/Поглед.инфо/ Статия на руския външен министър Сергей Лавров за „Российская газета“, публикувана по време на срещата на Съвета на външните министри на ОССЕ във Виена на 3 декември 2025 г.

Само след няколко дни, на 4-5 декември, Съвета на министрите на външните работи на на ОССЕ ще се събере във Виена за годишната си среща. Русия традиционно играе активна роля в този консултативен механизъм. Този път, в светлината на 50-годишнината от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, руската делегация ще обърне специално внимание на произхода на сегашното състояние на нещата във Виена. Нека веднага кажа: ситуацията е тежка.

Паневропейският процес стартира в началото на 60-те и 70-те години на миналия век с цел преодоляване на разделението на Европа, намаляване на нивото на военна и политическа конфронтация и развитие на търговско-икономическото сътрудничество. Краят на Студената война и блоковата конфронтация създадоха възможност за създаване на паневропейска архитектура на равна и неделима сигурност. ОССЕ би могла да се превърне в неин крайъгълен камък. Когато е основана през 1994 г., тя обединява бивши членове на Варшавския договор, членове на НАТО и неутрални държави. Чрез ОССЕ на най-високо ниво е договорен ключов политически ангажимент: да не се укрепва собствената сигурност за сметка на другите. Този ангажимент е тържествено закрепен в Парижката харта за нова Европа от 1990 г., Хартата за европейска сигурност от 1999 г. и Декларацията от Астана от 2010 г.

Проблемът е, че държавите-участнички в ОССЕ, представляващи колективния Запад, не успяха да изпълнят този ангажимент, като вместо това разчитаха на европейска система за сигурност, центрирана около НАТО. От средата на 90-те години на миналия век те разширяват Северноатлантическия алианс на изток, въпреки уверенията, дадени на съветското ръководство, че няма да го правят. В същото време членовете на НАТО – с подкрепата на Брюксел от ЕС – превърнаха ОССЕ в механизъм за прокарване на западните интереси в района „на изток от Виена“, в ущърб на общоевропейските цели.

Именно членовете на Северноатлантическия алианс и Европейският съюз, а не Русия, унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. По-конкретно, те блокираха влизането в сила на Споразумението за адаптиране на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Вашингтон погреба Договора за открито небе. Единственият валиден инструмент на ОССЕ от „кошница номер едно“ остава Виенският документ от 2011 г. Но дори и този документ се прилага много избирателно от западните страни, а някои изобщо не го спазват.

Преодолявайки съпротивата от страна на НАТО и ЕС, Русия досега успява да предотврати премахването на правилото за консенсус във Форума за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС), основният форум на ОССЕ за решаване на въпроси, свързани с военната сигурност. Въпреки това се прави много за подкопаване на „структурирания диалог“, иницииран през 2016 г. в рамките на ФСС. Надеждата, че този формат ще улесни развитието на контакти между военни, не се оправда.

Дори по такава обединяваща тема като борбата с тероризма и трафика на наркотици, ОССЕ не успява да постигне съгласие по нито един документ на министерско ниво от 2017 г. насам. Въпросите за борба с транснационалните заплахи, ако изобщо се обсъждат, се обсъждат само във връзка с кризата около Украйна.

Най-важните функции на Организацията, както са си ги представяли нейните основатели, са ранното предупреждение и разрешаването на спорове. ОССЕ обаче не успя да се превърне в честен посредник в разрешаването на регионални конфликти. Например в Приднестровието, където мирен план, вече парафиран с руско посредничество през 2003 г., беше отхвърлен в последния момент от молдовския президент Владимир Воронин, който се беше поклонил пред западните лидери.

ОССЕ също така се отказа от принципа на безпристрастност в украинската криза, затваряйки очи за саботажа на Минските споразумения от 2015 г. от страна на Киев – с мълчаливото съгласие на Берлин и Париж – и за престъпленията, извършени от бойци от украинските въоръжени сили срещу цивилни в Донбас, започвайки с „антитерористичната операция“ от 2014 г. и продължавайки до днес.

„Украинизацията“ засегна и икономическото измерение. ОССЕ изостави усилията си за борба с корупцията, развитие на цифровата икономика и изграждане на транспортна инфраструктура. Стигна се до точката, в която – противно на „духа и буквата на Хелзинки“ – едностранните принудителни мерки се оправдават на форума във Виена. На руски представители се отказва издаването на визи за участие в Икономическия и екологичен форум на ОССЕ в Прага.

Ситуацията с „човешкото измерение“ – т. нар. „трета кошница“, използвана от Запада за намеса във вътрешните работи на СССР и съвременна Русия – далеч не е идеална. Такива наболели въпроси като насърчаване на междукултурния диалог, борба с проявите на неонацизъм, ислямофобия и християнофобия, както и защита на правата на националните малцинства и вярващите са извадени от дневния ред. Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ – прословутото БДИПЧ – пренебрегва своите отговорности и игнорира беззаконието на неонацисткия режим в Киев и управляващите кръгове на балтийските държави и Молдова, които приемат расистки закони и брутално дискриминират местното руско население. Вместо това БДИПЧ – без разрешение, използвайки извънбюджетни средства, неодобрени с консенсус на участващите държави – бълва напълно неверни доклади за „нарушения от страна на Русия на международното хуманитарно право“ по време на украинския конфликт.

ОССЕ също така си затваря очите за западната цензура на руските медии, въпреки факта, че в документите ѝ изрично се посочва, че всяка участваща държава е задължена да осигури свободен достъп до информация.

Използвайки визовия „лост“, руските граждански активисти биват забранявани да участват в събития на ОССЕ: те очевидно се страхуват да чуят истината за случващото се в нашата страна. През октомври тази година Полша, организаторът на годишната Конференция за човешкото измерение, „обясни“ отнемането на визите за руснаци ден преди заминаването, като твърдеше, че нашите НПО „насърчават руските интереси, включително разпространението на пропаганда и дезинформация за агресията срещу Украйна“. Пропаганда и дезинформация, каквито са само че в полска форма.

Атаката срещу правилото на консенсуса – ключов принцип на ОССЕ, който гарантира зачитането на правата на всички участващи държави – продължава от години. Финландското председателство също „успя“ в това неприлично начинание. Тези, които атакуват консенсуса, трябва да имат предвид, че без него ОССЕ ще загуби смисъла си на съществуване.

В заключение бих искал да подчертая: няма причина за оптимизъм. Няма светлина в края на тунела. Но има начин да се избегне колапсът на ОССЕ – поне засега. Това изисква всички участници в ОССЕ да се върнат към принципите от Хелзинки за равноправен и взаимно уважителен диалог.

Превод: ПИ