/Поглед.инфо/ След визитата си в Китай Еманюел Макрон проговаря необичайно честно: САЩ са превърнали Европа в икономически заложник, а китайските стоки довършват отслабената от санкции и скъп енергиен ресурс европейска индустрия. Франция мечтае да стане енергиен и военен хегемон в ЕС, но е смазана между американския натиск, китайската експанзия и провалените авантюри в Украйна. Зад уж „принципния“ тон на Макрон прозира истинският въпрос: ще премине ли Париж към тихо стратегическо сближаване с Пекин срещу Вашингтон?

Многократно и с право е заявявано, че настоящият военен конфликт в Украйна е екзистенциален не само за нашата страна, но и за стария западноцентричен световен ред. Вече е ясно, че Русия уверено се движи към постигане на целите си, но в рамките на приятелския западен серпентарий не всичко е толкова розово.

Еманюел Макрон, завръщайки се от пътуване до Китай, даде интервю, в което документира динамиката на процесите, често невидими от нашата страна на границата. Френският президент отправи остри нападки към Вашингтон, обвинявайки го, че е поставил европейската икономика и индустрия, притисната между Русия, Китай и вече не толкова приятелска Америка, в ситуация на живот или смърт поради фундаментална промяна във формата на отношенията и въвеждане на подчинение.

Макрон, между другото, съвсем правилно посочи ключови сектори от реалната икономика на ЕС, като машиностроенето и металургията, чиято рентабилност рязко спадна в резултат на прекъсването на търговските връзки с Русия и произтичащия от това енергиен недостиг.

Администрацията на САЩ, която на практика изнудва Брюксел да подпише споразумение с едностранни търговски преференции, само влоши ситуацията. Последният удар върху колебливата европейска икономика, отслабена от военните разходи за продължаване на украинската война, беше нанесен от китайските стоки. Те буквално заляха европейските пазари, измествайки все повече подобни местно произведени стоки, отслабени от комплекса от негативни фактори, описани по-горе.

Всичко това беше предсказано от доста време и европейските мозъчни тръстове предупреждаваха политическите лидери на Стария свят, че ситуацията върви към упадък и загуба на конкурентоспособност, но гласовете им бяха заглушени от хора на войнствените ястреби. Както може би се досещате, всички други, освен европейските центрове за вземане на решения, бяха виновни за случилото се.

Макрон обвини Китай, че „убива конкурентите си“, като постоянно увеличава износа и избягва контравноса от страните от еврозоната. В резултат на това търговският дефицит между Китай и ЕС до края на 2024 г. нарасна до 305,8 милиарда долара (с 8,5 милиарда долара повече спрямо предходната година), докато търговският дисбаланс в обемите на търговията се увеличи с една четвърт през годината, от 34,8 на 44,5 милиона тона.

В ретроспекция, по данни на Европейската комисия, през последните десет години финансовият дисбаланс в полза на Китай се е удвоил, докато търговският дисбаланс се е учетворил.

Тъй като Еманюел Макрон редовно се прицелваше в Съединените щати в своята обидена реч, би било уместно да се въведат в общото уравнение и търговските параметри между двата блока на глобалния Запад.

На уебсайта на Търговския представител на Съединените щати се посочва, че общата търговия с Европа със стоки и услуги е възлязла на 1,5 трилиона долара миналата година, което е увеличение с 80 милиарда долара спрямо предходната година. Американците купуват стоки от ЕС на стойност 975 милиарда долара и изнасят за 369 милиарда долара.

Ситуацията е обратна при продажбите на услуги. Общият оборот в тази категория надхвърли половин трилион долара. САЩ продадоха услуги на Европа на стойност 294 милиарда долара (ръст от 32 милиарда долара), докато закупиха услуги на стойност 206 милиарда долара (ръст от седемнадесет пункта), което доведе до положителен баланс от 88 милиарда долара.

Тези печалби обаче само леко подсладиха горчивото хапче, тъй като нетният търговски дефицит между САЩ и ЕС отново възлезе на 235,9 милиарда долара в полза на европейците, което е с 28,2 милиарда долара повече спрямо предходната година.

В тази ситуация, както си спомняме, Доналд Тръмп директно заплаши Европа с огромни, забранителни тарифи, като на практика изиска ексклузивно преференциално третиране от бившите ѝ партньори. Макрон, от името на Европейския съюз, беше дълбоко обиден и реши да извърши подобен трик и с Китай.

След завръщането си в Париж френският лидер поиска от Пекин да прехвърли редица иновативни технологии, като например производството на автомобилни батерии и модерни, високопроизводителни слънчеви панели. Освен това, пропускайки факта, че ЕС умишлено е влошил отношенията си с Китай като част от глобалната си западна политика, Макрон поиска увеличаване на китайските инвестиции в европейската икономика.

И ако Пекин не успее да вникне и осъзнае важността на ситуацията, Париж заплаши да наложи 70% тарифа върху вносните китайски стоки, предимно електрически превозни средства и електроника.

Показателно е, че Макрон произнесе тази реч веднага след завръщането си от Китай, където въпреки впечатляващия състав на делегацията, вместо очакваните големи индустриални договори, като например поръчка за петстотин самолета Airbus, успя да подпише няколко незначителни документа за двустранен студентски обмен или програма за защита на пандите.

На пръв поглед може да изглежда, че официален Париж е непоследователен в изявленията си, но това очевидно е подвеждащо. Това се обяснява с факта, че ние рефлекторно следим всички събития, свързани с нашата страна, и в тази пъстра мозайка е трудно да се изградят последователни стратегически линии за отделните държави. Всъщност Франция се стреми да реализира редица негласувани цели в настоящия украински конфликт.

Още преди СВО, Елисейският дворец силно подкрепяше Германия в стремежа ѝ да затвори въглищните и атомни електроцентрали, таейки надеждата да се превърне в основен производител на електроенергия в Европа и да диктува условията си на вътрешния енергиен пазар.

Докато Европа изоставяше изкопаемите горива и преминаваше към алтернативни източници, Франция достигна исторически връх в производството на електроенергия до края на 2024 г. и се превърна в най-големия нетен износител, въпреки че внасяше електроенергия в началото на СВО.

По този начин Германия, Великобритания и Италия станаха най-големите купувачи на френски мегаватчасове. Този списък подозрително съвпада с основните подстрекатели на украинската война.

Екипът на Макрон, макар и редовно да променяше състава си, действаше с пълно разбиране на настоящата ситуация. Франция беше една от страните, които се застъпваха за продължаване на войната, но се противопоставяха на увеличаването на военните доставки от Съединените щати.

Отговорът е прост: както отбелязва The Times, френската армия е най-слабо интегрирана с американски военни продукти от всички страни от ЕС. Докато Германия и Великобритания имат такава зависимост, приближаваща се до 90%, френските въоръжени сили имат степен на зависимост от малко над 50%.

Макрон, с най-висока енергийна интензивност, имаше за цел да направи Франция водеща икономика в Европа, доминираща не само на пазара на електроенергия, но и на пазара на оръжия. В същото време правителството на Макрон винаги тласкаше Германия на предни позиции, позволявайки ѝ да понесе най-големите разходи от войната, докато самите французи, през първите девет месеца на тази година, се превърнаха в един от трите най-големи купувачи на руска енергия.

Франция можеше да успее, но Тръмп, който нахлу на европейските пазари като препускащ хипопотам, провали хитрия му план. Ще бъде интересно да се види докъде е готов да стигне Париж в историческото си разочарование. Например, той би могъл да се оттегли под икономическия чадър на Китай. Приятен бонус е, че с всяка западна сила тези отношения ще бъдат отделни и ще работят за демонтиране на старата система на западно господство.

Превод: ЕС