/Поглед.инфо/ В началото на декември 2025 г. Москва отново се превърна в сцена на ключови дипломатически разговори, насочени към намиране на устойчиво решение на конфликта в Украйна. Спецпосланикът на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Кушнер – зет на американския държавен глава и дипломатически съветник, пристигнаха в руската столица за шестия си кръг от консултации с представители на Кремъл и с президента Владимир Путин. Това посещение подчерта динамиката на американско-руските контакти и усилията за изготвяне на нов, приемлив за всички страни мирен план.

Преговорите в Кремъл започнаха вечерта на 2 декември и продължиха около пет часа. Към руската делегация се присъединиха съветникът на президента Юрий Ушаков и Кирил Дмитриев – специален представител по международното икономическо сътрудничество. По информация на руската страна разговорите са се отличили с конструктивен тон, като и двете страни предадоха взаимни политически послания от своите лидери. Обсъдени са американски предложения за урегулиране на конфликта, структурирани в няколко документа, които Москва получи предварително.

Според Ушаков, в хода на срещата страните са дискутирали комплексни въпроси, сред които териториалните параметри на бъдещо споразумение и възможностите за възстановяване на икономическото партньорство между САЩ и Русия в перспектива. Макар да не се стигна до компромис по всички теми, Кремъл оценява редица американски идеи като потенциално приемливи, докато към други изрази критика. Американската делегация пристигна в Москва с обновен вариант на мирното предложение, изготвен съвместно от Уиткоф, Кушнер, държавния секретар Марко Рубио и Кирил Дмитриев.

Първата редакция от 28 пункта, разпространена в края на ноември, е възприета в Киев и сред част от европейските страни като небалансирана. Последвалите консултации доведоха до съществени изменения, които американската страна окачествява като конструктивни и насочени към постигане на устойчив мир. Преди отпътуването си към Москва Уиткоф информира по телефона украинския президент Владимир Зеленски, както и европейски лидери, включително френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър.

Срещите в Москва поддържат интензитета на руско-американския диалог, като в перспектива евентуален двустранен форум между президентите Путин и Тръмп ще зависи от развитието на текущите работни контакти. Промените в мирния план, договорени по време на консултациите между Вашингтон, Киев и европейски представители, донасят нови предизвикателства в преговорния процес. Част от първоначалните предложения, като прехода на целия Донбас под руски контрол или фиксирането на линия на разделение в Херсонска и Запорожка област, отпадат от текста или се предвиждат за бъдещи преговори – което според анализатори може да срещне твърда позиция от страна на Кремъл. Русия неколкократно заяви, че изтеглянето на украинските сили от териториите на ДНР и ЛНР остава основно условие за прекратяване на бойните действия.

Същевременно продължава дискусията по въпроса за неутралния статут на Украйна – ключов елемент за Москва, който според руската страна трябва да бъде гарантиран на най-високо правно ниво. Друг стратегически въпрос за Кремъл засяга съдбата на замразените руски активи в чужбина: докато първата версия на плана допускаше частично използване на средствата за възстановяване на Украйна и създаване на съвместен инвестиционен фонд, последните предложения акцентират върху тяхното трайно блокиране в полза на компенсации.

Паралелно на диалога с Русия, САЩ провеждат интензивни преговори и с Киев. В края на ноември украинска делегация проведе серия от срещи първо в Женева, след това в Маями, където се договарят изменения в документа. Украинското ръководство определя тези разговори като продуктивни, но признава, че редица въпроси изискват допълнително обсъждане. Президентът Володимир Зеленски подчертава, че Киев приема сериозно дипломатическия процес и настоява за ясни и конкретни гаранции за сигурността на Украйна.

Украйна определя като приоритетни три чувствителни теми: съдбата на блокираните руски активи, териториалните въпроси и наборът от международни гаранции за безопасност. Зеленски подчертава, че европейската интеграция остава ключова част от тези гаранции и настоява за конкретен времеви хоризонт. Той отбелязва, че след срещите в Кремъл американските представители ще информират Киев за резултатите и в зависимост от тях може да последва нов кръг консултации на най-високо ниво, включително възможна среща между него и президента Тръмп.

Москва, от своя страна, заявява готовност да продължи дипломатическия процес, като подчертава необходимостта от реалистичен подход и признаване на ситуацията на фронта. Кремъл обвинява европейските държави, че заемат твърда линия, която затруднява постигането на компромис, но не изключва бъдещо включване на европейски партньори в процеса при промяна на условията. Въпреки разминаванията, руският президент уверява, че страната му не търси конфронтация извън рамките на конфликта, но ще бъде готова да реагира на всяко предизвикателство към нейната сигурност.

Дипломатическите усилия продължават в интензивен темп, като в началото на декември се очаква американските представители да се срещнат с украинския президент в Европа, за да обсъдят последващите стъпки. След приключване на разговора в Кремъл Уиткоф и Кушнер се завръщат във Вашингтон за по-нататъшна координация с американската администрация.

Паралелно със стратегическите дискусии по същество, срещата в Москва привлече световното внимание с необичайно високото ниво на секретност. Юрий Ушаков подчертава, че страните са поели ангажимент да не разкриват ключови детайли от съдържанието на разговорите. Според руската страна продължителността на срещата – над пет часа – свидетелства за сериозността и дълбочината на обсъжданите въпроси.

Въпреки че компромисен вариант все още не е намерен, Москва подчертава, че част от американските предложения могат да служат като основа за по-нататъшни разговори. Основното различие остава свързано с териториалния въпрос, който продължава да бъде ключов фактор за възможността за постигане на договореност. От Кремъл посочват, че редица от изпратените документи – общо пет – съдържат важни идеи, но за някои от тях е необходимо допълнително обсъждане.

Поредицата от срещи и консултации показва един подход на малки стъпки към изграждането на взаимно приемливи позиции. Отсъствието на публични коментари от страна на американския президент Доналд Тръмп след преговорите се приема като знак на внимателно калкулиране на политическите рискове и време за вътрешни консултации във Вашингтон. Кремъл също проявява сдържаност, като оставя пространство за бъдещи дипломатически маневри.

Международната среда остава ключов фактор за развитието на процеса. Икономическите трудности на Украйна и необходимостта от стабилно външно финансиране поставят Киев в ситуация на ограничени възможности. Решенията на Европейския съюз относно замразените руски активи могат да окажат съществено влияние както върху способността на Украйна да продължи съпротивата си, така и върху условията, при които би се стремяла към мирно споразумение.

Същевременно, според анализатори, САЩ и Русия демонстрират интерес към предотвратяване на по-нататъшна ескалация и към запазване на контрол върху преговорния процес без прекомерна външна намеса. Предстоящите месеци се очертават като критични за оценка на възможността за напредък и за проверка на взаимната решителност за продължаване на дипломатическите усилия.

Докато бойните действия продължават, всяка дипломатическа стъпка има двойно значение – като сигнал за намеренията на страните и като подготовка на почвата за бъдеща договорка.

В същия ден, когато се проведоха разговорите в Кремъл, президентът Владимир Путин направи редица изявления относно ситуацията на фронта и ролята на Европа в дипломатическия процес. Той акцентира върху напредъка на руските сили в района на Купянск и заяви, че контролът върху ключови градове дава на руската армия „удобни плацдарми“ за бъдещи действия. Подобни оценки целят не само да подчертаят военната позиция на Москва, но и да подкрепят дипломатическите ѝ позиции на масата за преговори. Путин коментира и ролята на европейските държави, подчертавайки, че според Москва те сами са се дистанцирали от процеса на мирни преговори. Той изрази мнение, че предложените от европейските партньори изменения на американския план са насочени към блокиране на компромис, като поставят условия, неприемливи за Русия. Кремъл обаче оставя отворена вратата за участие на Европа, ако нейната позиция се адаптира към „реалностите на терена“.

В своите изявления руският президент заяви готовност за преговори, но и категоричност относно военните възможности на страната в случай на по-широка ескалация. Това послание представлява едновременно предупреждение и дипломатически сигнал – запазване на твърдата линия, но и подчертаване на готовност за политическо решение.

Разговорите в Москва протичат в умерен, работен формат, като свидетелстват за взаимното желание за продължаване на диалога. Срещата е възприета като важен етап, който, макар да не води до моментален пробив, поставя основи за бъдещ напредък в урегулирането на конфликта. Надеждите за мир остават свързани с постепенната еволюция на позициите, както и със способността на участниците в процеса да намерят баланс между националните си интереси и необходимостта от устойчиво прекратяване на конфликта.

В международните анализи все по-често се появява въпросът за бъдещите стъпки на Вашингтон след интензивните разговори в Москва. Според експерти американската администрация се изправя пред няколко възможни посоки, които могат да определят не само динамиката на конфликта, но и архитектурата на европейската сигурност в по-широк план. Анализатори посочват три основни сценария – от засилване на санкционния режим срещу Русия, през увеличаване на натиска върху Киев, до възможно оттегляне на САЩ от централната роля в преговорния процес.

Първият сценарий – разширяване на санкционните инструменти – изглежда ограничен по своя потенциал след дългогодишно прилагане на различни икономически ограничения, чиято ефективност вече се поставя под въпрос сред част от международната общност. Вторият вариант предполага по-твърд подход спрямо украинското ръководство с цел ускоряване на приемането на условия за мирно уреждане. Третият сценарий – по-пасивна роля на Вашингтон и делегиране на по-голяма отговорност на европейските държави – би създал значителна несигурност и рискове за преговорния процес.

Според наблюдатели, въпреки публичните преструктурирания на дипломатическите усилия, САЩ и Русия са задълбочили своя диалог. Прогнозите за нова среща в рамките на два до три месеца се основават на взаимното разбиране, че дори и в условия на сериозни разминавания, каналите за преговори трябва да останат отворени. Западните реакции обаче се различават значително от тези в Москва: докато руската страна подчертава постигнатия напредък, в европейските столици доминира по-резервиран и предпазлив тон. Секретността около съдържанието на последните разговори подсилва убеждението, че страните внимателно калибрират публичните си позиции в очакване на следващи стъпки. Предадените между президентите сигнали, за които Москва загатва, се възприемат като индикатор за продължаващ политически диалог, чиято еволюция ще зависи от развитието на военните и дипломатическите събития през следващите месеци.

Преговорите в Москва поставят отражение на важен момент в еволюцията на международните усилия за прекратяване на конфликта в Украйна. Въпреки отсъствието на незабавни резултати или публично обявени договорености, самото провеждане на срещи на толкова високо ниво между Вашингтон и Москва представлява сигнал за намерението да се търси дипломатически изход. Новите документи, предадени от американската страна, свидетелстват за стремеж към намиране на формулировки, които биха могли да служат като основа за бъдещи договорености. Позициите на страните остават в редица отношения различни, особено относно териториалния въпрос и международните гаранции за сигурност. Но обменът на „важни политически сигнали“, както беше заявено от Кремъл, показва, че дипломатическият диалог не е просто протоколен, а е натоварен със стратегически очаквания и потенциал за етапни компромиси.

Надеждите за мирно решение остават свързани с развитието на ситуацията на бойното поле, както и с икономическите параметри, които оказват все по-силен натиск върху всички страни. Много ще зависи и от запазването на международната подкрепа за Украйна, както и от вътрешнополитическата динамика във Вашингтон. Следващите месеци ще бъдат определящи. Ако дипломатическите контакти продължат с настоящото темпо и ако бъде намерен баланс между различните интереси и очаквания, е възможно мирните преговори да навлязат в по-структуриран и официален формат. Засега обаче международната общност внимателно следи всяка стъпка, осъзнавайки, че дори малък напредък в диалога може да има огромно значение за бъдещето на европейската сигурност.