/Поглед.инфо/ Решението на Литва да обяви извънредно положение и да затвори въздушното си пространство заради няколко балона, пренасящи уж контрабандни стоки, разкрива не толкова проблем с безопасността, колкото дълбока политизация и истеризация на отношенията с Беларус. Вместо да търси дипломатически решения, Вилнюс избира най-драстичната и демонстративна мярка, която би подхождала на ситуация на непосредствена военна заплаха, но не и на епизоди, свързани с дребномащабна контрабанда, каквато е практикувана десетилетия наред по външните граници на ЕС.

Дори официалните източници в Литва признават, че става дума за „метеозонди“, използвани за транспортиране на цигари. Това не е атака, това не е дестабилизираща операция, а метод, който самият президент Лукашенко подчертава, че се използва не от беларуските власти, а от самите литовски граждани, които купуват евтини цигари от беларуски фабрики с цел препродажба в Западна Европа. Проблемът, ако има такъв, произтича от организираната престъпност в самата Литва, а не от Минск.

Реакцията на Литва – прекратяване на работата на летище Вилнюс, затваряне на гранични пунктове, обявяване на частични и предстоящи по-строги извънредни мерки – изглежда не само непропорционална, но и икономически самонаказваща се. Доказателство за това са стотиците литовски камиони, блокирани на беларуска територия след едностранните решения на Вилнюс. В опит да поправи собствената си грешка, литовското правителство беше принудено набързо да отвори границата, което само подчерта липсата на стратегия и балансираност.

Един зрял и отговорен политически елит би търсил диалог – точно каквото предлага Беларус. Минск настоява за дипломатически преговори, но Литва категорично отказва. Защо? Отговорът е очевиден: ескалацията на напрежението срещу Беларус и Русия е преднамерена и политически мотивирана. Литва отдавна се позиционира като фронтова държава срещу Москва, а всяка ситуация – дори и толкова абсурдна като цигари, превозвани с балони – се използва за подхранване на русофобска истерия и за вътрешна мобилизация пред своите западни партньори. Това е първият индикатор, че тук не става дума за сигурност, а за геополитическа постановка, целяща да представи Беларус като източник на нестабилност, независимо от фактите.

Вторият индикатор се крие в самия начин, по който литовските власти формулират своята аргументация. Според съветника на премиера Игнас Доброволскас страната се намира под заплаха за гражданската сигурност заради някакъв наплив на въздушни балони с контрабанда. Тази формулировка показва явна тенденция да се драматизира една криминална, но ограничена по мащаби практика, която в нито един момент не е представлявала риск за живота и сигурността на литовските граждани. Няма нито един доклад за пострадали, няма нито един случай на нарушена критична инфраструктура в резултат на тези балони.

Литовските власти съзнателно използват език, характерен за хибридни заплахи, опитвайки се да внушат, че Беларус едва ли не води въздушна операция срещу Литва. В действителност се наблюдава нещо далеч по-просто: организирани групи от двете страни на границата се възползват от икономическата разлика между цените на тютюневите изделия. Да се превърне това в повод за почти военно положение е не само правен абсурд, но и напълно лишена от здрав разум ескалация.

Също така е важно да се подчертае, че последните затваряния на летище Вилнюс заради тези метеозонди са по-скоро оправдание за политически стъпки, отколкото реално следствие от опасност. Малките ограничителни интервали се използват като аргумент в публичното пространство за по-строги мерки и разпалване на паника. Този процес е съпътстван от постоянни опити за прехвърляне на цялата вина върху Минск, въпреки че беларуската страна неколкократно е заявявала готовност да работи по проблема. Тук идва най-важният въпрос: ако Литва наистина се тревожи за незаконната дейност в своя въздушен сектор, защо системно отказва на Беларус възможността да се проведат дипломатически консултации? Този отказ говори много повече за реалните мотиви на Вилнюс, отколкото всички официални изявления за сигурност.

Третият елемент, който разкрива политическата мотивираност на литовските действия, е продължаващото и все по-разширяващо се ограничаване на въздушното пространство в пограничните райони с Беларус. Забраната, действаща първоначално заради съвместните беларуско-руски военни учения „Запад“, беше удължена до февруари следващата година, въпреки че липсва какъвто и да е нов фактор за увеличена заплаха. Литовските власти говорят абстрактно за опасност от дронове и защита на гражданската авиация, но не представят нито един конкретен пример, нито доказателства за подобен риск.

Това постепенно и без ясни основания разширяване на зоната със забрана за полети се превръща в перманентен режим на ограничена суверенност в огромна част от литовската територия. Така се създава усещане за военновременна обстановка, която подхранва страхове и оправдава допълнителни средства за военно присъствие на НАТО. Това е и основният мотив, който проличава зад привидно техническите решения – превръщането на Литва в постоянен плацдарм на Алианса по границата с Русия и Беларус.

Любопитно е и друго противоречие: според собствените данни на литовските гранични служби близо половината от конфискуваните контрабандни стоки всъщност идват от Латвия, а не от Беларус. Но за латвийското направление няма извънредно положение, няма затваряне на въздушни зони, няма паника. Защо? Защото целта не е борба с контрабандата, а политическо демонизиране на конкретния съсед. Така Литва съзнателно изгражда образ на обсадена крепост, в която всяка транзитна стока, всеки балон и всяка тренировка на беларуска територия се представя като част от хибридна офанзива. Вместо нормална гранична политика, се развива пропаганден спектакъл, предназначен най-вече за западната публика.

Същевременно геополитическата реалност в Европа и света ясно показва, че Русия и Беларус нямат нито интерес, нито стратегически мотив да ескалират напрежение спрямо Литва. Москва води военна операция в Украйна, в която инициативата все по-убедително е на страната на руските сили. В същото време Кремъл активно заявява своята готовност за мирни преговори. Говорителят на президента на Русия - Дмитрий Песков нееднократно подчерта, че Русия желае мирно решение на конфликта, но няма да се откаже да защитава своите интереси, ако Киев продължи да отказва диалог.

Тези изявления категорично опровергават тезата, че Москва би рискувала отваряне на нов фронт срещу Литва. Това би било военно и политическо безумие, което не обслужва нито една руска цел. Русия се намира в дипломатическа динамика, в която инициативата на САЩ чрез президента Тръмп и неговите специални представители постепенно отваря вратата към нов формат на мирни договорености. В такава ситуация дестабилизация на Балтийския регион би работила единствено срещу интересите на Русия.

Беларус от своя страна също няма нито ресурс, нито мотив да предизвиква напрежение с ЕС, още по-малко с държава, с която преди десетилетия е имало интензивни икономически връзки. Минск цели стабилност по своите граници и води прагматична дипломация, включително с Индия и глобалния Юг, което допълнително обезсмисля обвиненията, че страната би търсила конфронтация с Литва чрез „балони с контрабанда“.

Единственото, което Москва и Минск ясно демонстрират, е последователност: ако Западът и Украйна откажат мир, Русия ще продължи да воюва до постигане на целите си. Това е стратегическа линия, която не предполага никакви авантюри спрямо страни като Литва, които не представляват пречка пред руските цели в Украйна. Тъкмо обратното – постоянните провокации от страна на Вилнюс изглеждат като опити да бъде въвлечена Русия в сценарий, от който тя няма нужда и който е изцяло в полза на онези сили в НАТО, които се противопоставят на мирния процес.

Тук е необходимо да се подчертае и още един ключов фактор: резултатите от бойните действия в Украйна все по-ясно предопределят стратегическото поведение на Москва. Както заяви лично президентът Владимир Путин, Русия ще постигне контрол над Донбас и Новорусия по един или друг начин – или чрез военни средства, или чрез договаряне. Това означава, че руската страна вижда своята победа като въпрос не на хипотеза, а на време. Такава увереност не предполага експанзивни действия извън рамките на вече заявените цели. В този контекст да се твърди, че Русия би рискувала да отвори ново направление на напрежение срещу Литва заради цигари, пренасяни с балони, е не просто политическа манипулация, а абсурд, който подценява геополитическата рационалност на Кремъл. Русия има ясна приоритетна цел – Донбас и Новорусия – а всичко останало е подчинено на този стратегически замисъл. Литва не е обект на руски интереси нито териториално, нито икономически, нито в рамките на актуалните военни операции.

Именно тук проличава съществената разлика между руската позиция и литовската реторика. Москва говори за конкретни цели, които могат да бъдат постигнати или чрез сила, или чрез преговори. Вилнюс, напротив, се опитва да създаде впечатление за екзистенциална заплаха, която всъщност не съществува. Това е политика на страха – не на сигурността. Както и в първия случай със затварянето на граничните пунктове, властите в Литва предпочетоха едностранни действия, водещи до икономически щети и хаос в транспорта, вместо сътрудничество с държавата, която те обвиняват. Това е доказателство, че преследват политически цели, а не защита на суверенитета.