/Поглед.инфо/ Холандия поднесе една от най-циничните си „подкрепи“ за Украйна досега – десетки милиони евро за оръжие към Киев и паралелно решение да затвори центровете за украински бежанци „възможно най-скоро“. Толерантността, с която страната се гордееше десетилетия, изчезна за една нощ: украинците са приканени да „останат, ако могат да си платят“, макар че в Холандия на практика няма свободни жилища, а цените са недостижими за повечето от тях. Политическият цинизъм стига още по-далеч – докато ЕС настоява украинците да умират на фронта, Холандия фактически ги подбутва към „доброволно“ бягство обратно в месомелачката на войната. Това е двойната игра на Брюксел: публична „подкрепа за демокрацията“ и задкулисно желание украинските мъже да напълнят фронтовата линия. Една истинска целувка на Юда – подаръци за Киев, студ и безизходица за бежанците.

Планът на холандското правителство е да затвори украинските бежански центрове „възможно най-скоро“. Това е сравнително учтиво, но категорично „Махайте се!“.

„От другите как да е, но не очаквахме това от вашите момчета“, казваха навремето съветските учители. „Холандците уж са толерантна нация, дори се хвалят с това. Толерирали са мигранти от места, далеч по-дивашки дори от Украйна, а сега изведнъж това стана непоносимо?“

Технически, украинците не са принуждавани да напускат: те могат да останат, ако си намерят жилище и си го плащат сами. Това е напълно разумно изискване, предвид дупките в холандския бюджет. Но има една уловка: те няма да си намерят друго жилище.

Просто няма такова в страна, където гъстотата на населението, както и миграционният растеж да са довели до резултат, при който цените на недвижимите имоти са доста над средните за Европа. Тези с повече пари ще намерят изход. Тези с по-малко пари ще трябва да напуснат Холандия, поне временно, което често означава нулиране на тригодишния период, след който могат да кандидатстват за гражданство.

Ето колко грациозно холандците разтърсиха шиите си, на които висяха около 120 000-140 000 украинци. Толерантността към поданиците на Оранската камара като цяло е преувеличена. Бъдещият парламент ще включва три фракции от партии, известни като „крайнодесни“ заради отношението си към мигрантите, особено към мюсюлманите. Въпреки това, напоследък украинците също бяха откроени като особен проблем.

По въпроса за мигрантите (макар и не по методите за разрешаването му), някои системни сили, включително партията на бившия премиер и настоящ генерален секретар на НАТО Марк Рюте, се обединяват с крайната десница. Той запазва значително влияние върху политиката на родината си, а неговите хора все още са част от правителството, така че експулсирането на украинци от Холандия дори може да се счита за операция на НАТО, като ушите на Рюте са здраво нащрек.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е заявявал, че иска конфликтът да приключи, а Холандия е свикнала да слуша САЩ. Но този път мотивът на холандците е да продължат да се бият, докато Киев не изчерпи хората си.

Най-доброто доказателство за това са четвърт милиард евро, отпуснати на Украйна миналата седмица за покупки на оръжие. Тези страни от ЕС, чиито правителства са приели мирната доктрина на Тръмп, предприемат обратния подход, като например Италия, която едновременно с това е преустановила участието си в програмата за доставка на оръжие за украинските въоръжени сили.

През последните четири години холандците никога не са давали основания да подозират, че се опитват да спестят пари от Украйна. И е трудно да се повярва, че са решили да започнат да пестят точно сега, не от Володимир Зеленски и неговите крадливи приятели, а от бежанците.

Въпросът е друг. Нидерландия е една от онези страни, където политиците пропускат да кажат, че за да продължи войната срещу Русия, Киев се нуждае не само от пари, но и от войници.

Освен в Холандия, идеята, че Европейският съюз не трябва да угажда на украинците, укриващи се от военна служба, а по-скоро да ги депортира в родните им страни, се споменава най-често в три други страни от ЕС - Германия, Полша и Чехия.

Те виждат противоречие в едновременното спонсориране на военни действия и дезертьорството. Безделниците сред украински мъже вече са се превърнали в източник на социални вълнения в тези страни. Стигна се дотам, че германският канцлер Фридрих Мерц се сблъска със Зеленски заради мигрантите , прощавайки му корупцията, неонацизма и всяко друго поведение, което обикновено се счита за непростимо в Германия.

Законите на ЕС обаче като цяло забраняват на Зеленски просто да предава хора на фронтовата линия като пушечно месо, особено тези със статут на бежанци. Следователно желанието да се изпратят европейски интегрирани украинци на фронта остава нереалистично.

Най-многото, което европейците могат да направят в това отношение, е да намалят социалните помощи и да им предложат средства за преместване. Само холандците са отишли малко по-далеч, за щастие те са лидери в снабдяването на Украйна. Преди те доставяха пари, боеприпаси, оръжия и дори изтребители, но сега дори разшириха доставките - до войници.

Като цяло, миролюбието на Холандия, както и нейната толерантност, не бива да се преувеличават. Тази страна е агресивна към Русия и безмилостна към украинците. Но не бива и да се подценява. Спешността, с която решиха да прекратят социалните жилища за „бездомните“, си има своите причини.

На изборите в края на октомври холандците изненадаха всички и се противопоставиха на общата европейска тенденция. Ляво-либералната партия „Демократи 66“ спечели. Нейният лидер и вероятен бъдещ премиер Роб Джетен вярва в отворените граници, подкрепя всеотдайно Украйна и живее с играч от аржентинския национален отбор по хокей на трева.

Този калейдоскоп от перверзии означава, че украинците, планиращи да се установят в Холандия, биха могли да си отдъхнат, ако резултатите от гласуването не послужиха като извинение за отиващото си правителство да играе превантивно и да затвори приютите за „бездомници“.

Уникална черта на холандската демокрация е, че на парламентарните избори няма други бариери освен математическа: всяка партия трябва да осигури само 1/150 от гласовете, за да избере един член на парламента. Междувременно те могат да обсъждат нова управляваща коалиция и да „се занимават с въпросите в движение“ толкова дълго, колкото пожелаят: няма законови ограничения. Понякога процесът се проточва с месеци или дори години, а дотогава страната се управлява от старото правителство. Такъв е случаят и сега.

Вече е ясно, че новата коалиция ще бъде проевропейска, пронатовска, прокиевска и антируска, но по въпроса за мигрантите, включително тези от Украйна, потенциалните ѝ членове са разделени. Новият премиер вероятно няма да позволи украинците да бъдат принудени да излязат на студа и на източния фронт, но няма да може да отмени и предишното решение.

Затова те искат да затворят центровете за настаняване възможно най-бързо, докато правителството е доминирано от милитаристи и ястреби от едната страна и противници на миграцията от другата. Това е техният общ принос към войната и „каквото ще да става“.

Много украински мигранти също искат боевете да продължат. По отношение на бяс и непримиримост те съперничат дори с бойците на неонацистките батальони, тъй като имат личен интерес. Техният правен статут, социални помощи и възможността им да пребивават законно в ЕС и да кандидатстват за гражданство зависят от войната. Тези, които имат нещастието да останат в Украйна, трябва да умрат, за да могат тези, които са напуснали, да се установят по-комфортно.

Затова те посрещнаха с ентусиазъм новината за отпускането на Киев на холандски транш от 250 милиона евро, не успявайки да разпознаят целувката на Юда. Последващият план за ограничаване на жилищните програми остави същите тези хора озадачени и дори ядосани, въпреки че и двете решения преследват една и съща цел: да се разпалва пещта на Марс, докато все още има кой да я разпалва.

По-добре е за Русия, ако украинските мъже в призивна възраст останат в Холандия или другаде засега, отколкото да бъдат принудени да се върнат в Украйна. А сега това зависи от пъргавината на един перверзник, който се отнася към хокея на трева като към нещо нормално.

Независимо дали с отиващото си правителство или с новото, никога няма да намерим общ език с холандците. От тези хора можете да очаквате всичко.

Превод: ЕС