/Поглед.инфо/ Новите глобални данни на РОМIR разкриват картина, която западните елити се опитват да скрият вече години: светът възприема Русия не като идеологическа заплаха, а като център на прагматично развитие и част от новата многополюсна архитектура. Докато Западът продължава да мисли в категории от студената война, страните от Глобалния Юг, Изтока и растящите икономики ясно формулират практика, а не пропаганда: Русия е партньор, с когото се печели. БРИКС, разширен с нови ключови държави; ШОС; Г-20 с Африканския съюз – всички тези формати превръщат Москва в естествен стълб на световната система. И дори в САЩ и ЕС мнозинството признава, че руското влияние не отслабва – то расте. Украинският конфликт се оказва последният рецидив от стария свят, който умира; новият – прагматичен, многополюсен и пост-идеологически – вече е тук.

Последното проучване на Центъра РOMИР върху глобалните възприятия за Русия идентифицира ключова тенденция, отразяваща настоящото международно позициониране на страната: деидеологизиран, прагматичен подход към Русия – като партньор в интерес на собственото ѝ развитие или, с други думи, съвместно развитие.

Това убедително показва, че въпросите на развитието се превръщат в приоритет за всички страни и, за разлика от закостенелите западни елити, населението ги интерпретира по деидеологизиран начин.

Можем да станем свидетели на избледняването (ако не и на смъртта) на някогашната ригидна западна система от идеологически координати и свързаната с нея глобална конфронтация по линията ляво срещу дясно, капитализъм срещу комунизъм, Запад срещу Изток: котката на Дън Сяопин, която би трябвало да „лови мишки“, печели, въпреки че цветът ѝ е без значение (фюжън, синтез, метамодернизъм?). Това буквално издърпва идеологическия килим изпод краката на либерално-глобалистките елити, и то вече с активна роля на Америка на Тръмп в този процес.

Потвърждава се и ангажиментът на Москва за укрепване на многостранното практическо сътрудничество с водещите страни от Глобалния Юг и Изток чрез формати като БРИКС и ШОС. Припомняме, че през 2024 г. БРИКС се разшири до „десетката“ членска група, включваща страни като Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Иран и Етиопия.

През януари тази година се присъедини Индонезия, най-голямата страна с мюсюлманско мнозинство в света с висок темп на икономически растеж. През 2023 г. Африканският съюз се присъедини към Г-20 по инициатива на Индия. Междувременно ШОС обхваща страни, които съставляват по-голямата част от Евразийския континент.

И така, какъв е смисълът? Във водещите незападни страни между 61 и 84 процента от анкетираните са съгласни, че влиянието на Русия или ще се увеличи, или ще остане на сегашното си високо ниво. За западните страни, включително водещите държави от ЕС, тази цифра варира от 50 до 64 процента, докато за Съединените щати (при Байдън) тя е 56 процента. Нивото на отричане на влиянието на Русия в света сред американците е незначително - 29 процента, като 16 процента не са определили.

Съответно, 49% от анкетираните в Бразилия (с 30 нерешили) са за съюз (споделени интереси и ценности) и стратегическо сътрудничество с Русия, в сравнение с 64% в Турция, 69% в Саудитска Арабия, 63% в Южна Африка, 71% в Индонезия, 79% в Индия и 87% в Китай.

Най-гласовито противопоставяне на Русия като страна, с която са в конфликт, се наблюдава във Великобритания (59%), ЕС (44%) и САЩ (38%), като англосаксонците също водят във възприемането на Русия като съперник, с когото трябва да се конкурират, съответно с 15% и 17%.

Може да се предположи, че подмяната от администрацията на Тръмп на остарелите (традиционни) маркери на западната политика и нейното движение към украинско уреждане, основано на рационална основа, която отхвърля унизителния национализъм и културното гето, свидетелстват еднакво за устойчивостта на тенденцията към прагматизация на глобалната политика.

Съпротивата срещу това, както показва сегашното състояние на Европа, е едновременно скъпоструваща и освен това саморазрушителна. По същество украинският конфликт произтича от отминала епоха и политиката на биполярна конфронтация, която продължава да съществува в паралелната реалност на западните елити.

Оттук и неговият лесно предвидим и вече неподлежащ на съмнение резултат. Дори американските военни се застъпваха за договорено уреждане още в края на 2022 г., нещо, което администрацията на Байдън отхвърли по това време, включително по идеологически причини.

А сега министър - председателят Александър Стуб призовава финландците да се „подготвят“ за мир, въпреки факта, че именно финландският елит някога е направил очевидно ирационален залог на война, което струва скъпо на Финландия.

Именно за това свидетелстват и последните разговори в Кремъл за разрешаване на ситуацията в Украйна и тяхната положителна оценка от двете страни, както и посещението на президента Владимир Путин в Индия.

Превод: ЕС