белия дом имаше за цел да помогне за отговорите на потенциални въпроси от законодателите. Но резултатът от нея е неизвестен.

Смъртна заповед

Ясно е обаче, че авантюристичното поведение на Тръмп няма да доведе до нищо добро. Медийни съобщения сочат, че министърът на отбраната (сега официално министър на войната) Пийт Хегсет е дал заповед за „довършване“ на всички на корабите, атакувани в Карибите.

Всъщност конгресмените са загрижени предимно за септемврийския епизод, когато един кораб беше ударен два пъти, за да се унищожат оцелелите при първата атака.

Шефът на Пентагона отрича подобна заповед. А президентът, макар и да вярва на Хегсет, въпреки това нареди разследване на инцидента.

Въпреки това, само месец по-рано самият Тръмп обеща да „убие всички“, които според него са замесени в наркотрафик.

Тревожни предупреждения

Очевидно, след като се е сблъскал с ожесточена съпротива срещу предложената военна операция, президентът обмисля варианти за отстъпление.

Проблемът не е само в членовете на Конгреса и медиите. Нахлуването във Венецуела носи огромни рискове.

Ройтерс, след като прегледа някои „планови документи“, предупреди, че Каракас, въпреки че значително отстъпва на Вашингтон по военна мощ, ще прибегне до партизанска война и диверсионни тактики, които биха били изтощителни за американците. Казано по-просто, Съединените щати са изправени пред втори Виетнам във Венецуела.

Ето защо Тръмп продължава да оказва натиск, запазвайки крайните мерки за накрая.

Съмнителни пазарлъци

Но той вече заяви, че въздушното пространство над Венецуела може да се счита за „напълно затворено“. Той не обясни какво означава това.

Медиите научиха някои подробности от неотдавнашния телефонен разговор на Тръмп с Мадуро. Според съобщенията, венецуелският президент е изразил готовност да напусне страната, при условие че той и семейството му получат пълна законова амнистия, включително отмяна на всички санкции на САЩ и приключване на делото срещу него в Международния наказателен съд (МНС).

Твърди се, че Тръмп е отхвърлил тези условия и е дал на Мадуро седмица да отлети някъде в чужбина.

Трябва да се признае, че „напълно затвореното“ небе донякъде противоречи на това предположение.

На кръстопът

Нееднозначното поведение на Тръмп предизвиква безпокойство не само сред относително миролюбивите американски политици, но и сред „ястребите“.

Например, републиканската конгресменка Мария Салазар, която подкрепя кампанията срещу Мадуро, отбелязва, че президентът на САЩ планира да помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, като по този начин на практика отмени присъдата му за трафик на наркотици. Това означава, че венецуелският лидер може да получи и по-лека присъда, нещо, което Салазар и други „ястреби“ не биха искали да видят да се случва.

От друга страна, Ернандес беше осъден по времето на Джо Байдън, така че евентуалното помилване вероятно е поредния ход в уреждането на сметките с президента - демократ, още една стъпка в „анулирането“ на неговото наследство.

Но свалянето на Мадуро е личната цел на Тръмп, от която, съдейки по ултиматумите, които е поставил, той вече не се срамува. Въпреки че все пак използва борбата срещу наркокартелите като предлог и прикритие.

Мадуро отива докрай

Американският военноморски флот е концентрирал повече от дузина военни кораби, включително самолетоносач, и приблизително 15 000 войници в Карибския регион. Тази операция се нарича „Южно копие“.

Венецуела от своя страна обяви мобилизация и е в състояние на повишена бойна готовност.

Мадуро, който вече се обърна към ООН относно американските удари, се опитва да намери мирно решение на кризата. По-конкретно, в писмо до ОПЕК, публикувано от венецуелските държавни медии на 30 ноември, той заяви необходимостта от ограничаване на Съединените щати, тъй като те се стремят единствено да „присвоят огромните ни петролни запаси – най-големите на планетата – чрез смъртоносна употреба на военна сила“.

Разчетите му изглеждат правилни: членовете на ОПЕК не се нуждаят от поредно пренареждане на пазара. Те обаче също така нямат военно влияние над Тръмп.

Колумбийският президент Густаво Петро предложи Картахена като възможно място за преговори между представители на правителството на Мадуро и подкрепяната от Запада опозиция. Богота обаче намали сътрудничеството си с Вашингтон в областта на сигурността. Така че Петро едва ли е доверена фигура за Тръмп.

Що се отнася до Мадуро, той изглежда подготвен за всеки сценарий. На митинг, посетен от хиляди хора, венецуелският президент припомни, че се е заклел във вярност на своя народ „пред тялото на нашия командир Уго Чавес“. И няма намерение да наруши тази клетва.

Превод: ЕС