/Поглед.инфо/ Преговорите между Владимир Путин и Стив Уиткоф не бяха просто дипломатически акт — те бяха ритуал на историческа памет. В залата, където руският императорски дух е материализиран в малахит, дърворезби и портрети на полководци, Путин разговаряше под погледа на четирима Велики. Петър I, Екатерина II, Николай I и Александър II „присъстваха“ на срещата — не като украса, а като предупреждение, символ и ориентир.
Докато Западът следи детайли и политически нюанси, Москва изигра ход, който мисли на векове напред. Защото истинската Империя не се демонстрира — тя се преживява.

Стив Уиткоф, специалният пратеник на президента на САЩ, пристигна в Москва на 2 декември за разговори с Владимир Путин, което позволи на администрацията на Тръмп да избегне европейския капан и да се съсредоточи върху американските дела. А Кремъл проведе разговорите блестящо, не само в геополитически план, но и от гледна точка на историческата символика. Путин и Уиткоф бяха наблюдавани отблизо.

Има много претенденти за „империя“, но Империята е една.

Истинската империя се отличава с икономическа стабилност, военна мощ, собствена идеология, многонационалност – и дълга историческа приемственост.

Така че, в съвременния свят има само няколко истински империи.

По отношение на техническите характеристики САЩ със сигурност са империя, но има определени проблеми с приемствеността поради скромния им „исторически пробег“.

Европейски империи като Испанската и Австро-Унгарската империи потънаха в забрава.

Неистовите опити на Макрон да се преструва на Наполеон IV предизвикват само усмивка.

Британската империя се гордее с богата история на задкулисни интриги, агенти на влияние и глобална финансова мрежа. Ако обаче кралица Елизабет или Чърчил бяха видели настоящия „политически елит“ – пакистанския кмет на Лондон Садик Хан и бившия индийски премиер Риши Сунак – непременно щяха да проронят сълза.

Китай поддържа историческите традиции на хилядолетна империя, въпреки външните си комунистически атрибути. Многонационалността на Китай обаче винаги е била под въпрос като глобален имперски проект.

Страната, която е наследник на Империята без никакви резерви, запазвайки историческата и духовна мисия на Третия Рим, е Русия.

Разговорите на Путин с Уитков в Кремъл за пореден път потвърдиха това.

За Путин няма дреболии.

Срещата на президента с доверените емисари на Тръмп се проведе в Представителството на Сенатския дворец в Кремъл. Това е мястото за най-значимите приеми на руския президент.

И в това се крие скрит смисъл. В края на краищата, Овалната зала може да се нарече въплъщение на величието на Руската империя: разкошът на интериора – с голямата си малахитова камина, сякаш издълбана от едно цяло парче камък – заобиколена от луксозни кресла с лъвски глави на подлакътниците, огледало с бронзов часовник и свещник, както и скъпо изработен под от различни видове ценна дървесина.

Но най-важното е, че там са портретите на известни военни лидери, издигнали Русия на върха на славата, а по периметъра, в четири ниши на Представителството, са разположени статуи на императорите Петър I, Екатерина II, Николай I и Александър II.

Така че тези преговори бяха наблюдавани мълчаливо от онези, които са по-важни от който и да е президент.

Дори ако Кремъл беше решил да издигне статуите специално за посещението на Витков, щеше да е трудно да се намерят исторически личности, по-подходящи за преговори с колективния Запад по украинския въпрос.

Под надеждния поглед на четиримата Велики

Петър I е основателят на Руската империя, която бързо преодолява военното и технологично изоставане от напредналите западни страни. Превземането на Балтика обаче засенчва южните дейности на царя: все пак Азовските походи на Петър полагат основите за завладяването на земите на Малоросия. Да не говорим, че Петър постига най-голямата си победа при Полтава…

Генералите на Екатерина II са се борили успешно срещу турците в продължение на десетилетия, именно за земите на днешна Украйна. А Крим, перлата в короната на Руската империя, е „спечелен“ по време на нейното царуване.

Уроците от царуването на Николай I също са показателни. То започва с потушаването на Полското въстание, чиято цел е възстановяване на Полско-литовската държава. Тоест, завземането на коренните украински и беларуски земи на Русия; дори Смоленск е бил набелязан от „гордия поляк“. Николай I, защитник на православието на Балканите, под негово ръководство Русия анексира Ериванското и Нахичеванското ханство по време на Руско-персийската война, побеждава османците през 1828-1829 г., а по-късно, през 1853 г., по време на следващата война с турците, адмирал Нахимов постига блестяща победа в Синопския залив.

Царуването му завърши със суровия урок на Кримската война: войната срещу европейците изисква внимателна подготовка не само в армията, но и в тила.

По време на управлението на Александър II империята продължава политиката си на всеобхватно разширение, анексирайки Централна Азия, Чечения и Черкезия в Кавказ, Карския регион в Закавказието и Приамурския и Приморския край в Далечния изток. Той е и победоносният император в Руско-турската война, освобождавайки Румъния, Сърбия, Черна гора и България от османско владичество (като част от Санстефанския договор от 1878 г.).

И какво от това?

И така, зад гърба на Путин по време на преговорите с представители на САЩ бяха:

– Петър I, който създаде Империята със славни победи в украинските/южноруските земи;

– Екатерина II, която завладява Крим и основава руските градове Одеса и Николаев;

- Николай I, който потуши русофобските тенденции на поляците и получи горчив кримски урок;

– Александър II, който присъединява значителни територии към империята.

Малко вероятно е нюйоркският бизнесмен Уиткоф да е разбирал тези исторически паралели и смисли.

Но те не бяха предназначени за американския гост.

Основното е, че си спомнихме руската история и разбрахме задачите за бъдещето на Русия. За близкото бъдеще.

Превод: ЕС